Танкове, самолети, вертолети и ретро машини на парада на армията
Тежка военна техника мина през площад „ Княз Александър I ” в центъра на София, самолети и вертолети летяха в небето, а строени редици военнослужещи маршируваха за тазгодишния церемониал за Деня на храбростта и празник на Българската войска, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Много хора пристигнаха на площада, с цел да видят парада за празника на армията. 2019 година означаваме 141 години от основаването на Българската войска. Тазгодишният боен церемониал съответствува с 15-годишнината от приемането на страната ни в НАТО.
В него участваха над 1 000 военнослужещи от Въоръжените сили, 48 верижни и колесни бойни машини на Сухопътните войски и зенитно-ракетните формирования на Военновъздушните сили и 10 вертолета и самолета от състава на военната ни авиация. Тази година парадът не беше открит от вертолет Ми–17 на Военновъздушните сили, носещ националния байрак на България, защото нямаме изправен Ми-17.
В парада взе участие Гвардейският внушителен духов оркестър с духовите оркестри на типовете въоръжени сили; знаменен взвод на Националната гвардейска част със знамената-светини и 10 представителни блока с бойните флагове на: Военна академия „ Георги Стойков Раковски ”, Националната гвардейска част, Националния боен университет „ Васил Левски ”, 61-ва Стрямска механизирана бригада и 101-ви Алпийски полк – Смолян от състава на Сухопътните войски, на Военновъздушните сили, Военноморските сили, 68-ма бригада „ Специални сили, Мобилната комуникационно-информационна система от състава на Съвместното командване на силите и Служба „ Военна полиция “.
След прекосяването на представителните блокове на Българската войска и работа „ Военна полиция “ на площад „ Княз Александър I ” стартира въздушният съставен елемент на парада. Първо хората видяха тройка вертолети от авиобаза Крумово, прелитащи във групировка „ чеп “ – лидер Ми-24 и два водени AS-532AL „ Cougar ”. След това над площада се видя аероплан C-27J “Спартан ”. Три самолета РС-9М „ Пилатус “ от образователна авиационна база Долна Митрополия прелетяха във групировка „ чеп ”. В военен ред „ чеп “ минаха и група самолети МиГ-29 от състава на авиобаза Граф Игнатиево.
На площада минаха 48 мостри на типове бойна техника, на въоръжение в Сухопътните войски, работа „ Военна полиция “ и зенитно-ракетните военни формирования на Военновъздушните сили. Сред това, което видяха хората бяха и бронирани леки коли с нараснала проходимост „ Мерцедес ” G 270FB-6, бронирани машини „ Хамър ”, бойни бронирани колесни машини „ Commando select ” и „ Guardian ”, бронетранспортьори, реактивна система за залпов огън БМ-21 „ ГРАД ”, танк Т-72, тактически ракетен комплекс „ Точка ”, зенитно-ракетен комплекс „ ОСА ” и други измежду които и пускови установки от състава на зенитно-ракетен комплекс С-300 (SA-10).
На площада мина и ретро техника от времето на Втората международна война, предоставена от колекционери от страната.
БГНЕС напомня, че Денят на Храбростта, 6 май, стартира да се празнува в Българската войска още с нейното основаване. С декрет № 1 от първи януари 1880 година княз Александър Батемберг учредява военния медал “За смелост ” – отличие, с което се удостояват направилите подвизи на бойното поле. А с декрет № 5 от девети януари същата година се постановява честването на празника.
През войните в интервала 1912-1918 година, въпреки и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се празнува всяка година с отслужване на панихида за починалите и молебен за живите. Прави се обзор на войсковите елементи от висшия главнокомандващ на Българската войска и популярен магистър на ордена “За смелост ”. Тържеството приключва с боен церемониал.
До подписването на Ньойския контракт Денят на бойната възхвала се празнува настрана на 27 ноември (победата на Българската войска в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се сплотява с отбелязването на Деня на Храбростта на 6 май. От 1931 година Денят на Храбростта и успехите е разгласен за военен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 година тържеството стартира от предната вечер със заря, до тогава тя е епизодично събитие.
След 1946 година традицията в честването на празника на Българската войска е прекратена. Първоначално е избрана датата 9 септември, а след 1953 година – 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 година Великото национално заседание дефинира за празник на войската 23 август – денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 година и 1992 година, българските воини празнуват този незабравим ден като собствен празник. През 1993 година с разпореждане на Министерски съвет № 15 от 27 януари 6 май е разгласен за Ден на Храбростта и празник на Българската войска. /БГНЕС
Много хора пристигнаха на площада, с цел да видят парада за празника на армията. 2019 година означаваме 141 години от основаването на Българската войска. Тазгодишният боен церемониал съответствува с 15-годишнината от приемането на страната ни в НАТО.
В него участваха над 1 000 военнослужещи от Въоръжените сили, 48 верижни и колесни бойни машини на Сухопътните войски и зенитно-ракетните формирования на Военновъздушните сили и 10 вертолета и самолета от състава на военната ни авиация. Тази година парадът не беше открит от вертолет Ми–17 на Военновъздушните сили, носещ националния байрак на България, защото нямаме изправен Ми-17.
В парада взе участие Гвардейският внушителен духов оркестър с духовите оркестри на типовете въоръжени сили; знаменен взвод на Националната гвардейска част със знамената-светини и 10 представителни блока с бойните флагове на: Военна академия „ Георги Стойков Раковски ”, Националната гвардейска част, Националния боен университет „ Васил Левски ”, 61-ва Стрямска механизирана бригада и 101-ви Алпийски полк – Смолян от състава на Сухопътните войски, на Военновъздушните сили, Военноморските сили, 68-ма бригада „ Специални сили, Мобилната комуникационно-информационна система от състава на Съвместното командване на силите и Служба „ Военна полиция “.
След прекосяването на представителните блокове на Българската войска и работа „ Военна полиция “ на площад „ Княз Александър I ” стартира въздушният съставен елемент на парада. Първо хората видяха тройка вертолети от авиобаза Крумово, прелитащи във групировка „ чеп “ – лидер Ми-24 и два водени AS-532AL „ Cougar ”. След това над площада се видя аероплан C-27J “Спартан ”. Три самолета РС-9М „ Пилатус “ от образователна авиационна база Долна Митрополия прелетяха във групировка „ чеп ”. В военен ред „ чеп “ минаха и група самолети МиГ-29 от състава на авиобаза Граф Игнатиево.
На площада минаха 48 мостри на типове бойна техника, на въоръжение в Сухопътните войски, работа „ Военна полиция “ и зенитно-ракетните военни формирования на Военновъздушните сили. Сред това, което видяха хората бяха и бронирани леки коли с нараснала проходимост „ Мерцедес ” G 270FB-6, бронирани машини „ Хамър ”, бойни бронирани колесни машини „ Commando select ” и „ Guardian ”, бронетранспортьори, реактивна система за залпов огън БМ-21 „ ГРАД ”, танк Т-72, тактически ракетен комплекс „ Точка ”, зенитно-ракетен комплекс „ ОСА ” и други измежду които и пускови установки от състава на зенитно-ракетен комплекс С-300 (SA-10).
На площада мина и ретро техника от времето на Втората международна война, предоставена от колекционери от страната.
БГНЕС напомня, че Денят на Храбростта, 6 май, стартира да се празнува в Българската войска още с нейното основаване. С декрет № 1 от първи януари 1880 година княз Александър Батемберг учредява военния медал “За смелост ” – отличие, с което се удостояват направилите подвизи на бойното поле. А с декрет № 5 от девети януари същата година се постановява честването на празника.
През войните в интервала 1912-1918 година, въпреки и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се празнува всяка година с отслужване на панихида за починалите и молебен за живите. Прави се обзор на войсковите елементи от висшия главнокомандващ на Българската войска и популярен магистър на ордена “За смелост ”. Тържеството приключва с боен церемониал.
До подписването на Ньойския контракт Денят на бойната възхвала се празнува настрана на 27 ноември (победата на Българската войска в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се сплотява с отбелязването на Деня на Храбростта на 6 май. От 1931 година Денят на Храбростта и успехите е разгласен за военен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 година тържеството стартира от предната вечер със заря, до тогава тя е епизодично събитие.
След 1946 година традицията в честването на празника на Българската войска е прекратена. Първоначално е избрана датата 9 септември, а след 1953 година – 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 година Великото национално заседание дефинира за празник на войската 23 август – денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 година и 1992 година, българските воини празнуват този незабравим ден като собствен празник. През 1993 година с разпореждане на Министерски съвет № 15 от 27 януари 6 май е разгласен за Ден на Храбростта и празник на Българската войска. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ