Театърът е същият живот, но три стъпала по-високо, казва Йоланта

Театърът е същият живот, само че три стъпала по-високо, споделя Йоланта Жалальенье, едно от най-ярките лица на актуалния литовски спектакъл. Урок за стъпала, степени, надграждане и естетически обоснована „ ескалация “ бе последното и най-хубаво зрелище от фестивала „ Световен спектакъл в София “.

„ Отело “ на Оскарас Коршуновас не е следващото „ нормално “ събитие, нито е следващата магнитна „ стихия “ в света на театъра. Режисьорът споделя, че Шекспировият текст е „ съвършена матрица за актуалния свят “, а „ на сцената са младостта, театърът и пристрастеността “. И трансформира всичко това в рокендрол. Няма безполов Отело, нито пък Яго е инфлуенсър. Има идеален актуален прочит, идеален кастинг и съвършена актьорска игра.

Когато си толкоз покрай съвършенството, не ти остава нищо друго, с изключение на да се засмееш. Да преоткриеш самотата. Да преоткриеш другия. Да преоткриеш себе си като различен и да яхнеш първата срещната... макара. Такова е чувството след близо 4-часовото прекарване с антракт, което актьорите от OKT Theatre (Вилнюс) подариха на публиката в Народния спектакъл. И нека този гастрол се окаже прегледен образец за това какво следва да забележим от работата на световноизвестния режисьор с най-голямата ни натрупа.

България 3 мин. 62% не доближават тези суми: Колко лв. месечно са нужни на едно семейство? Съдържание от партньори 4 мин. Как да изберем първокласен хотел в София за съвършена отмора? Тази сутрин 4 мин. Климатолог: Рекордът за най-високите 45,2°, измерени в миналото в България, е подозрителен Любопитно 4 мин. Изпотяване в жегите: Кога миризмата на тялото издава заболяване? България 2 мин. Червен код за жеги до 43° в цялата страна Жените на България 8 мин. Весела Лечева: Български арбитър на Олимпийските игри в Барселона ме забави за старта на надпреварата (ВИДЕО) България 2 мин. Продължава битката с пожарите в цялата страна България 3 мин. 62% не доближават тези суми: Колко лв. месечно са нужни на едно семейство? Съдържание от партньори 4 мин. Как да изберем първокласен хотел в София за съвършена отмора? Тази сутрин 4 мин. Климатолог: Рекордът за най-високите 45,2°, измерени в миналото в България, е подозрителен Любопитно 4 мин. Изпотяване в жегите: Кога миризмата на тялото издава заболяване? България 2 мин. Червен код за жеги до 43° в цялата страна Жените на България 8 мин. Весела Лечева: Български арбитър на Олимпийските игри в Барселона ме забави за старта на надпреварата (ВИДЕО) България 2 мин. Продължава битката с пожарите в цялата страна

Дигна Кулионите (Дездемона) и Саулиус Амброзаитис (Яго) са част от този свят на дребни, огромни и още по-големи макари, които трансформират сцената в строителна площадка от ново потомство. Да изградиш Венеция от макари може и да не е кой знае каква вест. Новината е в схемата на това създаване (и разрушаване), в разчитането на знаците, които те носят, във опцията да движат един театър, а дружно с него и... международния спектакъл.

Снимка: Даниел Димитров

Дигна Кулионите и Саулиус Амброзаитис – за „ Отело “ и за работата с Оскарас Коршуновас, за прекарването на сцената на Народния спектакъл, за Шекспир като рокендрол, за макарите и... любовта, за клоунадата и операта, за тишината, публиката, илюзиите и изгубените мемоари.

Две неща ме изненадаха от вашите биографии. Дигна е предходна образование по клоунада и буфонада, а за Саулиус Амброзаитис написа, че е тенор, който пее в операта...

Дигна: Много е просто. Бяхме студенти и имахме лекции по буфонада и клоунада. Трябва да кажа, че опитът с клоунадата в действителност ми оказа помощ доста в актьорството, тъй като би трябвало да усещаш публиката, да реагираш и да не се страхуваш да правиш неточности на сцената, а да се възползваш от тези неточности.

Саулиус : Аз бях реализатор в операта, като артист, който играе някакви герои. Говоря, танцувам, върша акробатика. Но в този момент не пея... Участвах няколко пъти в „ Риголето “, режисура на Франко Дзефирели. Разбира се, той не е жив, само че негови асистенти пристигнаха в Литва и режисираха спектакъла.

Дигна споделя, че едно зрелище може да се смята за сполучливо, в случай че най-малко един човек отнесе нещо със себе си – въпрос, облекчение, даже неспокойствие – каквото и да е, това е знак, че е допрян. Какво отнасяте вие, като артисти, след едно изиграване на „ Отело “ в София, да вземем за пример?

Дигна: В началото, когато започнахме, се почувствах доста благословена, тъй като публиката беше доста топла и гостоприемна. Тя като че ли ни споделяше:  О, да, хубаво е, желаеме още.

Беше в действителност успокояващо и взривяващо. В София като че ли излязох и се пробвах да намеря нещо ново за себе си, освен това от различен път. Опитвах се да не върша нещата механично и да взема от публиката това, което ми дава. Опитвах се да измисля нещо ново на сцената, а не да повторя нещо, което е било сполучливо на други места. Беше в действителност хубаво. Пиесата не е толкоз къса. Но тук, в София, тя мина като момент, от раз (Щрака с пръсти – бел. а.). Това, значително, се дължи и на публиката, която беше дейна и с нас от самото начало.

Саулиус: Аз се усещам изтощен... Понякога чувствам заряда от силата на хората и от моите сътрудници... Но в действителност, почувствах облекчение. Личното ми облекчение бе, че нещо е свършило, че сме изиграли пиесата до дъно.

Имаше ли обич в процеса на работа по „ Отело “?

Саулиус: Да, имаше моменти, в които чувствахме, че има обич. Разбира се, от време на време беше в действителност мъчно, имаше доста стрес. Защото ние репетирахме по време на пандемията. Имаше локдаун. Работехме при не доста легални условия. Много от нещата се случваха в развиване...

Снимка: Даниел Димитров

Дигна: Това беше обич. И мисля, че по този начин беше през по-голямата част от времето. В началото повече търсехме – сцените, похватите, връзките. Тогава като че ли импровизирахме. Беше доста релаксиращо...

Рокендрол ли е Шекспир в този случай?

Дигна: Да. През цялото време. Мисля, че работата с Оскарас и Йокубас (Йокубас Бразис е асистент-режисьор – бел. а.) постоянно е рокендрол, и изключително при Шекспир. Абсолютно!

Лично за вас, на какво е знак макарата?

Дигна: Тя е знак на порастването, както е при моята Дездемона. Първоначално, макарата е доста дребна, само че става все по-голяма и по-голяма, и по-голяма. Накрая, е една от най-големите. Ти се бориш с любовта на живота си, която споделя, че ще те убие, само че би трябвало да се оправиш с това...  

Саулиус: За мен тя е оръдие, средство. Тя е знак на стъпките в специалността. Както е при военните степени – боец, лейтенант, военачалник.

Какво бихте споделили на българските си сътрудници, които скоро ще работят с Оскарас Коршуновас?

Саулиус: Съветвам ги да бъдат смели. Да вършат това, което е належащо, и  каквото се изисква. Да се усещат свободни и да имат вяра в него.

Дигна: Да импровизират свободно. Да не се затварят в себе си. Да бъдат  отворени и открити. Да имат вяра в себе си и в Оскарас, тъй като той знае какво прави.

На сцената артистът може да прави разнообразни неща и той вижда доста ясно това, и дава късмет да го развиеш, повече или по-малко. Той е от тези режисьори, които умеят да взимат най-одборо от артиста, оказват помощ му и го направляват.

Кога е по-силна тишината – преди или след спектакъла?

Дигна: Със сигурност – след (Саулиус кима в символ на единодушие – бел. а.)

Какъв сътрудник е публиката?

Дигна: Един от най-важните. Много е значимо да чуеш публиката и да я почувстваш. Това е като източник на мощ за артиста. Усетих го, изключително по време на пандемията. Усетих, че без аудитория няма спектакъл, няма смисъл. Защото всичко е в действителност друго, само че не мога да кажа какво... Това е сила. Това са очите, които те гледат. Това е тръпката. Затова публиката е в действителност значима.

Саулиус: Мисля, че всякога е друго. Публиката може да е най-хубавият сътрудник, който в миналото сте имали, само че може да е и най-лошият. Тя може да си тръгне от представлението на втората минута, може да си гледа в телефоните или да прави нещо друго, което да те разсее. Защото ние, актьорите, виждаме всичко от сцената – всеки, който си гледа в телефона, чуваме всяко позвъняване... Невъзможно е да не се влияем от това, тъй като ние сме като сътрудници и черпим сила един от различен. И, когато има страхотна, партньорска аудитория, се получава най-хубавото шоу.

Снимка: Даниел Димитров

Дигна: Аз съм уверена, че е доста по-добре хората да си потеглят по време на представлението, а не да си играят с телефоните, да си ревизират часа или да спят. Всъщност, спането е ОК. Това е отпускащо... Но, в случай че нещо не ти харесва, просто стани и си тръгни. Това също е обръщение...

Какво ви защищава от илюзиите? Опитвате ли се да стоите надалеч от тях?

Саулиус: Като да вземем за пример, да не встъпвам прекомерно надълбоко в тях ли? Това е като да правиш всякакви неща, които допускат създаване на нещо. Изграждам дома си, поправям го със личните си ръце и виждам резултата по-късно. Това е като бърза победа, която ме кара да виждам напредъка и да се усещам осъществен...

Дигна: Не мисля, че съм се опазила от илюзиите. Много обичам да съм в илюзии, само че в театъра. Много обичам да встъпвам надълбоко в този свят, който сътворяваме на сцената. И мисля, че техниките, които научих в академията, просто ми оказват помощ да схвана какво върша с тялото си и доста умишлено отивам в тези илюзии и по-късно излизам от тях.  За мен навлизането в илюзиите е естествено свързване със себе си, откакто съм изиграла всички герои... Но това не е фамилията, не е моят роден град и моята природа.

Успявате ли да се докосвате до изгубените мемоари?

Дигна: Мисля, че да. Може би не става умишлено, а посредством тялото...

Саулиус: Когато встъпвам надълбоко в спомените, бих могъл да ги усещам със сетивата си. Спомням си миризмата, да вземем за пример. Но не мисля, че това е доста добре... Всеки може да развие своя лична техника, с която да конвертира изгубените мемоари. По сходен метод стотят нещата и в актьорската специалност.

В сянката на кой взор желаете да потънете?

Дигна: За мен е доста комплицирано и мъчно да дам отговор. Най-лесно е да потънеш, когато в действителност разбираш къде си и какъв е светът, в който потъваш. Може би, това е най-безопасният метод. Съжалявам, отговорът е доста сложен...

Снимка: Даниел Димитров

Саулиус: Мисля, че сега няма съответен човек в съзнанието ми. Смятам, че всеки човек е в действителност забавен и в действителност си заслужава да потънеш в него... Например, в случай че някой работи и е съсредоточен в това, е забавно да го наблюдаваш, без той знае, че го следят.

Има ли една дума, която ви дефинира най-добре като хора?

Дигна: Много мъчно... Не знам...

Саулиус: Хамелеон.

Дигна: Аз към момента се чудя...

Саулиус: Тя е заря.

Дигна: Да! Да! Да! Благодаря ги. Точно по този начин – заря.

Как бихте траяли изречението „ Аз съм човек, който обича... “?

Саулиус: Аз съм човек, който обича да кара другите да се смеят.

Дигна: Аз съм човек, който обича да споделя обич с хората.

Испанският танцьор показва „ Морски фар “ на фестивала „ Световен спектакъл в София “ Иронията е е тип културен и доста сложен комизъм, споделя унгарският артист