Режисьорът Тед Кочев: Исках да убия Рамбо, но Сталоун го спаси
Тед Кочев, който през март 2016 година получи публично българско поданство, е роден като Величко Тодор (ов) Кочев (Цочев) в Торонто, Канада, на 7 април 1931 г. Потомък е на български емигранти: татко му е от Пловдив, а майка му е от Въмбел, Южна Македония, само че след Илинденското въстание фамилията й бяга в България. Тя израства във Варна. Родителите на Тед се срещат в Канада по време на проява през Великата меланхолия и по-късно подписват брак. Кочев стартира да режисира за канадската телевизия на 24 година Оттам потегля възходящата му кариера. Женил се е два пъти, първия за Силвия Кей, втория за Лаифън Чунг. Има 5 деца – Томас, Джошуа, Арън, Катрина и Александра. - Най-известният ви филм у нас е „ Първа кръв”. Какво щеше да се случи с Рамбо, в случай че беше останал жив, а не беше се трансформирал в пластмасовия воин от идващите серии?
- Моят филм споделя за това, което се случваше на ветераните от Виетнам след завръщането им в Щатите – те бяха ненавиждани от десните, тъй като са изгубили войната, до момента в който хората с леви убеждения ги смятаха за убийци на деца. Повечето от тях не са желали да отидат във Виетнам, били са мобилизирани и са вярвали, че служат на страната си. Според статистиката единствено през 1980-а всеки месец 1000 ветерани вършат опит за самоубийство, а 350 от тях съумяват! Затова първичният вид на кино лентата приключва със самоубийството на Рамбо.
- Защо го променихте?
- Силвестър Сталоун пристигна при мен и ми сподели: „ Тед, публиката ще ни намрази в червата. Подложихме този човек на такива тествания – преследваха го с кучета, стреляха по него, скачаше от скали, с цел да се измъкне. И най-после решаваме да го убием. Това значи, че тези тъпанари са съумели и злото е победило”. Така заснехме нов край, в който Рамбо остава жив.
Тед Кочев и Силвестър Сталоун по време на фотоси
- Какво мислите за трите продължения?
- Във втория филм Рамбо е умопобъркан, който убива 74 души. В моя той не убива никого, тъй като му е пристигнало до гуша от цялото това принуждение и кръв, в които е газил във Виетнам. Заради тази смяна в облика отхвърлих да дирижирам продължението, което евентуално щеше да ме направи в действителност богат! Моята утешителна премия в този момент е, че всеки ми споделя, че първият филм е най-силен.
- Кой е най-хубавият артист, с който сте работили?
- Джин Хекман, тъй като не играе роля, а се трансформира в героя. Истинско наслаждение е да се работи с него, можеш да му кажеш: “Застани на главата си и чети Библията” и той ще го направи безапелационно.
- Какво мислите за Доналд Тръмп? Каква кино роля бихте му дали?
- Защо ми задавате този ужасяващ въпрос? Не претърпявам Tръмп – той е пошъл, непохватен простак. Каква роля ли? Може би Хитлер!!
- Как започнахте да се занимавате с кино?
- Първоначално желаех да стана стихотворец, даже съумях да издам три стихосбирки. Баща ми обаче все повтаряше: „ Тед, в поезията няма никакви пари!” На което отвръщах: „ Знам, само че и в парите няма никаква поезия”. През 1952-ра в Канада пуснаха първия ефирен канал и той ме посъветва да ревизира дали не им трябват хора с нюх към писането. Взеха ме и един ден изпълнителният продуцент Сидни Нюман ми сподели: „ Знаеш ли какво, Тед? Ти си много добър драскач. Не си популярен, само че си много добър. Знаеш ли обаче в какво можеш да бъдеш популярен? Имаш всички заложби да станеш прелестен режисьор. Ето какво ще създадем – ще ти дам да режисираш една пиеса. Ако ми хареса, ще подпиша едногодишен контракт с теб. Ако не я харесам – изхвърчаш непосредствено на улицата.
- Кои са най-значимите моменти от живота ви?
- Моето детство е доста забавно. Когато бях дете, живеехме в Торонто и два пъти бях доста покрай гибелта. Аз съм българин – в моето сърце и душа аз съм българин. Все още имам доста родственици, които живеят в България, в Пловдив. Баща ми беше от Пловдив. България ме интересува, вълнувам се какво става тук.
- Какво виждате, когато сте в България?
- Аз не обичах комунистите... София наподобява в този момент на огромен европейски град. Изглежда, че хората са по-заможни, само че не знам дали тези от работническата класа получават вярното отношение или не. От разнообразни отчети разбирам, че хората от работническата класа са обслужвани от настоящето държавно управление по същия метод, по който са работили по времето на последното комунистическо държавно управление. Затова не знам дали това, което ми беше казано, е правилно или не.
Младото семейство Милен и Александра дружно с майката на хубавицата
- Как бихте описали себе си?
- На първо място, като българин. На второ, бих споделил, че се интересувам от всички сфери на културата. Пиша лирика, разгласил съм три тома, пиша четвърти. Обичам да пиша лирика, само че съм заинтересуван от всички аспекти на съществуването. Поглеждам света от време на време и съзнавам какъв брой доста красиви неща има и се запитвам - кой е основал всички тези прелестни неща и за какво? Мистерия е. Самият живот е една безкрайна тайнственост, на която от много време се пробвам да открия отговор, само че все не съумявам.
- Каква е идната ви фантазия? Има ли нещо, което сте желали и към момента не сте постигнали?
- Моята фантазия в този момент е да направя филм за цар Борис III, който избавил всички български евреи. Мисля, че това е доста значима история, тъй като в случай че повече хора са имали неговия морал и кураж, с цел да създадат това, което е направил той, това би било доста по-добро място. Най-вероятно въобще не би имало всеобщо заличаване. Всички са се пречупили пред Хитлер, само че не и този човек. Той не се е интересувал, направил е това, в което е вярвал. Нещо, което аз считам за извънредно значима тематика, че човек би трябвало да се бори за идеите, в които има вяра. И той го е направил с цената на живота си. Знаел е, че може да бъде погубен поради това, което е направил. Обожавам тази история поради моралната храброст, която е показал. Омъжи щерка си за нашенец През март м.г. Тед Кочев получи персоналната си карта, с която стана най-новият гражданин на Пловдив. Това се случи на гала в тържествената зала на общината. Кметът Иван Тотев му подари тениски със слогана “Заедно” на европейска столица на културата. Адресната регистрация на режисьора се води на ул. “Кап. Райчо”, където живеят негови родственици.
По-късно международният режисьор и сценарист направи в Пловдив тракийска женитба на щерка си Александра, която е от втория му брак с китайка. Ритуалът се състоя точно на Голяма Богородица на сцената на Античния спектакъл. Събитието протече при огромна поверителност. “Изрично помолиха да не се разгласява”, признаха от ръководство “Старинен Пловдив”. Театърът бил нает за час и половина от 18 до 19,30 ч., за което Кочев платил 1200 лв..
150-те посетители били ситуирани на сцената. Целият отбор “Тракия” бил зает. Музиканти, артисти и танцьори забавлявали сватбарите, които били от разнообразни националности. Домакините помолили присъстващите да не вършат фотоси. Единствено телевизионна камера и дрон “запечатали” тържеството.
Булката Александра и младоженецът Милен Ангелов били в национални носии. Държали на достоверен тракийски обред. Сцената била украсена. Музиканти описаха, че гостите останали зашеметени.
“Двете майки - на булката и на младоженеца, се разплакаха”, разкриха певици.
Ритуалът почнал със забулване на момата и извеждането й от вкъщи. Свекървата захранила младоженците с пита и мед. В продължение на час се вили кръшни хора и ръченици. Чуждите посетители останали смаяни. Накрая ритуалът завършил с тракийско хоро, на което се хванали всички присъстващи.
“Беше безусловно фамилно и доста дискретно. В нито едно изявление Кочев не разкри, че ще прави женитба на щерка си в Пловдив”, споделиха от “Старинен Пловдив”. Античният спектакъл бил затворен часове преди церемонията. Сценаристът избрал Града на тепетата, защото дедите му са от Пловдив, а също по този начин и младоженецът. Тъщата доста харесвала Милен, признаха близки до фамилията.
- Моят филм споделя за това, което се случваше на ветераните от Виетнам след завръщането им в Щатите – те бяха ненавиждани от десните, тъй като са изгубили войната, до момента в който хората с леви убеждения ги смятаха за убийци на деца. Повечето от тях не са желали да отидат във Виетнам, били са мобилизирани и са вярвали, че служат на страната си. Според статистиката единствено през 1980-а всеки месец 1000 ветерани вършат опит за самоубийство, а 350 от тях съумяват! Затова първичният вид на кино лентата приключва със самоубийството на Рамбо.
- Защо го променихте?
- Силвестър Сталоун пристигна при мен и ми сподели: „ Тед, публиката ще ни намрази в червата. Подложихме този човек на такива тествания – преследваха го с кучета, стреляха по него, скачаше от скали, с цел да се измъкне. И най-после решаваме да го убием. Това значи, че тези тъпанари са съумели и злото е победило”. Така заснехме нов край, в който Рамбо остава жив.
Тед Кочев и Силвестър Сталоун по време на фотоси
- Какво мислите за трите продължения?
- Във втория филм Рамбо е умопобъркан, който убива 74 души. В моя той не убива никого, тъй като му е пристигнало до гуша от цялото това принуждение и кръв, в които е газил във Виетнам. Заради тази смяна в облика отхвърлих да дирижирам продължението, което евентуално щеше да ме направи в действителност богат! Моята утешителна премия в този момент е, че всеки ми споделя, че първият филм е най-силен.
- Кой е най-хубавият артист, с който сте работили?
- Джин Хекман, тъй като не играе роля, а се трансформира в героя. Истинско наслаждение е да се работи с него, можеш да му кажеш: “Застани на главата си и чети Библията” и той ще го направи безапелационно.
- Какво мислите за Доналд Тръмп? Каква кино роля бихте му дали?
- Защо ми задавате този ужасяващ въпрос? Не претърпявам Tръмп – той е пошъл, непохватен простак. Каква роля ли? Може би Хитлер!!
- Как започнахте да се занимавате с кино?
- Първоначално желаех да стана стихотворец, даже съумях да издам три стихосбирки. Баща ми обаче все повтаряше: „ Тед, в поезията няма никакви пари!” На което отвръщах: „ Знам, само че и в парите няма никаква поезия”. През 1952-ра в Канада пуснаха първия ефирен канал и той ме посъветва да ревизира дали не им трябват хора с нюх към писането. Взеха ме и един ден изпълнителният продуцент Сидни Нюман ми сподели: „ Знаеш ли какво, Тед? Ти си много добър драскач. Не си популярен, само че си много добър. Знаеш ли обаче в какво можеш да бъдеш популярен? Имаш всички заложби да станеш прелестен режисьор. Ето какво ще създадем – ще ти дам да режисираш една пиеса. Ако ми хареса, ще подпиша едногодишен контракт с теб. Ако не я харесам – изхвърчаш непосредствено на улицата.
- Кои са най-значимите моменти от живота ви?
- Моето детство е доста забавно. Когато бях дете, живеехме в Торонто и два пъти бях доста покрай гибелта. Аз съм българин – в моето сърце и душа аз съм българин. Все още имам доста родственици, които живеят в България, в Пловдив. Баща ми беше от Пловдив. България ме интересува, вълнувам се какво става тук.
- Какво виждате, когато сте в България?
- Аз не обичах комунистите... София наподобява в този момент на огромен европейски град. Изглежда, че хората са по-заможни, само че не знам дали тези от работническата класа получават вярното отношение или не. От разнообразни отчети разбирам, че хората от работническата класа са обслужвани от настоящето държавно управление по същия метод, по който са работили по времето на последното комунистическо държавно управление. Затова не знам дали това, което ми беше казано, е правилно или не.
Младото семейство Милен и Александра дружно с майката на хубавицата
- Как бихте описали себе си?
- На първо място, като българин. На второ, бих споделил, че се интересувам от всички сфери на културата. Пиша лирика, разгласил съм три тома, пиша четвърти. Обичам да пиша лирика, само че съм заинтересуван от всички аспекти на съществуването. Поглеждам света от време на време и съзнавам какъв брой доста красиви неща има и се запитвам - кой е основал всички тези прелестни неща и за какво? Мистерия е. Самият живот е една безкрайна тайнственост, на която от много време се пробвам да открия отговор, само че все не съумявам.
- Каква е идната ви фантазия? Има ли нещо, което сте желали и към момента не сте постигнали?
- Моята фантазия в този момент е да направя филм за цар Борис III, който избавил всички български евреи. Мисля, че това е доста значима история, тъй като в случай че повече хора са имали неговия морал и кураж, с цел да създадат това, което е направил той, това би било доста по-добро място. Най-вероятно въобще не би имало всеобщо заличаване. Всички са се пречупили пред Хитлер, само че не и този човек. Той не се е интересувал, направил е това, в което е вярвал. Нещо, което аз считам за извънредно значима тематика, че човек би трябвало да се бори за идеите, в които има вяра. И той го е направил с цената на живота си. Знаел е, че може да бъде погубен поради това, което е направил. Обожавам тази история поради моралната храброст, която е показал. Омъжи щерка си за нашенец През март м.г. Тед Кочев получи персоналната си карта, с която стана най-новият гражданин на Пловдив. Това се случи на гала в тържествената зала на общината. Кметът Иван Тотев му подари тениски със слогана “Заедно” на европейска столица на културата. Адресната регистрация на режисьора се води на ул. “Кап. Райчо”, където живеят негови родственици.
По-късно международният режисьор и сценарист направи в Пловдив тракийска женитба на щерка си Александра, която е от втория му брак с китайка. Ритуалът се състоя точно на Голяма Богородица на сцената на Античния спектакъл. Събитието протече при огромна поверителност. “Изрично помолиха да не се разгласява”, признаха от ръководство “Старинен Пловдив”. Театърът бил нает за час и половина от 18 до 19,30 ч., за което Кочев платил 1200 лв..
150-те посетители били ситуирани на сцената. Целият отбор “Тракия” бил зает. Музиканти, артисти и танцьори забавлявали сватбарите, които били от разнообразни националности. Домакините помолили присъстващите да не вършат фотоси. Единствено телевизионна камера и дрон “запечатали” тържеството.
Булката Александра и младоженецът Милен Ангелов били в национални носии. Държали на достоверен тракийски обред. Сцената била украсена. Музиканти описаха, че гостите останали зашеметени.
“Двете майки - на булката и на младоженеца, се разплакаха”, разкриха певици.
Ритуалът почнал със забулване на момата и извеждането й от вкъщи. Свекървата захранила младоженците с пита и мед. В продължение на час се вили кръшни хора и ръченици. Чуждите посетители останали смаяни. Накрая ритуалът завършил с тракийско хоро, на което се хванали всички присъстващи.
“Беше безусловно фамилно и доста дискретно. В нито едно изявление Кочев не разкри, че ще прави женитба на щерка си в Пловдив”, споделиха от “Старинен Пловдив”. Античният спектакъл бил затворен часове преди церемонията. Сценаристът избрал Града на тепетата, защото дедите му са от Пловдив, а също по този начин и младоженецът. Тъщата доста харесвала Милен, признаха близки до фамилията.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ