Теа & Наум винаги заедно
Теа и Наум ви гледат от корицата ни още веднъж след четири години. И това, несъмнено, напълно не е инцидентно. Оттогава всеки за себе си знае какъв брой динамичен, кондензиран или лежерен е бил животът му. Но измежду лицата от екрана (телевизионен, кино или дигитален), които ни въодушевяват, поучават или просто разпалват любознанието ни по какъв начин го живеят този живот, те двамата заеха доста присъща ниша. Не са „ като другите “, не повтарят непознат опит, с безшумно неизменност незабелязано стават част от всекидневието на доста хора. Днес към този момент няма потребност да споделяме кои са и за какво ги познаваме: те са Наум и Теа, или Теа и Наум – даже в името на двойката има заедност и равноценност. Опознах ги от близко по време на взаимно пътешестване в Париж за няколко дни. Още на летището „ влязох “ в техния свят и се уверих какъв брой са същински. Независимо къде и с кого са, връзката посред им е достоверна. Ако Теа не е съгласна с Наум (или обратно), незабавно му го споделя, без да се пробва да показва захаросано единогласие. Свободно показват разликите си, тъй като всеки в двойката има собствен взор, въпреки и единен с този на другия. 
Бяхме в Париж по покана на La Roche-Posay, с цел да отпразнуваме 50-годишнината на марката. Теа и Наум стартират да употребяват продуктите на марката, когато се ражда момиченцето им Амая. Тя е наследила атопичната кожа от Теa и изисква специфични грижи. Оттогава и Наум осъзнава въобще значимостта на грижата за кожата. „ По-скоро той се облагодетелства около това, че аз изследвам продуктите и рутината ми е много цялостна. На него му променям рутината на 3-4 седмици и му споделям какъв крем защо му подготвям. Той го употребява, безусловно до момента в който не изпразни опаковката или до момента в който не му ги сменя “, смее се Теа.
Излишно е да разказвам какво неспокойствие предизвика у трима ни опцията да споделим юбилея на La Roche-Posay. Аз, признавам, мъчно съблюдавах нормален работен темп – бях се посветила на страстите и срещите с толкоз разнообразни хора. Изуми ме обаче желязната дисциплинираност на Теа и Наум – даже в Париж измежду толкоз наситена стратегия и заобиколени от хора от целия свят, те следваха своя темп и задания, не спираха да работят във всяка минута. Във влака той обработва видеа, тя се преоблича, снима, дружно приказват пред камера. Убедих се, че са там, където са, с помощта на доста труд. Свежи, красиви, енергични, съвсем съвършени, само че същински – излъчват себе си. Не подлежат на категоризиране, мъчно ми е да ги оприлича на някого – те са си Теа и Наум. Вижте за какво! Изминаха четири години от първото ви изявление за списание ЕVA. Как сте се трансформирали за тези години или по какъв начин не сте се трансформирали?
Наум: Не считам, че сме доста по-различни кардинално.
Теа: Аз пък мисля, че сме доста по-различни. Днес сме доста по-организирани, по-спокойни, по-амбициозни спрямо преди 4 години. Но в персонален проект, да, същите сме. Все още сме толкоз обърнати един към различен като двойка.
Наум: Аз пък считам, че и като персони не сме напълно същите, тъй като тогава Амая беше на година и половина и не знаехме доста къде се намираме. Сега считам, че сме разкрили естетика и баланс сред работата, фамилията ни, връзките посред ни и връзките ни с Амая. Наблюдавах ви през тези няколко дни, до момента в който бяхме дружно в Париж – вие сте в непрекъсната дисциплинираност. Съвместно ли я изградихте по време на работата си, или това си го носите?
Наум: Честно казано, дисциплината в огромна степен идва от мен. Още по времето, когато следвах медицина, в никакъв случай не знаех дали е задоволително и дали да спра да изучавам за изпита – дали е задоволително за тройка. Винаги съм учил до дъно и съвсем постоянно имах шестици. Този метод на мислене се е пренесъл и в работата ни. Усещането, че не знаем по кое време е задоволително, дали някой не „ учи “ повече от нас.
Теа: Когато взехме юздите в наши ръце и осъзнахме, че всяко нещо зависи от нас – периодите, хората, с които ще работим, моделът на работа, отговорността стана още по-голяма. Още първите години си наложихме сами дисциплинираност и положихме старания да изградим професионализъм, който да ни помогне да се оправим в тази динамична среда, която се трансформира непрекъснато.
Ти в действителност по какъв начин направи прехода от банката към обществените мрежи?
Теа: Много внезапно и доста шоково за мен. Една заран си споделих, че към този момент ще бъда човек, който се занимава със обществени мрежи. Точно подготвяхме стартирането и на YouTube канала. Спомням си, че една заран не можех да стана от леглото от суматоха, че към този момент не съм на работа, че не би трябвало да съм в 9 ч. в офиса, че нямам сътрудници, среда, директно управление над мен. Даже се разплаках от боязън дали не направих неточност, взимайки такова значимо решение. Но и в този момент, и в оня миг, в случай че можех да върна времето, бих си споделила: Теа, давай, дерзай, тъй като си на прав път! И към този момент считам, че с Наум сме намерили това, което ни кара да се усещаме добре. Ако би трябвало да посъветваш някого да направи сходна крачка, какво би му споделила – кое е най-важното в подобен тип смяна?
Теа: При такава смяна е значима поддръжката. Сама птичка пролет не прави. Важно е да имаш съидейник до себе си. Дали ще е фамилията, околните – аз тогава се почувствах подкрепена. Въпреки че работа като инфлуенсърството към оня миг въобще не беше известна и не се приемаше съществено. Трябваше да се изяснявам по 10 минути с какво се занимавам.
Наум: Инфлуенсър даже беше мръсна дума.
Теа: Успях, с помощта на поддръжката на Наум, на фамилията ми, които споделиха: „ Щом това те кара да се чувстваш добре, ние те поддържаме, даже и да сбъркаш “. Но аз някак си не си разреших да сбъркам, за благополучие. Все отново знаех, че има кой да ме хване. Наум, ти покори нов връх с премията „ Най-добър артист в основна роля “ на See Film Festival Paris–Berlin–Washington 2024, която взе за кино лентата „ Без крила “. Изявяваш се на две съществени професионални поприща. Кое е по-изискващо – актьорството или инфлуенсърството?
И двете са доста изискващи, само че на напълно разнообразни равнища. При инфлуенсърството изискваща е подготовката за същинската работа. Но, в случай че си добре квалифициран, останалото е прелестно и по-лесно като работа. Докато при актьорството къртовската работа действително е пред камерата. Там подготовката също е значима, само че би трябвало да преживееш всичко пред камерата. Това са две огледални неща за мен. Не мога да кажа кое ми коства повече старания. За благополучие, и двете са неща, които извънредно доста одобрявам да върша. Успяваш ли да работиш и двете неща редом?
Когато снимахме „ Без крила “, не съм снимал нищо друго, никакви видеа за обществените мрежи, нищо. Нямаше опция, 30 дни бях безусловно всеки ден на фотоси, всеки ден тренировки – скокове, бягане, спорт. Много текстове, които трябваше да науча.
Бяхме в Париж по покана на La Roche-Posay, с цел да отпразнуваме 50-годишнината на марката. Теа и Наум стартират да употребяват продуктите на марката, когато се ражда момиченцето им Амая. Тя е наследила атопичната кожа от Теa и изисква специфични грижи. Оттогава и Наум осъзнава въобще значимостта на грижата за кожата. „ По-скоро той се облагодетелства около това, че аз изследвам продуктите и рутината ми е много цялостна. На него му променям рутината на 3-4 седмици и му споделям какъв крем защо му подготвям. Той го употребява, безусловно до момента в който не изпразни опаковката или до момента в който не му ги сменя “, смее се Теа. Излишно е да разказвам какво неспокойствие предизвика у трима ни опцията да споделим юбилея на La Roche-Posay. Аз, признавам, мъчно съблюдавах нормален работен темп – бях се посветила на страстите и срещите с толкоз разнообразни хора. Изуми ме обаче желязната дисциплинираност на Теа и Наум – даже в Париж измежду толкоз наситена стратегия и заобиколени от хора от целия свят, те следваха своя темп и задания, не спираха да работят във всяка минута. Във влака той обработва видеа, тя се преоблича, снима, дружно приказват пред камера. Убедих се, че са там, където са, с помощта на доста труд. Свежи, красиви, енергични, съвсем съвършени, само че същински – излъчват себе си. Не подлежат на категоризиране, мъчно ми е да ги оприлича на някого – те са си Теа и Наум. Вижте за какво! Изминаха четири години от първото ви изявление за списание ЕVA. Как сте се трансформирали за тези години или по какъв начин не сте се трансформирали?
Наум: Не считам, че сме доста по-различни кардинално.
Теа: Аз пък мисля, че сме доста по-различни. Днес сме доста по-организирани, по-спокойни, по-амбициозни спрямо преди 4 години. Но в персонален проект, да, същите сме. Все още сме толкоз обърнати един към различен като двойка.
Наум: Аз пък считам, че и като персони не сме напълно същите, тъй като тогава Амая беше на година и половина и не знаехме доста къде се намираме. Сега считам, че сме разкрили естетика и баланс сред работата, фамилията ни, връзките посред ни и връзките ни с Амая. Наблюдавах ви през тези няколко дни, до момента в който бяхме дружно в Париж – вие сте в непрекъсната дисциплинираност. Съвместно ли я изградихте по време на работата си, или това си го носите?
Наум: Честно казано, дисциплината в огромна степен идва от мен. Още по времето, когато следвах медицина, в никакъв случай не знаех дали е задоволително и дали да спра да изучавам за изпита – дали е задоволително за тройка. Винаги съм учил до дъно и съвсем постоянно имах шестици. Този метод на мислене се е пренесъл и в работата ни. Усещането, че не знаем по кое време е задоволително, дали някой не „ учи “ повече от нас.
Теа: Когато взехме юздите в наши ръце и осъзнахме, че всяко нещо зависи от нас – периодите, хората, с които ще работим, моделът на работа, отговорността стана още по-голяма. Още първите години си наложихме сами дисциплинираност и положихме старания да изградим професионализъм, който да ни помогне да се оправим в тази динамична среда, която се трансформира непрекъснато.
Ти в действителност по какъв начин направи прехода от банката към обществените мрежи? Теа: Много внезапно и доста шоково за мен. Една заран си споделих, че към този момент ще бъда човек, който се занимава със обществени мрежи. Точно подготвяхме стартирането и на YouTube канала. Спомням си, че една заран не можех да стана от леглото от суматоха, че към този момент не съм на работа, че не би трябвало да съм в 9 ч. в офиса, че нямам сътрудници, среда, директно управление над мен. Даже се разплаках от боязън дали не направих неточност, взимайки такова значимо решение. Но и в този момент, и в оня миг, в случай че можех да върна времето, бих си споделила: Теа, давай, дерзай, тъй като си на прав път! И към този момент считам, че с Наум сме намерили това, което ни кара да се усещаме добре. Ако би трябвало да посъветваш някого да направи сходна крачка, какво би му споделила – кое е най-важното в подобен тип смяна?
Теа: При такава смяна е значима поддръжката. Сама птичка пролет не прави. Важно е да имаш съидейник до себе си. Дали ще е фамилията, околните – аз тогава се почувствах подкрепена. Въпреки че работа като инфлуенсърството към оня миг въобще не беше известна и не се приемаше съществено. Трябваше да се изяснявам по 10 минути с какво се занимавам.
Наум: Инфлуенсър даже беше мръсна дума.
Теа: Успях, с помощта на поддръжката на Наум, на фамилията ми, които споделиха: „ Щом това те кара да се чувстваш добре, ние те поддържаме, даже и да сбъркаш “. Но аз някак си не си разреших да сбъркам, за благополучие. Все отново знаех, че има кой да ме хване. Наум, ти покори нов връх с премията „ Най-добър артист в основна роля “ на See Film Festival Paris–Berlin–Washington 2024, която взе за кино лентата „ Без крила “. Изявяваш се на две съществени професионални поприща. Кое е по-изискващо – актьорството или инфлуенсърството?
И двете са доста изискващи, само че на напълно разнообразни равнища. При инфлуенсърството изискваща е подготовката за същинската работа. Но, в случай че си добре квалифициран, останалото е прелестно и по-лесно като работа. Докато при актьорството къртовската работа действително е пред камерата. Там подготовката също е значима, само че би трябвало да преживееш всичко пред камерата. Това са две огледални неща за мен. Не мога да кажа кое ми коства повече старания. За благополучие, и двете са неща, които извънредно доста одобрявам да върша. Успяваш ли да работиш и двете неща редом?
Когато снимахме „ Без крила “, не съм снимал нищо друго, никакви видеа за обществените мрежи, нищо. Нямаше опция, 30 дни бях безусловно всеки ден на фотоси, всеки ден тренировки – скокове, бягане, спорт. Много текстове, които трябваше да науча.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ