Те са сред най-големите и странни от всички структури на

Те са измежду най-големите и странни от всички структури на Земята: големи, загадъчни петна от плътна канара, които се крият надълбоко в най-долните елементи на мантията на нашата планета. Две от тези великански формирания, наречени Големите магматични провинции (LLSVP), са под Африка и под Тихия океан.
Тези материални аномалии са толкоз солидни, че пораждат свои лични разстройства, които набират мощ през хилядолетията. Те са толкоз мощни, че отслабват магнитното поле на Земята. Този развой е прочут като Южна Атлантическа особеност.
Как и за какво Големите магматични провинции са се оказали в земната тога - това са въпроси, на които учените към момента нямат безапелационен отговор, а единствено версии. Това, което е известно обаче, е, че тези великански петна съществуват от милиарди години. Съшествува догадка, че може би те са били част от Земята още преди Луната да се отдели от нея при гигантския прелом, провокиран от конфликта сред Земята и хипотетичната протопланета Тея с размерите на Марс.
Според този необятно публикувана версия, Тея е блъснала доста ранната Земя преди към 4,5 милиарда години, като голяма част от Тея и/или от Земята се е откъснала и по този начин се е родила Луната, която познаваме през днешния ден като естествения сателит на планетата ни. Какво се е случило с това, което е останало от Тея след титаничния конфликт, не е ясно. 
Някои откриватели допускат, че ядрата на тези две протопланети може да са слети в едно и че химическият продан, сбъднат от това епично обединение, е това, което е разрешило на самия живот да процъфти в нашия свят. 
Сега учените се връщат към тези монументални въпроси с ново съмнение и това е концепция, която вплита мистериозните LLSVP петна в хибридната догадка за удара Земя-Тея. Според ново компютърно моделиране на откриватели от Държавния университет в Аризона (ASU), Големите магматични провинции може би са антични фрагменти от богатата на желязо и мощно плътна тога на Тея, която при конфликта се врязва надълбоко в недрата на земната тога и е заровена там за милиарди години.

„ Хипотезата за гигантския сбъсък е един от най-изследваните модели за образуване на Луната, само че директните доказателства, които сочат съществуването на удрящия детайл Тея, остават неуловими “, съобщи Киан Юан, един от откривателите, учещи динамичността на мантията в ASU на 52-та Лунарна и Планетарна научна конференция, която се организира през предходната седмица.
„ Демонстрираме с модела, че мантията на Тея може би е била с няколко % по-плътна от тази на Земята, което хипотетично прави допустимо „ потъването " й до най-долната част от земната тога, както и скупчването й в големи термохимични формирания, които може би са днешните сеизмично следени LLSVP. "

Понастоящем констатациите се преглеждат преди идната обява в Geophysical Research Letters. „ Тази луда концепция е най-малко допустима ", сподели Юан пред Science.

Източник