Технологиите са инструмент, който е множител на уменията на хората.

Технологиите са инструмент, който е множител на уменията на хората. В взаимозависимост кого умножава, крайният резултат доста зависи от индивида. И в случай че един човек е умел експерт и употребява тези принадлежности, ще придобие несъразмерно преимущество по отношение на някой, който не ги употребява. Реално видяно тези технологии трансформират средата за всички ни с доста огромен порядък. Това сподели ръководителят на Българската работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ) Доброслав Димитров в предаването " 50 аргументи повече “ на Радио " Фокус “.

Реално, в случай че човек не е любопитен и непрекъснато не опитва, не се осведоми, не чете и не гледа какво вършат другите, изостава доста обратно. Трябва да се върнем към основата, акцентира той. " Основата е да си спомним, че би трябвало да можем да учим нови неща, да се приспособяваме, да не считаме, че когато научим едно нещо, то си ни е вечно и към този момент имаме специалност. Защото половината от нещата, които си научил, няма да са потребни след 10 години. Това значи, че би трябвало да придобиеш нови такива, “ изясни той и добави, че скоростта на смяната е доста по-голяма в сравнение с при предходните индустриални революции.

" Автоматизацията на физическия труд върви към този момент 250 години, само че действително автоматизацията на мисълта върви от няколко години. И това е огромната вест “, изясни той и уточни, че съществува действителна опасността в фирмите за отпадане на избран тип хора, и тези хора са посредствените – хора, които не се движат по вертикалата нагоре и хората, които са спрели в своето развиване. " Тези хора са същински застрашени, без значение на каква позиция се намират. И не изкуственият разсъдък ще ви вземе работните места, а някой, който употребява изкуственият разсъдък, ще ви го вземе, защото изкуственият разсъдък е множител на уменията. “

По думите му в софтуерната сфера, нашите специалисти и изобщо фирмите, които се занимават с това, са водач в Югоизточна Европа. В същото време обаче, българската стопанска система е на последно място по цифровизация в Европа. " Това са два извънредно разнообразни свята и е доста тежко скъсана връзката сред тях, “ добави той и уточни, че роботизацията и автоматизацията са от основно значение за оцеляването и конкурентоспособността на една компания, а " стопанската система ни изостава, тъй като действително прави бизнес по метод, по който е юридически преди 30 години “.

" Имаме всички нужни дадености, всички части от пъзела са на масата – би трябвало някой да ги събере, “ означи той и добави, че близо 90% компаниите работят за отвън България, което дава отговор на въпроса къде ни е казусът. " Проблемът ни е, че бизнесите в България не се цифровизират. Държавата ни е с извънредно ниско равнище на цифровизация. И всичко това за жалост е до момента в който нашите компании цифровизират кой ли не различен. “

Според Доброслав Димитров изкуственият разсъдък с изключение на множител на уменията, е множител и на желанията. И когато имаш нещо, което умножава уменията на един човек или на двама, или на петима, те могат да вършат доста впечатляващи неща. " Реално хората би трябвало да ни тормозят в цялата тази работа, защото когато имаме този множител, сигурно ще имаме и провокации от позиция на това тази технология да не се употребява единствено градивно. Това е в природата ни. Така че по-скоро би трябвало да ни тормози човешката природа и какво се случва, когато имаш мощен, мощен инструмент в ръцете. “

За него предварителна защита на такива отрицателни процеси се назовава натурален разсъдък. " Не може нещо да ни пази – ние би трябвало да се пазим. Трябва да имаме сериозно мислене, би трябвало да сме осведомени, би трябвало да можем да употребяваме тези технологии, точно с цел да можем да бъдем контраст и контрапункт на тези други хора с разрушителна мисъл. “