Гласове в нищото ни пазят от беди
Те са редки случаите, в които хора чуват „ гласове отникъде ". Психолози и психиатри изясняват това със звукови халюцинации или душевен разстройства. Но откривателите на паранормални феномени поддържат друга доктрина, написа Телеграф.
Англичанинът Доналд Грант бил буен състезател на голф и не пропущал нито едно огромно състезание. Предстояло му да взе участие в шампионата на интернационален любителски клуб. Месец преди този момент наел стая в незначителен хотел покрай Уест Кингстън, където имало подобаващи за трениране площадки за голф. Всеки ден в шест сутринта Грант отивал да се поупражнява, с цел да успее да хване влака в девет часа и в 10 часа към този момент да е в офиса. Такива били проектите му и в деня, в който тишината била разсечена от писклив зов:
- Убиват ме! Помощ, убиват ме!
Гласът бил женски и звучал извънредно обезверено. Грант захвърлил стика и побягнал към мястото, откъдето му се счуло, че идват крясъците. Там имало няколко вили. Когато доближил първата, Доналд видял млада жена зад оградата и решил, че е викала тя. Но в същия миг схванал, че бърка. Девойката държала в ръка кошничка, на половина цялостна с изскубани от градинката бурени и явно продължавала да се занимава с това. Тя погледнала с изненада запъхтяния мъж, който надничал зад оградата.
- Извинете - попитал Доналд, с цел да излезе от неловката обстановка. - Не чухте ли някакъв зов?
- Вик ли? - учудила се девойката. - Не, не съм чула нищо.
- Не може да не сте чули нищо, писъците идваха отсам - упорствал Доналд.
- Казвам ви: не съм чула нищо.
- Някой крещеше напълно наоколо - механично повтарял мъжът и в това време си помислил: „ Има нещо гнило тук, тя не може да не е чула нищо, само че се прикрива ".
- А какво тъкмо чухте? - в този момент към този момент и девойката го гледала с съмнение.
- „ Убиват ме! Помощ, убиват ме! ".
- Странно, може би просто ви се е сторило. Тук няма никого.
Доналд бързо обиколил с взор двора. Всичко в близост било умерено. Но историята се повторила и на идващия ден. И още веднъж единствено той чул виковете за помощ.
Психотерапевтът, при който си записал час, го успокоил, че се случва човек да има звукови халюцинации. Обяснението му било, че Грант е с обострени нерви поради идното състезание. Посъветвал го просто да смени мястото за трениране. Доналд последвал съвета му и още същия ден напуснал Уест Кингстън. Повече не чул молбите за помощ.
Но историята на Грант имала ненадейно продължение, с помощта на което попаднала в досиетата на откриватели на аномални феномени. Следващата пролет трябвало да избере къде да тренира и той си спомнил за претърпяното. Решил да отиде там, с цел да ревизира дали звуковите халюцинации ще се появят още веднъж. И още същата вечер притежателят на хотела му разказал история, която го потресла. Разказал му, че след заминаването му в една от вилите се настанили мъж на име Дейвид Морет и младата му жена. Двойката живеела затворено, мисис Морет не си подавала носа зад оградата. Една заран съпрузите ненадейно напуснали дома и повече не се върнали. Мистър Морет изпратил писмо до сътрудника по недвижими парцели, който му съдействал да купи вилата, и го помолил да я продаде час по-скоро и да му изпрати парите в Америка. Есента, когато почнали дъждовете, новият собственик забелязал, че пръстта на едно място в градината е по-рохкава и надута - все едно някой е копал там гроб. Съобщил на полицията за съмненията си. На мястото в действителност разкрили мъртвец на млада жена. Аутопсията открила, че е починала от контузия на черепа. Полицаите подозирали, че това е мисис Морет, а килърът е нейният мъж. Опитали се да го намерят благодарение на Интерпол, само че безуспешно.
На идната заран Доналд Грант отишъл на площадката, от която чувал писъците за помощ. Нищо не се случило. Той бил уверен, че до него по някакъв метод е стигал гласът на мисис Морет.
Нюанси
Най-известната контактьорка с виртуални гласове, които вещаят събития, е пророчицата от Съединени американски щати Джийн Гарднър. Тя в детайли разказвала какво следва да се случи. Според нея нюансът на гласовете, които чувала, зависел от характера на известията. Добрите вести се произнасяли умерено. А в случай че били трагични, гласът безусловно ридаел.
Най-лошото от всичко, което Гарднър чула по този метод, било обвързвано с Робърт Кенеди. Година преди нещастието гласът й съобщил, че братът на убития президент също ще бъде убит. След това почнал да дава и спомагателни елементи. Постепенно Джийн почнала да схваща защо става дума, само че не казвала на никого, тъй като се страхувала, че ще я разгласят за изперкала.
Това траяло досега, в който Гарднър почувствала, че предчувствието, което я гнети, би трябвало да излезе на открито. На 2 юни 1968 година тя се качила в рейса, който идвал от град Елкинс, и потеглила за годишната конференция на книгоразпространителите във Вашингтон. Вечерта в хотелската стая гласът й споделил, че Кенеди ще бъде погубен в ранното утро на 5 юни и това ще се случи в кухнята. Убиецът ще бъде невисок мургав младеж. Гласът не уточнявал къде ще бъде осъществено покушението, само че повторил на няколко пъти думата „ сирхан ". Гарднър помислила, че това е някакво географско разбиране, примерно в Иран.
На идващия ден, извънредно възбудена, Джийн отишла в хотел „ Омни Шорхем ", където се провеждала конференцията и посочила анонимното обръщение, което си била записала, на своята позната Би Мур от издателството „ Симон енд Шустер ". Тя се отнесла към казаното много скептично. Крайно обезверена, Джийн решила да се обърне непосредствено към управлението на издателството. Звучала толкоз изрично, че нямало по какъв начин да не й повярват.
Мисис Мур потеглила с информацията към Лос Анджелис, където бил Робърт Кенеди, с цел да предизвести службата за сигурност за допустимо нападение. За страдание не стигнала в точния момент. Чак откакто новината за убийството гръмнала по осведомителните организации Джийн схванала последния подробност, който й се губел - името на килъра. Палестинският преселник, прострелял Робърт Кенеди, се казвал Сирхан Сирхан.
Спри на място!
Ако хората се отнасят по-сериозно към гласовете, които ги предизвестяват за идни неприятности и подхващат ограничения прогнозата да не се сбъдне, могат да се избегнат доста нещастия. Редица такива образци показва откривателят на паранормални феномени Артур Озбърн в книгата си „ Бъдещето - настояще ". Ето единствено два от тях.
Френският ваятел Жан Дюпре се разхождал с открита колесница с жена си. Изведнъж чул могъщ глас: „ Спрете! ". Дюпре се огледал, само че не видял никого и помислил, че му се е причуло. Но единствено след минута заповедта била повторена още по-категорично. Заинтригуван, Дюпре слязъл от каляската и за всеки случай я огледал. Оказало се, че лявото колело се крепи колкото да на оста. Ако не бил спрял, каляската всеки миг щяла да стане неконтролируема.
Втората преживелица е от 1894 година Зъболекар изработвал протези в своята лаборатория. Внезапно някой му споделил в ухото: „ Отиди до прозореца, бързо! ". Машинално, без да се замисли, че в действителност е самичък, той доближил до прозореца и погледнал на открито. Не забелязал нищо извънредно. В този миг медният съд, в който вулканизирал гумата, паднал от стойката. Ако не бил гласът, той щял да е изпод.
Англичанинът Доналд Грант бил буен състезател на голф и не пропущал нито едно огромно състезание. Предстояло му да взе участие в шампионата на интернационален любителски клуб. Месец преди този момент наел стая в незначителен хотел покрай Уест Кингстън, където имало подобаващи за трениране площадки за голф. Всеки ден в шест сутринта Грант отивал да се поупражнява, с цел да успее да хване влака в девет часа и в 10 часа към този момент да е в офиса. Такива били проектите му и в деня, в който тишината била разсечена от писклив зов:
- Убиват ме! Помощ, убиват ме!
Гласът бил женски и звучал извънредно обезверено. Грант захвърлил стика и побягнал към мястото, откъдето му се счуло, че идват крясъците. Там имало няколко вили. Когато доближил първата, Доналд видял млада жена зад оградата и решил, че е викала тя. Но в същия миг схванал, че бърка. Девойката държала в ръка кошничка, на половина цялостна с изскубани от градинката бурени и явно продължавала да се занимава с това. Тя погледнала с изненада запъхтяния мъж, който надничал зад оградата.
- Извинете - попитал Доналд, с цел да излезе от неловката обстановка. - Не чухте ли някакъв зов?
- Вик ли? - учудила се девойката. - Не, не съм чула нищо.
- Не може да не сте чули нищо, писъците идваха отсам - упорствал Доналд.
- Казвам ви: не съм чула нищо.
- Някой крещеше напълно наоколо - механично повтарял мъжът и в това време си помислил: „ Има нещо гнило тук, тя не може да не е чула нищо, само че се прикрива ".
- А какво тъкмо чухте? - в този момент към този момент и девойката го гледала с съмнение.
- „ Убиват ме! Помощ, убиват ме! ".
- Странно, може би просто ви се е сторило. Тук няма никого.
Доналд бързо обиколил с взор двора. Всичко в близост било умерено. Но историята се повторила и на идващия ден. И още веднъж единствено той чул виковете за помощ.
Психотерапевтът, при който си записал час, го успокоил, че се случва човек да има звукови халюцинации. Обяснението му било, че Грант е с обострени нерви поради идното състезание. Посъветвал го просто да смени мястото за трениране. Доналд последвал съвета му и още същия ден напуснал Уест Кингстън. Повече не чул молбите за помощ.
Но историята на Грант имала ненадейно продължение, с помощта на което попаднала в досиетата на откриватели на аномални феномени. Следващата пролет трябвало да избере къде да тренира и той си спомнил за претърпяното. Решил да отиде там, с цел да ревизира дали звуковите халюцинации ще се появят още веднъж. И още същата вечер притежателят на хотела му разказал история, която го потресла. Разказал му, че след заминаването му в една от вилите се настанили мъж на име Дейвид Морет и младата му жена. Двойката живеела затворено, мисис Морет не си подавала носа зад оградата. Една заран съпрузите ненадейно напуснали дома и повече не се върнали. Мистър Морет изпратил писмо до сътрудника по недвижими парцели, който му съдействал да купи вилата, и го помолил да я продаде час по-скоро и да му изпрати парите в Америка. Есента, когато почнали дъждовете, новият собственик забелязал, че пръстта на едно място в градината е по-рохкава и надута - все едно някой е копал там гроб. Съобщил на полицията за съмненията си. На мястото в действителност разкрили мъртвец на млада жена. Аутопсията открила, че е починала от контузия на черепа. Полицаите подозирали, че това е мисис Морет, а килърът е нейният мъж. Опитали се да го намерят благодарение на Интерпол, само че безуспешно.
На идната заран Доналд Грант отишъл на площадката, от която чувал писъците за помощ. Нищо не се случило. Той бил уверен, че до него по някакъв метод е стигал гласът на мисис Морет.
Нюанси
Най-известната контактьорка с виртуални гласове, които вещаят събития, е пророчицата от Съединени американски щати Джийн Гарднър. Тя в детайли разказвала какво следва да се случи. Според нея нюансът на гласовете, които чувала, зависел от характера на известията. Добрите вести се произнасяли умерено. А в случай че били трагични, гласът безусловно ридаел.
Най-лошото от всичко, което Гарднър чула по този метод, било обвързвано с Робърт Кенеди. Година преди нещастието гласът й съобщил, че братът на убития президент също ще бъде убит. След това почнал да дава и спомагателни елементи. Постепенно Джийн почнала да схваща защо става дума, само че не казвала на никого, тъй като се страхувала, че ще я разгласят за изперкала.
Това траяло досега, в който Гарднър почувствала, че предчувствието, което я гнети, би трябвало да излезе на открито. На 2 юни 1968 година тя се качила в рейса, който идвал от град Елкинс, и потеглила за годишната конференция на книгоразпространителите във Вашингтон. Вечерта в хотелската стая гласът й споделил, че Кенеди ще бъде погубен в ранното утро на 5 юни и това ще се случи в кухнята. Убиецът ще бъде невисок мургав младеж. Гласът не уточнявал къде ще бъде осъществено покушението, само че повторил на няколко пъти думата „ сирхан ". Гарднър помислила, че това е някакво географско разбиране, примерно в Иран.
На идващия ден, извънредно възбудена, Джийн отишла в хотел „ Омни Шорхем ", където се провеждала конференцията и посочила анонимното обръщение, което си била записала, на своята позната Би Мур от издателството „ Симон енд Шустер ". Тя се отнесла към казаното много скептично. Крайно обезверена, Джийн решила да се обърне непосредствено към управлението на издателството. Звучала толкоз изрично, че нямало по какъв начин да не й повярват.
Мисис Мур потеглила с информацията към Лос Анджелис, където бил Робърт Кенеди, с цел да предизвести службата за сигурност за допустимо нападение. За страдание не стигнала в точния момент. Чак откакто новината за убийството гръмнала по осведомителните организации Джийн схванала последния подробност, който й се губел - името на килъра. Палестинският преселник, прострелял Робърт Кенеди, се казвал Сирхан Сирхан.
Спри на място!
Ако хората се отнасят по-сериозно към гласовете, които ги предизвестяват за идни неприятности и подхващат ограничения прогнозата да не се сбъдне, могат да се избегнат доста нещастия. Редица такива образци показва откривателят на паранормални феномени Артур Озбърн в книгата си „ Бъдещето - настояще ". Ето единствено два от тях.
Френският ваятел Жан Дюпре се разхождал с открита колесница с жена си. Изведнъж чул могъщ глас: „ Спрете! ". Дюпре се огледал, само че не видял никого и помислил, че му се е причуло. Но единствено след минута заповедта била повторена още по-категорично. Заинтригуван, Дюпре слязъл от каляската и за всеки случай я огледал. Оказало се, че лявото колело се крепи колкото да на оста. Ако не бил спрял, каляската всеки миг щяла да стане неконтролируема.
Втората преживелица е от 1894 година Зъболекар изработвал протези в своята лаборатория. Внезапно някой му споделил в ухото: „ Отиди до прозореца, бързо! ". Машинално, без да се замисли, че в действителност е самичък, той доближил до прозореца и погледнал на открито. Не забелязал нищо извънредно. В този миг медният съд, в който вулканизирал гумата, паднал от стойката. Ако не бил гласът, той щял да е изпод.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ