Театърът в България каква институция е в момента? С този

Театърът в България каква институция е сега? С този въпрос стартира водещият Константин Вълков диалога си с артиста Захари Бахаров въвфорума „ Стълбището ” на Дарик радио.

Оказа се доста значима, мигновеноотговори гостът. Не съм вярвал, че обществото може да се възпалява за нещо толкоз дребно, обвързвано с театъра. Има нещо несъответващо в равнището на неодобрение спрямо по-големи проблеми, които имаме. Сравнително дребни неща провокират огромното неодобрение, добави артистът.

Как да дефинираме “дреболия ” в публичните тематики и за какво се случва това фокусиране върху тях, попита Вълков.

Бахаров припознасоциалните мрежи като главен мултипликатор на дребното неодобрение. Вместо да бъдат отдушник те са се оказали пристрастяващаплатформа за дразги на най-дребно ниво.

Какво значи професионален морал в връзките сред сътрудници, бе идващият въпрос към Бахаров?

На този въпрос гостът даде образец с пиеса, в която той самият взе участие дружно с актрисата Теодора Духовникова, под режисурата на Явор Гърдев. В нея по занимателен метод е погледнат казусът за това да споделяме незабавно това, което ни се върти в главата. Като контрааргумент на този проблем Бахаров слага тезата, че не е значимо какво мислиш и ще кажеш ти, а е значимо какво другите ще чуят от казаното. Централен проблем на този въпрос е какъв е стремежът на този, който приказва - да унищожава или да гради? Не постоянно по дейностите на един човек може да се съди дали той е градивен или унищожителен.

Според Бахаров индивидът би трябвало да може да сдобрява и да носи повече от една теза. От опълчването на черното и бялото се получават единствено безсмислени борби, добави той. От друга страна идентичността е доста значима и хората би трябвало да изградят своя описа за себе си.

На въпрос от водещия каква безсмислена борба е водил неотдавна, Бахаров отговори, че няма такива. Той сподели, че “театърът е нужното ненужно ” и присъединяване му в него е изпълнено със смисъл.

Имат ли място хората на изкуството в политиката, попита водещиятВълков.

Конкретно за себе си Бахаров означи, че му се ще да не му се постанова да влиза в политиката. Той счита, че даже и да те възпали нещо и да решиш да го промениш посредством присъединяване в политиката, машината много бързо ще ти покаже, че нищо от това няма да стане. Шеговито, установи той, че това може да приключи единствено със скъсани нерви, инсулт, инфаркт и гибел.

Попитан за мъжкарството и рицарството в днешно време Бахаров отговори, че всеки, който става заран с мисълта да си свърши работата по най-хубавия метод, прави задоволително, с цел да бъде наименуван “мъжкар ” или “рицар ”.