Те шиели тоалети за високопоставени нацисти и използвали контактите си

Те шиели тоалети за високопоставени нацисти и употребявали контактите си с външния свят, с цел да оказват помощ на съпротивата - шивачките от Аушвиц. В концентрационния лагер в продължение на 10 години имало и шивашки завод.

Марта Фукс - ръководителката на шивачницата в Аушвиц

Люси Адлингтън проучвала архивите, с цел да научи повече за живота на дамите през Втората международна война. Така инцидентно разкрила, че в концентрационния лагер Аушвиц е имало и шивашки завод.
Редакцията предлага
Оттам нататък почнала целеустремено да търси още информация по тематиката и попаднала на доста впечатляващи истории. Всички те са намерили място в книгата " Шивачките от Аушвиц. Истинската история на дамите, които е трябвало да шият, с цел да оцелеят ".

" Горната стая за шиене "

Хедвиг Хьос, брачната половинка на коменданта на концентрационния лагер Аушвиц, поддържала в него шивачница в продължение на 10 години. В " горната стая за шиене ", както я наричали, концлагеристките изработвали елегантни тоалети за високопоставени нацисти.

За историчката Люси Адлингтън това е " отвратителна особеност " на фона на жестокостите, породени от нацистите на 1,3 милиона пандизчии от концлагера. " Какъв ужасяващ контрастност: до момента в който самият ти носиш мръсни дрипи, дамите на офицерите от Секретен сътрудник идват при теб и ти споделят: " Уший ми нова рокля ", възмущава се тя.

В началото на своите изследвания Адлингтън разполагала единствено със лист с персонални имена: Ирене, Рени, Браха, Хуня или Мими. Било съвсем невероятно да открие семействата на тези дами, защото доста от тях били познати единствено с прякорите си или трансформирали имената си, откакто се омъжили.

През 2017-а година Люси Адлингтън издава романа " Червената нишка на вярата ", в който разказва ориста на четири млади дами - Роза, Ела, Марта и Карла, които трябвало да шият облекла в Аушвиц, с цел да оцелеят. " След като книгата излезе, започнаха да ми се обаждат хора, разпознали в моите героини своята вуйна, майка или баба. "

Това вдъхва на авторката увереността, че историята на тези дами не е изцяло заровена и я окуражава да продължи изследванията си. Установява контакт със фамилиите на тези дами и през 2019-а година в Сан Франциско се среща с 98-годишната Браха Кохут, оживяла от Аушвиц.

Контакти със съпротивата

За доста от концлагеристките работата в шивачницата била опция да избегнат гибелта. Главната шивачка - Марта Фукс - се била постарала да трансформира " горната стая " в несъмнено леговище за колкото може повече затворнички. " Там те се обличали в чисти облекла, можели са да перат. И най-много - били удовлетворени, че имат значима работа ", споделя историчката.

Жените от шивачницата се занимавали освен с направата на облекло - доста от тях употребявали привилегированото си състояние и контактите си с външния свят, с цел да поддържат съпротивата. " Събирали са лекарства, които раздавали на нуждаещите се. И въобще са крали всичко, което могат - по морални аргументи ", изяснява Люси Адлингтън.

Люси Адлингтън и Браха Кохут - една от шивачките в Аушвиц

" Имали са достъп до вестници и скрито са слушали радио. Така са успявали да се снабдят с информация, която предавали на другите. Например за това, че съдружниците са дебаркирали във Франция и така нататък " Главната шивачка Марта пък подготвяла бягството си, с цел да може да опише на света за зверствата на нацистите, прибавя Адлингтън.

Нацисти от Берлин поръчвали в Аушвиц

Адлингтън се среща и беседва с Браха Кохут и с хора от фамилиите на други някогашни шивачки от Аушвиц. Но по този начин и не съумява да се добере до образци от облеклата, шити в лагера. " По моя информация такива облекла към този момент няма. Имало е специфична книга, в която са вписвани поръчките на високопоставени нацисти от Берлин. Но тези мемоари не са оживели ", споделя с голямо страдание Люси Адлингтън пред Дъждовни води.

Оцелялата след Аушвиц Хуня Фолкман след това ушила за внучката си копринен костюм. " Тя ми го изпрати и в този момент разполагам най-малко с нещо, което е дело на една от тези шивачки. Всеки път, когато го видя, стартирам да рева. Като си намерения единствено човек какъв рабски труд е трябвало да поставя Хуня, с цел да избегне гибелта ", споделя Адлингтън. И прибавя: " Но този костюм е ушит с обич ".

Вижте и това видео на Дъждовни води:
" Навсякъде се сипеше пепел. Пепел от крематориума. "