Тежка ирония на съдбата! Кой сега е най-корумпиран в ЕС?
Тежка подигравка на ориста! Кой в този момент е най-корумпиран в Европейски Съюз?
Доскорошният еврокомисар по правораздаването и върховенството на закона Дидие Рейндерс се оказа разследван за пране на пари единствено няколко седмици откакто изтече мандатът му. Той е някогашен дълготраен министър на финансите на Белгия, като заема този пост от 1999 до 2011 година.
След това е министър на външните работи, а през 2019 година макар обществените подозрения, че е взел участие в пране на пари в Демократична република Конго, е определен за еврокомисар. Според белгийското законодателство точно министерството на финансите дава отговор за държавната лотария.
В продължение на 10 години Рейндерс е купувал голямо количество лотарийни билети на стойност сред 1 и 100 евро с пари в брой, след което е вкарвал облагите в персоналните си сметки.
Според белгийските медии по този метод той е изпрал към 1 милион евро. Бившият еврокомисар не е бил разследван по тези съмнения, тъй като се е употребил с имунитет, който го пази и сега за дейностите му, до момента в който е заемал позицията си в Европейската комисия.
За българското обществено пространство тази вест би трябвало да бъде изключително забавна, тъй като Рейндерс беше един от европейските комисари, които интензивно се занимаваха с битката с корупцията в България и постоянно даваха препоръки по какъв начин да се оправим с този проблем.
В началото на тази година да вземем за пример той посети страната ни, с цел да ни похвали за почналата поредна правосъдна промяна, и разгласи: „ Борбата с корупцията би трябвало да бъде във фокуса на внимание и да има работеща антикорупционна комисия. Необходим е прогрес в тази посока. Въвеждането на промените ще отнеме време “.
Ще повторя, че тези думи са изречени от човек, който е прал пари посредством пазаруване на лотарийни билети от следената от самия него лотария.
Подчертавам този факт, тъй като високопарните изречения на редица евробюрократи в България се трансформират в мотив за бездънен размисъл и тежки публични безредици.
Новината за следствието против Рейндерс пристигна няколко дни откакто американският президент Джо Байдън помилва сина си Хънтър за „ закононарушения против Съединени американски щати, които е направил, може да е направил или е взел участие в интервала от 1 януари 2014 до 1 декември 2024 година “.
Помилването не включва единствено присъдата за непозволено владение на оръжие, която Хънтър Байдън получи неотдавна, а визира всички възможни закононарушения, които може да е направил през последните 10 години. Подозрения за такива има, като те включват от пране на пари до нарушение на Закона за задграничните сътрудници и укриване на налози.
В същото време прокуратурата на Съединени американски щати отдръпна всичките си обвинявания против определения за президент Доналд Тръмп.
От последното могат да се създадат два съществени извода – или обвиняванията са били поръчкови и американската прокуратура е била употребена като бухалка преди изборите, или пък сега същата разпъва чадър над новоизбрания президент и замита под килима обвиняванията против него. Който и от двата извода да си изберем, мнението ни за върховенството на правото във връзка с високите етажи на властта в Съединени американски щати няма да остане доста високо.
И до момента в който белгийските управляващи проверяват някогашния еврокомисар по правораздаването, а в Съединени американски щати Байдън и Тръмп към този момент нямат проблеми с правораздаването, румънският парламентарен съд касира първия тур на президентските избори.
Причината е, че той явно беше извоюван от несъответствуващ за политическата обстановка антисистемен претендент. От репортажите по българските малките екрани разбрахме, че една от аргументите вотът за самостоятелния претендент Калин Джорджеску да бъде толкоз висок, е тежката корупция в Румъния. Лично за мен тази вест беше шокираща, тъй като от десетина години насам от заран до вечер ни се изяснява, че би трябвало да възприемем „ румънския модел “ за битка с корупцията по високите етажи на властта.
Сега се оказва, че този модел е една от аргументите да се вдигне електорална вълна против обичайния политически хайлайф и тя да отиде не при борците против корупцията, а при Калин Джорджеску, който се е позиционирал против тях. Някои от демократичните коментатори обясниха, че битката с корупцията в Румъния завършила, откакто нейният знак Лаура Кьовеши оглави европейската прокуратура в Брюксел. Казано в резюме – има Кьовеши, няма корупция, няма Кьовеши има корупция. Последната констатация обаче не е доста обнадеждаваща за „ румънския модел “, тъй като демонстрира, че в Румъния не е имало систематичен метод, а самостоятелни дейности на избран човек.
По-скептичните хора като мен даже биха предположили, че „ румънският модел “ е бил нормално почистване на политически сметки и не е отменил корупцията, а я е преподредил. Ако не беше по този начин, то за какво румънците ще се окажат още веднъж с чувство за корупция.
Разговорът за аргументите, довели до успеха на Джорджеску обаче, към този момент не е доста настоящ, тъй като румънският парламентарен съд го реши за няколко часа, като напряко анулира изборите. Това решение беше горещо приветствано от по-либералните хора, които го нарекоха „ отбрана на демокрацията “. Българските либерали пък се размечтаха нашият Конституционен съд да работи със същата увереност и да анулира всеки избор, който не дава стремежи демократичен резултат. Това било демокрацията.
Големите заключения от всички тези вести са най-малко два.
Първият е, че българското самобичуване, че сме най-корумпираните и най-лошите на света, би трябвало да спре. Ако сме корумпирани и неприятни, то сигурно не сме неповторими, а сме част от обща наклонност. Оттам идва и вторият надалеч по-голям извод – общата наклонност на двоен стандарт и двуличие, която населява върховете на демократичния свят, е най-голямата заплаха за демократичната народна власт. Не „ популистите “, „ путинистите “ и „ крайнодесните “ ще разрушат либерализма като държавна идеология, а неговите най-пламенни бранители.
Не Путин и Дугин, а хора като някогашния еврокомисар по правораздаването Рейндерс нанасят най-тежките удари по доверието в институциите.
Не обществената мрежа Тик Ток, а решения като това на румънския парламентарен съд унищожават чувството за органичност на демокрацията и от форма на ръководство, която очарова, тя се трансформира в посмешище. Това, че демократичната народна власт се е отказала да очарова и се е заела само със заниманието да принуждава, е най-голямата дълбочина на рецесията, в която се намира тази система.
Етикирането като антиевропеец на всеки, който вижда процеса на демократичната деградация, е проблем за Европа. Защото демократичната еднаквост е единствено една от многото идентичности, които би могъл да има един европеец. Тя нито е била, нито ще бъде единствената. Това не могат да схванат хората от демократичния балон и поради това недоумение демократичният провал може да се окаже и европейски.
Автор: Тома Биков
Източник: Филтър
Още вести четете в: Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News