5 грешки, които не можете да си позволите да направите
Текст от американската писателка Амити Гейдж, оповестен в Huffington Post.
Грешка #1: Да живееш в перманентна рецесия
Една по-възрастна другарка ми споделяше: „ Когато бях по-млада, се усещах толкоз уплашена. Мислех, че няма да мога да се оправя с живота. След това се отхвърлих от драмите. “ Тя ми споделяше това в интервал, в който се грижех по едно и също време за дребното си дете и умиращия си татко и бях на ръба на безработицата. Това беше – да, в действителност беше, интервал на огромен стрес. Но откакто той мина (хлапето ми оцеля, открих си нова работа и се сбогувах с татко), забелязах че ми лиши дълго, дълго време да спра да се усещам, като че ли обезверено закъснявам за някъде. И защото тялото ми продължаваше да кара с превишена скорост, мозъкът ми се зае да търси нови рецесии. Опасно е да приемеш рецесията за изходно равнище. Става все по-трудно и по-трудно да видиш анти-кризите, които са толкоз нужни за щастието: тихите моменти, значимите паузи – като тези в едно стихотворение.
Грешка #2. Да се оплакваш (освен на шега)
Нека си го признаем, недоволството има смисъл единствено с цел да кара хората да се смеят. Забавно е да се съберете с другари и да хленчите. Така че, когато чувствате нужда да стенете и да се вайкате, смейте се с горчиво самопризнание и яжте тестени сладкиши. Ако усетите, че стартирате да приемате изкуството на недоволствата една концепция по-сериозно, запитайте се какво тъкмо желаете да постигнете. Ако в действителност смятате, че ще се отървете от проблемите си, като ги изразите, поддържам ви. Но защото не е по този начин, за какво не си запазите устното слово за потребно взаимоотношение и остроумия, а може би и пояснения в обич?
Грешка #3. Да „ изключиш “, до момента в който ядеш нещо вкусно и да се чудиш кой го изял, когато свърши.
Някои неща (напр. солени карамелки, севиче) просто заслужават цялостното ви внимание.
Грешка #4. Да се опиташ „ да запечаташ “ момента
Обикновено се стремим да снимаме един или различен миг. Щастливото бебе, рибата рекордьор... само че като се изключи пет-шест красиви инцидентни момента в годината (никога очакваните), не ни ли разсейва желанието да документираме от фрагмента време, който толкоз обезверено желаеме да запазим? Когато къпех дребното си дете преди няколко години и подгизналото му личице искреше от наслада и любов, аз се възкликнах „ Този взор! Ако имаше кутия, в която да го запазя! “ Съпругът ми пристигна на вратата и сподели „ Има такава кутия. Нарича се твоето сърце. “
Грешка #5 Да оставиш пламъчето да угасне
Като стана дума за брачна половинка ми, една вечер, не доста от дълго време, откакто с дни не бяхме имали нито един от малко малко почтен диалог, и не бях нито писала, нито чела, нито мечтала даже, надникнах в неговия кабинет. Той изглеждаше изнемощял от работа, и също не беше правил нищо вълнуващо или отварящо очите в продължение на дни. Отидох до него и го прегърнах. Той се усмихна прочувствено и сподели „ Просто не оставяй пламъчето да угасне. “ Може би той имаше поради пламъчето на брака ни – любовта и доверието – само че ми се желае да мисля, че имаше поради и пламъчето, с което съм родена, с което всички сме родени: капацитетът да бъдеш огрян, капацитетът да бъде въодушевен. Никога не позволявайте на огромните гасители (разочарованието, скуката, недвижимите имоти) да се доберат до това пламъче. Най. Страшната. Грешка.
Източник: obekti.bg.
Грешка #1: Да живееш в перманентна рецесия
Една по-възрастна другарка ми споделяше: „ Когато бях по-млада, се усещах толкоз уплашена. Мислех, че няма да мога да се оправя с живота. След това се отхвърлих от драмите. “ Тя ми споделяше това в интервал, в който се грижех по едно и също време за дребното си дете и умиращия си татко и бях на ръба на безработицата. Това беше – да, в действителност беше, интервал на огромен стрес. Но откакто той мина (хлапето ми оцеля, открих си нова работа и се сбогувах с татко), забелязах че ми лиши дълго, дълго време да спра да се усещам, като че ли обезверено закъснявам за някъде. И защото тялото ми продължаваше да кара с превишена скорост, мозъкът ми се зае да търси нови рецесии. Опасно е да приемеш рецесията за изходно равнище. Става все по-трудно и по-трудно да видиш анти-кризите, които са толкоз нужни за щастието: тихите моменти, значимите паузи – като тези в едно стихотворение.
Грешка #2. Да се оплакваш (освен на шега)
Нека си го признаем, недоволството има смисъл единствено с цел да кара хората да се смеят. Забавно е да се съберете с другари и да хленчите. Така че, когато чувствате нужда да стенете и да се вайкате, смейте се с горчиво самопризнание и яжте тестени сладкиши. Ако усетите, че стартирате да приемате изкуството на недоволствата една концепция по-сериозно, запитайте се какво тъкмо желаете да постигнете. Ако в действителност смятате, че ще се отървете от проблемите си, като ги изразите, поддържам ви. Но защото не е по този начин, за какво не си запазите устното слово за потребно взаимоотношение и остроумия, а може би и пояснения в обич?
Грешка #3. Да „ изключиш “, до момента в който ядеш нещо вкусно и да се чудиш кой го изял, когато свърши.
Някои неща (напр. солени карамелки, севиче) просто заслужават цялостното ви внимание.
Грешка #4. Да се опиташ „ да запечаташ “ момента
Обикновено се стремим да снимаме един или различен миг. Щастливото бебе, рибата рекордьор... само че като се изключи пет-шест красиви инцидентни момента в годината (никога очакваните), не ни ли разсейва желанието да документираме от фрагмента време, който толкоз обезверено желаеме да запазим? Когато къпех дребното си дете преди няколко години и подгизналото му личице искреше от наслада и любов, аз се възкликнах „ Този взор! Ако имаше кутия, в която да го запазя! “ Съпругът ми пристигна на вратата и сподели „ Има такава кутия. Нарича се твоето сърце. “
Грешка #5 Да оставиш пламъчето да угасне
Като стана дума за брачна половинка ми, една вечер, не доста от дълго време, откакто с дни не бяхме имали нито един от малко малко почтен диалог, и не бях нито писала, нито чела, нито мечтала даже, надникнах в неговия кабинет. Той изглеждаше изнемощял от работа, и също не беше правил нищо вълнуващо или отварящо очите в продължение на дни. Отидох до него и го прегърнах. Той се усмихна прочувствено и сподели „ Просто не оставяй пламъчето да угасне. “ Може би той имаше поради пламъчето на брака ни – любовта и доверието – само че ми се желае да мисля, че имаше поради и пламъчето, с което съм родена, с което всички сме родени: капацитетът да бъдеш огрян, капацитетът да бъде въодушевен. Никога не позволявайте на огромните гасители (разочарованието, скуката, недвижимите имоти) да се доберат до това пламъче. Най. Страшната. Грешка.
Източник: obekti.bg.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ