Жената на Иво Аръков на косъм от трагедия в болница
Тежък Великден е имала половинката на Иво Аръков - Габриела. Мацката, която преди време подари артиста с дете, по знамение се е разминала с покруса. А виновност за това имат и лекарите в болничното заведение в Пазарджик.
По време на празниците хубавицата усеща болежка. Тя не понижава и по тази причина през огромна част от Великден Габи е на легло. В късните часове на неделята обаче болката се ускорява и половинката на артиста взема решение да потърси здравна помощ в Пазарджик.
" Отидох в незабавното. Пред мен имаше двама души. Вратите на отделението обаче не се отварят. Измина час и половина и всичко си е все по този начин ", стартира описа си Габриела.
След дългото висене от незабавното най-сетне излиза сестра. Тя декларира на половинката на Аръков и на другите чакащи, че лекарите ги следят на камерите. И в случай че има нещо по-сериозно, ще дойдат.
Габриела продължава да чака и в последна сметка е призната. По думите й обаче обзор няма, написа България през днешния ден.
" Преглеждат ме, мощно казано, по-скоро ми се карат. Назначиха ми проучвания, само че никой не ми сподели къде и по какъв начин да ги направя. След още час и половина, прекарани в циркулиране на болничното заведение и очакване на проучвания, както и обзор от хирург, се открива, че е нужно да бъда приета в болница. Въпросите, които ми се задават от хирурга по време на прегледа, са, меко казано, несъответстващи ", продължава с описа си половинката на Аръков.
Една от сестри споделя незабавно на Габриела да отиде в шокова зала. Половинката на Аръков слуша и извършва. Но...
" След 30 мин. аз към момента очаквам. Отивам в кабинета на сестрите, с цел да припомня за наличието си. Оказва се, че е дошъл господин, пратен от полицията за кръвен тест за алкохол. Поради някаква причина той е с преимущество пред мен и всички чакащи извън незабавни пациенти. Сестрите ми споделят: " Я отивай и лягай отново. Какво идваш?! Искаш ли да чакаш извън? ", споделя още за ужаса си Габриела. След още 20 мин. хубавицата все по този начин продължава да си чака, а никой не идва да й помогне. Затова взема решение да си тръгне на лична глава.
" Влизам в кабинета на сестрите с молба да подпиша декларация, че отхвърлям хоспитализация. Отвръща ми се, крещейки: " Ама вие не виждате ли, че имаме работа?! Ама че сте нахални! Да не сте на сладкарница вие тука да идвате и да си поръчвате?! Взимайте си проучванията и вън! " Опитвам се с естествен звук да обясня, че съм тук от 4 часа, подсещам, че съм по неотложност и не ми е даден нито един медикамент, с цел да спре болката, а очевидно добре почерпеният господин е в чудно въодушевление и би могъл да изчака. Те са на друго мнение. Казват ми да не се изяснявам, да подписвам и да си потеглям, те не носят отговорност ", прибавя Габриела, която още има болки, само че не желае да рискува и още веднъж да изживее ужаса от болничното заведение, където никой не й обръща внимание.
