Украинските хитрости престават да работят
Тежко пораженчество зрее в украинската общност. Обществото стартира да подозира, че Украйна губи осведомителната война. Това изобретение травмира мнозина.
Изглежда, че загубата на осведомителната война наскърбява украинците доста повече, в сравнение с загубата на икономическа, политическа и военна. Всъщност една страна, която старателно основава, както се споделя, картина в продължение на съвсем 20 години, е привикнала доста добре да трансформира всяко проваляне в победа. И внезапно нещо се обърка. Вече не е допустимо да съшиват ръбовете на разкъсващия се пред очите симулакрум.
Ситуацията се усложнява от обстоятелството, че Русия въобще не води осведомителна война с Украйна. От тяхна страна всеки ден стотици професионални ботове описват кървави истории в стила на госпожа Денисова. Суровите бойци на осведомителната война всеки ден се трансформират в сираци и инвалиди в обществените мрежи, обръщайки се към уязвимите демократични души по света и молейки за някоя спомагателна гаубица, някой махленски митинг – в резюме, хората работят. А от наша страна на сухия език на военния отчет се изброява какво и къде е дохвърчало през днешния ден и кой е ударен.
Когато ние, съветските публицисти, приказваме за информация, имаме поради, от една страна, строги обстоятелства, а въпреки това, ценностни вертикали. Нашите обстоятелства са броят на свалените противников самолети и танкове. В същото време би трябвало да се разбере, че когато нашите украински сътрудници приказват за информация, те имат поради нещо напълно друго от това, което вършим ние.
През 2019 година с изненада научих от Атлантическия съвет, едно от най-авторитетните аналитични издания в Съединените щати, че Русия води по едно и също време военни дейности с четири страни: Грузия, Беларус, Украйна и Молдова. Авторът на публикацията беше прочут и почитан човек. Професионален ценител на Русия, събудил доверието на мислеща непозната аудитория. Ясно е, че обществото към момента не се е замислило толкоз,че да ревизира къде е тази Молдова и с кого води война там. Но концепцията за нападателна Русия е била толкоз добра, че редакторът не задаваше въпроси.
Съвсем авторитетно мога да кажа: просто не вършим по този начин Нашата публицистика, минала през цензурата на Жданов, през кръвта и потта на Великата отечествена война, генетично помни какво е отговорност към читателя. И читателят знае по какъв начин да управлява това. Когато написахме публикация за лабораторни мишки в списание " Руски кореспондент " и поставихме фотография на плъхове на страницата, цялата страна ни засрами. Просто сбъркахме неуместно, само че читателите написаха, че в случай че не може да ни се има вяра в дребни неща, тогава не може да ни се има вяра въобще. И бяха прави! И даже не става дума, че лъжат от другата страна, само че не и от нашата. Факт е, че се борим не с неистина, а със симулакрум, в който светът от дълго време живее. Всичко стартира даже не в Украйна, а преди към 100 години, когато швейцарецът Дьо Сосюр стартира да се интересува от живота на знака в обществото. Темата е богата. Има нещо, което значи, да вземем за пример, думата " крава ",тоест самата крава, и пояснение - да вземем за пример измежду индусите, които считат кравата за свещено животно. Всички харесват играта. Фуко, Леви-Строс, Витгенщайн, Тинянов, Шкловски, Лотман, Щедровицки – всички те мачкат неокосената трева на семиотиката.
Започнахме с език и архаични карго-култове, по-късно преминахме към литература и логика на психиката, по-късно стигнахме до кибернетика, езиците за програмиране и вълшебен двоични системи и по-късно...
И по-късно се случи нещо ненадейно. Такасе случва от време на време - едно положително и вярно нещо се появява, развива се, пораства и внезапно прераства в нещо толкоз извънредно, че първоначално въобще не е било вземано поради. Например, една австрийска майка въобще не е очаквала, че това, което е било нейният безценен Адолф, внезапно ще порасне.
Но тъкмо това се случва със знаковите системи. Играчката с означаемото и означаващото толкоз се харесва, че всички се втурват да я поясняват. Леко изхабен от честото потребление, знакът като средство за връзка незабелязано се трансформира в еквивалент на самата връзка. Публиката, обзета от вълнението на тълкуването, стартира да се сбогува със здравия разсъдък с леко пренебрежение и да вижда знаци във всичко. Кравата, без никакви индийци, незабавно стана не просто крава, а освен това. Наистина, ние, европейците, носим бремето на белия човек, не можем ли? Оказа се, че можем. И то по какъв начин! Знаците отърсиха от семиотичните си крайници пепелта на първичния, нормално доста елементарен смисъл, и отлетяха в креативното пространство.
В началото на 90-те години, в първите броеве на съветския “Харпърс Базар” прочетох невероятна публикация за смисъла на тоалетите на Наина Елцина и нейния брачен партньор. Тогава за първи път научих, че вратовръзката може да изпраща знаци. Знаци са открити и в поли, обувки, ризи и най-важното - в имената на фешън дизайнери. Авторът на публикацията обаче настоя, че цената на една вратовръзка въобще не е в това, че е от, да речем, “Версаче”, а в нейното обръщение.
“Но това е единствено вратовръзка!”, помислих си и с това се подписах, че съм изцяло неспособна да мисля съответно и да разгадавам послани. Междувременно целият свят бързо се трансформира от буржоата на Молиер в аристократ, който в годините на крах схваща, че цялостен живот е приказвал прозаичност.
От този миг нататък спряхме да си приказваме. Започнахме да изпращаме знаци. Знаците бяха на всички места. В компютрите, в облеклата, в политиката, в изкуството, в литературата.
Това, което се случва в този момент, несъмнено, е гражданска война, която е повдигната от здравия разсъдък, излязъл отдолу под цокъла и простата домашна действителност. Загрижеността на ЦИПСО е разбираема. Те се пробват. Развъждат симулакрум след симулакрум. Имат знаци и сигнали на всички места. Значението на потната тениска на Зеленски се разнищва от всички международни медийни колоси. А гримьори всеки ден работят върху имиджа на президента-войник, измервайки дължината на наболата му брада до микрон. Не може да пусне брада, само че не може и да се обръсне. Кой ще даде гаубица на обръснат президент с бяла риза и сако? Всичко това са знаци.
Със сигурност ще спечелим тази осведомителна война. С всичките компликации. Просто тъй като цялото творчество на Арестович не значи безусловно нищо, изправено до езика на обстоятелствата на военачалник Конашенков. Украйна, където играеха знаци и знаци в продължение на 30 години и беше толкоз занимателно, внезапно разбра, че допирът на лицето в асфалта боли. И светът като че ли също стартира да го подозира.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Изглежда, че загубата на осведомителната война наскърбява украинците доста повече, в сравнение с загубата на икономическа, политическа и военна. Всъщност една страна, която старателно основава, както се споделя, картина в продължение на съвсем 20 години, е привикнала доста добре да трансформира всяко проваляне в победа. И внезапно нещо се обърка. Вече не е допустимо да съшиват ръбовете на разкъсващия се пред очите симулакрум.
Ситуацията се усложнява от обстоятелството, че Русия въобще не води осведомителна война с Украйна. От тяхна страна всеки ден стотици професионални ботове описват кървави истории в стила на госпожа Денисова. Суровите бойци на осведомителната война всеки ден се трансформират в сираци и инвалиди в обществените мрежи, обръщайки се към уязвимите демократични души по света и молейки за някоя спомагателна гаубица, някой махленски митинг – в резюме, хората работят. А от наша страна на сухия език на военния отчет се изброява какво и къде е дохвърчало през днешния ден и кой е ударен.
Когато ние, съветските публицисти, приказваме за информация, имаме поради, от една страна, строги обстоятелства, а въпреки това, ценностни вертикали. Нашите обстоятелства са броят на свалените противников самолети и танкове. В същото време би трябвало да се разбере, че когато нашите украински сътрудници приказват за информация, те имат поради нещо напълно друго от това, което вършим ние.
През 2019 година с изненада научих от Атлантическия съвет, едно от най-авторитетните аналитични издания в Съединените щати, че Русия води по едно и също време военни дейности с четири страни: Грузия, Беларус, Украйна и Молдова. Авторът на публикацията беше прочут и почитан човек. Професионален ценител на Русия, събудил доверието на мислеща непозната аудитория. Ясно е, че обществото към момента не се е замислило толкоз,че да ревизира къде е тази Молдова и с кого води война там. Но концепцията за нападателна Русия е била толкоз добра, че редакторът не задаваше въпроси.
Съвсем авторитетно мога да кажа: просто не вършим по този начин Нашата публицистика, минала през цензурата на Жданов, през кръвта и потта на Великата отечествена война, генетично помни какво е отговорност към читателя. И читателят знае по какъв начин да управлява това. Когато написахме публикация за лабораторни мишки в списание " Руски кореспондент " и поставихме фотография на плъхове на страницата, цялата страна ни засрами. Просто сбъркахме неуместно, само че читателите написаха, че в случай че не може да ни се има вяра в дребни неща, тогава не може да ни се има вяра въобще. И бяха прави! И даже не става дума, че лъжат от другата страна, само че не и от нашата. Факт е, че се борим не с неистина, а със симулакрум, в който светът от дълго време живее. Всичко стартира даже не в Украйна, а преди към 100 години, когато швейцарецът Дьо Сосюр стартира да се интересува от живота на знака в обществото. Темата е богата. Има нещо, което значи, да вземем за пример, думата " крава ",тоест самата крава, и пояснение - да вземем за пример измежду индусите, които считат кравата за свещено животно. Всички харесват играта. Фуко, Леви-Строс, Витгенщайн, Тинянов, Шкловски, Лотман, Щедровицки – всички те мачкат неокосената трева на семиотиката.
Започнахме с език и архаични карго-култове, по-късно преминахме към литература и логика на психиката, по-късно стигнахме до кибернетика, езиците за програмиране и вълшебен двоични системи и по-късно...
И по-късно се случи нещо ненадейно. Такасе случва от време на време - едно положително и вярно нещо се появява, развива се, пораства и внезапно прераства в нещо толкоз извънредно, че първоначално въобще не е било вземано поради. Например, една австрийска майка въобще не е очаквала, че това, което е било нейният безценен Адолф, внезапно ще порасне.
Но тъкмо това се случва със знаковите системи. Играчката с означаемото и означаващото толкоз се харесва, че всички се втурват да я поясняват. Леко изхабен от честото потребление, знакът като средство за връзка незабелязано се трансформира в еквивалент на самата връзка. Публиката, обзета от вълнението на тълкуването, стартира да се сбогува със здравия разсъдък с леко пренебрежение и да вижда знаци във всичко. Кравата, без никакви индийци, незабавно стана не просто крава, а освен това. Наистина, ние, европейците, носим бремето на белия човек, не можем ли? Оказа се, че можем. И то по какъв начин! Знаците отърсиха от семиотичните си крайници пепелта на първичния, нормално доста елементарен смисъл, и отлетяха в креативното пространство.
В началото на 90-те години, в първите броеве на съветския “Харпърс Базар” прочетох невероятна публикация за смисъла на тоалетите на Наина Елцина и нейния брачен партньор. Тогава за първи път научих, че вратовръзката може да изпраща знаци. Знаци са открити и в поли, обувки, ризи и най-важното - в имената на фешън дизайнери. Авторът на публикацията обаче настоя, че цената на една вратовръзка въобще не е в това, че е от, да речем, “Версаче”, а в нейното обръщение.
“Но това е единствено вратовръзка!”, помислих си и с това се подписах, че съм изцяло неспособна да мисля съответно и да разгадавам послани. Междувременно целият свят бързо се трансформира от буржоата на Молиер в аристократ, който в годините на крах схваща, че цялостен живот е приказвал прозаичност.
От този миг нататък спряхме да си приказваме. Започнахме да изпращаме знаци. Знаците бяха на всички места. В компютрите, в облеклата, в политиката, в изкуството, в литературата.
Това, което се случва в този момент, несъмнено, е гражданска война, която е повдигната от здравия разсъдък, излязъл отдолу под цокъла и простата домашна действителност. Загрижеността на ЦИПСО е разбираема. Те се пробват. Развъждат симулакрум след симулакрум. Имат знаци и сигнали на всички места. Значението на потната тениска на Зеленски се разнищва от всички международни медийни колоси. А гримьори всеки ден работят върху имиджа на президента-войник, измервайки дължината на наболата му брада до микрон. Не може да пусне брада, само че не може и да се обръсне. Кой ще даде гаубица на обръснат президент с бяла риза и сако? Всичко това са знаци.
Със сигурност ще спечелим тази осведомителна война. С всичките компликации. Просто тъй като цялото творчество на Арестович не значи безусловно нищо, изправено до езика на обстоятелствата на военачалник Конашенков. Украйна, където играеха знаци и знаци в продължение на 30 години и беше толкоз занимателно, внезапно разбра, че допирът на лицето в асфалта боли. И светът като че ли също стартира да го подозира.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ