Тежка драма се случи с Манол Пейков. Депутатът падна в

Тежка драма с Манол Пейков, завежда съдебно дело

Тежка драма се случи с Манол Пейков. Депутатът падна в клопката на паркинга на летището в столицата. След драмата преди дни с жена, която заплати 840 лева след двуседмичен престой на автомобила си на паркинг Р5, в този момент това се случи и с Пейков, като този разкош му коствал 1380 лева

Ето ракзаът на Манол Пейков, споделен от самия него в формалната му Facebook страница, дружно с няколко фотоси:

Кацам на Летище София след триседмично неявяване и потеглям да си взема колата. Но първо ходя на машината да платя.
Не е като да ми е за първи път да не присъствам за дълго и знам приблизителните цени. За седмица престой цената е 110 лв., а сетне – по 8 лв. за всеки спомагателен ден. Сиреч – към 220 лв. за три седмици.
Не са малко, само че съм квалифициран. Пък и поради обстоятелството, че (като 90% от хората) дойдох на летището в последния миг и с няколко огромни куфара – авансово съм отхвърлил разновидността да диря различен паркинг наоколо, откъдето да взема градски превоз (или такси, или да повикам другар да ме закара) до летището.
Та крещя, квалифициран съм. Или най-малко по този начин си мисля.
Да, но не.
Машината ми иска… какъв брой мислите?
С 50% от горната страна?
Двойно?
Тройно?
Не, не познахте.

Дължимата сума за 21 дни на паркинга на Летище София е… 1380 лв..

Хиляда. Триста. И. Осемдесет.
Колкото една кола на остаряло.
Първото, което ми минава през мозъка е, че е станала неточност. Набирам съответно посочения върху машината за заплащане телефон.
Вдига ми общителен мъжки глас. Обяснявам обстановката.
– А-а, очевидно сте спрели на паркинг P5? – възкликва индивидът. – Там цените са… разнообразни.
Внезапно се сещам, че на идване към летището подземният паркинг беше претъпкан (така най-малко си помислих, тъй като входът беше преграден) и аз стопирах на външния паркинг в съседство.
– Как по този начин разнообразни? – недоумявам.
– Ами-и… стопанинът на паркинга е решил да го дава чартърен почасово, а не дълготрайно.

В продължение на няколко мига главата ми е напълно празна. После ми идват мислено няколко разнообразни изречения – само че нито една от тях не е подобаваща за диалог по телефона с чужд човек.

– А… кой е стопанинът? – съвземам се най-сетне.
– Соф кънект – отвръща акуратно индивидът насреща.
– Добре, но… от кой момент е по този начин? И по какъв начин тъкмо се чака да се осведомят хората?…
– От 1-ви декември. Пише го на уеб страницата. И има табели на всички места.
(Едва след това си давам сметка, че новите „ цени “ – поставям ги в кавички, тъй като уверено считам, че тук не става въпрос за комерсиална интервенция, а за обеден обир – са залепени в профил на машината за заплащане. Има ги, несъмнено, и на входа на паркинга – като в това време „ стопанинът “ даже не е намерил време да махне старите, ами ги е „ задраскал “ с първия под ръка материал, който му е попаднал – в тази ситуация: няколко части тиксо.)
– А какво се случва с подземния паркинг? – сещам се да попитам.
– Той не работи сега. Ще го ремонтират най-малко година време.
Не ми идва на мозъка какво повече да запитвам. Много ми се желае да изпсувам, само че не виждам смисъл да отправям експанзията си към човек, който (очевидно) не носи виновност за протичащото се.

* * *

Тежка драма с Манол Пейков

След като затварям слушалката се позамислям – и ми хрумват няколко неща.

Първо: „ Соф кънект “ не са просто някаква компания, на която са дали паркинга за стопанисване, ами – както излиза наяве от десетки надписи в близост – са хората, които стопанисват ц я л о т о летище.
Второ – появяването на „ новия “ паркинг (известен още като Р5) с ч о в е к о я д н и т е цени явно съответствува по време със затварянето на подземния подобен (единственият разполагаем до напълно скоро паркинг на Терминал 2) за ремонт.
Трето: поради обстоятелството, че 9 от всеки 10 индивида бързат, когато идват на летището – сигурно не съм единственият, попаднал в сходна обстановка. Входът на л ю д о е д с к и я паркинг е безусловно на 10 метра от запречения вход на титулярния паркинг.
Колцина съгласно вас са спрели в снега и суграшицата, с цел да се срещнат със ситно надиплените цифри с новите у н и щ о ж и т е л н и цени, преди да се шмугнат в открития паркинг, ситуиран на 10 лакътя разстояние от закрития, на който са спирали десетки пъти през последните 15 години?…
* * *

В умозаключение – няколко (полуреторични) въпроса:

1. Нормално ли е (почтено ли е, заслужено ли е, човешко ли е, законосъобразно ли е) да шибнеш на н е о х р а н я е м открит паркинг на летище с е д е м пъти по-висока цена от естествената – без значение какъв брой в н и м а т е л н о си го оповестил на уеб страницата си и на близките табели?
2. Нормално ли е (почтено ли е, заслужено ли е, човешко ли е, законосъобразно ли е) това да бъде направено не от някой инцидентен навлек, а от самия с т о п а н и н на ц я л о т о летище?
3. Нормално ли е (почтено ли е, заслужено ли е, човешко ли е, законосъобразно ли е) тази така наречен „ смяна “ в цените да се случи т о ч н о сега, в който главния паркинг е затворен за ремонт?
4. Трябва ли всякога като кацаш на р о д н а земя (или малко преди да излетиш от нея – само че не с цел да избягаш, а с ясното и изрично желание да се върнеш отново) да си н а щ р е к кой от кое място ще ти го забие – и в коя част на тялото?…
* * *

Накрая – ето какво.

Лично за мен е ясно като б я л ден, че тук става дума за корист с монополно състояние. (Да бе, след това разбрах, че имало някакви други паркинги на територията на летището, някъде на кънда в дивия – щото всякакви хора, дето към този момент се били ужилили, са ги проучили и ми споделиха. Но това не трансформира същината на случилото се.)
Извън чисто законовата страна на нещата – става дума също по този начин за пладнешко хищничество, за брутална липса на човещина и за неявяване на какъвто и да е държавнически метод – щото това, никак да не е, е основното летище на България.

Затова: без значение какъв брой време и средства ще ми коства, считам да заведа правосъдно дело против „ Соф кънект “ и да ги осъждам до дупка.

Също по този начин считам да пиша до Омбудсмана на републиката – както и до всяка Комисия за отбрана на… (попълнете липсващото), до която ме посъветва юриста ми.
* * *
Последно: в случай че и вие сте били ужилени по сходен метод от „ стопаните “ на паркинг Р3 на Летище София през последния месец и половина — апелирам, пишете ми.
Един групов иск сигурно би тежал повече – пък и би вдигнал повече звук. Което в тази ситуация е о с о б е н о значимо – с цел да предотвратим още жертви с безсилно стиснати зъби, скапано въодушевление, олекнал портфейл и взор, цялостен с ненавист към целия свят.
Прочее, поздрави от родна земя, другари!
Както споделил глистът от фамозния анекдот – какво да се прави, сине… Родина.