Те са някъде към 3,5 милиона. Не говорят езика на

Те са някъде към 3,5 милиона. Не приказват езика на страната, в която живеят. Другоезични са. Обявяват, че са потискани от управляващите, въпреки никой да не им пречи да приказват на майчиния си език. Никой не им не разрешава да си създадат и своя партия. И те си я вършат. Основната цел на партията – отцепление. Искат да си създадат своя страна. Като начало. И след това да се причислят към онази страна, чийто език приказват. Като край. И приканват вожда й да пристигна да ги отбрани. Неизвестно от кого. И да ги освободи. Неизвестно от какво.

Не, не става въпрос за рускоезичните в Крим, Донецк и Луганск. Става въпрос за немскоезичните в Чехословакия през 1938-ма година. Те са 3,5 милиона. Обединява ги пронацистката партия на Конрад Хайланд. Искат автономност на Судетите. Засега единствено автономност. Освен това желаят да пристигна Хитлер. Да ги отбрани и да ги освободи. Неизвестно от кого и от какво.

Само че има спънки. Засега. Има контракт за взаимоотношение сред Франция, Полша и Чехословакия при положение на нахлуване от страна на Германия (подписан в Локарно през 1925 година).

Но на Хитлер обаче не му пука от контракта. На неговите хора в Чехословакия също не им пука. Напрежението по границите на Чехословакия и Германия нараства. Зачестяват спречкванията, постоянно смъртоносни.

Както постоянно, когато една тоталитарна страна се готви на нападне друга страна – без значение демократична или тоталитарна.

Англия обаче е миролюбива страна и нейният министър-председател Невил Чембърлейн хуква да избавя мира. Той е решил, че сближението сред Англия и Франция след визитата му в Париж от 19 до 22 юли 1938 година обезпечава целостта на Чехословакия, ще тормози Хитлер и ще възпре завоевателните му пориви. Благородна, трезва, благочестива, добра, уравновесена преценка на Чембърлейн. Нали! И Чембърлейн стартира да договаря. На трети август той изпраща лорд Валтер Рънсиман в Прага като медиатор. Задачата му е да сдобри чешкото държавно управление с пронацистката партия на Хенлейн. Предвидливо и далновидно. Нали!

Междувременно Хитлер привиква запасняците. Нараства заплахата от война. И чешкото държавно управление отстъпва. Предлага малцинствен статут на немскоговорящите. Водачът на пронацистката партия в Чехословакия Хейлен обаче отхвърля предлагането на чешкото държавно управление. На 13 септември Хенлейн желае присъединение на Судетите към Германия. Рънсиман се проваля.

Английският министър-председател Чембърлейн отново не губи вяра. Иска персонална среща с Хитлер, с цел да избави мира. Английските медии го хвалят. Френските също. Наричат го „ гълъб на мира ”.

Само че Хитлер, за разлика от британския министър-председател Чембърлейн и френския президент Едуард Даладие, е демократ. Нали! И декларира, че всеки народ има право на самоопределяне. И судетските немци също. Имат право. На самоопределяне. Английските и френските вестници (тогава това са медиите, радио към момента малко на брой имат) се съгласяват с Хитлер. Щото думите му за правото на самоопределението са правилни и точни. Пък и демократични. Нали! И най-много би трябвало да се резервира мира. На всяка цена. Нали!

На 22 септември Чембърлейн персонално осведомява Хитлер, че чешкото държавно управление е готово на отстъпки. Хитлер също е подготвен. Не за отстъпки. За настъпки. Заявява, че анексията (присвояването) на Судетите би трябвало да стане неотложно. А също така Чехия би трябвало да даде част от своите земи на Унгария и Полша. Две страни, които апропо изобщо по никакъв начин не са демократични. Обстоятелство, което след едно 55 години ще даде съображение на Путин да благоразсъди: „ Какво от това, че Съветският съюз си е присвоил половин Полша, нали и Полша си присвои част от Чехословакия през 38- ма година? ” Справедливо. Убедително. Частно. Нали!

Франция обаче като велика мощ се е жегнала. Нали е страна на достойнството, шпагите и шапките с пера. И е победителка от Първата международна също така. Обявява частична готовност. Частична. А Хитлер, виж го ти какъв чудноват човек, по никакъв начин не се плаши от френската частична готовност. Мести си го от единия в другия.

Чембърлейн от своя страна афишира готовност на британския флот. Хитлер отново е впечатлен. Мести си го от другия в единия.

Чехословакия не е страна на мускетари, шпаги и шапки с пера. Прави това, което се прави в такива случаи. На 23 септември афишира готовност. Пълна, не частична.

Европа още веднъж е изправена пред нова война. След още пресните рани от Първата международна. Ужас!

Добре че са миролюбците Чембърлейн и Даладие. Молят Хитлер за едни последни договаряния. На 25 септември Хитлер, Мусолини, Чембърлейн и Даладие се събират в Мюнхен да договарят. Европа, миролюбива Европа, пък и целият миролюбив свят наблюдават със спотаен мирис договарянията. Само да няма война. Всичко друго ще се уреди от самосебе си.

На 23 септември светът, миролюбивият свят към този момент може да си отдъхне. Франция е решила да не извърши контракта си за отбрана на териториалната целокупност на Чехословакия. Отмята се. Предава я. Англия също не оказва помощ. Самотната безпомощна страна е принудена да отстъпи.

„ Судети наши, Судети наши ”, т.е. „ unsere Seelen, (превод Гугъл), се провикват възторжено жителите на тоталитарна Германия. Демократична Англия също се радва. Направо е във екстаз. Пред възторжената британска навалица „ гълъбът на мира ” Чембърлейн развява хартишките с Мюнхенското съглашение и произнася вълнуваща, трогателна и успокоителна тирада, в която апропо споделя:

„ Приятели! За повторно в нашата история мирът идва от Германия с чест. Мисля, че този мир ще трае цяла ера. Сега ви предлагам да се приберете по домовете си и да спите умерено. “

Трезви, далновидни, успокоителни думи. Нали!

На 30 септември 1938 година на летище Бурже десетки хиляди французи пък се готвят да посрещнат своя президент Даладие. Даладие ги вижда през прозорците на самолета си и стартира да се безпокои. Как ли ще го посрещнат? Все отново като лидер на страна, която държи на шпагите, достойнството и шапките с пера, е предал Чехословакия. Изненада обаче. Тълпата го посреща с небивало вдъхновение. Алелуя, осанна, вив ла пе, мирът е избавен. „ Тъпанари ”, измърморва Даладие преди да кацне. (Според очевидци. Имал е малко повече ум в главата си наподобява.)

Та по този начин. И пред Европа се отваря ярко бъдеще. Години на спокойно съзидание. Абе напряко цяла мирна ера, както споделя и Чембърлейн в трогателно-успокоителната си тирада.

Епохата трае към една година. На 23 август 1932 година е подписано съглашението сред Сталин и Хитлер за делба на Полша.

На първи септември 1939 година стартира Втората международна война. Тя приключва след към шест години с повече от 60 000 000 починали. Шейсет милиона! Повечето цивилни. Това реализират гълъбите на мира, предали Чехословакия. Разумните, уравновесените, далновидните, прозорливите.

Затова месец септември е месец на позора за Англия и Франция.

Сега напряко на въпроса. (Между другото мнозина, сред тях и президентът на Република България, изобщо няма да се договедят защо става дума.)

Нямало никаква изгода от глобите против Русия ли?

Ако Европа и Съединени американски щати не бяха въвели наказания против Русия, войските на Путин от дълго време щяха да са в Киев. Украйна нямаше да съществува, а рускоезичните в Литва, Латвия, Молдова и Естония щяха да се жалват от жестокото подтисничество на локалните управляващи и щяха да насочат апели към Путин да ги избави.

Рускоезичните в България, които по никакъв начин не са малко, също. И те щяха да се оплакват от жестокото подтисничество на локалните български управляващи. И щяха да насочат апели към Путин да ги избави. А дали българският президент щеше да отстъпи част от Черноморието на Путин? Докъм Стара Загора примерно. Не се знае. Знае се обаче, че предлагането на Тодор Живков България да стане руска република бе посрещнато с бурни, продължителни ръкопляскания на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Без нито един глас срещу. Знае се, че свободолюбивият български народ щеше да последва комунистическите вождове. Знае се също, че в настоящето Народно заседание напряко бъка от фенове на комунистическото диктаторче Тошо. Като почнеш от Корнелия Нинова, минеш през Румен Радев, та спреш при Бойко Борисов и Волен Сидеров.

Та ето го огромния въпрос.

Как развитият свят да се опълчи на завоевателните щения на тоталитарните и полутоталитарните страни като Северна Корея и Русия. Защото страшните ислямисти могат посредством атентати да погубят десетина души примерно. Или петдесетина. Или стотина. Или хиляда дори. А необятно усмихнатият Ким Чен Ун със своята атомна бомба може да избие милиони. Умопомрачените от дивата му агитация корейци ще му ръкопляскат бурно и дълготрайно. И лукавият Путин също може да избие милиони със своите атомни бомби. И умопомрачените от дивата му агитация руснаци ще го поддържат. /Който не има вяра, дано следи по-внимателно съветските малките екрани.)

Това е въпросът.

Дали западните водачи би трябвало да правят отстъпка на Путин? Дали да го ласкаят, да му се подмазват и да договарят, както в миналото Даладие и Чембърлейн се преговаряли с Хитлер? Къде е границата на отстъпките и от кое място би трябвало да стартира твърдостта?

Политиците на развития свят нямат единно мнение. Повечето от техните гласоподаватели не помнят, не знаят и не мислят. Но пък френският президент Макрон като че ли е от тези, които знаят и мислят. Които осъзнават англо-френския срам от септември 1938 година. Нали въпреки всичко е следвал философия във Висшето учебно заведение за политически науки в Париж, откъдето има докторска степен. И написа дипломна работа за Макиавели и дисертация за Хегел, а не за дължината на пожарните маркучи и типовете самолетни мазила. И може би по тази причина сподели, че на Путин няма да му се размине присвояването на Крим и войните в Украйна.

При Тръмп не е напълно баш по този начин. До избирането на Тръмп американските президенти предизвикваха и ненавист, и страх, само че и почитание. И най-важното – възприятие за сигурност. Защото, нали, в случай че някой нещо – Съединени американски щати са отсреща. Към Тръмп няма особена ненавист. Но го няма и предходното почитание. Има насмешки. На Съединени американски щати към този момент не може да се разчита напълно. Светът стартира да възприема Тръмп множеството като международен палячо, нежели като международен стражар. Добре че към него има смислени и знаещи хора въпреки всичко.

Що се отнася до българските властници – те са от ония, които не помнят, не знаят и не мислят. А не им й би трябвало. Мнозинството не желае това от тях. Мнозинството желае от тях да бъдат като него. Като болшинството. Което не помни, не знае и не мисли. Днешните български властници могат да придобият някаква значителност единствено спрямо това, което идва да ги сякаш замести. Слави Тръ имам поради. И най-после – Судетите в този момент са част от Чехия, не от Германия. Малка част от тях са в Полша. Аре.

Иво Беров

transmedia.bg