Текла била от знатен род, но заживяла скромно и проповядвала

Текла била от благороден жанр, само че заживяла непретенциозно и проповядвала вярата в Христа

Светите апостоли Павел и Варнава проповядвали Евангелието в Икония, град в Мала Азия. Живеели в дома на благоверен човек на име Онисифор. В къщата на Онисифор се събрали всички да слушат проповедите на апостолите. Мнозина се обръщали в същинския път. Измежду честите гости била 18-годишна госпожица на име Текла, красива щерка на богати и знатни родители. Тя била сгодена за момък, който се казвал Фамир, също всред първите в града по знатност, благосъстояние и хубост.
Думите на светия деятел подействали мощно на девойката и тя приела скрито християнската религия. Решила да посвети на Бога целия си живот. Майка й, която била езичница, когато разбрала, че Текла приела християнската религия, се ядосала. Повикала Фамир и му споделила да постави старания да притегли към себе си годеницата си. Но Текла оставала непреклонна. Като видял, че всичко е на вятъра, Фамир подал тъжба до градския шеф срещу деятел Павел. Началникът заповядал да го затворят в тюрма и да го изправят на съд.
Когато Текла чула, че апостолът е затворен поради нея, отишла в тъмницата, подкупила стражата да я пусне и останала при него да му служи така, както щерка служи на своя татко. Нейното бягство разтревожило околните й. Търсели я на всички места, най-сетне я намерили в пандиза. Донесли за това на градския шеф.
Началникът я уговарял да се обърне още веднъж към предходната религия и да се омъжи за Фамир. Тя не се съгласила. Осъдена била да бъде жива изгорена на клада. Текла се прекръстила и сама се качила на кладата. Изведнъж завалял пороен дъжд с такава мощна градушка, че началникът и събралите се хора избягали. Кладата угаснала. Текла слязла от нея невредима и напуснала града. Чула, че деятел Павел бил освободен от пандиза и изгонен от града. Срещнала един Павлов възпитаник, който я завел при него. Апостолите Павел и Варнава, Павловият възпитаник и Текла тръгнали на апостолско странствуване.
Когато пристигнали в Антиохия, един от градските началници на име Александър видял хубавата Текла и изискал да се ожени за нея. Тя не приела и той уведомил основния шеф, че Текла е християнка. Тя била наказана да бъде изядена от зверовете в цирка. 
Текла била отведена при една жена, която била от царски жанр. Предполагало се, че тя ще й повлияе да се отхвърли от вярата си и да стане жена на началника. Но се случило противоположното: Трифена приела християнската религия. На сутринта Текла била заведена на гибел. Пуснали против нея зверовете, само че те добродушно легнали при нозете й. Поразен от чудото, народът извикал:
- Велик е Бог, Когото Текла проповядва!
Главният шеф се уплашил от силата, която я пази, и я пуснал на независимост. Текла се завърнала при Трифена и живяла при нея известно време. С благословението на св. деятел Павел Текла отишла в Селевкия. Поселила се в пустинно място на една планина. Мнозина идвали при нея да се поучават и водели своите заболели, които Текла изцерявала. Обърнала доста езичници към вярата в Христа Бога. Починала в дълбока напреднала възраст.