Не е за всеки там долу. Сърцатите български пещерняци, които спасяват хора
Те са сърцати и смели. Спасяват хора непринудено, със лични сили и средства. В извънредно сложни и рискови условия 19 български пещерни спасители участваха в най-голямата по рода си акция за изваждане на спелеолог от пещера в Турция. Всички те заслужават да са Човек на деня на Свободна Европа.
Целият свят приветства спасяването на американския спелеолог Марк Дики, който беше блокиран на дълбочина над 1 км в пещерата Морджа в Южна Турция поради здравословен проблем.
Той беше изведен малко след среднощ на 12 септември след 10 денонощия доста тежка и комплицирана интервенция, с помощта на напъните на 150 пещерни спасители от 9 страни. Сред тях бяха и 19 български пещерняци.
На 2 септември 40-годишният спелеолог получава стомашен кръвоизлив по време на интернационална експедиция в пещерата, която се намира в планината Таурус (Тавър), окръг Мерсин. В този миг Дики е на 1040 м от входа на голямата пещера. В България такива няма, само че като компликация и старания на превъзмогване спасителите я съпоставят с изкачването на 8-хиляден планински връх.
Само фактическото изваждане на американеца лишава 58 часа . След това той беше откаран с хеликоптер до болница, където към този момент се възвръща. Кадри с неговата усмивка запечатаха щастливия миг на спасението.
Колчаков, който беше началник на българската група, описа пред публицисти, че най-трудна е била координацията сред другите екипи. На такива дълбочини е нужно първо да бъдат построени постъпателни лагери.
" Понеже доста хора навлизат в пещерата, би трябвало да се вкарва доста съоръжение и храна. Това лиши забележителен запас на хората, които пренасяха багажи, в това число кръв за кръвопреливане ", сподели още Колчаков, който е и парамедик към организацията " Пещерно Спасяване " (Cave Rescue Bulgaria). Докато течеше интервенцията, тя съобщаваше на страницата си във Facebook по какъв начин върви спасяването.
Колчаков сподели, че през множеството време Тодор и Димитър са се намирали на 1000 метра под надморското ниво и дружно с хърватската група са поели най-тежката част от акцията.
" Не е за всеки там долу. Имаше миг, в който Марк припадна в ръцете на Димитър и трябваше да го носим ", описа Тодор.
Такива избавителни акции са изключителна необичайност, добави Димитър, който е горделив, че България е била показана в интернационалната акция. Като доброволци на тях им коства огромни старания, с цел да имат добра подготовка и нужната екипировка.
" Доста сърцато подходихме към целия проблем ", сподели още той.
Колегата им Николай Петров описа пред Свободна Европа още за избавителната интервенция и за самия Дики. Той и тримата му сътрудници се отзовават незабавно, откакто предходната събота Турция подава сигнал за сериозната обстановка в пещерата Морджа към ЕКРА - международната асоциация по пещерно избавяне.
Когато идват на място, се постанова да слязат в пещерата незабавно, с цел да занесат кръвна плазма и медицински материали на Дики. Причината е, че другите спасители тъкмо са излезли и са изтощени, а останалите още не са пристигнали.
" Тогава започнахме да осъзнаваме мащаба на случая и какъв брой сложна ще бъде акцията по изваждането на Марк. В този миг като че ли се прокрадна нотка на обезсърчение, само че когато започнахме да работим, тя бързо изчезна ", сподели Николай, който е член на един от най-активните пещерни клубове - " Под ръба " .
Логистиката е най-голямото предизвикателство - да бъдат проведени най-ефективно десетките спасители, както и 60-те души спомагателен личен състав от турската страна. Проблем се оказва, че всеки, който влиза и прави някаква работа в пещерата, би трябвало да почива, а местата, на които е допустимо да се спи, са не повече от 20.
Придвижването на над километър дълбочина пък лишава най-малко един ден.
" Когато става дума за неотложна здравна помощ, доставка, която трае 15 часа , е доста на ръба ", споделя той за страховете им дали ще съумеят да стигнат в точния момент до американеца.
В това време други спасители би трябвало да преправят въжените системи за напредване и да бъдат построени нови такива, с цел да може да бъде извлечена носилката с Дики.
Това значи, че първо би трябвало да бъдат импортирани огромно количества въжета и железа. Налага се и на няколко места, където има стеснения в пещерата, те да бъдат разширени, с цел да може да мине носилката.
" Това лишава безчет часове ", описа още Николай, който дружно с сътрудниците си открива, че най-тясното пространство в пещерата е към 50 см.
Друг сериозен миг е, когато се оказва, че спасителите, които са най-надълбоко, имат ресурси от храна и газ единствено за един ден и би трябвало незабавно да им бъдат доставени нови.
Добрата вест е, че самото изваждане на Дики лишава по-малко време, в сравнение с би могло да продължи, тъй като откакто е нормализиран от екипи, тук-там на е нужно да го придвижват с носилка. Той съумява да се движи самичък с предпазно въже и двама души, които го придържат.
" Това безусловно спести дни, единствено на едното място, през което той съумя да мине пешком - на минус 120 метра , щяхме да работим най-малко 11-12 часа, с цел да се мине с носилка ", сподели още Николай.
Той разказва Дики, който познава персонално, като извънредно умел пещерняк, който е и избавител, и доктор - даже е секретар на медицинския комитет към ЕКРА. Докато взе участие в проучвателната експедиция в пещерата, в един миг стартира да се усеща зле и да повръща кръв.
Състоянието му е тежко и той, като доктор, добре осъзнава това. В началото даже се счита, че ще е необходим най-малко месец, с цел да се възвърне. Затова на място при него слизат анестезиолог, здравна сестра и няколко парамедици. Два дни преди изваждането му обаче той получава тежък колапс и тогава припада в ръцете на един от българите.
" Когато излязохме и го качиха в кола за спешна помощ, се почувства като празник, останахме единствено спасителите и се усещаше насладата във всички лагери ", описа още Николай.
Там обаче напълно ясно личи разликата във опциите, които имат българските и задграничните пещерни спасители. С хеликоптери да вземем за пример дойдат 46 техни сътрудници от Италия , където има държавно финансиране. Те разполагат и с всякакво съвременно съоръжение, екипировка и машини.
Преди тяхното идване българите даже се майтапят, че като дойдат същинските спасители, единствено ще им вършат кафе.
" Но ние, безусловно шепа хора, които можехме да отидем до там с кола, бяхме по този начин стимулирани, че се представихме изненадващо добре и желая да изкажа възхищението си от работата на моите сътрудници ", сподели още Николай, който си спомня единствено една друга сходна интервенция преди години - в Германия, при която обаче не вземат участие толкоз доста спасители.
Той съжалява единствено, че като че ли в България пещерното дело е в крах, доста хора се занимават със спортно и скално катерене, а пещерняците са все по-малко. Не всички от тях са и спасители.
" Всеки намира някаква мотивация. Мен ме притегли фактът, че в случай че някой от моите другари пещерняци пострада, доста бих желал да оказа помощ ", сподели още Николай Петров.
Голяма част от българите, взели участие в избавителната интервенция в пещерата, са били и част от интернационалните екипи, които изнасяха ранени хора от срутилите се здания по-време на огромните трусове в Турция (с магнитуд до 7,7) при започване на годината.
Целият свят приветства спасяването на американския спелеолог Марк Дики, който беше блокиран на дълбочина над 1 км в пещерата Морджа в Южна Турция поради здравословен проблем.
Той беше изведен малко след среднощ на 12 септември след 10 денонощия доста тежка и комплицирана интервенция, с помощта на напъните на 150 пещерни спасители от 9 страни. Сред тях бяха и 19 български пещерняци.
На 2 септември 40-годишният спелеолог получава стомашен кръвоизлив по време на интернационална експедиция в пещерата, която се намира в планината Таурус (Тавър), окръг Мерсин. В този миг Дики е на 1040 м от входа на голямата пещера. В България такива няма, само че като компликация и старания на превъзмогване спасителите я съпоставят с изкачването на 8-хиляден планински връх.
Само фактическото изваждане на американеца лишава 58 часа . След това той беше откаран с хеликоптер до болница, където към този момент се възвръща. Кадри с неговата усмивка запечатаха щастливия миг на спасението.
Колчаков, който беше началник на българската група, описа пред публицисти, че най-трудна е била координацията сред другите екипи. На такива дълбочини е нужно първо да бъдат построени постъпателни лагери.
" Понеже доста хора навлизат в пещерата, би трябвало да се вкарва доста съоръжение и храна. Това лиши забележителен запас на хората, които пренасяха багажи, в това число кръв за кръвопреливане ", сподели още Колчаков, който е и парамедик към организацията " Пещерно Спасяване " (Cave Rescue Bulgaria). Докато течеше интервенцията, тя съобщаваше на страницата си във Facebook по какъв начин върви спасяването.
Колчаков сподели, че през множеството време Тодор и Димитър са се намирали на 1000 метра под надморското ниво и дружно с хърватската група са поели най-тежката част от акцията.
" Не е за всеки там долу. Имаше миг, в който Марк припадна в ръцете на Димитър и трябваше да го носим ", описа Тодор.
Такива избавителни акции са изключителна необичайност, добави Димитър, който е горделив, че България е била показана в интернационалната акция. Като доброволци на тях им коства огромни старания, с цел да имат добра подготовка и нужната екипировка.
" Доста сърцато подходихме към целия проблем ", сподели още той.
Колегата им Николай Петров описа пред Свободна Европа още за избавителната интервенция и за самия Дики. Той и тримата му сътрудници се отзовават незабавно, откакто предходната събота Турция подава сигнал за сериозната обстановка в пещерата Морджа към ЕКРА - международната асоциация по пещерно избавяне.
Когато идват на място, се постанова да слязат в пещерата незабавно, с цел да занесат кръвна плазма и медицински материали на Дики. Причината е, че другите спасители тъкмо са излезли и са изтощени, а останалите още не са пристигнали.
" Тогава започнахме да осъзнаваме мащаба на случая и какъв брой сложна ще бъде акцията по изваждането на Марк. В този миг като че ли се прокрадна нотка на обезсърчение, само че когато започнахме да работим, тя бързо изчезна ", сподели Николай, който е член на един от най-активните пещерни клубове - " Под ръба " .
Логистиката е най-голямото предизвикателство - да бъдат проведени най-ефективно десетките спасители, както и 60-те души спомагателен личен състав от турската страна. Проблем се оказва, че всеки, който влиза и прави някаква работа в пещерата, би трябвало да почива, а местата, на които е допустимо да се спи, са не повече от 20.
Придвижването на над километър дълбочина пък лишава най-малко един ден.
" Когато става дума за неотложна здравна помощ, доставка, която трае 15 часа , е доста на ръба ", споделя той за страховете им дали ще съумеят да стигнат в точния момент до американеца.
В това време други спасители би трябвало да преправят въжените системи за напредване и да бъдат построени нови такива, с цел да може да бъде извлечена носилката с Дики.
Това значи, че първо би трябвало да бъдат импортирани огромно количества въжета и железа. Налага се и на няколко места, където има стеснения в пещерата, те да бъдат разширени, с цел да може да мине носилката.
" Това лишава безчет часове ", описа още Николай, който дружно с сътрудниците си открива, че най-тясното пространство в пещерата е към 50 см.
Друг сериозен миг е, когато се оказва, че спасителите, които са най-надълбоко, имат ресурси от храна и газ единствено за един ден и би трябвало незабавно да им бъдат доставени нови.
Добрата вест е, че самото изваждане на Дики лишава по-малко време, в сравнение с би могло да продължи, тъй като откакто е нормализиран от екипи, тук-там на е нужно да го придвижват с носилка. Той съумява да се движи самичък с предпазно въже и двама души, които го придържат.
" Това безусловно спести дни, единствено на едното място, през което той съумя да мине пешком - на минус 120 метра , щяхме да работим най-малко 11-12 часа, с цел да се мине с носилка ", сподели още Николай.
Той разказва Дики, който познава персонално, като извънредно умел пещерняк, който е и избавител, и доктор - даже е секретар на медицинския комитет към ЕКРА. Докато взе участие в проучвателната експедиция в пещерата, в един миг стартира да се усеща зле и да повръща кръв.
Състоянието му е тежко и той, като доктор, добре осъзнава това. В началото даже се счита, че ще е необходим най-малко месец, с цел да се възвърне. Затова на място при него слизат анестезиолог, здравна сестра и няколко парамедици. Два дни преди изваждането му обаче той получава тежък колапс и тогава припада в ръцете на един от българите.
" Когато излязохме и го качиха в кола за спешна помощ, се почувства като празник, останахме единствено спасителите и се усещаше насладата във всички лагери ", описа още Николай.
Там обаче напълно ясно личи разликата във опциите, които имат българските и задграничните пещерни спасители. С хеликоптери да вземем за пример дойдат 46 техни сътрудници от Италия , където има държавно финансиране. Те разполагат и с всякакво съвременно съоръжение, екипировка и машини.
Преди тяхното идване българите даже се майтапят, че като дойдат същинските спасители, единствено ще им вършат кафе.
" Но ние, безусловно шепа хора, които можехме да отидем до там с кола, бяхме по този начин стимулирани, че се представихме изненадващо добре и желая да изкажа възхищението си от работата на моите сътрудници ", сподели още Николай, който си спомня единствено една друга сходна интервенция преди години - в Германия, при която обаче не вземат участие толкоз доста спасители.
Той съжалява единствено, че като че ли в България пещерното дело е в крах, доста хора се занимават със спортно и скално катерене, а пещерняците са все по-малко. Не всички от тях са и спасители.
" Всеки намира някаква мотивация. Мен ме притегли фактът, че в случай че някой от моите другари пещерняци пострада, доста бих желал да оказа помощ ", сподели още Николай Петров.
Голяма част от българите, взели участие в избавителната интервенция в пещерата, са били и част от интернационалните екипи, които изнасяха ранени хора от срутилите се здания по-време на огромните трусове в Турция (с магнитуд до 7,7) при започване на годината.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ