Те са завършили в Германия, но са решили да живеят

Те са приключили в Германия, само че са решили да живеят в България. Защо са се върнали? Съжаляват ли за избора си? И има ли нещо немско, което биха желали да "пренесат " в България? "Дойче веле " разгласява описа на трима млади българи.

Защо някои млади българи, получили обучение в положителни европейски университети, се завръщат в България? Какво ги притегля - и какво ги нервира след завръщането им? Кирил Крумов, Диляна Симеонова и Димитър Дренски, ученици на немски ВУЗ-ове, са намерили своето място в България. И не съжаляват за избора си да се завърнат.

"Чувствах се третиран като "втора класа " човек "

29-годишният Кирил, бакалавър, не съжалява, че се е върнал. Поне към този момент. Казва, че в Германия е третиран като "втора класа " човек. "Имам случай, в който се обаждам на публикация за апартамент чартърен единствено час, откакто е пусната - и ми отхвърлят, единствено поради акцента. А няма по какъв начин някой да го е огледал и взел за един час ", споделя той.

Днес Кирил се усеща добре в България. Една от аргументите за това е, че не е съумял да се отдалечи прекомерно доста. "Не бях прекарал доста дълго време в Германия и се връщах задоволително постоянно, с цел да не преживея доста огромен културен потрес ", отбелязва той. Смята, че когато в България кажеш, че си приключил в Германия, "хората те одобряват по-насериозно ".

Възпитаникът на Манхаймския университет не съжалява за избора си: "Нямам желание да се връщам в чужбина. А и постоянно съм желал да отгледам българчета, а не чужденци ". Много от неговите другари също са се върнали и възнамеряват да останат.

Въпреки че в България изискванията на живот са "далеч от идеални ", счита, че стандартът му на живот не е по-лош от стандарта, който е имал в Германия. А и след първите една-две години от завръщането си към този момент се е отказал да прави съпоставения. Смята, че най-големите проблеми на България са "мизерията и селският нрав на множеството хора ".

И въпреки всичко: има ли нещо немско, което Кирил би желал да "внесе " в България? Категоричен е: образованието. "В България по мое време се преписваше даже и в елитни гимназии. Затова, когато отпътувах за Германия, като се изключи че трябваше да изучавам, трябваше да се науча да изучавам. А сякаш трябваше да го мога от учебно заведение. "

"Понякога се чудя за какво се прибрах "

В навечерието на своите 30, Диляна Симеонова построява живота си в София. Взела си е куче, ремонтирала е личен апартамент, има "страхотна другарска среда и страхотна работа ". "За момента не виждам за какво да се местя където и да било другаде ", споделя тя.

Диляна Симеонова е приключва културология и стопанско ръководство в Манхайм, бакалавър. След това получава цялостна стипендия, с цел да взе участие в магистърската стратегия Европейски бизнес и финанси, финансирана по европейска линия - една година образование в УНСС в София и една година в бизнес учебното заведение към университет Нотингам Трент във Англия. Но, както сама споделя, от време на време животът ни изненадва.

"След като взех бакалавърска степен, се завърнах сякаш за малко в София, с цел да прекарам повече време с родителите си и да изучавам за TOEFL и GMAT на мира ". Това "за малко " продължава към този момент две години - една година стажува в "Луфтханза Техник " и една година учи в УНСС. Време, в което е научила доста - и не съжалява за решението си да остане.

Чувства се добре, въпреки и да има моменти, в които се чуди за какво се е прибрала. "Това са просто моменти ", споделя тя. Благодарна е на родителите си, които всяка почивка я изпращали в Хайделберг или в Манхайм, при сестра ѝ, с цел да привиква със странстването и да уголемява кръгозора си.

И Диляна - като Кирил, от дълго време е спряла да прави съпоставения сред България и Германия. "Както не съпоставям себе си с другите хора, по този начин и не съпоставям дома си с непознати домове. За мен България е определеният мой дом и съм фокусирана върху това да го направя по-добър за себе си и за близките.

Сравнявам настоящето положение на България с това, което може да се случи, в случай че развиваме себе си, бизнеса, с който сме се захванали, в случай че продължаваме да се интересуваме за положението на околната среда. "

Какво от Германия би желала да "внесе " в България? "Бих желала да мога да диференцирам работния от персоналния живот по-ярко - по този начин, както германците умеят най-добре. Освен това за мен е извънредно значимо човек да е трудолюбив и да не се скатава. Работиш ли - работи. Почиваш ли - почивай ", споделя Диляна.

"Изборът ми е финален "

Димитър Дренски се дипломира като бакалавър от университета "Хайнрих Хайне " в Дюселдорф. Придобива степен магистър в Задочния университет в Хаген. "Идеята на образованието ми в чужбина беше да натрупам опит в една от най-хубавите стопански системи в света и да ползвам наученото в България. А за самото завръщане просто се отвори добра опция ", споделя той.

Димитър не съжалява за избора си, защото постоянно е желал да се завърне в България. "Смятам го за финален. " Лаконичен е по отношение на сравненията сред България и Германия. "И двете страни и среди си имат плюсове и минуси. Сравнявам инфраструктурата, мисленето и държанието на хората, отношението сред тях, връзката, работната нравственос и така нататък "

Има няколко качества, които цени в германците и би желал да види и на българска почва: дисциплината, изпипването на детайлите и виновното отношение към това, което вършиш на работното място. "Позитивното е, че в България има от ден на ден хора, които подхождат извънредно професионално към отговорностите си и по този начин дават добър образец на останалите ", отбелязва Димитър Дренски.

Тези трима млади българи избраха да се завърнат. България се нуждае от още доста като тях, заключава Дойче веле.