Системна грешка
Тежката действителност е, че 2022 година евентуално ще бъде последната година, в която администрацията на Джо Байдън ще може да свърши нещо. Блокажът е ендемичен проблем в американската система. Той се корени още в замисъла на конституцията, която се базира на консенсус, какъвто е все по-труден за реализиране в ерата на хиперполяризация и условието на процедура за супермнозинство в Сената, когато съвсем няма и елементарни такива. Дори при съвършени условия, когато Белият дом и двете камари на Конгреса са под контрола на една партия, сериозното законотворчество е извънредно мъчно. Не е случайност, че и Барак Обама, и Доналд Тръмп прокараха най-важните закони на своята администрация - надлежно здравна промяна и орязване на налозите - през първите си две години. И двамата претърпяха съществени загуби по време на междинните избори за Конгрес, като изгубиха контрола над една камара, а с това и опцията да одобряват закони съгласно желанията си.
Джо Байдън, наподобява, ще последва тъкмо този неудовлетворителен път. Въпреки че съумя да прокара сполучливо подтикващ пакет за стопанската система при започване на администрацията си, неговите съществени оферти - големи разноски за битка с климатичните промени и обществени стратегии в европейски жанр, които би трябвало да бъдат платени посредством доста по-високи налози за богатите, познати общо като Build Back Better - затънаха в движещи се пясъци през огромната част от 2021 година Докато това издание отиваше в щемпел, враждуващите фракции в неговата Демократическа партия към момента не бяха постигнали договорка. Нещо може въпреки всичко да бъде признато, само че то евентуално ще бъде компромис на стойност едвам парченце от проекта за 4 трлн. $, на който Байдън се надяваше. Дори тази частична победа обаче ще наподобява внушително по отношение на това, което ще последва.
Електорална загуба значи загуба на последните две години от мандата на Байдън най-малко във връзка с законодателството. Демократите имат петима конгресмени повече в Камарата на представителите и нула в плюс в Сената. Само два пъти от 1938 година насам настоящият президент е съумял да разшири позициите на партията си в Долната камара - и в двата случая този президент е имал утвърждение над 60%, до момента в който Байдън има рейтинг едвам 44%. Ако се базираме на исторически асоциации, това значи загуба на към 33 места в Камарата на представителите и надлежно загуба на контрола над нея. Нещата наподобяват по-добре за демократите в Сената, където единствено една трета от местата се сменят на всеки две години и моделът демонстрира, че загубите на ръководещата партия са по-малки. Но американската система изисква единодушие и на двете камари, а републиканците няма да дадат поддръжка за нито един от целите на демократите.
Оптимистите споделят, че демократите могат да реализират доста преди ноември 2022 година, даже до момента в който се приготвят за слаби електорални резултати. Но в случай че разногласията върху предложенията на Байдън не престават, това ще отнеме забележителна част от силата на законодателите. Наближаващите избори ще изхабят останалата. Проблемът с нежните болшинства е, че съвсем всякакво вътрешно недоразумение значи край за обещано предложение. Дори в случай че има съвсем цялостно единодушие измежду демократите, разпоредбите на Сената, които разрешават бавене на гласоподаване, в случай че 60 сенатори дружно не го прекратят, значат край за доста законодателни оферти. Докато така наречен filibuster (възможността сенаторите да бавят дебата безпределно - бел. ред.) си стои недокоснат, не може да има сериозна проверка на изборните правила в страната, нито увеличение на минималната заплата или промяна на имиграционната система. Всякакви оферти, които съумеят да прескочат този filibuster, надали ще бъдат значими.
Реклама
Една от глезотиите на модерното президентство е, че правенето на политика не зависи толкоз от съдействието на един безнадеждно фрагментиран Конгрес - въпреки този способ да е за предпочитане. Подобно на предшествениците си след първите им две години на поста, Байдън ще насочи вниманието си към разширение на регулации посредством административни организации (особено във връзка с околната среда) или най-вече едностранните актове на мощ посредством оповестяване на търговски рестрикции.
След като сподели изолационисткия си надолнище посредством твърдото решение да се изтегли от Афганистан, Байдън надали ще тръгне по военния път на минали президенти императори. Президентският календар може да се запълни с още повече срещи на върха. Няма подозрение, че президентът ще желае да промени Съединени американски щати по стъпките на идола си Франклин Рузвелт. Но е мъчно да правиш рузвелтиански трансформации без рузвелтиански болшинства.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
Джо Байдън, наподобява, ще последва тъкмо този неудовлетворителен път. Въпреки че съумя да прокара сполучливо подтикващ пакет за стопанската система при започване на администрацията си, неговите съществени оферти - големи разноски за битка с климатичните промени и обществени стратегии в европейски жанр, които би трябвало да бъдат платени посредством доста по-високи налози за богатите, познати общо като Build Back Better - затънаха в движещи се пясъци през огромната част от 2021 година Докато това издание отиваше в щемпел, враждуващите фракции в неговата Демократическа партия към момента не бяха постигнали договорка. Нещо може въпреки всичко да бъде признато, само че то евентуално ще бъде компромис на стойност едвам парченце от проекта за 4 трлн. $, на който Байдън се надяваше. Дори тази частична победа обаче ще наподобява внушително по отношение на това, което ще последва.
Електорална загуба значи загуба на последните две години от мандата на Байдън най-малко във връзка с законодателството. Демократите имат петима конгресмени повече в Камарата на представителите и нула в плюс в Сената. Само два пъти от 1938 година насам настоящият президент е съумял да разшири позициите на партията си в Долната камара - и в двата случая този президент е имал утвърждение над 60%, до момента в който Байдън има рейтинг едвам 44%. Ако се базираме на исторически асоциации, това значи загуба на към 33 места в Камарата на представителите и надлежно загуба на контрола над нея. Нещата наподобяват по-добре за демократите в Сената, където единствено една трета от местата се сменят на всеки две години и моделът демонстрира, че загубите на ръководещата партия са по-малки. Но американската система изисква единодушие и на двете камари, а републиканците няма да дадат поддръжка за нито един от целите на демократите.
Оптимистите споделят, че демократите могат да реализират доста преди ноември 2022 година, даже до момента в който се приготвят за слаби електорални резултати. Но в случай че разногласията върху предложенията на Байдън не престават, това ще отнеме забележителна част от силата на законодателите. Наближаващите избори ще изхабят останалата. Проблемът с нежните болшинства е, че съвсем всякакво вътрешно недоразумение значи край за обещано предложение. Дори в случай че има съвсем цялостно единодушие измежду демократите, разпоредбите на Сената, които разрешават бавене на гласоподаване, в случай че 60 сенатори дружно не го прекратят, значат край за доста законодателни оферти. Докато така наречен filibuster (възможността сенаторите да бавят дебата безпределно - бел. ред.) си стои недокоснат, не може да има сериозна проверка на изборните правила в страната, нито увеличение на минималната заплата или промяна на имиграционната система. Всякакви оферти, които съумеят да прескочат този filibuster, надали ще бъдат значими.
Реклама
Една от глезотиите на модерното президентство е, че правенето на политика не зависи толкоз от съдействието на един безнадеждно фрагментиран Конгрес - въпреки този способ да е за предпочитане. Подобно на предшествениците си след първите им две години на поста, Байдън ще насочи вниманието си към разширение на регулации посредством административни организации (особено във връзка с околната среда) или най-вече едностранните актове на мощ посредством оповестяване на търговски рестрикции.
След като сподели изолационисткия си надолнище посредством твърдото решение да се изтегли от Афганистан, Байдън надали ще тръгне по военния път на минали президенти императори. Президентският календар може да се запълни с още повече срещи на върха. Няма подозрение, че президентът ще желае да промени Съединени американски щати по стъпките на идола си Франклин Рузвелт. Но е мъчно да правиш рузвелтиански трансформации без рузвелтиански болшинства.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ