Защо Ливърпул и Ман Сити са почти идеалните отбори
Те са противници за купата за втори следващ път, откакто предишния сезон реализираха невиждани висоти на съперничеството в историята на британския хайлайф във футбола. Шампионът на Европа и през днешния ден водач в Премиър Лийг с 6 точки пред северозападния си конкурент посреща първенеца на Англия във време, в което двата тима са достигнали равнището на „ съвсем съвършенност “ след развиването си в последните години.
Дали не сме изправени пред конфликта от най-високо качество в историята на лигата, макар че се обрисува някои значими фигури и в двата състава да отсъстват от него? Нека хвърлим взор по-отблизо преди дуела сред първите два отбора в таблицата за краткотрайното класиране.
ПЕРФЕКТНОСТ
За към час в предишния съботен следобяд изглеждаше, че и Ливърпул, и Манчестър Сити ще изгубят ненадейно турнирните си мачове. За последно това се случи в един кръг, даже не в един и същи ден, през декември 2016 година.
Оттогава и двата тима се издигнаха на напълно друго равнище и там изпускането на точки към този момент просто към този момент не е вид. В света на изтичвания за по-малко от два часа маратон през днешния ден имаме една Премиър Лийг, която е деветмесечен спринт.
Част от трепета на упованието на конфликта в неделя се състои в това, че сме твърдо сложени в един истински дуопол на върха на таблицата (макар Лестър и Челси да са единствено на по две точки зад шампиона), а това ни връща към някои от най-великите интервали на лигата. От борбите на Манчестър Юнайтед с Нюкасъл и Арсенал през 1990-те, та до сполучливия опит на Жозе Моуриньо да детронира Непобедимите на Арсенал с Челси през новия век, минисъперничествата на върха сред два клуба озаряваха Премиър Лийг.
И доста от ранните дуополи не престават да живеят в сърцата ни поради въодушевените от тях психически игри. Пословичните думи на Кевин Кийган към Алекс Фъргюсън, че „ би трябвало да отиде в Мидълзбро и да вземе нещо оттова “, пристигнаха точно тъй като през 1990-те не бе по никакъв начин необикновено кандидат за купата да се разконцентрира и да изпусне точки в привидно елементарен дуел. Това, което обаче Сити и Ливърпул направиха в последните две години, е да повишат равнището си на неизменност дотам, че към този момент няма огромен смисъл да се подкача противниковия управител.
Коментарът на Джосеп Гуардиола за „ гмурканията “ на Садио Мане за дузпи незабавно след мача на „ жителите “ против Саутхамптън е може би най-приближаващият се до това миг в съперничеството му с Юрген Клоп. Вероятно не е и съвпадане, че се случи тъкмо в деня, в който „ алените “ изглеждаха най-накрая изправени пред първата си загуба в лигата.
За почитателите на двата клуба актуалните времена са славни, но за всички останали може би няма да пристигна по никакъв начин зле, в случай че хегемоните покажат малко повече своенравие, малко повече недостатъци и малко повече саркастичност сред техните предводители.
ДУОПОЛ НА ВЪРХА ПЕРИОД ИЗПУСНАТИ ТОЧКИ НА МАЧ
Ман Юн/Нюкасъл 1995-97 0.47
Ман Юн/Арсенал 1997-99 0.55
Арсенал/Челси 2003-05 0.46
Ман Юн/Челси 2005-07 0.37
Ман Юн/Челси 2009-11 0.37
Ман Сити/Ман Юн 2011-13 0.32
Ливърпул/Ман Сити 2018- 0.22
ПЕРФЕКТНОСТ II
Ако ще си непрекъснат, както Сити и Ливърпул несъмнено са, цифрите би трябвало да го илюстрират отлично. И е тъкмо по този начин.
Трите най-високи резултата за отборни точни подавания, записани в историята на Премиър Лийг, са все 89% и все от Манчестър Сити (по един път през 2017/18, 2018/19 и 2019/20), а четирите най-високи в същия детайл общо за всички отбори в историята на шампионата са тъкмо четирите сезона на Гуардиола в Англия.
Страната в това време е на път към вторите си избори за интервала, откогато Ливърпул за последно изгуби мач от лигата на „ Анфийлд “. Гостуващите мениджъри, победили тук в ерата „ Клоп “, са в противоположен ред Сам Алардайс, Пол Клемънт, Луис ван Гаал и Алан Пардю.
Това наподобява не просто като от дълго време отминало време, а напряко се усеща като напълно друго измерение. Манталитет-гигантите на германеца не престават безспирно да тичат право към бетонените стени и да ги събарят със силата на несломимата си воля, сякаш изправени пред несъмнено проваляне.
От началото на предишния сезон „ алените “ са спечелили 26 точки от губеща позиция – повече от 10% от общия общ брой в дивизията за този интервал. Най-големият номер, извъртяван в миналото от Ливърпул, е да убедят народа, че Манчестър Юнайтед са царете на късните победни обрати, когато истината от самото начало ни е била право пред лицето.
ПЕРФЕКТНОСТ III
Та видяхме значи по какъв начин Ливърпул и Манчестър Сити са покрай идеала, само че кои са техните играчи, които вършат разликата?
За благополучие, има една нова метрика на статистическата организация „ Опта “ за сезон 2019/20 на име „ Оценка на владението на топката “. Тя съди обособените футболисти на основата на техните позитивни и негативни приноси, където и да са на игрището и каквито и да са функциите им.
Като стартираме с Ливърпул, със удовлетворение откриваме по какъв начин цифрите удостоверяват съвсем напълно усещанията за системата на Клоп. Нападателното трио от Мане, Мохамед Салах и Роберто Фирмино (в този ред) имат най-голям чист принос във владението на топката, а двамата бекове – Анди Робъртсън и Трент Александър-Арнолд – са с максимален брой положителни дейности, въпреки че десният бранител има и най-големия брой отрицателни.
Това обаче не е безусловно неприятно, а просто отразява величината на неговата роля за играта на тима. Английският национал има към този момент 100 неточни центрирания и изпълнени ъглови удари този сезон, с 12 повече от целия състав на Норич. И въпреки всичко, след изумителния решителен гол на Дивок Ориги против Барселона в именития полуфинален реванш от Шампионската лига на „ Анфийлд “, през днешния ден никой не дръзва да оспорва центриранията на Александър-Арнолд.
За Сити изпъква една фигура и това е Рияд Марез. Алжирецът не е играл в шампионата от злощастното домакинско проваляне против Уулвърхамптън, но чистият му принос във владението на топката надскача фрапантно този на всичките му съотборници, както и на всички в Ливърпул.
При все това Марез в последна сметка бе основната причина „ жителите “ да не надвият в съответстващия конфликт предишния сезон, когато пропиля късна дузпа на „ Анфийлд “ след нарушаване на Върджил ван Дайк против Лерой Сане. Ако въпреки всичко му бъде дадена опция да се реваншира в събота, тази метрика подсказва, че е доста евентуално той да я употребява.
Другата селекционна паника за Гуардиола е обвързвана с наличността на Давид Силва, който трябваше да бъде сменен на почивката против „ светците “ поради мускулна травма. Според метриката обаче неговата липса би била много по-малка от възможната на, да речем, Бернардо Силва.
Последно дано съпоставим бековете на първенците с тези на водача в класирането. Само номинално те играят на една позиция, защото в реалност имат напълно разнообразни функции, макар геройствата на Кайл Уокър против Саутхамптън. Тези на Сити играят по-прибрани към центъра, с цел да отварят фланговете на крилата, до момента в който бековете на Ливърпул играят напълно до тъчлинията и във височина по терена.
Определено няма потребност да повтаряме, че неделя ще предложи конфликт на два разнообразни метода към футбола, направени и приложени от евентуално двамата най-хубави треньори на планетата през днешния ден.
ФИНАЛНИ ИЗВОДИ
Някои тимове, най-много Атлетико Мадрид на Диего Симеоне, базират целия си игрови проект на възползването от моментите на преходи, което значи, че не търсят интензивно притежанието на топката. Манчестър Сити и Ливърпул обаче просто са рискови във всеки един миг и всеки един детайл от играта. Това по какъв начин изведоха до съвършенство преходите си ги направи също толкоз рискови, когато имат топката, колкото и когато не е у тях. По този метод тези два тима са способни да се оправят в тези най-критични моменти в актуалния футбол, когато изгубиш топката и съперникът тръгне на вълни към вратата ти в опит да те хване със свален гард.
А такива моменти може да забележим много в неделя, както може би и ще забележим най-хубавите и съвременни способи да се стопират съперниковите преходи. Именно това отличава тези грандиозни отбори от останалите и точно това отличава и техния конфликт от всички други. Ливърпул – Манчестър Сити през днешния ден е най-най-най-големият мач от всички в света – и за техните мениджъри, и за Премиър Лийг, и за всички жадни да попият последните новости в играта треньори, и за всички тръпнещи в очакване на театър футболни фенове. Да се насладим на него и на двете светила на пейката, до момента в който още можем.
Дънкан Аликзандър, „ Би Би Си “
Дали не сме изправени пред конфликта от най-високо качество в историята на лигата, макар че се обрисува някои значими фигури и в двата състава да отсъстват от него? Нека хвърлим взор по-отблизо преди дуела сред първите два отбора в таблицата за краткотрайното класиране.
ПЕРФЕКТНОСТ
За към час в предишния съботен следобяд изглеждаше, че и Ливърпул, и Манчестър Сити ще изгубят ненадейно турнирните си мачове. За последно това се случи в един кръг, даже не в един и същи ден, през декември 2016 година.
Оттогава и двата тима се издигнаха на напълно друго равнище и там изпускането на точки към този момент просто към този момент не е вид. В света на изтичвания за по-малко от два часа маратон през днешния ден имаме една Премиър Лийг, която е деветмесечен спринт.
Част от трепета на упованието на конфликта в неделя се състои в това, че сме твърдо сложени в един истински дуопол на върха на таблицата (макар Лестър и Челси да са единствено на по две точки зад шампиона), а това ни връща към някои от най-великите интервали на лигата. От борбите на Манчестър Юнайтед с Нюкасъл и Арсенал през 1990-те, та до сполучливия опит на Жозе Моуриньо да детронира Непобедимите на Арсенал с Челси през новия век, минисъперничествата на върха сред два клуба озаряваха Премиър Лийг.
И доста от ранните дуополи не престават да живеят в сърцата ни поради въодушевените от тях психически игри. Пословичните думи на Кевин Кийган към Алекс Фъргюсън, че „ би трябвало да отиде в Мидълзбро и да вземе нещо оттова “, пристигнаха точно тъй като през 1990-те не бе по никакъв начин необикновено кандидат за купата да се разконцентрира и да изпусне точки в привидно елементарен дуел. Това, което обаче Сити и Ливърпул направиха в последните две години, е да повишат равнището си на неизменност дотам, че към този момент няма огромен смисъл да се подкача противниковия управител.
Коментарът на Джосеп Гуардиола за „ гмурканията “ на Садио Мане за дузпи незабавно след мача на „ жителите “ против Саутхамптън е може би най-приближаващият се до това миг в съперничеството му с Юрген Клоп. Вероятно не е и съвпадане, че се случи тъкмо в деня, в който „ алените “ изглеждаха най-накрая изправени пред първата си загуба в лигата.
За почитателите на двата клуба актуалните времена са славни, но за всички останали може би няма да пристигна по никакъв начин зле, в случай че хегемоните покажат малко повече своенравие, малко повече недостатъци и малко повече саркастичност сред техните предводители.
ДУОПОЛ НА ВЪРХА ПЕРИОД ИЗПУСНАТИ ТОЧКИ НА МАЧ
Ман Юн/Нюкасъл 1995-97 0.47
Ман Юн/Арсенал 1997-99 0.55
Арсенал/Челси 2003-05 0.46
Ман Юн/Челси 2005-07 0.37
Ман Юн/Челси 2009-11 0.37
Ман Сити/Ман Юн 2011-13 0.32
Ливърпул/Ман Сити 2018- 0.22
ПЕРФЕКТНОСТ II
Ако ще си непрекъснат, както Сити и Ливърпул несъмнено са, цифрите би трябвало да го илюстрират отлично. И е тъкмо по този начин.
Трите най-високи резултата за отборни точни подавания, записани в историята на Премиър Лийг, са все 89% и все от Манчестър Сити (по един път през 2017/18, 2018/19 и 2019/20), а четирите най-високи в същия детайл общо за всички отбори в историята на шампионата са тъкмо четирите сезона на Гуардиола в Англия.
Страната в това време е на път към вторите си избори за интервала, откогато Ливърпул за последно изгуби мач от лигата на „ Анфийлд “. Гостуващите мениджъри, победили тук в ерата „ Клоп “, са в противоположен ред Сам Алардайс, Пол Клемънт, Луис ван Гаал и Алан Пардю.
Това наподобява не просто като от дълго време отминало време, а напряко се усеща като напълно друго измерение. Манталитет-гигантите на германеца не престават безспирно да тичат право към бетонените стени и да ги събарят със силата на несломимата си воля, сякаш изправени пред несъмнено проваляне.
От началото на предишния сезон „ алените “ са спечелили 26 точки от губеща позиция – повече от 10% от общия общ брой в дивизията за този интервал. Най-големият номер, извъртяван в миналото от Ливърпул, е да убедят народа, че Манчестър Юнайтед са царете на късните победни обрати, когато истината от самото начало ни е била право пред лицето.
ПЕРФЕКТНОСТ III
Та видяхме значи по какъв начин Ливърпул и Манчестър Сити са покрай идеала, само че кои са техните играчи, които вършат разликата?
За благополучие, има една нова метрика на статистическата организация „ Опта “ за сезон 2019/20 на име „ Оценка на владението на топката “. Тя съди обособените футболисти на основата на техните позитивни и негативни приноси, където и да са на игрището и каквито и да са функциите им.
Като стартираме с Ливърпул, със удовлетворение откриваме по какъв начин цифрите удостоверяват съвсем напълно усещанията за системата на Клоп. Нападателното трио от Мане, Мохамед Салах и Роберто Фирмино (в този ред) имат най-голям чист принос във владението на топката, а двамата бекове – Анди Робъртсън и Трент Александър-Арнолд – са с максимален брой положителни дейности, въпреки че десният бранител има и най-големия брой отрицателни.
Това обаче не е безусловно неприятно, а просто отразява величината на неговата роля за играта на тима. Английският национал има към този момент 100 неточни центрирания и изпълнени ъглови удари този сезон, с 12 повече от целия състав на Норич. И въпреки всичко, след изумителния решителен гол на Дивок Ориги против Барселона в именития полуфинален реванш от Шампионската лига на „ Анфийлд “, през днешния ден никой не дръзва да оспорва центриранията на Александър-Арнолд.
За Сити изпъква една фигура и това е Рияд Марез. Алжирецът не е играл в шампионата от злощастното домакинско проваляне против Уулвърхамптън, но чистият му принос във владението на топката надскача фрапантно този на всичките му съотборници, както и на всички в Ливърпул.
При все това Марез в последна сметка бе основната причина „ жителите “ да не надвият в съответстващия конфликт предишния сезон, когато пропиля късна дузпа на „ Анфийлд “ след нарушаване на Върджил ван Дайк против Лерой Сане. Ако въпреки всичко му бъде дадена опция да се реваншира в събота, тази метрика подсказва, че е доста евентуално той да я употребява.
Другата селекционна паника за Гуардиола е обвързвана с наличността на Давид Силва, който трябваше да бъде сменен на почивката против „ светците “ поради мускулна травма. Според метриката обаче неговата липса би била много по-малка от възможната на, да речем, Бернардо Силва.
Последно дано съпоставим бековете на първенците с тези на водача в класирането. Само номинално те играят на една позиция, защото в реалност имат напълно разнообразни функции, макар геройствата на Кайл Уокър против Саутхамптън. Тези на Сити играят по-прибрани към центъра, с цел да отварят фланговете на крилата, до момента в който бековете на Ливърпул играят напълно до тъчлинията и във височина по терена.
Определено няма потребност да повтаряме, че неделя ще предложи конфликт на два разнообразни метода към футбола, направени и приложени от евентуално двамата най-хубави треньори на планетата през днешния ден.
ФИНАЛНИ ИЗВОДИ
Някои тимове, най-много Атлетико Мадрид на Диего Симеоне, базират целия си игрови проект на възползването от моментите на преходи, което значи, че не търсят интензивно притежанието на топката. Манчестър Сити и Ливърпул обаче просто са рискови във всеки един миг и всеки един детайл от играта. Това по какъв начин изведоха до съвършенство преходите си ги направи също толкоз рискови, когато имат топката, колкото и когато не е у тях. По този метод тези два тима са способни да се оправят в тези най-критични моменти в актуалния футбол, когато изгубиш топката и съперникът тръгне на вълни към вратата ти в опит да те хване със свален гард.
А такива моменти може да забележим много в неделя, както може би и ще забележим най-хубавите и съвременни способи да се стопират съперниковите преходи. Именно това отличава тези грандиозни отбори от останалите и точно това отличава и техния конфликт от всички други. Ливърпул – Манчестър Сити през днешния ден е най-най-най-големият мач от всички в света – и за техните мениджъри, и за Премиър Лийг, и за всички жадни да попият последните новости в играта треньори, и за всички тръпнещи в очакване на театър футболни фенове. Да се насладим на него и на двете светила на пейката, до момента в който още можем.
Дънкан Аликзандър, „ Би Би Си “
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ