Те са най-лесни за събиране. Как младите шорци на Русия умират във войната в Украйна
Те са едвам 13 000 души. Наричат се шорци и живеят в Западен Сибир - изчезващ народ в Русия. От началото на съветската инвазия в Украйна единствено в село Уст-Кабирза към този момент са заровени трима мобилизирани. Местните описват за живота и гибелта там, където " от царско време нищо не е издигнато "
Сибирското село Уст-Кабирза е разграничено от река Мрас-Су на две. На единия бряг са къщите, а на другия - гробището.
Мостът сред двете елементи от дълго време е опустошен и никой не го възвръща. Затова мъртвите ги придвижват с лодки или с високопроходими коли, когато реката замръзне.
Проектът на Радио Свобода приказва с локалните за войната в Украйна, мобилизацията и гибелта на техните родственици.
Шорците са тюркоезичен народ, който живее в югоизточната част на Западен Сибир, основно в южната част на Кемеровска област , както и в някои прилежащи региони на Хакасия, Алтай и Красноярск.
Общият брой на популацията е към 13 хиляди души . Около 80% от тях са в Кемеровска област. Басейнът на река Мрас-Су е тяхната историческа татковина.
" Единият ми брат почина, а другият загуби ръката си "
На единия бряг на Уст-Кабирза има няколко улици и билбордове със Z-пропаганда. Един от локалните е облечен с тениска с буквата Z на гърдите.
На другия бряг има единствено няколко къщи и гробището. На най-видното място има три гроба - на починалите в Украйна Никита Королков , Игор Тепчегешев и Владимир Шипеев .
Сестрата на Владимир Шипеев Ирина Величутина в този момент живее в Новокузнецк и работи като фризьорка.
" Рожденият ден на Вова трябваше да е на 17 август ", сподели тя. " Сега неговият ден е 1 юли, когато умря ".
Семейство Шипееви са чистокръвни шорци, споделя Ирина. В фамилията са три деца - тя и двама братя, Вова е бил най-малкият.
" Единият ми брат почина, а другият загуби ръката си ", споделя Ирина.
30-годишният Шипеев отпътува на война през есента на 2022 година, когато стартира мобилизацията. Загива от шрапнел на 1 юли 2023 година Другият брат, отпътувал на фронта като доброволец, се връща без ръка.
" Нашата националност измира. Младите отпътуват за градовете. Или се напиват до гибел. "
Река Мрас-Су от време на време сервира неприятни изненади. По време на наводнението през 1960 година крайречните къщи са залети. През пролетта на 1962 година осем възпитаници се давят, до момента в който се придвижват от единия до другия бряг на лодка.
В двора на локалното учебно заведение има монумент на починалите. На фасадата на същото дървено учебно заведение през днешния ден виси транспарант с портрета на починалия във войната, която Русия води в Украйна Никита Королков.
Майката на Королков е учителка в учебното заведение. Синът ѝ служи седем години във военнодесантните войски, а след началото на войната момчетата от дивизията са едни от първите, " хвърлени " в нея.
Уст-Кабирза е административен център на 29 дребни села. Има детска градина, приблизително учебно заведение, библиотека, два клуба, поща, здравен пункт, три магазина и горско стопанство. Местните работят или в тези бюджетни организации, или в частни дъскорезници. Няма задоволително работа за всички. Много от тях са регистрирани като безработни.
" Останахме доста малко от нас, шорците. Народът ни измира ", споделя Анатолий Судочаков. " Младите отпътуват за градовете. Или се напиват до гибел, защото нямаме имунитет към алкохола. Защо се напиват до гибел? Защото няма работа. "
След основаването на шорския народен парк в региона през 1989 година локалните са принудени да живеят под безчет забрани. Забранен им е ловът, риболовът, цепенето на дърва, косенето на сено с трактор, засаждането на картофи и даже събирането на мъх в териториите на Националния парк без позволение от управлението му.
" Тук нищо не се е трансформирало, нищо не е издигнато от царско време ", споделя локален.
" Оцеляваме единствено със земеделие, лов и лов на риба. И непрестанно ни стягат гайките: от време на време тук не можете да плувате, от време на време не можете да ловите риба тук, от време на време можете, само че не доста. Забраниха ни обичайния лов. Сега даже не можем да сечем дърва за огрев за зимата без позволение и контрол. А това е нашата изконна земя ", прибавя той.
" Просто те са най-лесни за събиране "
В центъра на Уст-Кабирза има монумент на починалите във Великата отечествена война. Още в първите ѝ дни шорците са мобилизирани.
Така става и през есента на 2022 година, незабавно след оповестяването на мобилизацията за войната в Украйна. Сред привиканите в армията от района доминират шорци.
" Просто те са най-лесни за събиране. Всеки, който не е бил в тайгата по това време, беше селекциониран. Те са простодушни и стимулирани, когато към тях се приближаваш от позицията на властта ", споделя жителят на Тащагол Павел Поляков .
" Хората от военните комисии летяха с хеликоптери в отдалечени села, в региони, където няма пътища, с цел да активизират мъжете в армията ", споделя Яна Танагашева , представител в Организация на обединените нации на Обществото на застрашените нации.
" Ако в село с население от 100 души бъдат извикани десетина мъже, това е пагубно освен за селото, само че и за целия народ шорци. Освен това мобилизираните биват изпращани на сигурна гибел ", прибавя тя.
От пролетта телата на починалите стартират да идват.
" Представители на шорските общности постоянно се появяват по малкия екран и на разнообразни публични места с думи на поддръжка за специфичната интервенция ", споделя Наталия Чудоякова .
Пропагандни апели шорците да се `обединят с останалите жители на Русия в името на властта, единството и светлото, спокойно бъдеще за децата и да поддържат Северния боен окръг " бяха отправени по локални телевизионни канали, да вземем за пример от ръководителя на шорското общество Владимир Апанаев и председателката на публичната организация на коренното население на шорците " Томазак Тур " Светлана Душкина .
По информация на " Сибир. Реалии " шестима шорци са починали във войната, различен се води безследно липсващ. Всички те са поданици на Таштагол , Шерегеш или Уст-Кабирза, т.е. селища, където има връзка и интернет.
Миналия юни шорските шамани извършиха обред на река Таенза в поддръжка на съветските военни, които отидоха в Украйна. Те приканиха духовете си настойници да се притекат в тяхна отбрана. По време на ритуала птиците млъкнаха. Шаманите оповестиха, че това е добър знак - природата е чула. Това значи, че войната скоро ще свърши. Но през есента в Русия оповестиха готовност.
Сибирското село Уст-Кабирза е разграничено от река Мрас-Су на две. На единия бряг са къщите, а на другия - гробището.
Мостът сред двете елементи от дълго време е опустошен и никой не го възвръща. Затова мъртвите ги придвижват с лодки или с високопроходими коли, когато реката замръзне.
Проектът на Радио Свобода приказва с локалните за войната в Украйна, мобилизацията и гибелта на техните родственици.
Шорците са тюркоезичен народ, който живее в югоизточната част на Западен Сибир, основно в южната част на Кемеровска област , както и в някои прилежащи региони на Хакасия, Алтай и Красноярск.
Общият брой на популацията е към 13 хиляди души . Около 80% от тях са в Кемеровска област. Басейнът на река Мрас-Су е тяхната историческа татковина.
" Единият ми брат почина, а другият загуби ръката си "
На единия бряг на Уст-Кабирза има няколко улици и билбордове със Z-пропаганда. Един от локалните е облечен с тениска с буквата Z на гърдите.
На другия бряг има единствено няколко къщи и гробището. На най-видното място има три гроба - на починалите в Украйна Никита Королков , Игор Тепчегешев и Владимир Шипеев .
Сестрата на Владимир Шипеев Ирина Величутина в този момент живее в Новокузнецк и работи като фризьорка.
" Рожденият ден на Вова трябваше да е на 17 август ", сподели тя. " Сега неговият ден е 1 юли, когато умря ".
Семейство Шипееви са чистокръвни шорци, споделя Ирина. В фамилията са три деца - тя и двама братя, Вова е бил най-малкият.
" Единият ми брат почина, а другият загуби ръката си ", споделя Ирина.
30-годишният Шипеев отпътува на война през есента на 2022 година, когато стартира мобилизацията. Загива от шрапнел на 1 юли 2023 година Другият брат, отпътувал на фронта като доброволец, се връща без ръка.
" Нашата националност измира. Младите отпътуват за градовете. Или се напиват до гибел. "
Река Мрас-Су от време на време сервира неприятни изненади. По време на наводнението през 1960 година крайречните къщи са залети. През пролетта на 1962 година осем възпитаници се давят, до момента в който се придвижват от единия до другия бряг на лодка.
В двора на локалното учебно заведение има монумент на починалите. На фасадата на същото дървено учебно заведение през днешния ден виси транспарант с портрета на починалия във войната, която Русия води в Украйна Никита Королков.
Майката на Королков е учителка в учебното заведение. Синът ѝ служи седем години във военнодесантните войски, а след началото на войната момчетата от дивизията са едни от първите, " хвърлени " в нея.
Уст-Кабирза е административен център на 29 дребни села. Има детска градина, приблизително учебно заведение, библиотека, два клуба, поща, здравен пункт, три магазина и горско стопанство. Местните работят или в тези бюджетни организации, или в частни дъскорезници. Няма задоволително работа за всички. Много от тях са регистрирани като безработни.
" Останахме доста малко от нас, шорците. Народът ни измира ", споделя Анатолий Судочаков. " Младите отпътуват за градовете. Или се напиват до гибел, защото нямаме имунитет към алкохола. Защо се напиват до гибел? Защото няма работа. "
След основаването на шорския народен парк в региона през 1989 година локалните са принудени да живеят под безчет забрани. Забранен им е ловът, риболовът, цепенето на дърва, косенето на сено с трактор, засаждането на картофи и даже събирането на мъх в териториите на Националния парк без позволение от управлението му.
" Тук нищо не се е трансформирало, нищо не е издигнато от царско време ", споделя локален.
" Оцеляваме единствено със земеделие, лов и лов на риба. И непрестанно ни стягат гайките: от време на време тук не можете да плувате, от време на време не можете да ловите риба тук, от време на време можете, само че не доста. Забраниха ни обичайния лов. Сега даже не можем да сечем дърва за огрев за зимата без позволение и контрол. А това е нашата изконна земя ", прибавя той.
" Просто те са най-лесни за събиране "
В центъра на Уст-Кабирза има монумент на починалите във Великата отечествена война. Още в първите ѝ дни шорците са мобилизирани.
Така става и през есента на 2022 година, незабавно след оповестяването на мобилизацията за войната в Украйна. Сред привиканите в армията от района доминират шорци.
" Просто те са най-лесни за събиране. Всеки, който не е бил в тайгата по това време, беше селекциониран. Те са простодушни и стимулирани, когато към тях се приближаваш от позицията на властта ", споделя жителят на Тащагол Павел Поляков .
" Хората от военните комисии летяха с хеликоптери в отдалечени села, в региони, където няма пътища, с цел да активизират мъжете в армията ", споделя Яна Танагашева , представител в Организация на обединените нации на Обществото на застрашените нации.
" Ако в село с население от 100 души бъдат извикани десетина мъже, това е пагубно освен за селото, само че и за целия народ шорци. Освен това мобилизираните биват изпращани на сигурна гибел ", прибавя тя.
От пролетта телата на починалите стартират да идват.
" Представители на шорските общности постоянно се появяват по малкия екран и на разнообразни публични места с думи на поддръжка за специфичната интервенция ", споделя Наталия Чудоякова .
Пропагандни апели шорците да се `обединят с останалите жители на Русия в името на властта, единството и светлото, спокойно бъдеще за децата и да поддържат Северния боен окръг " бяха отправени по локални телевизионни канали, да вземем за пример от ръководителя на шорското общество Владимир Апанаев и председателката на публичната организация на коренното население на шорците " Томазак Тур " Светлана Душкина .
По информация на " Сибир. Реалии " шестима шорци са починали във войната, различен се води безследно липсващ. Всички те са поданици на Таштагол , Шерегеш или Уст-Кабирза, т.е. селища, където има връзка и интернет.
Миналия юни шорските шамани извършиха обред на река Таенза в поддръжка на съветските военни, които отидоха в Украйна. Те приканиха духовете си настойници да се притекат в тяхна отбрана. По време на ритуала птиците млъкнаха. Шаманите оповестиха, че това е добър знак - природата е чула. Това значи, че войната скоро ще свърши. Но през есента в Русия оповестиха готовност.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ