Тежка болест е поразила българската държава
Тежка болест е поразила тялото на българската страна - множествена дистрофия на независимостта. Тази болест атакува всички самостоятелни органи, овладява ги, разлага ги. В коментар за " Дойче веле " Даниел Смилов дава няколко образеца единствено от последните дни:
Създалата се обстановка в България има едно просто решение: Висшият правосъден съвет (ВСС) да избере идващия кмет на София, а основният прокурор да бъде назначен след общонационални избори за поста. Подобна смяна на разпоредбите надали ще направи кой знае какво усещане, защото и в този момент политика и правосъдна власт са дотолкоз преплетени, че са изчезнали всевъзможни съдържателни граници посред им.
В момента прокуратурата на България по този начин или другояче води политическа предизборна акция по всички правила на играта: наситени медийни изяви, ежедневни обръщения към гласоподавателите, заиграване с техните страсти, страхове и паники. Политиците и политическите анализатори пък започнаха да вземат решение съответни правосъдни проблеми непосредствено в телевизионния ефир.
Делото " Полфрийман " да вземем за пример беше преразгледано в няколко телевизионни студия, а оттова през прокуратурата официално стигна назад в съда с искане австралиецът да бъде върнат в пандиза. Както е тръгнало, в бъдеще присъединяване на съда в този вид " правораздаване " може напряко да отпадне. Телевизионната юриспруденция би била изцяло задоволителна за едно публично мнение, искащо отмъщение тук и в този момент.
Симптомите на заболяването
Всичко това може да наподобява неуместно и комично, само че работата напълно не е за смях. Тези сливания сред политика и право, на които ставаме очевидци, са признак на тежката конституционна болест " множествена дистрофия на независимостта ".
Тази дистрофия поразява всички самостоятелни органи в конституционното тяло и ги трансформира в принадлежности за отбрана на ползите на избрани властови групи. Няколко образеца единствено от последните дни:
- БНР беше атакувано, по думите на негови чиновници, с най-малко четири позвънявания извън, които " мотивираха " шефа на институцията да се раздели с един от най-независимите си публицисти - Силвия Великова. След решителни протестни дейности на сътрудниците ѝ, в последна сметка тя беше върната в екипа, само че сега тече опит за замазване на политическото вмешателство. Най-вероятно работата ще се потули с премахване на шефа на радиото (което по този начин или другояче би трябвало да стане), като задачата е да не се стигне до външните инфлуенсъри. Малка вяра за освен това има поради основаването на парламентарна комисия по въпроса. Но да забележим.
- Продължават публичният напън и опитите за кавга с самостоятелни съдии. Лайтмотивът в този момент е, че те не съдят в синхрон с публичното мнение. Оттук до оповестяването им за " зложелател на народа " има единствено една крачка.
- А Висш съдебен съвет? Вместо да пази съдиите, самичък ги атакува.
- Неправителствените организации рутинно биват очерняни като национални предатели. Хелзинкският комитет да вземем за пример, една профилирана правозащитна институция, се е трансформирал в боксова круша за политици и медии. Едва ли е нужно да се напомня какъв брой значими са неправителствените организации за едно общество - тъй като са лакмус за неговата независимост. В несвободните общества те стават първа жертва на режимите, защото са относително слаби и нямат съществени политически или стопански запаси.
И въпреки всичко борбата с множествената дистрофия на независимостта не е напълно изгубена. Становището на адвокатурата по кандидатурата на господин Гешев за основен прокурор дава мотив за оптимизъм: самостоятелна, значима институция дава своето мнение в контраст на акциите, водени от мощните на деня. Липсата на боязън да застанеш с името и институционалната си тежест зад непопулярна, неуместна за ръководещите позиция е основата на независимостта.
Друг мотив за оптимизъм дава публичната реакция във връзка угодническия опит за оклеветяване на Борислав Игнатов, претендент на " Демократична България " за кмет на София. Солидарността със Силвия Великова също показва, че обществото ни към момента има съпротивителни сили.
Ако политическият цинизъм стане публична идеология
Другото име на множествената дистрофия на независимостта е " политически цинизъм ". А за политическия безсрамник нещата наподобяват по този начин: самостоятелни хора или институции няма - всеки обслужва нечий интерес, всеки е воден от тясно схващане за материална полза. В България политическият цинизъм има голям брой фенове, с него са инфектирани и голяма част от медиите. А циничната гласност води до избор на цинични политици. Нужни ли са образци?
Ако политическият цинизъм стане публична идеология на републиката ни, ще е най-добре да преминем към директни избори за народен основен шериф - и към решение на правосъдните каузи в ефирен ефир, с изпращане на есемес от страна на фена. Така ще е най-малко ясно, че най-голямата група, болшинството, ще може да се разправя с останалите както си желае.
Ако през днешния ден ненадейно бъдем посетени от изцяло самостоятелен марсиански политолог, той сигурно би заключил, че вървим с бързи стъпки към гореописаната неуместна социална уредба. Защото множествената дистрофия на независимостта не се лекува с исторически празници на независимостта. Тази самостоятелност не е музеен експонат от 1908, а нещо, което всекидневно би трябвало да се отстоява.
Създалата се обстановка в България има едно просто решение: Висшият правосъден съвет (ВСС) да избере идващия кмет на София, а основният прокурор да бъде назначен след общонационални избори за поста. Подобна смяна на разпоредбите надали ще направи кой знае какво усещане, защото и в този момент политика и правосъдна власт са дотолкоз преплетени, че са изчезнали всевъзможни съдържателни граници посред им.
В момента прокуратурата на България по този начин или другояче води политическа предизборна акция по всички правила на играта: наситени медийни изяви, ежедневни обръщения към гласоподавателите, заиграване с техните страсти, страхове и паники. Политиците и политическите анализатори пък започнаха да вземат решение съответни правосъдни проблеми непосредствено в телевизионния ефир.
Делото " Полфрийман " да вземем за пример беше преразгледано в няколко телевизионни студия, а оттова през прокуратурата официално стигна назад в съда с искане австралиецът да бъде върнат в пандиза. Както е тръгнало, в бъдеще присъединяване на съда в този вид " правораздаване " може напряко да отпадне. Телевизионната юриспруденция би била изцяло задоволителна за едно публично мнение, искащо отмъщение тук и в този момент.
Симптомите на заболяването
Всичко това може да наподобява неуместно и комично, само че работата напълно не е за смях. Тези сливания сред политика и право, на които ставаме очевидци, са признак на тежката конституционна болест " множествена дистрофия на независимостта ".
Тази дистрофия поразява всички самостоятелни органи в конституционното тяло и ги трансформира в принадлежности за отбрана на ползите на избрани властови групи. Няколко образеца единствено от последните дни:
- БНР беше атакувано, по думите на негови чиновници, с най-малко четири позвънявания извън, които " мотивираха " шефа на институцията да се раздели с един от най-независимите си публицисти - Силвия Великова. След решителни протестни дейности на сътрудниците ѝ, в последна сметка тя беше върната в екипа, само че сега тече опит за замазване на политическото вмешателство. Най-вероятно работата ще се потули с премахване на шефа на радиото (което по този начин или другояче би трябвало да стане), като задачата е да не се стигне до външните инфлуенсъри. Малка вяра за освен това има поради основаването на парламентарна комисия по въпроса. Но да забележим.
- Продължават публичният напън и опитите за кавга с самостоятелни съдии. Лайтмотивът в този момент е, че те не съдят в синхрон с публичното мнение. Оттук до оповестяването им за " зложелател на народа " има единствено една крачка.
- А Висш съдебен съвет? Вместо да пази съдиите, самичък ги атакува.
- Неправителствените организации рутинно биват очерняни като национални предатели. Хелзинкският комитет да вземем за пример, една профилирана правозащитна институция, се е трансформирал в боксова круша за политици и медии. Едва ли е нужно да се напомня какъв брой значими са неправителствените организации за едно общество - тъй като са лакмус за неговата независимост. В несвободните общества те стават първа жертва на режимите, защото са относително слаби и нямат съществени политически или стопански запаси.
И въпреки всичко борбата с множествената дистрофия на независимостта не е напълно изгубена. Становището на адвокатурата по кандидатурата на господин Гешев за основен прокурор дава мотив за оптимизъм: самостоятелна, значима институция дава своето мнение в контраст на акциите, водени от мощните на деня. Липсата на боязън да застанеш с името и институционалната си тежест зад непопулярна, неуместна за ръководещите позиция е основата на независимостта.
Друг мотив за оптимизъм дава публичната реакция във връзка угодническия опит за оклеветяване на Борислав Игнатов, претендент на " Демократична България " за кмет на София. Солидарността със Силвия Великова също показва, че обществото ни към момента има съпротивителни сили.
Ако политическият цинизъм стане публична идеология
Другото име на множествената дистрофия на независимостта е " политически цинизъм ". А за политическия безсрамник нещата наподобяват по този начин: самостоятелни хора или институции няма - всеки обслужва нечий интерес, всеки е воден от тясно схващане за материална полза. В България политическият цинизъм има голям брой фенове, с него са инфектирани и голяма част от медиите. А циничната гласност води до избор на цинични политици. Нужни ли са образци?
Ако политическият цинизъм стане публична идеология на републиката ни, ще е най-добре да преминем към директни избори за народен основен шериф - и към решение на правосъдните каузи в ефирен ефир, с изпращане на есемес от страна на фена. Така ще е най-малко ясно, че най-голямата група, болшинството, ще може да се разправя с останалите както си желае.
Ако през днешния ден ненадейно бъдем посетени от изцяло самостоятелен марсиански политолог, той сигурно би заключил, че вървим с бързи стъпки към гореописаната неуместна социална уредба. Защото множествената дистрофия на независимостта не се лекува с исторически празници на независимостта. Тази самостоятелност не е музеен експонат от 1908, а нещо, което всекидневно би трябвало да се отстоява.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ




