Те са немски имигранти, които пристигат в Америка с дрехите

Те са немски имигранти, които идват в Америка с облеклата на гърба си и празни джобове. В следствие ще реализиран американската фантазия и даже ще съумеят да се трансфорат в едни от братовчедите на кралица Елизабет II. Семейство Астор потвърждават, че няма нищо невероятно на този свят. С доста здрава работа, някои от най-суровите бизнес закони, както и взор в ситуацията, Астор могат да се считат за извънреден образец за американската фантазия. С това ще прибавим и допустимо най-глупавите партньорки за брак, с цел да получим една от най-странните истории.

Нека обърнем внимание и на обстоятелствата. Официалната версия за милионите на тази фамилия стои върху търговията с кожи. Първият учредител на бизнеса е Джон Джейкъб Астор I. Баща му в миналото е работил като месар, а това е добра основа за новия бизнес. С идването си в Америка през 1783 година ще стартира едно цяло странствуване. През 1800 година към този момент търгува сполучливо с Китай и носи някои от най-важните артикули на запада.

С тях се появяват и други благини като опиат. По това време той към този момент е неразрешен, само че по никакъв метод не значи, че не може да се търгува. Първата публична възбрана е в Китай през 1729 година за прекъсване на голямата зараза от пристрастени. През 1798 година китайски търговци съумяват да внесат повече от 115 метрични тона. Индийците създават самоуверено и държат монопола на тази стока, като изпращат доставки и до британците. Астор прави невероятни покупко-продажби и закупува големи количества от турските търговци по това време, а благодарение на дребни лодки и огромни подкупи, всички порти са отворени.

Неговото присъединяване сред 1816 и 1825 година ще бъде мотив за вкарването на към 2500 метрични тона единствено в Китай, а по-късно и в други страни. Основният канал продължава да бъде Индия. Сделката е за милиони, само че заради дълбоките джобове, самият Рузвелт ще го разказва като почтен, подчтен и законен предприемач – за жалост нищо от това не е правилно. С парите от опиат, Астор закупува чай, порцелан, коприна и стартира да го внася в Съединени американски щати, печелейки петорно повече. До гибелта си през 1848 година ще е първият същински милионер в страната.

До някаква степен можем да твърдим, че Астор I не е бил огромен късметлия. Неговата брачна половинка го таксувала по 500 $ на част. Бракът сред Джон и Сара Кокс Тод през 1785 година е малко по сметка. Тя е щерка на хазяйката, чийто апартамент е наел Джон. Като бонус има и доста връзки с морски капитани, търговци и магазинери. Нейните контакти оказват помощ за отварянето на първия магазин за музикални принадлежности. След него имат пари за кожи, а по-късно Китай демонстрира невъобразим апетит за опиат.

Бизнесменът ще я назовава един от най-хубавите си сътрудници. Сара познава доста добре бизнеса, качеството на кожите, както и търговците. Тя ще поддържа бизнеса в Ню Йорк, когато той е на дълги командировки. Умението ѝ да взима съществени решения от ден за ден ще се отрази в допълнение на нейното богатство. Сара ще предложи да стартират вложенията в недвижимо имущество и с това ще се отвори идната врата за милиони. До края на нейния живот ще получава по 500 $ на час за труда си. Всички средства се дават на църквата.

След фамилията ще се появи Каролин Шчермерхорн Астор. През 80-те и 90-те години на XIX век е ясно, че за приемане в първокласното и изтънчено общество на Ню Йорк, не е задоволително да разполагате с пари. В Съединени американски щати има богаташи, само че по-важното е, че са нужни верните пари.

Хотел на веригата в Китай

В Ню Йорк няма доста отличителна класова система, аристокрацията на този град е от тези хора, които първи са съумели да се заселят в страната. След като наследяват и парите на своите родители, стартират да се отделят от всички останали новобогаташи. Дори и железопътните магнати не могат да пробият, въпреки и да са в пъти по-богати. Едно от най-старите милионерски фамилии е точно Астор. Дори 100 години по-късно ще се считат за едни от най-влиятелните хора в Ню Йорк, чието мнение наложително би трябвало да се чуе. Каролин Шчермерхорн е холандска емигрантка и откакто се открива в Манхатън през XVII век ще съобщи, че Астор са доста под нейната класа. Въпреки това ще се омъжи за сина на Джон I – Уилям Бакхаус Астор II през 1853 година

Каролин ще бъде лицето на стилното общество и ще построи цяла мрежа от богаташи, които да следват нейния етикет, държание и даже избор на половинка. Клубът и ще се споделя „ The Four Hundred “. Мнозина настояват, че името идва от обстоятелството, че балната зала на Уилям събира тъкмо 400 души. Членството в клуба е от изключително значение, изключително щом някой желае да бъде разпознаван в Ню Йорк. Дълги години точно Астор ще играят роля в изкачването на обществената стълбица и Каролин ще бъде кръстника в йерархията. Проблемът е, че тя не постоянно харесва претендентите и нейното мнение е дефинитивно.

Каролин няма да остане дълго на сцената. Вторият наследник на Джон Джейкъб Астор I – Уилям Бакхаус Астор Старши ще наследи благосъстоянието на татко си. То ще бъде предоставена на неговите двама сина Джон III и Уилям Бакхаус Младши. Най-вероятно се е надявал, че всички ще живеят в естетика – пари има повече от задоволително, само че проектът му пропада доста бързо. Съпругите на Джон и Уилям постоянно ще се пробват да бъдат по-добрата версия на Мис Астор.

Шарлот и Каролин Астор ще се заловен за гушите и постоянно ще търсят метод да водят война по най-скандалния метод една с друга. Ножът в гърба ще се забие от сина на Каролин – Уилям Уолдорф Астор. Той ще упорства неговата брачна половинка да се счита за старшата дама в фамилията. Леля Шарлот би трябвало да признае това или да нанесе една от най-тежките обиди на измислените богаташи. Смъртта на Джон III ще даде нова позиция на Уилям и като водач на фамилията, той незабавно ще разпредели и реда във семейството.

След голям брой кавги, Шарлот отхвърля да остави своето звание. Братя и братовчеди ще стартират една доста сериозна война в тази посока. Уилям и Джон живеят в прилежащи къщи. След гибелта на Джон, Уилям ще построи хотел през 1893 година с височина от 13 етажа. Кръщава го Уолдорф и по този начин взема решение да наруши всеки вероятен покой на вуйна Шарлот. Тя е принудена да живее покрай градеж през идващите три години. Обидата води до спад на престижа, както и на цяла вълна от туристи, които ще се редят по оградата ѝ за един взор. Най-накрая взема решение да се реалокира, закупувайки друга къща на 5-то авеню, само че в този момент е обградена от новобогаташи – някои не са получили нейната благословия и я пренебрегват.

Свободната къща е предоставена на Джон Джейкъб IV. Той ще я събори и ще построи 16-етажен хотел с името Астория през 1897 година В същата година фамилията ще сплоти двата хотела и ще стартира нов бизнес. Така е в света на богатите, нелепостта им разрешава да вършат пари от въздуха. Раждането на империята Уолдорф-Астория ще се трансформира в стандарт. През 1929 година и двете здания са разрушени, с цел да се трансфорат в Empire State Building.

Уилям може да се радва на своя необикновен триумф, само че също по този начин ще бъде заставен да избяга назад във Англия. Бягството още веднъж ще отвори порти за развиване. Уилям Уолдорф е израснал в Италия, учил е в Германия и обожава Европа, за разлика от майка си и вуйна си, които в никакъв случай не са се опитвали да погледнат към остарелия континент.

Уолдорф се прибира в Съединени американски щати и учи право, пробва се да влезе в политиката и след една несполучлива акция и хотел зад тила си, взема решение да се реалокира в Европа за към 3 години. Смята се, че когато неговия татко умира, той към този момент е съумял да наследи сумата от 100 милиона $. За да няма повече проблеми и нерви с майка си, първо ще съобщи, че към този момент няма никакво място за джентълмени в Съединени американски щати, изпразва банковата сметка и отпътува със фамилията си във Англия.

От време на време ще бъде един добър спонсор на консервативната партия. Никога не стопира да ненавижда американската преса, само че си закупува няколко изявления в влиятелни британски издания. През 1899 година е приет за английски жител. С това съумява да се отдели от отровната борба за първото място в фамилията. Една забавна договорка ще бъде замъкът Хевър в Кент.

Някога е бил обичано място на благородници и богати фамили, Хенри VIII го е наемал, с цел да живее там. Уилям го закупува през 1903 година и по-късно ще го даде на наследниците. Преди това ще си напомни уроците по история и ще влага в него.

Реновацията ще бъде блестяща и ще се резервира истинската конструкция, но по-важната истинска колаборация идва непосредствено благодарение на модерните за времето си промени. Уилям закупува още земя, с цел да трансформира замъка в малко селце, прибавя езеро, градина и гора в рамките. До през днешния ден замъкът може да се посещава, откакто остава притежание на семейството.

Дори бедният Уолдорф да не вижда място в политиката, неговата бъдеща брачна половинка Нанси Уичър Лангхорн ще си откри място. Родена е през 1879 година и до 18-годишна възраст живее от триумфите на татко си. Изпратена е в Ню Йорк, където открива и своя брачен партньор – Робърт Голд Шоу II. През 1903 година бракът завършва, а под натиска на татко си, Нанси ще замине за Англия с 2-те си деца.

Пристигайки на острова, тя е посрещната от други заможни семейства, измежду които и Уилям Уолдорф. Двамата скоро ще сключат брак, а по-късно Нанси ще помогне на сина си да влезе в Народното събрание. През 1918 година Нанси също ще влезе в политиката, откакто законът отстранява половите ограничавания. Кариерата ѝ продължава стремително нагоре и през 1919 година е определена за първия министър-председател.

Семейство Астор има и някои проблеми. Джон Джейкъб IV ще има нещастието да се качи на борда на Титаник. Успява да поживее известно време, да сътвори малко главоболия на майка си – развежда се на 47 години и стартира да се среща с 18-годишната Маделин Форс. Двамата се женят през 1911 година и отпътуват на меден месец в от Ню Йорк до Бермудите и Египет, а на връщане минават и през Европа. По време на пътешествието, Маделин забременява и двамата вземат решение да се върнат назад в Съединени американски щати.

Качват се на Титаник от Франция на 10 април 1912 година Два дни по-късно ще потвърдят, че няма сума, която може да помогне на потъващия транспортен съд. Маделин, нейната прислужница и здравна сестра ще получат място на една от избавителните лодки. Джон ще би трябвало да изчака с неговия лакей товаренето на всички останали дами. Някои очевидци си спомнят, че Джон е оказал помощ на две дами да се качат, а на младата брачна половинка дава обещание, че ще се видят на сутринта. На другата заран тялото му ще бъде едно от 333-те в морето. Върнат е назад в Съединени американски щати и е заровен в Манхатан.

Златният му часовник е даден на най-големия наследник и правоприемник – Винсънт. Той в никакъв случай не се разделя с него. Маделин ще роди момче на 14 август и ще го кръсти Джон Джейкъб Астор VI. Още с раждането си, младежът наследява суумата от 3 милиона $. Маделин получава и къща, както и фонд с още 5 милиона $. Старият Джон е имал и някои подводни камъни към благосъстоянието. Маделин нямала право да се омъжва повторно, само че в случай че се опита, наложително би трябвало да се откаже от наследството. Синът ѝ ще резервира парите си и ще бъде признат като Астор. Призован е в Англия, където учи в Оксфорд и показва висока класа в спорта.

Играта „ Ракета “ е сходна на скуоша и се играе в затворени пространства. На Олимпийските игри през 1908 година ще бъде част от спортовете, въпреки и единствено Англия да идва с тимове. Частното спортно международно събитие ще бъде и причина за  спечелването на златен орден – Джон ще завоюва два медала, тъй като играе и с сътрудник по двойки. През 1922 година също ще влезе в политиката и ще бъде министър-председател на Дувър. Участва в Първата Световна война, губи един крайник и съумява да завоюва шампионата по скуош през 1926 и 1927 година

Интересен факт е, че семейство Астор съумява да завоюва доста посредством политиката. Факт е, че едно празненство през 60-те години ще помогне за свалянето на консервативната партия във Англия. Семейството ще има доста положителни връзки с семейството Рузвелт – някои от наследниците даже ще продължат рода, само че като цяло, това е една от първите и може би най-успешни, както и скандални семейства на милионерското родословие в Съединени американски щати.