В мъгла от нещо неизмеримо Сити бе подчинен
Те заприиждаха още в късния следобяд, три часа преди първия съдийски сигнал. Запълниха всеки свободен сантиметър, който им попаднеше пред очите. Когато не остана повече място на земята, се изкатериха по стълбове на светофари и се накачуриха по стени.
Там където бул. „ Аркълс” се прелива в „ Анфийлд” и стадионът на Ливърпул внезапно се демонстрира в небето, те извадиха своите транспаранти, развяха своите флагове и запяха своите песни.
Два часа по-рано бяха към този момент запалили толкоз доста факли и димки, че миризмата на кордит се разстла по бул. „ Лоуър Брек”, на съвсем километър от стадиона, а небето изглеждаше боядисано в алено, все едно нещо гори.
После, малко повече от час преди началото на мача, настъпи техният час. Първи иззад ъгъла се появи рейсът на тима на Манчестър Сити и стартира своята мудна, нервна върволица към „ Анфийлд”, защитаван от куп служители на реда. Дебел пласт червен пушек извърши въздуха. Гръмнаха бомбички. Пиротехника бе вкарана в деяние и натриева светлина прониза мъглата. Полетяха бутилки и бирени кутийки, няколко от които се разрушиха в стъклата на рейса. А от върховете на стълбовете на светофарите и от стените придойде могъща звукова вълна, военен вик.
После пристигнаха няколко минутки на мир, преди да се появи и рейсът на Ливърпул. Още пушек, още пламъци, още врява, единствено че този път празнична, като химн на прослава.
Това не продължи повече от няколко минути, до момента в който рейсът с играчите и треньорите на домакините не изчезна в спокойствието на стадиона. Работата бе свършена. Знамената бяха свалени и пламъците потушени. Електрическият заряд обаче си остана недокоснат.
Още откак Ливърпул се падна против Манчестър Сити на четвъртфиналите на Шампионската лига, тези няколко минутки, много преди началото на самия дуел, бяха фокус на напрегнати диспути, отвличащи комфортно вниманието от огромното незнайно в конфликта на два мача. Сити явно е механически над Ливърпул: позицията му на върха на Премиър Лийг, където може да бъде коронован като първенец още тази събота, е безапелационно доказателство за това.
Отборът на Джосеп Гуардиола обаче към момента не е по този начин прочувствено привързан с най-големия клубен шампионат, както е Ливърпул. Няма на своя страна тежестта на историята в европейския футбол. Още не е придобил имунитет към свръхвръждебни ситуации, които това съревнование може да ти предложи, най-малко на избрани места. Това по какъв начин щеше да се оправи под светлините в мечата бърлога, каквато съставлява „ Анфийлд”, съгласно теориите щеше да реши изхода на конфликта. А тестването на характера щеше да стартира още на ъгъла на булевардите „ Аркълс” и „ Анфийлд”.
Не че Сити беше изключително благополучен от това. Клубът изрази своята паника пред локалната полиция на Мърсисайд по отношение на риска от вълнения. Вместо да анулират „ доброжелателното” посрещане обаче, органите на реда взеха решение да сменят маршрута на рейса с вярата да държат надзор над събитията.
Това не сработи. Хвърлените предмети предизвикаха задоволително вреди на транспортното средство, с цел да изискат гостите ново за завръщането вкъщи си. Първият рейс, сподели Гуардиола, бил „ разрушен” и не в положение да вземе дистанцията назад до базата в Манчестър на към час. Мениджърът на Ливърпул Юрген Клоп на часа се извини за държанието на шепа почитатели на неговия тим, а клубът хазаин също се регистрира с неоправдателно изказване. От полицията споделиха, че ще прегледат видеозаписите, с цел да открият съответните причинители.
В този подтекст би било неправилно да се възхваляват като сантиментални тези няколко минути и да се приема потрошаването на няколко прозореца като естествена цена за основаването на шумна конюнктура на футболен мач.
Също по този начин би било неопределено това да се разказва като импровизиран, органически израз на извънредно по-извисена фенкултура. Тези посрещания са добре известни в Европа: Реал Мадрид постоянно събира по-големи тълпи при идването си за мачове в ШЛ. Там болшинството събрали се хора снима с телефоните си, а не основава атмосфера – въпреки всичко живеем в 2018 година, където всичко, което е допустимо да бъде споделено, по някакъв метод бива показано в обществените мрежи. Такова бе ситуацията и в рейса: играчите снимаха хората, които снимаха тях.
Това обаче не оправдава насмешката по отношение на хората по улиците, изключително в навечерието на мача. Футболът през днешния ден, бе едната логичност, е прекомерно теоретичен, прекомерно професионален, прекомерно воден от статистиката, с цел да имат дейностите на почитателите каквото и да било значение. Играчите са глухи за виковете, ваксинирани против заканите.
Пък и, съгласно друга логичност, фамозната атмосфера на „ Анфийлд” замря напоследък. Този тим на Манчестър Сити бе играл на „ Сан Паоло” против Наполи. Бе играл и на „ Сантиаго Бернабеу”, „ Камп Ноу” и „ Алианц Арена”. Нямаше по какъв начин да се уплаши от „ Анфийлд”, колкото и доста хора да се бяха събрали да ги чакат на бул. „ Аркълс”.
Взаимовръзката не е причинно-следствена връзка, само че би било неуместно да отделяме ситуацията в сряда от развръзката на мача. Манчестър Сити – най-хубавият тим в Англия и може би в Европа, се срина в загуба с 3:0, затрит от спрял дъха на всички първото полувреме и удържал в нервно и с напрежение второ Ливърпул.
Гуардиола подцени тезата, че отборът му е бил повлиян от атмосферата (било нещо „ хубаво преживяването от мач от ШЛ на „ Анфийлд”), само че несъмнено изглеждаше ситуацията да е тъкмо такова. Странни неща се случват на този стадион в този шампионат. Каза го и Томас Тухел след невероятния поврат във щета на неговия Борусия (Дортмунд) в четвъртфиналите на Лига Европа преди две години: „ Сякаш публиката знаеше авансово какво следва да се случи.”
Сити направи всичко по силите си да заглуши шума, избирайки домакините да атакуват към трибуната Коп през първото вместо през второто полувреме, а след това и със умерено разиграване на топката в първите няколко минути с вяра да смълчи трибуните.
Нищо от това обаче не сработи. „ Анфийлд” се тресеше през цялата вечер: стадионът изтласкваше с виковете си още веднъж и още веднъж тима при офанзивите в оня „ 15-20-минутен етап”, който съгласно Гуардиола е коствал мача на неговите момчета, а през второто въздигна своите, когато бяха притиснати до стената и обезверено се бореха да държат могъщия противник надалеч от вратата си.
Именно за това почитателите вървят на мачове и пеят, викат и от време на време крещят: поради вярата, че всичко това има някакъв безмерен резултат върху техния обичан отбор… и върху този на съперника.
И това, че сработи (поне в този момент наподобява така), е ненапълно сгряващо сърцето. Футболът в действителност през днешния ден е по-повлиян от науката, по-хладнокръвно професионален, по-отхвърлящ
това, неизмеримото. „ Анфийлд” обаче, най-малко за една вечер, подсети, че от време на време хаосът завладява всичко, че нищо не е изгубено авансово и че не е наложително предстоящото и разумното да се случват всякога на терена.
Точно по тази причина и те се събраха часове преди първия съдийски сигнал там където бул. „ Аркълс” се прелива в „ Анфийлд”: с цел да дадат всичко от себе си и да повлияят на това, което е сякаш невероятно за повлияване.
Рори Смит, „ Ню Йорк Таймс”
Там където бул. „ Аркълс” се прелива в „ Анфийлд” и стадионът на Ливърпул внезапно се демонстрира в небето, те извадиха своите транспаранти, развяха своите флагове и запяха своите песни.
Два часа по-рано бяха към този момент запалили толкоз доста факли и димки, че миризмата на кордит се разстла по бул. „ Лоуър Брек”, на съвсем километър от стадиона, а небето изглеждаше боядисано в алено, все едно нещо гори.
После, малко повече от час преди началото на мача, настъпи техният час. Първи иззад ъгъла се появи рейсът на тима на Манчестър Сити и стартира своята мудна, нервна върволица към „ Анфийлд”, защитаван от куп служители на реда. Дебел пласт червен пушек извърши въздуха. Гръмнаха бомбички. Пиротехника бе вкарана в деяние и натриева светлина прониза мъглата. Полетяха бутилки и бирени кутийки, няколко от които се разрушиха в стъклата на рейса. А от върховете на стълбовете на светофарите и от стените придойде могъща звукова вълна, военен вик.
После пристигнаха няколко минутки на мир, преди да се появи и рейсът на Ливърпул. Още пушек, още пламъци, още врява, единствено че този път празнична, като химн на прослава.
Това не продължи повече от няколко минути, до момента в който рейсът с играчите и треньорите на домакините не изчезна в спокойствието на стадиона. Работата бе свършена. Знамената бяха свалени и пламъците потушени. Електрическият заряд обаче си остана недокоснат.
Още откак Ливърпул се падна против Манчестър Сити на четвъртфиналите на Шампионската лига, тези няколко минутки, много преди началото на самия дуел, бяха фокус на напрегнати диспути, отвличащи комфортно вниманието от огромното незнайно в конфликта на два мача. Сити явно е механически над Ливърпул: позицията му на върха на Премиър Лийг, където може да бъде коронован като първенец още тази събота, е безапелационно доказателство за това.
Отборът на Джосеп Гуардиола обаче към момента не е по този начин прочувствено привързан с най-големия клубен шампионат, както е Ливърпул. Няма на своя страна тежестта на историята в европейския футбол. Още не е придобил имунитет към свръхвръждебни ситуации, които това съревнование може да ти предложи, най-малко на избрани места. Това по какъв начин щеше да се оправи под светлините в мечата бърлога, каквато съставлява „ Анфийлд”, съгласно теориите щеше да реши изхода на конфликта. А тестването на характера щеше да стартира още на ъгъла на булевардите „ Аркълс” и „ Анфийлд”.
Не че Сити беше изключително благополучен от това. Клубът изрази своята паника пред локалната полиция на Мърсисайд по отношение на риска от вълнения. Вместо да анулират „ доброжелателното” посрещане обаче, органите на реда взеха решение да сменят маршрута на рейса с вярата да държат надзор над събитията.
Това не сработи. Хвърлените предмети предизвикаха задоволително вреди на транспортното средство, с цел да изискат гостите ново за завръщането вкъщи си. Първият рейс, сподели Гуардиола, бил „ разрушен” и не в положение да вземе дистанцията назад до базата в Манчестър на към час. Мениджърът на Ливърпул Юрген Клоп на часа се извини за държанието на шепа почитатели на неговия тим, а клубът хазаин също се регистрира с неоправдателно изказване. От полицията споделиха, че ще прегледат видеозаписите, с цел да открият съответните причинители.
В този подтекст би било неправилно да се възхваляват като сантиментални тези няколко минути и да се приема потрошаването на няколко прозореца като естествена цена за основаването на шумна конюнктура на футболен мач.
Също по този начин би било неопределено това да се разказва като импровизиран, органически израз на извънредно по-извисена фенкултура. Тези посрещания са добре известни в Европа: Реал Мадрид постоянно събира по-големи тълпи при идването си за мачове в ШЛ. Там болшинството събрали се хора снима с телефоните си, а не основава атмосфера – въпреки всичко живеем в 2018 година, където всичко, което е допустимо да бъде споделено, по някакъв метод бива показано в обществените мрежи. Такова бе ситуацията и в рейса: играчите снимаха хората, които снимаха тях.
Това обаче не оправдава насмешката по отношение на хората по улиците, изключително в навечерието на мача. Футболът през днешния ден, бе едната логичност, е прекомерно теоретичен, прекомерно професионален, прекомерно воден от статистиката, с цел да имат дейностите на почитателите каквото и да било значение. Играчите са глухи за виковете, ваксинирани против заканите.
Пък и, съгласно друга логичност, фамозната атмосфера на „ Анфийлд” замря напоследък. Този тим на Манчестър Сити бе играл на „ Сан Паоло” против Наполи. Бе играл и на „ Сантиаго Бернабеу”, „ Камп Ноу” и „ Алианц Арена”. Нямаше по какъв начин да се уплаши от „ Анфийлд”, колкото и доста хора да се бяха събрали да ги чакат на бул. „ Аркълс”.
Взаимовръзката не е причинно-следствена връзка, само че би било неуместно да отделяме ситуацията в сряда от развръзката на мача. Манчестър Сити – най-хубавият тим в Англия и може би в Европа, се срина в загуба с 3:0, затрит от спрял дъха на всички първото полувреме и удържал в нервно и с напрежение второ Ливърпул.
Гуардиола подцени тезата, че отборът му е бил повлиян от атмосферата (било нещо „ хубаво преживяването от мач от ШЛ на „ Анфийлд”), само че несъмнено изглеждаше ситуацията да е тъкмо такова. Странни неща се случват на този стадион в този шампионат. Каза го и Томас Тухел след невероятния поврат във щета на неговия Борусия (Дортмунд) в четвъртфиналите на Лига Европа преди две години: „ Сякаш публиката знаеше авансово какво следва да се случи.”
Сити направи всичко по силите си да заглуши шума, избирайки домакините да атакуват към трибуната Коп през първото вместо през второто полувреме, а след това и със умерено разиграване на топката в първите няколко минути с вяра да смълчи трибуните.
Нищо от това обаче не сработи. „ Анфийлд” се тресеше през цялата вечер: стадионът изтласкваше с виковете си още веднъж и още веднъж тима при офанзивите в оня „ 15-20-минутен етап”, който съгласно Гуардиола е коствал мача на неговите момчета, а през второто въздигна своите, когато бяха притиснати до стената и обезверено се бореха да държат могъщия противник надалеч от вратата си.
Именно за това почитателите вървят на мачове и пеят, викат и от време на време крещят: поради вярата, че всичко това има някакъв безмерен резултат върху техния обичан отбор… и върху този на съперника.
И това, че сработи (поне в този момент наподобява така), е ненапълно сгряващо сърцето. Футболът в действителност през днешния ден е по-повлиян от науката, по-хладнокръвно професионален, по-отхвърлящ
това, неизмеримото. „ Анфийлд” обаче, най-малко за една вечер, подсети, че от време на време хаосът завладява всичко, че нищо не е изгубено авансово и че не е наложително предстоящото и разумното да се случват всякога на терена. Точно по тази причина и те се събраха часове преди първия съдийски сигнал там където бул. „ Аркълс” се прелива в „ Анфийлд”: с цел да дадат всичко от себе си и да повлияят на това, което е сякаш невероятно за повлияване.
Рори Смит, „ Ню Йорк Таймс”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ