Д-р Юлиан Войнов: Трендът на забавяне на българската икономика е стабилен
Тежко ще бъде решението на Европейската централна банка /ЕЦП/ във връзка с лихвите идната седмица, предвижда икономистът доктор Юлиан Войнов . Той е разгласил разбор във Фейсбук, съгласно който поправените данни за еврозоната показвали напредък със символичния 0.1% за второто тримесечие на годината, което представлявало сериозна проверка на в началото оповестените 0.3%. Според него основната причина за това е неприятното показване на износа и корекцията в данните на три страни – Италия, Ирландия и Австрия. Публикацията на специалиста продължава по следния метод:
„ Големият проблем обаче остава стопанската система на Германия, чието индустриално произвеждане продължава да се свива много повече от упованията. Имайки поради че Германия е обичайният мотор на растежа на еврозоната, спадът на производството за трети следващ месец през юли предвещава съществени проблеми в оставащите месеци на годината.
Общата валутата към този момент загуби повече от 5% от цената си по отношение на $ от средата на юли и към този момент се разменя за 1,07 $. Това дълготрайно намаляване е още едно предизвикателство пред Европейската централна банка дали да увеличи още веднъж лихвените проценти на съвещанието си идната седмица на фона на всички признаци, че стопанската система на еврозоната върви към криза.
Въпреки че растежът на България за второто тримесечие е поправен малко нагоре до 1.9% вместо 1.8% по отношение на експресните данни, трендът на закъснение на българската стопанска система е постоянен. Все отново е малко евентуално до края на годината растежът да падне под 1%, само че това закъснение, като се изключи че ще повлияе позитивно на инфлацията, ще сътвори проблеми със събираемостта на налозите, а това съставлява съществено предизвикателство за бюджета за идната година, в случай че мераците за увеличение на всевъзможни настоящи разноски не бъдат обуздани.
Според последните промени в проекта за фискална промяна, препоръчан от Европейската комисия, България може да попадне в групата на страните със приблизително равнище на риск, макар ниския дълг и към момента недостиг под 3%. Но утежняването на бюджетните индикатори има доста ясно изразен тренд, който може да се трансформира в необратим развой, налагащ по-сериозни старания за фискална консолидация. Това може да се окаже мъчно изпълнимо политическо изпитание. От тази позиция е ненужно да се поемат неоправдани фискални опасности, тъй като забавянето на стопанската система може да се окаже по-продължително, а това неизбежно ще докара до бюджетна неустойчивост и макроикономическа нестабилност. “
