Може ли Иран да наложи такси за преминаване през Ормузкия проток?
Техеран се пробва да ускори контрола си върху Ормузкия пролив, като наложи такси върху плавателните съдове в подмяна на несъмнено прекосяване, в съгласие с иранския Корпус на гвардейците на Ислямската гражданска война, съобщи Българска телеграфна агенция, цитирайки " Ройтерс ".
Следва пояснение на правния режим на събирането на такси и на дейностите, които могат да подхващат страните, които се опълчват на таксите.
Какво е Ормузкият пролив?
Ормузкият пролив е воден маршрут, който свързва Персийския с Оманския залив и който е част от териториалните води на Иран и Оман. Той е може би най-важният маршрут за енергийни доставки на света. Около 20% от международния нефт минават през него.
Протокът е дълъг към 104 благи (167 километра). Ширината му варира, като в най-тясната си точка той се състои от необятни по 2 благи канали за кораби, движещи се в двете направления, като каналите са разграничени от необятна 2 благи буферна зона.
Техеран на процедура затвори протока, откакто Съединени американски щати и Израел започнаха да нанасят удари по Иран, и желае да събира такси като авансово изискване за преустановяване на войната. Статутът на събирането на такси към този момент не е доказан.
Какъв е правният режим на прекосяването през протока?
Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право е призната през 1982 година и е в действие от 1994 година. Член 38 дава на плавателните съдове правото на гладко " директно прекосяване " през повече от 100 протока по целия свят, измежду които е и Ормузкият пролив.
Конвенцията позволява на страни, които граничат с пролив, да контролират прекосяването през " териториалното си море ", до 12 морски благи от границите си, само че разрешава и " почтено прекосяване ". Преминаването е почтено, в случай че не нанася щета на положението на мир на страната, на реда и сигурността. Военните дейности, сериозното замърсяване, шпионажът и риболовът не са позволени. Идеята за почтено прекосяване е основна в делото пред Международния съд на Организация на обединените нации от 1949 година, касаещо Протока на Корфу, край крайбрежията на Албания и Гърция.
Приблизително 170 страни и Европейският съюз са утвърдили Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право. Иран и Съединените щати не са. Това повдига въпроса дали разпоредбите на конвенцията за свободата на корабоплаването са станали част от нормалното интернационално право или обвързват единствено страните, които са я утвърдили. Някои нератифицирали страни може да настояват, че няма потребност да съблюдават конвенцията, тъй като непрекъснато и поредно възразяват. Иран твърди, че е направил такива възражения. Съединените щати оспорват правото на Иран да събира такси.
Как могат да бъдат оспорени таксите?
Няма фиктивен механизъм за използване на Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право. Международният арбитражен съд по морско право в Хамбург, Германия, който е основан по силата на конвенцията, и Международният съд на Организация на обединените нации в Хага, Нидерландия, могат да постановяват решения, само че не и да подсигуряват приложението им по насилствен ред.
Страните и фирмите разполагат с други евентуални принадлежности за опълчване на таксите. Страна доброволец или коалиция от страни би могла да подсигурява използването на конвенцията. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации би могъл да одобри резолюция, противопоставяща се на таксите.
Компаниите биха могли да пренасочат доставките от Ормузкия пролив и започнаха да го вършат. Страните биха могли да разширят глобите си против финансови преводи, за които се счита, че облагодетелстват иранското държавно управление, като глобяват фирмите, които са склонни да заплащат такси.
