Вирусите: древни, миниатюрни, удивителни
Те са остарели колкото самия живот, само че учените не могат да кажат сигурно дали са живи. Вирусите са записани в нашата ДНК, оформяйки човешката сага посредством разновидност и резистентност, предадоха Българска телеграфна агенция и Франс прес.
Всеки ден допираме стотици милиони от тях.
Докато новата пандемия от ковид всява ужас в международните пазари и подтиква здравните управляващи да взимат невиждани ограничения за ограничението на разпространяването му, поражда фундаменталният въпрос: Какво тъкмо съставляват вирусите? От какво са направени? Откъде идват? И евентуално най-важното: Защо се пробват да ни убият?
Невъобразими числа
Историята на вирусите евентуално може да бъде разказана най-добре посредством главозамайващи числа.
Според Къртис Сътъл, вирусолог от университета на Британска Колумбия, Канада, физическите свойства на вирусите ги вършат сложни за схващане. За начало - дребният им размер. Ако всеки вирус в човешкото тяло доближаваше размера на глава на карфица, растежът на средностатистически възрастен човек щеше да е 150 километра.
В проучване от 2018 година Сътъл открива, че всекидневно върху всеки квадратен метър на Земята се наслагват над 800 милиона вируса.
Супена лъжица морска вода съдържа повече вируси от популацията на Европа.
"Всеки път, когато плуваме, гълтаме над един милиард вируси. Наводнени сме с вируси ", споделя Къртис Сътъл.
Според обява в "Нейчър майкробайолъджи " от 2011 година вирусите на Земята са над един квинтилион. Ако се наредят от край до край, те ще разпрострат на 100 милиона светлинни години, равняващи се на 1000 дължини на галактиката Млечен път.
Вижте какви са загубите за бизнеса поради пандемията от ковид
Вирусът като разбиране
Според Тери Шорс, професорка по биология от университета на Уисконсин-Ошкош и авторка на няколко книги по тематиката, за вирусите най-често се мисли като за "молекулярни пакети ".
"Тези опаковки би трябвало да са задоволително дребни, с цел да обхванат в клетката и да предизвикат зараза ", изяснява Шорс.
По създание вериги от генетичен материал, съдържащи се в няколко протеинови молекули, вирусите заемат странна територия сред живото и инертното.
Тъй като вирусите нямат кафези и не създават сила посредством дишане - основна формулировка за живите организми, доста учени не ги смятат за живи.
Въпреки това, един път проникнали в приемника, вирусите се впускат в активност, каквато рядко се следи в природата, "хаквайки " клетките с нови генетични указания, с цел да се реплицират с шеметна скорост.
"Смятам вирусите за живи, тъй като когато са в клетката, те СА клетката ", споделя Ед Рибики, вирусолог от университета на Кейптаун.
Тери Шорс разказва вирусите като "метаболитно неактивни ".
"Ако не могат да обхванат в топло тяло и навътре в клетката, вирусите са инертни ", изяснява Шорс.
Веднъж обаче заразили приемника, "цялата клетъчна машинария " напълно се посвещава на производството на вирусно поколение, отбелязва Къртис Сътъл.
"Това е живият вирус ", споделя експертът.
Коронавирусът живее до 6 часа върху една повръхност
Произход
Въпреки че началото им е незнайно, вирусите са оставили своя отпечатък върху съвсем целия живот на Земята, в това число и хората.
Приблизително осем % от човешкия геном е с вирусен генезис - остатъци от антични вируси, които са ни заразявали.
Историята им обаче стартира дълго преди тази на хората.
"Смятаме, че те са били тук през цялото време. Какъвто и да е бил първичният бульон, от който е зародил клетъчният живот, той в същото време е дал началото и на вирусния "живот ", разяснява Къртис Сътъл.
Всички вируси ли са неприятни?
Повечето вируси притеглят нашето внимание, тъй като ни разболяват.
През последните години човечеството се сблъска с повсеместни огнища на вирусни инфекциозни болести - от сегашната пандемия от ковид до ТОРС при започване на века и ебола в Западна и Централна Африка.
Съществуват обаче и добродетелни вируси.
"В реалност съвсем всички вируси са безвредни за хората ", споделя Ед Рибики.
Наистина, доста вируси оказват удобен резултат върху човешкото здраве, заразявайки други организми, които биха ни навредили.
Друга изгода: абсорбирането на водород от океанските водорасли, допринасящо за пречистването на въздуха, който дишаме, значително се форсира от вируси.
Предава ли се коронавирусът от бременната майка на плода?
Вирусите имат и редица здравни приложения.
Освен имунизациите от отслабени или убити вируси, нова област в лекуването - виротерапия, създава способи против хронични болести като рака. "Използваните вируси се реплицират в раковите кафези, само че не и в здравите, което прави метода нетоксичен, за разлика от общоприетите противоракови лечения ", акцентира Тери Шорс.
За Ед Рибики, посветил огромна част от професионалния си живот на разгадаването на тайните им, най-забележителното нещо във връзка с вирусите са многочислените загадки, които не престават да пазят.
"Те са най-разнообразните организми на нашата планета и все пак не знаем съвсем нищо за тях ", споделя експертът.
Novini.bg ви дава опция да следите настоящите данни за смъртоносния китайски ковид в действително време:
(1).png )
Всеки ден допираме стотици милиони от тях.
Докато новата пандемия от ковид всява ужас в международните пазари и подтиква здравните управляващи да взимат невиждани ограничения за ограничението на разпространяването му, поражда фундаменталният въпрос: Какво тъкмо съставляват вирусите? От какво са направени? Откъде идват? И евентуално най-важното: Защо се пробват да ни убият?
Невъобразими числа
Историята на вирусите евентуално може да бъде разказана най-добре посредством главозамайващи числа.
Според Къртис Сътъл, вирусолог от университета на Британска Колумбия, Канада, физическите свойства на вирусите ги вършат сложни за схващане. За начало - дребният им размер. Ако всеки вирус в човешкото тяло доближаваше размера на глава на карфица, растежът на средностатистически възрастен човек щеше да е 150 километра.
В проучване от 2018 година Сътъл открива, че всекидневно върху всеки квадратен метър на Земята се наслагват над 800 милиона вируса.
Супена лъжица морска вода съдържа повече вируси от популацията на Европа.
"Всеки път, когато плуваме, гълтаме над един милиард вируси. Наводнени сме с вируси ", споделя Къртис Сътъл.
Според обява в "Нейчър майкробайолъджи " от 2011 година вирусите на Земята са над един квинтилион. Ако се наредят от край до край, те ще разпрострат на 100 милиона светлинни години, равняващи се на 1000 дължини на галактиката Млечен път.
Вирусът като разбиране
Според Тери Шорс, професорка по биология от университета на Уисконсин-Ошкош и авторка на няколко книги по тематиката, за вирусите най-често се мисли като за "молекулярни пакети ".
"Тези опаковки би трябвало да са задоволително дребни, с цел да обхванат в клетката и да предизвикат зараза ", изяснява Шорс.
По създание вериги от генетичен материал, съдържащи се в няколко протеинови молекули, вирусите заемат странна територия сред живото и инертното.
Тъй като вирусите нямат кафези и не създават сила посредством дишане - основна формулировка за живите организми, доста учени не ги смятат за живи.
Въпреки това, един път проникнали в приемника, вирусите се впускат в активност, каквато рядко се следи в природата, "хаквайки " клетките с нови генетични указания, с цел да се реплицират с шеметна скорост.
"Смятам вирусите за живи, тъй като когато са в клетката, те СА клетката ", споделя Ед Рибики, вирусолог от университета на Кейптаун.
Тери Шорс разказва вирусите като "метаболитно неактивни ".
"Ако не могат да обхванат в топло тяло и навътре в клетката, вирусите са инертни ", изяснява Шорс.
Веднъж обаче заразили приемника, "цялата клетъчна машинария " напълно се посвещава на производството на вирусно поколение, отбелязва Къртис Сътъл.
"Това е живият вирус ", споделя експертът.
Произход
Въпреки че началото им е незнайно, вирусите са оставили своя отпечатък върху съвсем целия живот на Земята, в това число и хората.
Приблизително осем % от човешкия геном е с вирусен генезис - остатъци от антични вируси, които са ни заразявали.
Историята им обаче стартира дълго преди тази на хората.
"Смятаме, че те са били тук през цялото време. Какъвто и да е бил първичният бульон, от който е зародил клетъчният живот, той в същото време е дал началото и на вирусния "живот ", разяснява Къртис Сътъл.
Всички вируси ли са неприятни?
Повечето вируси притеглят нашето внимание, тъй като ни разболяват.
През последните години човечеството се сблъска с повсеместни огнища на вирусни инфекциозни болести - от сегашната пандемия от ковид до ТОРС при започване на века и ебола в Западна и Централна Африка.
Съществуват обаче и добродетелни вируси.
"В реалност съвсем всички вируси са безвредни за хората ", споделя Ед Рибики.
Наистина, доста вируси оказват удобен резултат върху човешкото здраве, заразявайки други организми, които биха ни навредили.
Друга изгода: абсорбирането на водород от океанските водорасли, допринасящо за пречистването на въздуха, който дишаме, значително се форсира от вируси.
Вирусите имат и редица здравни приложения.
Освен имунизациите от отслабени или убити вируси, нова област в лекуването - виротерапия, създава способи против хронични болести като рака. "Използваните вируси се реплицират в раковите кафези, само че не и в здравите, което прави метода нетоксичен, за разлика от общоприетите противоракови лечения ", акцентира Тери Шорс.
За Ед Рибики, посветил огромна част от професионалния си живот на разгадаването на тайните им, най-забележителното нещо във връзка с вирусите са многочислените загадки, които не престават да пазят.
"Те са най-разнообразните организми на нашата планета и все пак не знаем съвсем нищо за тях ", споделя експертът.
Novini.bg ви дава опция да следите настоящите данни за смъртоносния китайски ковид в действително време:
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ