Юндер Бейтула – на път за Олимпиадата в Токио, вдигайки по 30 тона всеки ден
Тежкоатлетът Юндер Бейтула бе определен за Спортист №1 на Добрич за 2019 година Признанието идва след 16 години твърдоглав труд в залата за повдигане на тежести . Той е бронзов медалист от Световното състезание в Патая (Тайланд) в категория до 81 кг, провело се през септември 2019 година
Доволен е и от резултата си, реализиран през декември в Доха, за квалификации за Олимпиадата в Токио. Наред със спортните достижения, той сполучлива е миналата година и в персонален проект – още при започване на 2019 година схванал, че ще става татко на момиченце . Пак през 2019 година е приключил образованието си в Шуменския университет " Епископ Константин Преславски " – компетентност Начална педагогика и осведомителни технологии, купил си жилище.
Не е за поверие, само че всеки ден Юндер Бейтула подвига приблизително по 30 тона , а какъв брой е вдигнал през цялата си спортна кариера е мъчно да се пресметне. Само за загряването, до момента в който се стигне до 220-230 клякания , към този момент са вдигнати 10 тона, изясняват спортистът и треньорът му Тодор Кирчев. Това е същият треньор, който през 2003 година го е разкрил за щангите.
„ Аз до тогава не знаех, че в Добрич може да се тренира повдигане на тежести. Един ден в двора на учебното заведение в с. Карапелит играехме футбол. Той пристигна и ме пита: „ Момче, искаш ли да те създадем състезател? “. Отговорих, че желая, без да знам даже за какъв спорт става дума. Взе ме от учебното заведение, отидохме да приказва със фамилията ми и от този момент съм тук.
„ Усещане, опит. Знаех, че от него ще излезе нещо. Личеше си “, изяснява избора си треньорът.
Трябва да имаш темперамент, да вярваш в себе си и да си поставяш по-високи цели – това е формулата за триумф, която съблюдава Юндер Бейтула. На това учи и възпитаниците си в спортното учебно заведение в Добрич.
„ Готвя се цяла година за два часа . Напрежението на съревнование е огромно, тъй като класирането се дефинира от три опита на първото и на второто придвижване “.
Определя спортистите от Китай като най-хубавите в международен проект сега – и то „ освен в щангите, съвсем във всеки спорт са в тройката “. А на въпроса ми: „ Как българските щанги да се върнат на международната сцена? “, дава отговор: „ Трябва да се обръща по-голямо внимание на състезателите и да се намерения след довеждане докрай на 12 клас по какъв начин да продължат. Защото едно младо момче на 18 години, с цел да продължи да спортува, се нуждае от средства. А в България не се дава заплата, с цел да спортуваш. Трябва да се даде късмет на младите “. И с горчива усмивка показва обувките, които употребява за тренировки и за надпревари – даже не помни преди какъв брой години си ги е купил, само че ги „ стяга “, направил ги е „ дизайнерски “.
Безпаричието е огромен проблем, намесва се и треньоръ т. И добавя: „ Имаше доста надарени състезатели – за тях третото място в класирането беше проваляне. Бореха се за първо и второ място. И тук не приказвам за републикански шампионати. Става дума за състезатели на европейско и международно равнище. Но в годините на прехода настана безпаричието. Безпаричието не беше единствено при щангите, същото беше и при битката, и при атлетиката. Беше доста мъчно, в този момент малко стартира да се оправя обстановката, само че е мъчно без пари “.
А за присъединяване в съревнование, каквото са олимпийските игри, са нужни доста пари – за подготовка, за храна, за възстановяване… „ Имаме малко заделени, а и от общината ни отпуснаха 3500 лева – той е единственият от Добрич, който има късмет да взе участие в Олимпиадата в Токио “, споделя треньорът.
Но с цел да вземе олимпийска квота, го чакат значими надпревари в Техеран на 5 февруари, а по-късно и в Малта. Успешно би трябвало да се показа и на Европейското състезание.
Доволен е и от резултата си, реализиран през декември в Доха, за квалификации за Олимпиадата в Токио. Наред със спортните достижения, той сполучлива е миналата година и в персонален проект – още при започване на 2019 година схванал, че ще става татко на момиченце . Пак през 2019 година е приключил образованието си в Шуменския университет " Епископ Константин Преславски " – компетентност Начална педагогика и осведомителни технологии, купил си жилище.
Не е за поверие, само че всеки ден Юндер Бейтула подвига приблизително по 30 тона , а какъв брой е вдигнал през цялата си спортна кариера е мъчно да се пресметне. Само за загряването, до момента в който се стигне до 220-230 клякания , към този момент са вдигнати 10 тона, изясняват спортистът и треньорът му Тодор Кирчев. Това е същият треньор, който през 2003 година го е разкрил за щангите.
„ Аз до тогава не знаех, че в Добрич може да се тренира повдигане на тежести. Един ден в двора на учебното заведение в с. Карапелит играехме футбол. Той пристигна и ме пита: „ Момче, искаш ли да те създадем състезател? “. Отговорих, че желая, без да знам даже за какъв спорт става дума. Взе ме от учебното заведение, отидохме да приказва със фамилията ми и от този момент съм тук.
„ Усещане, опит. Знаех, че от него ще излезе нещо. Личеше си “, изяснява избора си треньорът.
Трябва да имаш темперамент, да вярваш в себе си и да си поставяш по-високи цели – това е формулата за триумф, която съблюдава Юндер Бейтула. На това учи и възпитаниците си в спортното учебно заведение в Добрич.
„ Готвя се цяла година за два часа . Напрежението на съревнование е огромно, тъй като класирането се дефинира от три опита на първото и на второто придвижване “.
Определя спортистите от Китай като най-хубавите в международен проект сега – и то „ освен в щангите, съвсем във всеки спорт са в тройката “. А на въпроса ми: „ Как българските щанги да се върнат на международната сцена? “, дава отговор: „ Трябва да се обръща по-голямо внимание на състезателите и да се намерения след довеждане докрай на 12 клас по какъв начин да продължат. Защото едно младо момче на 18 години, с цел да продължи да спортува, се нуждае от средства. А в България не се дава заплата, с цел да спортуваш. Трябва да се даде късмет на младите “. И с горчива усмивка показва обувките, които употребява за тренировки и за надпревари – даже не помни преди какъв брой години си ги е купил, само че ги „ стяга “, направил ги е „ дизайнерски “.
Безпаричието е огромен проблем, намесва се и треньоръ т. И добавя: „ Имаше доста надарени състезатели – за тях третото място в класирането беше проваляне. Бореха се за първо и второ място. И тук не приказвам за републикански шампионати. Става дума за състезатели на европейско и международно равнище. Но в годините на прехода настана безпаричието. Безпаричието не беше единствено при щангите, същото беше и при битката, и при атлетиката. Беше доста мъчно, в този момент малко стартира да се оправя обстановката, само че е мъчно без пари “.
А за присъединяване в съревнование, каквото са олимпийските игри, са нужни доста пари – за подготовка, за храна, за възстановяване… „ Имаме малко заделени, а и от общината ни отпуснаха 3500 лева – той е единственият от Добрич, който има късмет да взе участие в Олимпиадата в Токио “, споделя треньорът.
Но с цел да вземе олимпийска квота, го чакат значими надпревари в Техеран на 5 февруари, а по-късно и в Малта. Успешно би трябвало да се показа и на Европейското състезание.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ