Отникъде не ми се обадиха. Защо медицинска сестра от Украйна работи като камериерка в България
Те са лекари, медицински сестри, учители. Идват в България, бягайки от войната, само че се сблъскват с абсурд - пазар на труда, гладен за фрагменти, в страна, която не се пробва да ги интегрира.
Цял живот Светлана Дениченко е работила като здравна сестра в анестезиологично поделение. Подготвяла е медикаментите преди упойка, следяла е за положението на пациентите по време на интервенции, интензивно лекуване, реанимация. Професията ѝ високо ценена в родната ѝ Украйна, а и освен.
Когато идва в България, бягайки от съветската инвазия, тя остава с усещане, че тук не се търсят експерти като нея. Затова вместо да работи това, което постоянно е практикувала, тя приема единствените предложения за работа, които получава – като камериерка, чистачка, асистент готвач.
„ Кандидатствах за работа във всички лечебни заведения във Варна, отникъде не ми се обадиха “, споделя Дениченко пред Свободна Европа.
Случаят на Светлана обаче не е изключение. Пред Свободна Европа доброволци и специалисти, работещи с украински бежанци, описаха за голям брой сходни истории на хора с здравно обучение, които обаче не съумяват да стартират работа по специалността си.
Тези истории се случват на фона на дебата за това къде да бъдат настанени украинците, които търсят леговище в България. Във вторник изтече следващото удължение на програмата, по която страната финансираше подслоняването им в частни хотели.
Въпреки че служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев първо сподели, че тя ще бъде дефинитивно спряна, в сряда – ден след оповестения ѝ край – тя.
Проблемът обаче е доста по-голям от това, че страната за следващ път взима решението за преместването на бежанците в последния миг, безредно и без предупреждение.
Повече от 8 месеца след началото на съветската инвазия в Украйна, България продължава да няма проект по какъв начин да помогне на бежанците да бъда дейни членове на обществото, допринасящи със своите качества. А историята на здравната сестра Дениченко е единствено един образец за това.
" Цял живот съм била в операционната зала "
Светлана е от Чернигов, на час път от украинската столица Киев. Пристига във Варна през май, защото има позната в града, която я приютява.
„ Имам наследник на 26 години, той взе участие във войната като доброволец “, споделя Дениченко. „ Той ме накара да отпътува, с цел да съм на безвредно място. “
Допълва, че откогато към този момент 6 месеца живее в България, няма от какво да се оплаче. Единственият проблем е, че не може да практикува своята специалността.
Търсех просто работа като сестра или въобще като медицински служащ.Светлана Дениченко
„ Цял живот съм била в операционната зала “, споделя украинката. „ Но не държах да работя особено като анестезиологична сестра, търсех просто работа като сестра или въобще като медицински служащ. “
По думите ѝ, когато придтига в България, тя кандидатства на всички места, където търсят едицински служащи, само че по този начин и не получава назад позвъняване.
Затова най-после приема единствените оферти за работа, които получава. Няколко месеца работи като камериерка, чистачка и асистент готвач. Работата обаче е в локален хотел и завършва с края на летния сезон.
След него в продължение на месец Дениченко още веднъж пробва да откри непрекъсната реализация по специалността си. Без триумф. Когато в края на октомври ѝ оферират място като манипулант във фармацевтична компания, незабавно приема. Въпреки че позицията още веднъж е надалеч от това, което години наред е учила и работила.
" Нашата страна не направи безусловно нищо "
Случаят на Светлана е един от многото образци за квалифицирани украински бежанци, които не съумяват да намерят работа по специалността си в България.
В за Свободна Европа преди седмица националната представителка от „ Демократична България “ Кремена Кунева уточни, че единствено през фондацията „ За положителното “, която тя до неотдавна представляваше, са минали общо 1500 украински бежанци, които са медицински експерти. По нейни наблюдения от тях едвам към 150 са останали в страната.
„ Нашата страна не направи безусловно нищо, с цел да задържи тези хора “, разяснява Кунева.
Това провикира депутатката да изпрати въпроси до служебния министър председател Гълъб Донев и до министрите на опазването на здравето и на труда и обществената политика в края на октомври. Един от въпросите, на които към момента не е получен отговор, е дали държавното управление планува ограничения за интеграцията на тези бежанци.
По думите на Кунева един от главните проблеми визира признаването на дипломите на основни експерти като лекари и учители. В несъгласие с на Европейската комисия, България по този начин и не е приела облекчени процедури за приравняване на квалификациите на хората, бягащи от войната в Украйна.
Докога е следващото удължение на програмата
На този декор диалогът за украинските бежанци в България тече с различен фокус. Основният въпрос, с който се занимават локалните управляващи, е релокацията на бежанците. Това излиза наяве от отговор на Националния съвет по миграция до Свободна Европа по тематиката. Това е новото държавно звено, отговорно за политиките спрямоукраинските бежанци.
Въпросът с настаняването на хората се трансформира в главен, откакто досегашната стратегия беше удължавана няколко пъти в последния миг. Това се случи през май от, а по-късно и от служебното държавно управление в края на август и в края на октомври.
Както през май, по този начин и в този момент през ноември решението за удължаването на програмата пристигна след действителното ѝ приключване.
На 31 октомври вътрешният министър Демерджиев заяви, че страната, настанили украински бежанци, и тези от тях, които нямат опция сами да поемат разноските си, ще бъдат преместени в държавни почивни бази най-късно до 15 ноември .
В сряда обаче, 16 ноември , Министерският съвет взе решение програмата въпреки всичко да бъде удължена при същите условия до 24 февруари следващата година. На тази дата изтича решението на Европейския съюз за даване на едногодишна краткотрайна протекция на украинските бежанци. Тогава се навършва и една година от началото на съветската експанзия против Украйна.
" Ще е голям плюс за България "
Хаосът при взимането на решенията за настаняването на бежанците обаче е единствено един детайл от общата липса на тактика, разяснява Кремена Кунева в изявлението си за Свободна Европа.
Осем месеца по-късно единственото, което България прави, е да заплаща хотели и издръжки на държавните бази.Кремена Кунева
„ Основният проблем е, че осем месеца по-късно няма проект за интеграция “, показва Кунева. „ Осем месеца по-късно единственото, което България прави, е да заплаща хотели и издръжки на държавните бази. “
Директорката на Програмата за правна отбрана на бежанци и мигранти към Българския хелзинкски комитет Илиана Савова е съгласна, че това е неефикасен метод.
По думите ѝ въпросът с интеграцията на украинските бежанци не е еднопосочен, защото става дума за хора, на които е предоставена краткотрайна протекция. В тези случаи изначално се приме хипотезата, че проблемите няма да са трайни, за разлика от хората с филантропичен статут, за които закрилата се дава безсрочно.
Според Савова това обаче не може да служи като опрощение за страната да подценява интеграцията на украинските бежанци и да се занимава единствено с тяхното настаняване.
„ Тук въпросът е да се даде опция на тези хора да се самоиздържат и да водят някакъв естествен живот в границите на тази краткотрайна протекция – в това число правото да работят “, отбелязва правозащитничката.
„ Ние имаме апетит за хора, които са с обучение и с специалности. Така че ще е голям плюс за България, в случай че успее да интегрира тези хора и доста бързо да обезпечи техния по-улеснен достъп до пазара на труда, с цел да упражняват точно специалностите си. А не да се стига до това дипломиран доктор или инженер да работи като сервитьор. “
Савова добавя, че за задачата са нужни по-целенасочени и структурирани ограничения, като профилиране на хората и оценка на тяхната накърнимост, тъй като съгласно другия профил е нужна и друга помощ.
В съответния случай с достъпа до пазара на труда страната е подхванала някои верни дейности като въвеждането на тласъци за работодателите, които наемат украински бежанци. По думите ѝ обаче тези ограничения не са били разпространявани задоволително, даже измежду самите украинци. Освен това са били „ спорадични “.
„ Те са завещание от предходното държавно управление. Настоящото служебно държавно управление нищо не координира и нищо не подхваща. Те следват събитията, не ги водят “, прибавя Савова. „ Това служебно държавно управление единствено и само реагира на публичен напън, както и в сегашния случай с настаняването на хора. “
В умозаключение тя отбелязва, че служебните ръководещи може и да не гонят публично украинските бежанци от страната, само че в действителност не вършат нищо, което да спомага за тяхното задържане тук.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Цял живот Светлана Дениченко е работила като здравна сестра в анестезиологично поделение. Подготвяла е медикаментите преди упойка, следяла е за положението на пациентите по време на интервенции, интензивно лекуване, реанимация. Професията ѝ високо ценена в родната ѝ Украйна, а и освен.
Когато идва в България, бягайки от съветската инвазия, тя остава с усещане, че тук не се търсят експерти като нея. Затова вместо да работи това, което постоянно е практикувала, тя приема единствените предложения за работа, които получава – като камериерка, чистачка, асистент готвач.
„ Кандидатствах за работа във всички лечебни заведения във Варна, отникъде не ми се обадиха “, споделя Дениченко пред Свободна Европа.
Случаят на Светлана обаче не е изключение. Пред Свободна Европа доброволци и специалисти, работещи с украински бежанци, описаха за голям брой сходни истории на хора с здравно обучение, които обаче не съумяват да стартират работа по специалността си.
Тези истории се случват на фона на дебата за това къде да бъдат настанени украинците, които търсят леговище в България. Във вторник изтече следващото удължение на програмата, по която страната финансираше подслоняването им в частни хотели.
Въпреки че служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев първо сподели, че тя ще бъде дефинитивно спряна, в сряда – ден след оповестения ѝ край – тя.
Проблемът обаче е доста по-голям от това, че страната за следващ път взима решението за преместването на бежанците в последния миг, безредно и без предупреждение.
Повече от 8 месеца след началото на съветската инвазия в Украйна, България продължава да няма проект по какъв начин да помогне на бежанците да бъда дейни членове на обществото, допринасящи със своите качества. А историята на здравната сестра Дениченко е единствено един образец за това.
" Цял живот съм била в операционната зала "
Светлана е от Чернигов, на час път от украинската столица Киев. Пристига във Варна през май, защото има позната в града, която я приютява.
„ Имам наследник на 26 години, той взе участие във войната като доброволец “, споделя Дениченко. „ Той ме накара да отпътува, с цел да съм на безвредно място. “
Допълва, че откогато към този момент 6 месеца живее в България, няма от какво да се оплаче. Единственият проблем е, че не може да практикува своята специалността.
Търсех просто работа като сестра или въобще като медицински служащ.Светлана Дениченко
„ Цял живот съм била в операционната зала “, споделя украинката. „ Но не държах да работя особено като анестезиологична сестра, търсех просто работа като сестра или въобще като медицински служащ. “
По думите ѝ, когато придтига в България, тя кандидатства на всички места, където търсят едицински служащи, само че по този начин и не получава назад позвъняване.
Затова най-после приема единствените оферти за работа, които получава. Няколко месеца работи като камериерка, чистачка и асистент готвач. Работата обаче е в локален хотел и завършва с края на летния сезон.
След него в продължение на месец Дениченко още веднъж пробва да откри непрекъсната реализация по специалността си. Без триумф. Когато в края на октомври ѝ оферират място като манипулант във фармацевтична компания, незабавно приема. Въпреки че позицията още веднъж е надалеч от това, което години наред е учила и работила.
" Нашата страна не направи безусловно нищо "
Случаят на Светлана е един от многото образци за квалифицирани украински бежанци, които не съумяват да намерят работа по специалността си в България.
В за Свободна Европа преди седмица националната представителка от „ Демократична България “ Кремена Кунева уточни, че единствено през фондацията „ За положителното “, която тя до неотдавна представляваше, са минали общо 1500 украински бежанци, които са медицински експерти. По нейни наблюдения от тях едвам към 150 са останали в страната.
„ Нашата страна не направи безусловно нищо, с цел да задържи тези хора “, разяснява Кунева.
Това провикира депутатката да изпрати въпроси до служебния министър председател Гълъб Донев и до министрите на опазването на здравето и на труда и обществената политика в края на октомври. Един от въпросите, на които към момента не е получен отговор, е дали държавното управление планува ограничения за интеграцията на тези бежанци.
По думите на Кунева един от главните проблеми визира признаването на дипломите на основни експерти като лекари и учители. В несъгласие с на Европейската комисия, България по този начин и не е приела облекчени процедури за приравняване на квалификациите на хората, бягащи от войната в Украйна.
Докога е следващото удължение на програмата
На този декор диалогът за украинските бежанци в България тече с различен фокус. Основният въпрос, с който се занимават локалните управляващи, е релокацията на бежанците. Това излиза наяве от отговор на Националния съвет по миграция до Свободна Европа по тематиката. Това е новото държавно звено, отговорно за политиките спрямоукраинските бежанци.
Въпросът с настаняването на хората се трансформира в главен, откакто досегашната стратегия беше удължавана няколко пъти в последния миг. Това се случи през май от, а по-късно и от служебното държавно управление в края на август и в края на октомври.
Както през май, по този начин и в този момент през ноември решението за удължаването на програмата пристигна след действителното ѝ приключване.
На 31 октомври вътрешният министър Демерджиев заяви, че страната, настанили украински бежанци, и тези от тях, които нямат опция сами да поемат разноските си, ще бъдат преместени в държавни почивни бази най-късно до 15 ноември .
В сряда обаче, 16 ноември , Министерският съвет взе решение програмата въпреки всичко да бъде удължена при същите условия до 24 февруари следващата година. На тази дата изтича решението на Европейския съюз за даване на едногодишна краткотрайна протекция на украинските бежанци. Тогава се навършва и една година от началото на съветската експанзия против Украйна.
" Ще е голям плюс за България "
Хаосът при взимането на решенията за настаняването на бежанците обаче е единствено един детайл от общата липса на тактика, разяснява Кремена Кунева в изявлението си за Свободна Европа.
Осем месеца по-късно единственото, което България прави, е да заплаща хотели и издръжки на държавните бази.Кремена Кунева
„ Основният проблем е, че осем месеца по-късно няма проект за интеграция “, показва Кунева. „ Осем месеца по-късно единственото, което България прави, е да заплаща хотели и издръжки на държавните бази. “
Директорката на Програмата за правна отбрана на бежанци и мигранти към Българския хелзинкски комитет Илиана Савова е съгласна, че това е неефикасен метод.
По думите ѝ въпросът с интеграцията на украинските бежанци не е еднопосочен, защото става дума за хора, на които е предоставена краткотрайна протекция. В тези случаи изначално се приме хипотезата, че проблемите няма да са трайни, за разлика от хората с филантропичен статут, за които закрилата се дава безсрочно.
Според Савова това обаче не може да служи като опрощение за страната да подценява интеграцията на украинските бежанци и да се занимава единствено с тяхното настаняване.
„ Тук въпросът е да се даде опция на тези хора да се самоиздържат и да водят някакъв естествен живот в границите на тази краткотрайна протекция – в това число правото да работят “, отбелязва правозащитничката.
„ Ние имаме апетит за хора, които са с обучение и с специалности. Така че ще е голям плюс за България, в случай че успее да интегрира тези хора и доста бързо да обезпечи техния по-улеснен достъп до пазара на труда, с цел да упражняват точно специалностите си. А не да се стига до това дипломиран доктор или инженер да работи като сервитьор. “
Савова добавя, че за задачата са нужни по-целенасочени и структурирани ограничения, като профилиране на хората и оценка на тяхната накърнимост, тъй като съгласно другия профил е нужна и друга помощ.
В съответния случай с достъпа до пазара на труда страната е подхванала някои верни дейности като въвеждането на тласъци за работодателите, които наемат украински бежанци. По думите ѝ обаче тези ограничения не са били разпространявани задоволително, даже измежду самите украинци. Освен това са били „ спорадични “.
„ Те са завещание от предходното държавно управление. Настоящото служебно държавно управление нищо не координира и нищо не подхваща. Те следват събитията, не ги водят “, прибавя Савова. „ Това служебно държавно управление единствено и само реагира на публичен напън, както и в сегашния случай с настаняването на хора. “
В умозаключение тя отбелязва, че служебните ръководещи може и да не гонят публично украинските бежанци от страната, само че в действителност не вършат нищо, което да спомага за тяхното задържане тук.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ