Много чакана среща. Добролюбците от Резиденция Баба, които връщат живота в обезлюдените села
Те са три дами, които всяка година събират млади запалянковци и отиват да поживеят за месец в някое село. За да му вдъхнат нов живот, да оказват помощ на самотните възрастни хора и да им дадат късмет да предадат своето познание. Те са същински " селобожателки ", основали Фабрика за хрумвания и Резиденция Баба.
" Така е, мамо, животът отива напред, напред, напред. Труд и кахъри, какъв брой сакаш… ", " Жената би трябвало да е всичко… ", " Та по този начин, да ти кажа – тегло, но тегло. Я не знам накъде да се обърна. Ям, но то ме яде из някъде, доста се нервирам... ".
Думи на три възрастни дами от село Лик в обезлюдения и безпаричен Северозапад на България. Думи, споделени пред младежи, които са отишли при тях, с цел да им покажат, че някой желае да ги чуе.
Това става допустимо поради една добра идея, която преди дни получи високо самопризнание. Тази година Forbes България даде две първи награди за Социална иновация – едната на хостинг компанията SiteGround, а другата на неправителствената организация Фабрика за хрумвания - за нейния план Резиденция Баба.
Инициатива свързва младежи от градовете с техните умения и креативна сила и жителите на обезлюдени села, които носят наследството на традициите и историята. За да не бъдат изгубени те и да бъде най-малко малко преодоляна обществената изолираност, в която живеят локалните.
А това се случва най-добре с връщането на културата и изкуството в тези забравени места. Когато в някое остаряло пусто читалище бъде ремонтирана една зала и в нея млади и остарели се съберат, с цел да пеят, танцуват, вършат изложения и ритуали, селото се съживява. Само тази година участниците в плана са възстановили 6 пространства в 6 села. Р емонтирали са да вземем за пример зала в остаряло учебно заведение зала, две ритуални зали в читалища, някогашна фурна, която по-късно е била стъкларски завод.
В същото време участниците в Резиденция Баба - актьори, драматурзи, психолози, режисьори, основават и артикули и услуги, които да оказват помощ на жителите.
" Така създадохме нашето общественото дружество, в което към този момент работим с над 60 дами - те създават плетива, ние ги продаваме, а с парите те си купуват медикаменти, дърва и всичко, което им е нужно ", сподели пред Свободна Европа една от създателките на Фабрика за хрумвания и Резиденция Баба - Янина Танева . Тя е приключила пиар и медии в България и Германия, само че по-късно става психодрама терапевт и практикува арт терапия.
Заедно с нея в ядрото на тази идея е Милица Джанджова - самата тя участник една от първите резиденции, е логистичен инженер по специалност, само че към този момент е действен и административен шеф на Фабрика за хрумвания. Основна нейна задача са всички плетива на бабите да стигнат до своите купувачи - постоянно огромни IT компании. " Продаваме чорапи за програмисти ", споделят с усмивка във Фабрика за хрумвания.
Третият мотор е Йоана Стоянова – стихотворец, публицист, кулутуролог по обучение, която дава отговор за връзките, обществените мрежи и интернационалните планове, в които вземат участие.
" Фабрика за хрумвания се роди в едно мазе преди близо 15 година, когато с няколко другари бяхме на към 23 година Искахме да създадем пространство за въображение с артистични похвати ", споделя Янина.
Опитват с разнообразни хрумвания, като да вземем за пример Академия за обществена смяна, до момента в който се ражда обичаното дете на тяхната Фабрика за хрумвания.
Началото е през 2015 година, когато се случва първата Резиденция Баба. 17 младежи от разнообразни градове живеят в 4 родопски села над Асеновград: Дряново, Джурково, Манастир и Югово . Всяка последваща година самодейността продължава в още села - във Врачанско, Гоцеделчевско, Карловско, Видинско. И по този начин към този момент 9 години. Избират селата съгласно степента на трайна наклонност към обезлюдяване, благодарение на Асоциация за етнология и етнография " Онгъл ".
Заради обстановката в Северозапада България е преди всичко в Европа по хора в най- висок риск от обществена изолираност.
" Темата за самотата, която е голяма и страшна, от ден на ден се изследва в други страни, тъй като води даже до съществени психологични положения. Но в България нищо не се прави, едни хора са оставени да тънат в самотност ", споделя още Янина.
Тези хора даже не се оплакват, те просто желаят да предадат нещо, което за тях е скъпо - мемоари, истории, житейски урок – от жена на жена, от възрастен на младеж.
" А от време на време се случва ние да сме последното лято на някои възрастни хора, те даже не виждат децата си, които работят в чужбина, а го прекарват с нас. Ние сме доста чакана среща ", споделя още съоснователката на Фабрика за хрумвания.
С горест си спомня за едно от първите села, в които са били - Джурково, над Лъки, което преди 9 година е имало 300 поданици, а в този момент се останали едвам 20-30 . Мъчно ѝ е за обичаната ѝ баба Фанка , с която се сближават.
" Никога няма да не помни тази жена над 80 години с какво достолепие движеше дребното си телце, до момента в който събира билки на полето - хем с горделивост, хем с чувство за момиче в тялото на стара жена, със независимост на мисленето и действието, с ясна преценка ", споделя още Янина.
С обезлюдяването на селата, от ден на ден изчезва и културата. В началото на годината Фабрика за хрумвания взе участие в проучване, финансирано от Национален фонд " Култура " ( НФК ), което открива, че приблизително над 62% от българите не са посещавали спектакъл, кино, опера, галерия, музей.
" Това са ужасяващи резултати и те са главната причина да твърдим, че е нужна национална визия и стратегия " Достъп до просвета ", добавя Янина.
Разбира се, това важи в доста по-голяма степен за хората в селата. Затова участниците в Резиденция Баба вършат освен концерти и изложения, а и придвижват невиждано за възрастните хора изкуство - актуален цирк и плейбек спектакъл - импровизационен театър, чийто сюжет са историите на хората от публиката, а онлайн и непринудено се извършва музика.
И редом с това се грижат да запазят спомените на локалните. Например във влашкото село Кошава край Видин една от участничките - Илияна Григорова , стартира да събира остарели сватбени фотоси, които най-после закачат в прясно ремонтираната зала в читалище - някогашната ритуална, в която локалните са се женили.
" Има неповторими фрагменти - булки с петолевки, одеяла, петли. И за възрастните хора бяха безпределно въодушевени и щастливи да се разпознаят ", споделя Янина.
В същото село резидентите, дружно с локални младежи, пребоядисват остаряла ръждясала спирка, която се трансформира в място в място за среща, фотоси, даже концерти.
" ); stickyElement.insertBefore(fragment, stickyElement.childNodes[0]); container.parentNode.insertBefore(stickyContainer, container); stickyContainer.appendChild(stickyElement); stickyElement.appendChild(container); }; if (d.readyState === " uninitialized " || d.readyState === " loading " ) window.addEventListener( " load ", render); else render(); })(document);
Писателката Мария Македонска и италианският режисьор Никола Замбели , който твори и в България, пък запечатват неповторим обред за дъжд, който младежите няма къде другаде да видят. Жените от село Паволче го вършат от остарели времена в локалните гори и до през днешния ден. А в този момент документалният филм Damore за тяхната традиция, която лекува градската душа, ще бъде показван на интернационалните фестивали.
Във всичко, несъмнено, са включени и локалните деца. Това се случва по плана Design for Change, основан в Индия, представител на който за България е Фабрика за хрумвания. Чрез него децата трансформират средата, в която живеят, по този начин в две от селата – Паволче и Лик, те показват на кметовете направени от самите тях прототипи на новите детски площадки, които желаят да имат.
В този един месец, в който се случва всичко това, множеството резиденти спят в домовете на локалните хора. И постоянно си стават доста близки, съвсем като като семейство. Тази връзка продължава да живее - да се чуват постоянно, да се посещават.
" И това е най-ценният отпечатък на тази стратегия, това е главният ни инструмент против обществената изолираност ", споделя още Янина Танева, която назовава всички, които оказват помощ за този план добролюбци. Но тя, Милица и Йоана са не по-малко такива.
Въпреки триумфа на Резиденция Баба и премията обаче, финансирането за другата година е под въпрос, защото изтичат плановете, по които са финансирали огромна част от активността си. Разчитат и на дарения, постоянно от близка общественост. Но от време на време се постанова да работят без заплати. И на рождените си дни да събират пари от другари. Затова сега тече.
А думите на трите баби от Лик са запечатани в документалния филм на Виктория Велчева – " Невидим труд ".
" Така е, мамо, животът отива напред, напред, напред. Труд и кахъри, какъв брой сакаш… ", " Жената би трябвало да е всичко… ", " Та по този начин, да ти кажа – тегло, но тегло. Я не знам накъде да се обърна. Ям, но то ме яде из някъде, доста се нервирам... ".
Думи на три възрастни дами от село Лик в обезлюдения и безпаричен Северозапад на България. Думи, споделени пред младежи, които са отишли при тях, с цел да им покажат, че някой желае да ги чуе.
Това става допустимо поради една добра идея, която преди дни получи високо самопризнание. Тази година Forbes България даде две първи награди за Социална иновация – едната на хостинг компанията SiteGround, а другата на неправителствената организация Фабрика за хрумвания - за нейния план Резиденция Баба.
Инициатива свързва младежи от градовете с техните умения и креативна сила и жителите на обезлюдени села, които носят наследството на традициите и историята. За да не бъдат изгубени те и да бъде най-малко малко преодоляна обществената изолираност, в която живеят локалните.
А това се случва най-добре с връщането на културата и изкуството в тези забравени места. Когато в някое остаряло пусто читалище бъде ремонтирана една зала и в нея млади и остарели се съберат, с цел да пеят, танцуват, вършат изложения и ритуали, селото се съживява. Само тази година участниците в плана са възстановили 6 пространства в 6 села. Р емонтирали са да вземем за пример зала в остаряло учебно заведение зала, две ритуални зали в читалища, някогашна фурна, която по-късно е била стъкларски завод.
В същото време участниците в Резиденция Баба - актьори, драматурзи, психолози, режисьори, основават и артикули и услуги, които да оказват помощ на жителите.
" Така създадохме нашето общественото дружество, в което към този момент работим с над 60 дами - те създават плетива, ние ги продаваме, а с парите те си купуват медикаменти, дърва и всичко, което им е нужно ", сподели пред Свободна Европа една от създателките на Фабрика за хрумвания и Резиденция Баба - Янина Танева . Тя е приключила пиар и медии в България и Германия, само че по-късно става психодрама терапевт и практикува арт терапия.
Заедно с нея в ядрото на тази идея е Милица Джанджова - самата тя участник една от първите резиденции, е логистичен инженер по специалност, само че към този момент е действен и административен шеф на Фабрика за хрумвания. Основна нейна задача са всички плетива на бабите да стигнат до своите купувачи - постоянно огромни IT компании. " Продаваме чорапи за програмисти ", споделят с усмивка във Фабрика за хрумвания.
Третият мотор е Йоана Стоянова – стихотворец, публицист, кулутуролог по обучение, която дава отговор за връзките, обществените мрежи и интернационалните планове, в които вземат участие.
" Фабрика за хрумвания се роди в едно мазе преди близо 15 година, когато с няколко другари бяхме на към 23 година Искахме да създадем пространство за въображение с артистични похвати ", споделя Янина.
Опитват с разнообразни хрумвания, като да вземем за пример Академия за обществена смяна, до момента в който се ражда обичаното дете на тяхната Фабрика за хрумвания.
Началото е през 2015 година, когато се случва първата Резиденция Баба. 17 младежи от разнообразни градове живеят в 4 родопски села над Асеновград: Дряново, Джурково, Манастир и Югово . Всяка последваща година самодейността продължава в още села - във Врачанско, Гоцеделчевско, Карловско, Видинско. И по този начин към този момент 9 години. Избират селата съгласно степента на трайна наклонност към обезлюдяване, благодарение на Асоциация за етнология и етнография " Онгъл ".
Заради обстановката в Северозапада България е преди всичко в Европа по хора в най- висок риск от обществена изолираност.
" Темата за самотата, която е голяма и страшна, от ден на ден се изследва в други страни, тъй като води даже до съществени психологични положения. Но в България нищо не се прави, едни хора са оставени да тънат в самотност ", споделя още Янина.
Тези хора даже не се оплакват, те просто желаят да предадат нещо, което за тях е скъпо - мемоари, истории, житейски урок – от жена на жена, от възрастен на младеж.
" А от време на време се случва ние да сме последното лято на някои възрастни хора, те даже не виждат децата си, които работят в чужбина, а го прекарват с нас. Ние сме доста чакана среща ", споделя още съоснователката на Фабрика за хрумвания.
С горест си спомня за едно от първите села, в които са били - Джурково, над Лъки, което преди 9 година е имало 300 поданици, а в този момент се останали едвам 20-30 . Мъчно ѝ е за обичаната ѝ баба Фанка , с която се сближават.
" Никога няма да не помни тази жена над 80 години с какво достолепие движеше дребното си телце, до момента в който събира билки на полето - хем с горделивост, хем с чувство за момиче в тялото на стара жена, със независимост на мисленето и действието, с ясна преценка ", споделя още Янина.
С обезлюдяването на селата, от ден на ден изчезва и културата. В началото на годината Фабрика за хрумвания взе участие в проучване, финансирано от Национален фонд " Култура " ( НФК ), което открива, че приблизително над 62% от българите не са посещавали спектакъл, кино, опера, галерия, музей.
" Това са ужасяващи резултати и те са главната причина да твърдим, че е нужна национална визия и стратегия " Достъп до просвета ", добавя Янина.
Разбира се, това важи в доста по-голяма степен за хората в селата. Затова участниците в Резиденция Баба вършат освен концерти и изложения, а и придвижват невиждано за възрастните хора изкуство - актуален цирк и плейбек спектакъл - импровизационен театър, чийто сюжет са историите на хората от публиката, а онлайн и непринудено се извършва музика.
И редом с това се грижат да запазят спомените на локалните. Например във влашкото село Кошава край Видин една от участничките - Илияна Григорова , стартира да събира остарели сватбени фотоси, които най-после закачат в прясно ремонтираната зала в читалище - някогашната ритуална, в която локалните са се женили.
" Има неповторими фрагменти - булки с петолевки, одеяла, петли. И за възрастните хора бяха безпределно въодушевени и щастливи да се разпознаят ", споделя Янина.
В същото село резидентите, дружно с локални младежи, пребоядисват остаряла ръждясала спирка, която се трансформира в място в място за среща, фотоси, даже концерти.
" ); stickyElement.insertBefore(fragment, stickyElement.childNodes[0]); container.parentNode.insertBefore(stickyContainer, container); stickyContainer.appendChild(stickyElement); stickyElement.appendChild(container); }; if (d.readyState === " uninitialized " || d.readyState === " loading " ) window.addEventListener( " load ", render); else render(); })(document); Писателката Мария Македонска и италианският режисьор Никола Замбели , който твори и в България, пък запечатват неповторим обред за дъжд, който младежите няма къде другаде да видят. Жените от село Паволче го вършат от остарели времена в локалните гори и до през днешния ден. А в този момент документалният филм Damore за тяхната традиция, която лекува градската душа, ще бъде показван на интернационалните фестивали.
Във всичко, несъмнено, са включени и локалните деца. Това се случва по плана Design for Change, основан в Индия, представител на който за България е Фабрика за хрумвания. Чрез него децата трансформират средата, в която живеят, по този начин в две от селата – Паволче и Лик, те показват на кметовете направени от самите тях прототипи на новите детски площадки, които желаят да имат.
В този един месец, в който се случва всичко това, множеството резиденти спят в домовете на локалните хора. И постоянно си стават доста близки, съвсем като като семейство. Тази връзка продължава да живее - да се чуват постоянно, да се посещават.
" И това е най-ценният отпечатък на тази стратегия, това е главният ни инструмент против обществената изолираност ", споделя още Янина Танева, която назовава всички, които оказват помощ за този план добролюбци. Но тя, Милица и Йоана са не по-малко такива.
Въпреки триумфа на Резиденция Баба и премията обаче, финансирането за другата година е под въпрос, защото изтичат плановете, по които са финансирали огромна част от активността си. Разчитат и на дарения, постоянно от близка общественост. Но от време на време се постанова да работят без заплати. И на рождените си дни да събират пари от другари. Затова сега тече.
А думите на трите баби от Лик са запечатани в документалния филм на Виктория Велчева – " Невидим труд ".
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ