Първата театрална сграда в България е открита във Видин в навечерието на 1891 г.
Театралното дело във Видин е неразривно обвързвано с едно извънредно културно достижение – построяването и откриването на първата, особено издигната театрална постройка в България, която тържествено отворя порти за цялото поданство в навечерието на 1891 година Това сподели за Българска телеграфна агенция Габриела Стойчева, основен специалист в Държавен списък – Видин.
Първите сведения за театрална активност в града датират от 1879 година, когато във вестник „ Славянин “ е оповестена информация за основаването на благотворителното театрално сдружение „ Вида “. В изискванията на преди малко освободена страна, без държавна поддръжка и при съществени икономически компликации, видинската интелигенция поема смелия риск да построи същински „ Храм на музите “, акцентира Стойчева. След повече от десетилетие на дарения, благотворителни представления и дейна социална поддръжка през 1890 година постройката е била приключена, посочи тя.
Според съхраняваните документи във видинския списък театралната постройка в града е първата в страната, проектирана по европейски пример особено за театрални потребности. Дело е на немски проектант, само че името му не е известно. Първоначалният вътрешен аспект на залата наподобявал Миланската канара по своето разположение – с ложите и галерията. Местата над ложите в галерията били ситуирани амфитеатрално. Първият ред в галериите под балкона се състоял от 12 ложи – по шест отляво и отдясно, а в средата - тъкмо против сцената била “централната” или “царската “ ложа. Във всяка ложа били сложени по шест стола, а в “централната” – 12. Покривът на театъра бил остъклен. Осветлението с газови лампи, а отоплението с две огромни печки, изясни Стойчева.
Тя означи и един любопитен факт. По мотив откриването на театъра настъпва скандал, който коства службата на Димитър Балев - най-ревностния активист за градежа на театралната постройка. Известен брой от мощните на деня - кметът, народните представители и други политически симпатизанти на ръководещата партия упорстват откриването на театъра да стане със специфични предложения за прочут брой посочени жители. Недоволен Балев се афишира срещу това неприлично предложение и предлага откриването да стане по най-тържествен метод с присъединяване на цялото поданство, с което да се даде същински национален темперамент на делото.
По този мотив се завързва многолюден спор, в който взема присъединяване и Найчо Цанов. Накрая, след огромни диспути и подлагане на гласоподаване, мнението на Димитър Балев е признато и откриването на театъра е направено в навечерието на новата 1891 година, с общи предложения за цялото видинско поданство. В следствие Димитър Балев е уволнен от работа, само че по подигравка на ориста той се явява избавител на театъра. Големите отговорности към частни лица, останали след създаване на театъра, не могат да бъдат изплатени и театърът е разгласен за обмен за сумата от 10 000 лв., означи Стойчева. Тя добави, че като кмет на Видин Димитър Балев изплаща театъра за сметка на общината и по този начин постройката остава вечно за културни потребности на жителите.
Първите сведения за театрална активност в града датират от 1879 година, когато във вестник „ Славянин “ е оповестена информация за основаването на благотворителното театрално сдружение „ Вида “. В изискванията на преди малко освободена страна, без държавна поддръжка и при съществени икономически компликации, видинската интелигенция поема смелия риск да построи същински „ Храм на музите “, акцентира Стойчева. След повече от десетилетие на дарения, благотворителни представления и дейна социална поддръжка през 1890 година постройката е била приключена, посочи тя.
Според съхраняваните документи във видинския списък театралната постройка в града е първата в страната, проектирана по европейски пример особено за театрални потребности. Дело е на немски проектант, само че името му не е известно. Първоначалният вътрешен аспект на залата наподобявал Миланската канара по своето разположение – с ложите и галерията. Местата над ложите в галерията били ситуирани амфитеатрално. Първият ред в галериите под балкона се състоял от 12 ложи – по шест отляво и отдясно, а в средата - тъкмо против сцената била “централната” или “царската “ ложа. Във всяка ложа били сложени по шест стола, а в “централната” – 12. Покривът на театъра бил остъклен. Осветлението с газови лампи, а отоплението с две огромни печки, изясни Стойчева.
Тя означи и един любопитен факт. По мотив откриването на театъра настъпва скандал, който коства службата на Димитър Балев - най-ревностния активист за градежа на театралната постройка. Известен брой от мощните на деня - кметът, народните представители и други политически симпатизанти на ръководещата партия упорстват откриването на театъра да стане със специфични предложения за прочут брой посочени жители. Недоволен Балев се афишира срещу това неприлично предложение и предлага откриването да стане по най-тържествен метод с присъединяване на цялото поданство, с което да се даде същински национален темперамент на делото.
По този мотив се завързва многолюден спор, в който взема присъединяване и Найчо Цанов. Накрая, след огромни диспути и подлагане на гласоподаване, мнението на Димитър Балев е признато и откриването на театъра е направено в навечерието на новата 1891 година, с общи предложения за цялото видинско поданство. В следствие Димитър Балев е уволнен от работа, само че по подигравка на ориста той се явява избавител на театъра. Големите отговорности към частни лица, останали след създаване на театъра, не могат да бъдат изплатени и театърът е разгласен за обмен за сумата от 10 000 лв., означи Стойчева. Тя добави, че като кмет на Видин Димитър Балев изплаща театъра за сметка на общината и по този начин постройката остава вечно за културни потребности на жителите.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ