Проф. Ташев: Поредна провокация е отказът на Силяновска да говори на български
Те се опасяват да кажат пред жителите си, че действително не работят за участие в Европейски Съюз
Президентът на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова отказа да отговори на въпроси на български медии, свързани с вписването на българите в конституцията на страната, по време на срещата на върха на Процеса за съдействие в Югоизточна Европа.
Силяновска-Давкова настоя въпросите да бъдат задавани на британски език, като изясни, че желае да ги разбере вярно.
Според историка от Българската академия на науките проф. Спас Ташев сходно държание не е изненадващо. Той напомни пред предизборен клип на Силяновска-Давкова, в който в кабинета ѝ се виждал учебник по конституционно право на Република България с българския герб. По думите му след това фрагментите са били замъглени.
" След като се разрешава да се заличава от клипове наличието на български книги, тя не може да има друга позиция, с изключение на провокативна. Това с британския език е следващата частица от механизми, които се измислят като спънка в общуването сред двете страни ", разяснява Ташев в ефира на
По мотив думите на Силяновска-Давкова, че смяната на конституцията не зависи от президента, историкът означи, че президентът има доста въздействие върху публичните настройки, изключително когато става дума за народен приоритет като европейската интеграция.
Критики към позициите на Скопие
Проф. Ташев разяснява и изказвания на външния министър на Република Северна Македония Тимчо Муцунски по време на визитата му в София.
Според него изказванията, че българската позиция съставлява безпринципна обсада на евроинтеграцията на Скопие, са провокативни.
" Идвайки в София, да твърдиш, че българската позиция съставлява безпринципна обсада - за мен това е дипломатическо мятане на следващата ръкавица и предизвикателство във връзка с България ", съобщи той.
Историкът отхвърли и тезата, че разногласието сред София и Скопие е двустранен въпрос. По думите му от 2022 година насам тематиката е част от връзките между Република Северна Македония и Европейския съюз, откакто изискванията за преговорния развой бяха заложени във Френското предложение и подкрепени от всички страни членки.
Ташев дефинира като проблематични и изявленията на Муцунски за работа с " малцинствата, в това число с българското малцинство ". Той акцентира, че в конституцията на Северна Македония не съществува понятието " малцинство ", а се употребява терминът " общности ".
Според него настояването българите да бъдат вписани в главния закон на страната идва от самите жители на Северна Македония с българско съзнание още от началото на 90-те години.
Пътят към Европейския съюз
По мотив настояванията на Скопие за гаранции, че няма да бъдат поставяни нови условия от страна на България, проф. Ташев съобщи, че македонските управляващи употребяват проевропейска изразителност, само че не подхващат нужните дейности за прогрес по пътя към Европейски Съюз.
" Скопие употребява една проевропейска словосъчетание с антиевропейски дейности. Те се опасяват да кажат пред жителите си, че действително не работят за участие в Европейски Съюз. Те не желаят Скопие да стане член на Европейски Съюз, по-скоро желаят да стане член на " Сръбския свят ", сподели той.
По думите му досегашната позиция на България е вярна, само че не е задоволителна. Според историка както София, по този начин и Брюксел би трябвало да извърнат по-сериозно внимание на въздействието на Сърбия в Северна Македония и да поддържат самостоятелните медии и цивилен организации в страната.
Президентът на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова отказа да отговори на въпроси на български медии, свързани с вписването на българите в конституцията на страната, по време на срещата на върха на Процеса за съдействие в Югоизточна Европа.
Силяновска-Давкова настоя въпросите да бъдат задавани на британски език, като изясни, че желае да ги разбере вярно.
Според историка от Българската академия на науките проф. Спас Ташев сходно държание не е изненадващо. Той напомни пред предизборен клип на Силяновска-Давкова, в който в кабинета ѝ се виждал учебник по конституционно право на Република България с българския герб. По думите му след това фрагментите са били замъглени.
" След като се разрешава да се заличава от клипове наличието на български книги, тя не може да има друга позиция, с изключение на провокативна. Това с британския език е следващата частица от механизми, които се измислят като спънка в общуването сред двете страни ", разяснява Ташев в ефира на
По мотив думите на Силяновска-Давкова, че смяната на конституцията не зависи от президента, историкът означи, че президентът има доста въздействие върху публичните настройки, изключително когато става дума за народен приоритет като европейската интеграция.
Критики към позициите на Скопие
Проф. Ташев разяснява и изказвания на външния министър на Република Северна Македония Тимчо Муцунски по време на визитата му в София.
Според него изказванията, че българската позиция съставлява безпринципна обсада на евроинтеграцията на Скопие, са провокативни.
" Идвайки в София, да твърдиш, че българската позиция съставлява безпринципна обсада - за мен това е дипломатическо мятане на следващата ръкавица и предизвикателство във връзка с България ", съобщи той.
Историкът отхвърли и тезата, че разногласието сред София и Скопие е двустранен въпрос. По думите му от 2022 година насам тематиката е част от връзките между Република Северна Македония и Европейския съюз, откакто изискванията за преговорния развой бяха заложени във Френското предложение и подкрепени от всички страни членки.
Ташев дефинира като проблематични и изявленията на Муцунски за работа с " малцинствата, в това число с българското малцинство ". Той акцентира, че в конституцията на Северна Македония не съществува понятието " малцинство ", а се употребява терминът " общности ".
Според него настояването българите да бъдат вписани в главния закон на страната идва от самите жители на Северна Македония с българско съзнание още от началото на 90-те години.
Пътят към Европейския съюз
По мотив настояванията на Скопие за гаранции, че няма да бъдат поставяни нови условия от страна на България, проф. Ташев съобщи, че македонските управляващи употребяват проевропейска изразителност, само че не подхващат нужните дейности за прогрес по пътя към Европейски Съюз.
" Скопие употребява една проевропейска словосъчетание с антиевропейски дейности. Те се опасяват да кажат пред жителите си, че действително не работят за участие в Европейски Съюз. Те не желаят Скопие да стане член на Европейски Съюз, по-скоро желаят да стане член на " Сръбския свят ", сподели той.
По думите му досегашната позиция на България е вярна, само че не е задоволителна. Според историка както София, по този начин и Брюксел би трябвало да извърнат по-сериозно внимание на въздействието на Сърбия в Северна Македония и да поддържат самостоятелните медии и цивилен организации в страната.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ