Кой BG политик ще целуне Тръмп по случай 250 години САЩ?
Те всичките желаят, не се съмнявайте в това, упоритостта им към този момент трепти като на госпожица преди абитуриентската вечер
Отвъд Атлантика към този момент тече трескава подготовка за отбелязването на 250 години от основаването на Съединените щати. Юбилей, който по формулировка би трябвало да принадлежи на умереността, традицията, институциите и оня демодиран възторг за независимост и република. Но когато диригентската палка е в ръцете на Доналд Тръмп, симфонията неизбежно се трансформира в соло за его и барабани.
От време на време дохвърчат вести за обособени събития в програмата и всяко последващо надминава предходното по обсег и нарцистична досетливост. Очертава се грандиозно шоу. Тръмп, който е непосредствен другар с Дейна Уайт, подмятна, че обмисля провеждането на ръкопашни битки от UFC (своеобразни гладиаторски борби) на територията на Белия дом – с аудитория от 20 000 до 25 000 души. Републиката като осмоъгълник: разумно развиване на концепцията за „ битката “ в американската политика.
Ще се строи и Триумфална арка – архитектурен жест, който подсказва, че Рим от дълго време не е просто историческа отпратка, а ролеви модел. Готви се и боен церемониал, който по една напълно почтена случайност ще съвпадне с рождения ден на президента. А Мелания Тръмп, без никакво подозрение, ще шашне света с някой шармантен тоалет в разгара на тържествата – тънък щрих на хармония измежду грохота на танкове и овации.
В някой миг през годината, евентуално през юли, във Вашингтон ще бъдат поканени посетители от всички партньорски и съюзнически страни, с цел да отдадат респект. Или, както споделя самият Тръмп с присъщата си откровеност: „ Да ми целуват задника “. Формула, която има преимуществото да е по едно и също време груба и пределно ясна – дипломатически протокол, редуциран до телесна метафора.
Още предходната година стартира осъществяването на план за строителство на бална зала за близо 300 милиона $ с повърхност от 8000 кв. м., залепена към главната постройка на Белия дом. С потенциал от 1000 души, тя би била идеалното място за церемониално навеждане и алегорично раболепство. За страдание, залата евентуално няма да е подготвена в точния момент – организация за предпазване на американската история прави всичко допустимо да осуети плана. Историята, както постоянно, се оказва досадна спънка пред сегашното.
Но целуване на з****ка на Тръмп сигурно ще има. И опашката от държавни глави ще е дълга. Дали във предверие, на тревата пред Белия дом или в някой спонтанен салон – мястото не е чак толкоз значимо. Важен е самият акт. Жестът на самопризнание, на послушание, на вяра за благоразположен взор от Императора на момента.
И тук, естествено, погледът ни се връща към родната сцена. Кой от българските политици ще бъде поканен? Кой ще получи достойнството да показа страната ни в този нов род на интернационалните връзки? Те всичките желаят, не се съмнявайте в това. Амбицията им към този момент трепти като на госпожица преди абитуриентската вечер.
Но достойнството ще се падне евентуално единствено на един. И до момента в който останалите ще наблюдават събитието отдалеко със злоба и подправена усмивка, определеният ще знае, че е достигнал върха. Макар и за оставащото време до края на мандата на Тръмп.
В последна сметка във всичко това се крие една дребна утешителна премия за българския народ: да види някой от своите избраници, привикнал да целуват неговия з****к, по какъв начин долепя устни до нечий непознат. Защото, както в морето постоянно има по-голяма риба, по този начин и в политиката постоянно има по-голям з****к за целуване.
Още от създателя:
Отвъд Атлантика към този момент тече трескава подготовка за отбелязването на 250 години от основаването на Съединените щати. Юбилей, който по формулировка би трябвало да принадлежи на умереността, традицията, институциите и оня демодиран възторг за независимост и република. Но когато диригентската палка е в ръцете на Доналд Тръмп, симфонията неизбежно се трансформира в соло за его и барабани.
От време на време дохвърчат вести за обособени събития в програмата и всяко последващо надминава предходното по обсег и нарцистична досетливост. Очертава се грандиозно шоу. Тръмп, който е непосредствен другар с Дейна Уайт, подмятна, че обмисля провеждането на ръкопашни битки от UFC (своеобразни гладиаторски борби) на територията на Белия дом – с аудитория от 20 000 до 25 000 души. Републиката като осмоъгълник: разумно развиване на концепцията за „ битката “ в американската политика.
Ще се строи и Триумфална арка – архитектурен жест, който подсказва, че Рим от дълго време не е просто историческа отпратка, а ролеви модел. Готви се и боен церемониал, който по една напълно почтена случайност ще съвпадне с рождения ден на президента. А Мелания Тръмп, без никакво подозрение, ще шашне света с някой шармантен тоалет в разгара на тържествата – тънък щрих на хармония измежду грохота на танкове и овации.
В някой миг през годината, евентуално през юли, във Вашингтон ще бъдат поканени посетители от всички партньорски и съюзнически страни, с цел да отдадат респект. Или, както споделя самият Тръмп с присъщата си откровеност: „ Да ми целуват задника “. Формула, която има преимуществото да е по едно и също време груба и пределно ясна – дипломатически протокол, редуциран до телесна метафора.
Още предходната година стартира осъществяването на план за строителство на бална зала за близо 300 милиона $ с повърхност от 8000 кв. м., залепена към главната постройка на Белия дом. С потенциал от 1000 души, тя би била идеалното място за церемониално навеждане и алегорично раболепство. За страдание, залата евентуално няма да е подготвена в точния момент – организация за предпазване на американската история прави всичко допустимо да осуети плана. Историята, както постоянно, се оказва досадна спънка пред сегашното.
Но целуване на з****ка на Тръмп сигурно ще има. И опашката от държавни глави ще е дълга. Дали във предверие, на тревата пред Белия дом или в някой спонтанен салон – мястото не е чак толкоз значимо. Важен е самият акт. Жестът на самопризнание, на послушание, на вяра за благоразположен взор от Императора на момента.
И тук, естествено, погледът ни се връща към родната сцена. Кой от българските политици ще бъде поканен? Кой ще получи достойнството да показа страната ни в този нов род на интернационалните връзки? Те всичките желаят, не се съмнявайте в това. Амбицията им към този момент трепти като на госпожица преди абитуриентската вечер.
Но достойнството ще се падне евентуално единствено на един. И до момента в който останалите ще наблюдават събитието отдалеко със злоба и подправена усмивка, определеният ще знае, че е достигнал върха. Макар и за оставащото време до края на мандата на Тръмп.
В последна сметка във всичко това се крие една дребна утешителна премия за българския народ: да види някой от своите избраници, привикнал да целуват неговия з****к, по какъв начин долепя устни до нечий непознат. Защото, както в морето постоянно има по-голяма риба, по този начин и в политиката постоянно има по-голям з****к за целуване.
Още от създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ