От своята кинетична и колоритна анимация до игривата непочтителност, „Teenage Mutant Ninja Turtles: Mutant Mayhem“ има ясен дълг към друг скорошен франчайз за супергерои – предприемането на пътуване през Turtle-Verse, ако желаете. Енергичен и от време на време забавен, това е приемливо усилие да се даде старт на франчайз от комикси, който се радваше на дълго, макар и неравномерно пълзене по екрана.
Създадени през 80-те години на миналия век, Костенурките първо избухнаха в телевизионно синдикиране (спомняте ли си „Heroes in a Half Shell?“ Разбира се), спорадично се завръщат в различни превъплъщения оттогава.
Този път Костенурките се чувстват малко полуизпечени, като юздите са предадени на плодотворния продуцентски екип на Сет Роугън и Евън Голдбърг, които споделят заслугата за сценария с режисьора Джеф Лоу („The Mitchells vs. the Machines“) и двама други , като се съобщава, че вече има планове за продължение и свързани серии.
Въпреки по-твърдата супергеройска чувствителност на Роугън и Голдбърг (вижте „Момчетата“ на Amazon за един), „Костенурките“ имат PG рейтинг и са подходящи най-вече за по-малки деца. По-скоро възрастните могат да намерят филма да става досаден, особено през последната му трета, която се захваща с уморена и неангажираща екшън поредица, за да допълни историята.
Дотогава „Mutant Mayhem“ е малко весел, преразказва историята на произхода на Костенурките, включваща странната зелена тиня, която ги е превърнала в говорещи двуноги влечуги, живеещи в канализацията с плъха Сплинтър (озвучен от Джаки Чан), който осинови и отгледа тях.
С истински тийнейджъри, осигуряващи гласовете, централният квартет – Леонардо (Николас Канту), Микеланджело (Шамън Браун младши), Донатело (Мика Аби) и Рафаел (Брейди Нун) – участва в много разумни попкултурни закачки, проверка на имена всичко от „Avengers: Endgame“ до BTS. Формулировките за тийнейджъри имат шантав чар, макар и не непременно да представляват вида материал, който вероятно ще притежава особено дълъг живот (или черупка).
Най-често Костенурките просто искат да се впишат, раздразнени от ограниченията на своя подземен дом и липсата на социално взаимодействие. В резултат на това те на практика са замаяни, когато срещат Ейприл О’Нийл (Айо Едебири от „Мечката“), изгнаник, който подклажда плана им да се държат като герои, за да убедят света да спре да се страхува от тях и да ги мрази.
Възможността да демонстрират добрите си намерения идва под формата на друг антропоморфен злодей, Superfly (Ice Cube), който следва по-насилствен път към приемане. Филмът затъва, след като той и неговите слуги влизат в картината, ставайки силен и хаотичен по уморителни начини.
Наистина, като се имат предвид грандиозните планове на Paramount да издоят „TMNT“ колкото си струва, най-обещаващата итерация на този вариант може да бъде перспективата за сериал, тъй като интелигентният тон се поддава повече на малки телевизионни хапки, отколкото на театрална вечеря .
„Teenage Mutant Ninja Turtles“ винаги е звучал като еднократна шега, която по невероятен начин проби през бъркотията на поп културата и благодарение на анимацията и носталгията в стил „Spider-Man: Into the Spider-Verse“, може би е време за те да се появят отново.
Подзаглавието обаче е колкото предупреждение, толкова и обещание. Защото докато тези мутанти доставят своя справедлив дял от веселието, това идва с малко прекалено много хаос за тяхно добро.
Премиерата на „Teenage Mutant Ninja Turtles: Mutant Mayhem“ е на 2 август по кината в САЩ. Оценява се като PG.
