Кино в нощта на театъра
Театър по предписания от киното ваят двама безнадеждни романтици в „ Господин Нощ “ – на сцената на „ Театър 199 “. През духа на седмото изкуство, режисьорът Стилиян Петров споделя кино-животописна история, основана от Яна Борисова.
Няколко супени лъжици зехтин, скилидки чесън, домати, италианска наденица и... захар, която е „ възприятието за комизъм “ в една рецепта. Така, почти, наподобява щастието през очите на мъже, живеещи в измисления свят на действителност, въодушевена от движещи се облици.
„ Господин Нощ “ е театър за женския разум и жълтите клещи, за обожанието и отрицанието, за Карлсон и бога на покривите, за вярата и светлината, за душата и невъзможността ѝ да фантазира там, където ѝ се желае, за диалога с екрана на личното ни нямо кино, за упованието в тъмницата, за фотонегатива на истината.
Снимка: Стефан Н. Щерев
То, представлението, въпреки и опосредствено, е моментна фотография на вечността, респективно – любовта, за тези 18 251 нощи на Фелини и неговата Мазина, и за тези 143 нощи, в които Тя е без Него. Така, както Той – Едуард в „ Господин Нощ “, остава без своята Киномашина – без света, който го прави благополучен. Преминавайки от киното в живота, както от любов в любов...
Любовта е да се мълчи в тъмното. А по мрачно най-добре виждаш светлото, споделя Едуард на младия си сателит Серж. Затова жена и самотност са синоними, когато става дума за мъж. Самотата е красива единствено, когато има опция. И е неизбежна, когато виждаш киномашината като жена...
Пиесата има най-малко един „ подправен “ край, само че той е в естетика с цялостното накъсано от дребни „ бомбички “ звучене на този сценичен пърформанс. Сирени, земетръс, полицейски коли и един брутално артистичен танц с чадър под дъжда от ноти на Singin` in the Rain, показан от Йордан Ръсин... Талантливият артист прави следващата мощна роля с неизбежното партньорство и поддръжка в лицето на сътрудника си Веселин Мезеклиев.
„ Приглушената “ и в жанр типичен ноар сценография на „ Господин Нощ “ е на Никола Тороманов, а музиката – на Милен Кукошаров. Специално присъединяване във видео фрагментите има актрисата Дениза Павлова.
Разхвърляни мисли от една нощ – от Яна Борисова
Понякога рефлексът ни към думата „ нощ “ е толкоз прост, че несправедливо я ограбваме, подценявайки мащаба и опциите на всичко това, което можем да преживеем на този популярен континент. Какво ѝ има на тъмнината, че постоянно я насищаме с отрицателни упования, които ни плашат?
За разлика от светлото, в тъмното всичко, за което мечтаем или всичко, от което се опасяваме, се случва като на кино лента. В тъмното живеят равно количество демони и хубост. Пълно е с живот. И не инцидентно някъде сред тъмното и светлото се е родило киното.
Има дни, в които ми се коства, че всичко е толкоз изморително или отчайващо, или нормално, че единственият ни късмет да оцелеем е да си имаме секрети места, където можем да претърпяваме това, което в действителността е невероятно. Може да са мислени пространства или съответен човек. Или група хора… Може да е мелодия или творене… А може и да е едно остаряло кино.
Понякога си мисля, че в този разпадащ се свят само любовта остава устойчива големина. Единствено тя ми се коства извор на чисто ентусиазъм. А не е ли тъкмо вдъхновението нещото, от което в действителност имаме потребност?
Снимка: Стефан Н. Щерев
Алфред Хичкок е споделил: „ Киното – това е животът, от който са изрязани скучните подиуми “. Може би по тази причина филмите, които описват цялостен един живот имат дълготрайност не повече от два часа…
Опитах се да опиша за необятната фикция на нощта. Опитах се да опиша за младостта на старостта.Опитах се да опиша за смешната страна на тъгата. „ Господин Нощ “ е история за хубостта на тъмнината.
Няколко супени лъжици зехтин, скилидки чесън, домати, италианска наденица и... захар, която е „ възприятието за комизъм “ в една рецепта. Така, почти, наподобява щастието през очите на мъже, живеещи в измисления свят на действителност, въодушевена от движещи се облици.
„ Господин Нощ “ е театър за женския разум и жълтите клещи, за обожанието и отрицанието, за Карлсон и бога на покривите, за вярата и светлината, за душата и невъзможността ѝ да фантазира там, където ѝ се желае, за диалога с екрана на личното ни нямо кино, за упованието в тъмницата, за фотонегатива на истината.
Снимка: Стефан Н. Щерев
То, представлението, въпреки и опосредствено, е моментна фотография на вечността, респективно – любовта, за тези 18 251 нощи на Фелини и неговата Мазина, и за тези 143 нощи, в които Тя е без Него. Така, както Той – Едуард в „ Господин Нощ “, остава без своята Киномашина – без света, който го прави благополучен. Преминавайки от киното в живота, както от любов в любов...
Любовта е да се мълчи в тъмното. А по мрачно най-добре виждаш светлото, споделя Едуард на младия си сателит Серж. Затова жена и самотност са синоними, когато става дума за мъж. Самотата е красива единствено, когато има опция. И е неизбежна, когато виждаш киномашината като жена...
Пиесата има най-малко един „ подправен “ край, само че той е в естетика с цялостното накъсано от дребни „ бомбички “ звучене на този сценичен пърформанс. Сирени, земетръс, полицейски коли и един брутално артистичен танц с чадър под дъжда от ноти на Singin` in the Rain, показан от Йордан Ръсин... Талантливият артист прави следващата мощна роля с неизбежното партньорство и поддръжка в лицето на сътрудника си Веселин Мезеклиев.
„ Приглушената “ и в жанр типичен ноар сценография на „ Господин Нощ “ е на Никола Тороманов, а музиката – на Милен Кукошаров. Специално присъединяване във видео фрагментите има актрисата Дениза Павлова.
Разхвърляни мисли от една нощ – от Яна Борисова
Понякога рефлексът ни към думата „ нощ “ е толкоз прост, че несправедливо я ограбваме, подценявайки мащаба и опциите на всичко това, което можем да преживеем на този популярен континент. Какво ѝ има на тъмнината, че постоянно я насищаме с отрицателни упования, които ни плашат?
За разлика от светлото, в тъмното всичко, за което мечтаем или всичко, от което се опасяваме, се случва като на кино лента. В тъмното живеят равно количество демони и хубост. Пълно е с живот. И не инцидентно някъде сред тъмното и светлото се е родило киното.
Има дни, в които ми се коства, че всичко е толкоз изморително или отчайващо, или нормално, че единственият ни късмет да оцелеем е да си имаме секрети места, където можем да претърпяваме това, което в действителността е невероятно. Може да са мислени пространства или съответен човек. Или група хора… Може да е мелодия или творене… А може и да е едно остаряло кино.
Понякога си мисля, че в този разпадащ се свят само любовта остава устойчива големина. Единствено тя ми се коства извор на чисто ентусиазъм. А не е ли тъкмо вдъхновението нещото, от което в действителност имаме потребност?
Снимка: Стефан Н. Щерев
Алфред Хичкок е споделил: „ Киното – това е животът, от който са изрязани скучните подиуми “. Може би по тази причина филмите, които описват цялостен един живот имат дълготрайност не повече от два часа…
Опитах се да опиша за необятната фикция на нощта. Опитах се да опиша за младостта на старостта.Опитах се да опиша за смешната страна на тъгата. „ Господин Нощ “ е история за хубостта на тъмнината.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ