Театър Сан Карло“ в Неапол представи единствената опера на Енио

Театър „ Сан Карло “ в Неапол показа единствената опера на Енио Мориконе – „ Партенопа “. Премиерата се състоя три десетилетия след написването ѝ. Това е дълго чакано събитие за феновете на великия композитор.

Операта е въодушевена от митичната сирена Партенопа. Според легендата, тя се удавила, откакто не съумяла да омагьоса Одисей. Тялото ѝ било изхвърлено на брега. От него зародило населено място, прераснало в Неапол.

Мориконе написа „ Партенопа “ през 1995 година. По това време той към този момент е знаменит. Той е създател на музиката към „ Добрият, неприятният и злият “. Създава и незабравими саундтраци за „ Недосегаемите “ и „ Имало едно време в Америка “. Въпреки триумфа си, творбите му не доближават до оперните подиуми. Това е съществено отчаяние за маестрото. Музиката на Енио Мориконе продължава да вълнува публиката по света.

През 2007 година композиторът получава почетен „ Оскар “ за изцяло творчество. Въпреки това, операта му „ Партенопа “ остава неосъществена. Мориконе умира, без да я види сложена на сцена. Режисьорката Ванеса Бийкрофт и диригентът Рикардо Фрица се оправят без негови насоки. Те откриват своя път в тази визионерска творба. Оркестърът е без цигулки – вместо тях Мориконе употребява флейти, арфи и рогове. Тези принадлежности са свързани с гръцката митология.

Театър „ Сан Карло “ беше изпълнен с очакване. Неаполитанците участваха на отворена подготовка. Безплатните билети бяха разграбени за часове. Втората визия на операта е планувана за 14 декември 2025 година Изпълнители са Джесика Пратт и Мария Агреста като Партенопа, Франческо Демуро и Дезире Джове. Разказвач е Миммо Боррелли.

Митичната Партенопа е надълбоко вплетена в културната еднаквост на Неапол. Гласът ѝ въплъщава безконечния дух на града. Първоначалното гръцко населено място носи нейното име. Тя е изобразена на монументи като Фонтана каузи Сирена. Децата из Неаполитанския залив израстват с легендата за Партенопа.

През 2025 година Неапол отбелязва своята 2500-годишнина. Операта на Мориконе е кулминационна точка на честванията. В неговата интерпретация Партенопа е жена, отказваща утехата на съзвездие. Тя моли боговете да ѝ разрешат да разпери криле над залива. Там ще се роди вечен град. Продукцията изследва връзката сред античната легенда и актуалния Неапол. Две сопрани по едно и също време въплъщават Партенопа. Това акцентира нейната двойствена природа – сред тяло и мит.

Мориконе композира едноактната опера безплатно. Тя е за дребен фестивал в Позитано. Фестивалът обаче банкрутира. „ Партенопа “ е отсрочена. Последват няколко несполучливи опита за възобновление. Един от тях е сред 1998 и 2000 година с спектакъл „ Масимо “ в Палермо. Той също пропада заради липса на режисьор.

През вековете Партенопа е вдъхновявала доста произведения. Сред тях са опери на Хендел и Вивалди. През 2024 година излиза и филм на Паоло Сорентино. Произведението на Мориконе най-сетне оживява. То заема своето справедливо място измежду тях. Музиката на Енио Мориконе продължава да бъде настояща и вдъхновяваща.