Журналистика за развитие. Зарина Василева от OFFNews получи трета награда в тазгодишния конкурс |
„ Технологията прониква от ден на ден във всеки аспект от нашия живот, от потреблението на огромните данни (big data) до осведомителните и информационните технологии (ИКТ) до изкуствения разсъдък (ИИ) и автоматизацията. Тези развития постоянно са завършени към въпроси като успеваемост, експедитивност и нововъведения, само че при малцинствата, коренното население и други маргинализирани групи постоянно вземат участие доста разнообразни фактори, които могат да доведат до нови форми на изключване. Без съгласувани старания, които да подсигуряват, че технологиите имат позитивни резултати за малцинствата и коренните нации, те могат вместо това да засилят тяхното изключване. “ Това сподели проф. Мария Нейкова по време на осведомително събитие, проведено от Центъра за развиване на устойчиви общности (ЦРУО) и Българската платформа за интернационално развиване (БПМР) през днешния ден в София. В рамките на събитието се състоя и церемонията по награждаване на спечелилите в третия годишен конкурс „ Журналистика за развиване - 2020 “.
Проф. Нейкова показа българският превод на отчета на Minority Rights Group International – Малцинства и радикално население – Фокус върху технологията. Според създателите в подтекст, в който дискриминирането против малцинствата и коренното население остава мощна, единствено технологиите не са задоволителни за реализиране на позитивни промени. В отчета се акцентира, че без подобаващи инспекции и отбрани, те още повече могат да изтласкат настрана тези общности. Докладът сигнализира и, че е нужно да бъде комплициран нов фокус върху правата на индивида при развиването, разпространяването и потреблението на технологиите и по-голяма информираност, че наред с техните изгоди, те имат капацитет да причинят трайна щета.
Доц. Алексей Пампоров от Българската академия на науките показа българската публикация в отчета – „ България: Употребата на осведомителни технологии като средство за реализиране на позитивна смяна за ромските общности “, чийто създател е. Той показа планът „ Академия Прогамирай триумф “, който обгръща деца от маргинализирани групи в риск да отпаднат от учебно заведение и деца, с които това към този момент се е случило. Доц. Пампоров посочи, че 100 деца са били включени в подготвителна стратегия за интензивно придобиване на умения по български език, британски език и математика, съчетани с психическа поддръжка, която има за цел да компенсира някои личностни и фамилни усложнения, преди началото на същинското ИТ образование. 16 възпитаници съумяват да завършат стадия сполучливо, а 12 поставят и приемен изпит в Софтуерния университет, като три от децата са наградени със стипендии. Според него сполучливото влизане в Софтуерния университет на 12 от 16 възпитаници, които са изхвърлени от просветителната ни система като „ негодни “ демонстрира, че българското обучение има незабавна потребност от осъвременяване, нахлуване на новите технологии и новаторски практики, които да задържат вниманието на актуалния възпитаник.
Изпълнителният шеф на БПМР Петър Бучков показа данните за предоставената от България публична помощ за развиване (ОПР) за 2019 година, включени в отчета AidWatch на Европейската конфедерация на гражданските организации, работещи в региона на развиването и българската страница в него. Общо за разрастващите се страни България е дала 113.6 млн. лева 97.4 млн. лева са били ориентирани към Европейския съюз, Групата на Световната банка и други МФИ и към Организация на обединените нации и нейните организации. Двустранната помощ е 15.4 млн. лева, като съвсем половината е била ориентирана към прехрана на бежанците в България, 2.6 млн. лева са отделени за филантропична помощ, за положително ръководство и гражданско общество и за обществена инфраструктура – по 2 млн. лева, а за обучение, опазване на здравето и запазване на околната среда по-малко от милион общо. През 2020 година в разгара на здравната рецесия, провокирана от разпространяването на COVID-10 българската страна е съумяла да даде 4150 комплекта, съдържащи защитни медицински такъми (специализирано защитно облекло, шлем и очила) и 5336 продоволствени пакета под формата на филантропична помощ за: Сърбия, Република Северна Македония, Албания, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, Армения, Грузия, Молдова, Украйна, Беларус и Ирак. Въпреки някои позитивни трендове при провеждането на българската политика на съдействие за развиване през последните 1-2 години е сензитивна неналичието на добра правна рамка и е належаща потребността за основаване на закон за съдействието за развиване, посредством който да се подсигурява успеваемостта на Българската помощ за развиване и дейното включването на българския бизнес и неправителствени организации в нея.
Събитието приключи с тържествена част по награждаването на отличените публицисти в състезанието „ Журналистика за развиване – 2020 “.
Директорът на ЦРУО Станимира Хаджимитова и ръководителят на УС на БПМР Петранка Филева оповестиха първите трима в тазгодишната конкуренция. Първо място сграбчи журналистът на свободна процедура Делян Тодоров за своите материали за мароканските дами, преминаващи границата с Испания, за сметището за електронни боклуци в Гана – едно от 10-те най-замърсените места в света и за гробарят от Южна Испания, който погребва изхвърлените от морето тела на мигранти.
Второ място получи Анна-Мария Конова от bTV Медия Груп за репортажите си за Гана – Златният бряг на Африка и за бежанската рецесия в Босна и Херцеговина – Игри на Границата.
Третото място справедливо взе Зарина Василева от OFFMedia с, и.
Организаторите връчиха и специфична премия за разширените репортажи „ На източната граница на Европейски Съюз: Бежанци в съветска рулетка “ и „ Марина, която поправя света “ на журналиста на свободна процедура Десислава Микова. Тя ще получи опцията да посети Ливан по време на журналистическо пътешестване, което ще се реализира до края на годината.
Проф. Нейкова показа българският превод на отчета на Minority Rights Group International – Малцинства и радикално население – Фокус върху технологията. Според създателите в подтекст, в който дискриминирането против малцинствата и коренното население остава мощна, единствено технологиите не са задоволителни за реализиране на позитивни промени. В отчета се акцентира, че без подобаващи инспекции и отбрани, те още повече могат да изтласкат настрана тези общности. Докладът сигнализира и, че е нужно да бъде комплициран нов фокус върху правата на индивида при развиването, разпространяването и потреблението на технологиите и по-голяма информираност, че наред с техните изгоди, те имат капацитет да причинят трайна щета.
Доц. Алексей Пампоров от Българската академия на науките показа българската публикация в отчета – „ България: Употребата на осведомителни технологии като средство за реализиране на позитивна смяна за ромските общности “, чийто създател е. Той показа планът „ Академия Прогамирай триумф “, който обгръща деца от маргинализирани групи в риск да отпаднат от учебно заведение и деца, с които това към този момент се е случило. Доц. Пампоров посочи, че 100 деца са били включени в подготвителна стратегия за интензивно придобиване на умения по български език, британски език и математика, съчетани с психическа поддръжка, която има за цел да компенсира някои личностни и фамилни усложнения, преди началото на същинското ИТ образование. 16 възпитаници съумяват да завършат стадия сполучливо, а 12 поставят и приемен изпит в Софтуерния университет, като три от децата са наградени със стипендии. Според него сполучливото влизане в Софтуерния университет на 12 от 16 възпитаници, които са изхвърлени от просветителната ни система като „ негодни “ демонстрира, че българското обучение има незабавна потребност от осъвременяване, нахлуване на новите технологии и новаторски практики, които да задържат вниманието на актуалния възпитаник.
Изпълнителният шеф на БПМР Петър Бучков показа данните за предоставената от България публична помощ за развиване (ОПР) за 2019 година, включени в отчета AidWatch на Европейската конфедерация на гражданските организации, работещи в региона на развиването и българската страница в него. Общо за разрастващите се страни България е дала 113.6 млн. лева 97.4 млн. лева са били ориентирани към Европейския съюз, Групата на Световната банка и други МФИ и към Организация на обединените нации и нейните организации. Двустранната помощ е 15.4 млн. лева, като съвсем половината е била ориентирана към прехрана на бежанците в България, 2.6 млн. лева са отделени за филантропична помощ, за положително ръководство и гражданско общество и за обществена инфраструктура – по 2 млн. лева, а за обучение, опазване на здравето и запазване на околната среда по-малко от милион общо. През 2020 година в разгара на здравната рецесия, провокирана от разпространяването на COVID-10 българската страна е съумяла да даде 4150 комплекта, съдържащи защитни медицински такъми (специализирано защитно облекло, шлем и очила) и 5336 продоволствени пакета под формата на филантропична помощ за: Сърбия, Република Северна Македония, Албания, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора, Армения, Грузия, Молдова, Украйна, Беларус и Ирак. Въпреки някои позитивни трендове при провеждането на българската политика на съдействие за развиване през последните 1-2 години е сензитивна неналичието на добра правна рамка и е належаща потребността за основаване на закон за съдействието за развиване, посредством който да се подсигурява успеваемостта на Българската помощ за развиване и дейното включването на българския бизнес и неправителствени организации в нея.
Събитието приключи с тържествена част по награждаването на отличените публицисти в състезанието „ Журналистика за развиване – 2020 “.
Директорът на ЦРУО Станимира Хаджимитова и ръководителят на УС на БПМР Петранка Филева оповестиха първите трима в тазгодишната конкуренция. Първо място сграбчи журналистът на свободна процедура Делян Тодоров за своите материали за мароканските дами, преминаващи границата с Испания, за сметището за електронни боклуци в Гана – едно от 10-те най-замърсените места в света и за гробарят от Южна Испания, който погребва изхвърлените от морето тела на мигранти.
Второ място получи Анна-Мария Конова от bTV Медия Груп за репортажите си за Гана – Златният бряг на Африка и за бежанската рецесия в Босна и Херцеговина – Игри на Границата.
Третото място справедливо взе Зарина Василева от OFFMedia с, и.
Организаторите връчиха и специфична премия за разширените репортажи „ На източната граница на Европейски Съюз: Бежанци в съветска рулетка “ и „ Марина, която поправя света “ на журналиста на свободна процедура Десислава Микова. Тя ще получи опцията да посети Ливан по време на журналистическо пътешестване, което ще се реализира до края на годината.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ