Държавата сама се оплела за ски пистите
Тежки и скъпи административни процедури за създаване на ски писти и лифтове стопират вложенията в зимния туризъм. Сложният ребус, в който сама се е оплела страната, е поради тенденциозни текстове в Закона за горите (ЗГ).
Абсурдът продължава към този момент 6 години, откакто през 2012-а Народното събрание приема безумни промени в ЗГ под натиска на „ зелените “.
От тогава у нас построяването на ски писти и въжени линии е „ замразено “, а оттова и развиването на зимния туризъм.
В момента категоризирани ски писти има главно в огромните зимни центрове – Банско, Боровец и Пампорово. Но доста от тези уреди не са минали процедурата, въведена през 2012 година, тъй като и преди са били със статут на ски писти.
От 6 години всеки, който желае да влага в снежни спортове, би трябвало да подготви солидна сума за смяна на статута на земята.
След промените в член 73 от ЗГ, ски пистите се построяват единствено в урбанизирани територии. Ясно е, че ски се карат главно в планинските региони, където територията е горска – огромна част от планините са обхванати от Национални и Природни паркове. Освен това там земята е и обществена държавна благосъстоятелност, неподлежаща на приватизация. Така че в гора може да се строи след смяна на предназначението й, само че без промяна на собствеността – всичко остава държавно.
Логично е, че откакто би трябвало смяна на статута, това е работа на страната, в случай че желае да развива зимен туризъм. Но в случай че тя направи това, се получава обаян кръг – когато министерството-собственик на земята тръгне към промяна на статута, то ще би трябвало да заплати милиони на друга институция – Министерството на земеделието. Парите отново ще влязат в бюджета, само че от това прекачване от единия джоб в другия няма никакъв доход. Затова институциите са оставили прекосяването от горска в урбанизирана територия на вложителите (виж карето). Последните са наематели или притежатели на уреди – влекове и лифтове, които са безсмислени без ски спорт. Но комплицираната и скъпа процедура ги отхвърля от по-нататъшни вложения. Затова в България категоризирани ски писти след 2012 година съвсем липсват. Хората карат върху по този начин наречените снежни полета – утъпкани трасета без категоризация. Но и без застраховки и без да употребяват услугите на БЧК, т.е. на собствен риск.
Това безумство може да бъде прекъснато само с смяна в ЗГ, каквато беше импортирана от ръководещите преди месец в Народното събрание, само че по-късно, по неразбираеми аргументи, бе оттеглена.
Над София разрухата продължава: Примерът с Витоша
Примерът с разрухата на Витоша демонстрира по какъв начин работят тенденциозните текстове от Закона за горите, признати през 2012 година.
Въпреки желанията на притежателя на лифтовте и влековете – „ Витоша ски “ за рационализация на ски зона „ Алеко “, към този момент седма година тя не може да се реализира.
„ Труд “ направи сметка въз основата на таксите в Министерството на земеделието и горите за смяна на предназначението на земята и какъв брой ще коства това на притежателя на оборудванията.
Според проектите на „ Витоша ски “, след модернизацията на зоната там ще има остарели и нови писти с обща дължина близо 20 км и ширина 50 метра. 20 000 м по 50 метра е 1000 декара, които сега са горска територия. Промяната на предназначението на 1 декар от горска в урбанизирана територия стига до 40 000 лв.. 1000 декара умножени по тази сума прави 40 000 000 лв.. Така, съгласно Закона за горите, освен „ Витоша ски “, само че и всеки вложител където и да е в страната, би трябвало да даде десетки милиони единствено с цел да стане наемател на държавна земя. После на нея вероятно може да му се разреши да трасира писта, която ще употребява под половин година. Това опонира на всякаква икономическа логичност и е съществено недовиждане от страна на страната.
Според участници в измененията в Закона за горите през 2012 година, точно това е била задачата на „ зелените “ с натрапените от тях промени – цялостен блокаж на зимния туризъм посредством този нормативен акт.
Вместо да поправят параграфите, създаващи спънки: Затварят дребни зимни бази
Въпреки че в основата на всички проблеми за развиването на зимния туризъм са недомислията в Закона за горите, страната на този стадий не прави нищо, с цел да ги поправя.
Вместо това виновните институции преследват тези, които са решили да влагат точно в ски писти, влекове и лифтове.
Последният образец е отпреди няколко дни. На 30 март във фейсбук страницата на ски център Ком, намиращ се в Берковския Балкан оповестиха, че макар прелестните условия за зимни спортове и натрупалия сняг, от Комисията за отбрана на потребителите наредили затваряне на оборудванията. Аргументът е, че пистата не е категоризирана.
„ Както виждате пистата не е мръднала и е идеална. Но получихме съобщение от КЗП, че има заповед ски влекът да не обслужва пистата, тъй като страната не е категоризирала същата такава “, оповестиха от ски центъра.
За категоризацията на пистите дава отговор Министерството на туризма (МТ), което може да трансферира контролните си функционалности на КЗП.
Самото категоризиране на писта и методът, по който това се случва, е записано в разпоредба от 2005 година, изменяна през 2007-а.
Накратко всеки, осмелил се да мине през комплицираната и скъпа процедура за смяна на статута на земята, по-късно насочва искане към МТ, което съставлява един куп документи. Във ведомството се сформира Експертна комисия, която би трябвало да отиде на място и да каже каква категория е пистата. Ако има пропуски – няма категоризация, няма и облага.
Абсурдът продължава към този момент 6 години, откакто през 2012-а Народното събрание приема безумни промени в ЗГ под натиска на „ зелените “.
От тогава у нас построяването на ски писти и въжени линии е „ замразено “, а оттова и развиването на зимния туризъм.
В момента категоризирани ски писти има главно в огромните зимни центрове – Банско, Боровец и Пампорово. Но доста от тези уреди не са минали процедурата, въведена през 2012 година, тъй като и преди са били със статут на ски писти.
От 6 години всеки, който желае да влага в снежни спортове, би трябвало да подготви солидна сума за смяна на статута на земята.
След промените в член 73 от ЗГ, ски пистите се построяват единствено в урбанизирани територии. Ясно е, че ски се карат главно в планинските региони, където територията е горска – огромна част от планините са обхванати от Национални и Природни паркове. Освен това там земята е и обществена държавна благосъстоятелност, неподлежаща на приватизация. Така че в гора може да се строи след смяна на предназначението й, само че без промяна на собствеността – всичко остава държавно.
Логично е, че откакто би трябвало смяна на статута, това е работа на страната, в случай че желае да развива зимен туризъм. Но в случай че тя направи това, се получава обаян кръг – когато министерството-собственик на земята тръгне към промяна на статута, то ще би трябвало да заплати милиони на друга институция – Министерството на земеделието. Парите отново ще влязат в бюджета, само че от това прекачване от единия джоб в другия няма никакъв доход. Затова институциите са оставили прекосяването от горска в урбанизирана територия на вложителите (виж карето). Последните са наематели или притежатели на уреди – влекове и лифтове, които са безсмислени без ски спорт. Но комплицираната и скъпа процедура ги отхвърля от по-нататъшни вложения. Затова в България категоризирани ски писти след 2012 година съвсем липсват. Хората карат върху по този начин наречените снежни полета – утъпкани трасета без категоризация. Но и без застраховки и без да употребяват услугите на БЧК, т.е. на собствен риск.
Това безумство може да бъде прекъснато само с смяна в ЗГ, каквато беше импортирана от ръководещите преди месец в Народното събрание, само че по-късно, по неразбираеми аргументи, бе оттеглена.
Над София разрухата продължава: Примерът с Витоша
Примерът с разрухата на Витоша демонстрира по какъв начин работят тенденциозните текстове от Закона за горите, признати през 2012 година.
Въпреки желанията на притежателя на лифтовте и влековете – „ Витоша ски “ за рационализация на ски зона „ Алеко “, към този момент седма година тя не може да се реализира.
„ Труд “ направи сметка въз основата на таксите в Министерството на земеделието и горите за смяна на предназначението на земята и какъв брой ще коства това на притежателя на оборудванията.
Според проектите на „ Витоша ски “, след модернизацията на зоната там ще има остарели и нови писти с обща дължина близо 20 км и ширина 50 метра. 20 000 м по 50 метра е 1000 декара, които сега са горска територия. Промяната на предназначението на 1 декар от горска в урбанизирана територия стига до 40 000 лв.. 1000 декара умножени по тази сума прави 40 000 000 лв.. Така, съгласно Закона за горите, освен „ Витоша ски “, само че и всеки вложител където и да е в страната, би трябвало да даде десетки милиони единствено с цел да стане наемател на държавна земя. После на нея вероятно може да му се разреши да трасира писта, която ще употребява под половин година. Това опонира на всякаква икономическа логичност и е съществено недовиждане от страна на страната.
Според участници в измененията в Закона за горите през 2012 година, точно това е била задачата на „ зелените “ с натрапените от тях промени – цялостен блокаж на зимния туризъм посредством този нормативен акт.
Вместо да поправят параграфите, създаващи спънки: Затварят дребни зимни бази
Въпреки че в основата на всички проблеми за развиването на зимния туризъм са недомислията в Закона за горите, страната на този стадий не прави нищо, с цел да ги поправя.
Вместо това виновните институции преследват тези, които са решили да влагат точно в ски писти, влекове и лифтове.
Последният образец е отпреди няколко дни. На 30 март във фейсбук страницата на ски център Ком, намиращ се в Берковския Балкан оповестиха, че макар прелестните условия за зимни спортове и натрупалия сняг, от Комисията за отбрана на потребителите наредили затваряне на оборудванията. Аргументът е, че пистата не е категоризирана.
„ Както виждате пистата не е мръднала и е идеална. Но получихме съобщение от КЗП, че има заповед ски влекът да не обслужва пистата, тъй като страната не е категоризирала същата такава “, оповестиха от ски центъра.
За категоризацията на пистите дава отговор Министерството на туризма (МТ), което може да трансферира контролните си функционалности на КЗП.
Самото категоризиране на писта и методът, по който това се случва, е записано в разпоредба от 2005 година, изменяна през 2007-а.
Накратко всеки, осмелил се да мине през комплицираната и скъпа процедура за смяна на статута на земята, по-късно насочва искане към МТ, което съставлява един куп документи. Във ведомството се сформира Експертна комисия, която би трябвало да отиде на място и да каже каква категория е пистата. Ако има пропуски – няма категоризация, няма и облага.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ