Милчо Левиев поощрил първите опити на Стефан Вълдобрев в музиката
Те са двама от най-ангажираните актьори в България и това го знае всяко хлапе. Ангажираността значи, че някой желае да работи с теб, което пък издава освен висок професионализъм, само че и изключителна доза човещина. Всеки желае да има парченце от креативния заряд и възторг на Вълдобрев и Стунджи.
Когато двамата седнат един до различен, усещаш по какъв начин огромното сърце на Стефан е като батерия за близките, а Стунджи е обвивката – душата, способна на приюти всеки посетител и да го приземи със силата на разсъдъка.
Няма нищо инцидентно в това, че самият Милчо Левиев дава косвен подтик на начинаещия тогава музикант Стефан Вълдобрев. А медиаторът в тази „ връзка “ е учителят Тодор Колев. Началото за Стунджи е през далечната 1974 година, когато сяда за пианото, само че в това време се обръща и към ударните принадлежности. Успехът идва напълно скоро – от най-ранна възраст той е в основата на разнообразни сформира като барабанист. И по този начин е до ден сегашен – и Вълдобрев, и Стунджи са запазена марка за високо качество.
Стефан Вълдобрев и " Обичайните обвинени " с огромен зимен концерт Обичайно и този път ще чуем най-хубавите им песни в продължение на най-малко два часа
Броени дни преди втория огромен концерт на „ Обичайните обвинени “ в зала 1 на НДК и след стотици срещи с публиката, Стефан Вълдобрев и Стоян Янкулов - Стунджи вършат къс обзор на едно другарство, което продължава към този момент четвърт век.
Вълдобрев и Стунджи – за нещата, които ги свързват и за тези, които и разделяг, за благосъстоянието на България, за подема в българската музика, за фантазиите, за огромните имена в културата и особено – за Милчо Левиев.
- Обикаляте страната надлъж и нашир. Научихте ли нещо ново за хората в България?
Стефан Вълдобрев: Да. Много прекрасен въпрос е това. Защото всяка вечер виждам нещо, което ми се желае да споделя - България изобилства от прелестни хора. В същото време, седим и се чудим за какво се демонстрира другото й лице, и за какво тези прелестни хора са натикани в ъгъла, в периферията.
Стунджи: Слава Богу, има младежи, които идват да гледат и да слушат музиката, която вършим – това, което сме ние. От друга страна, публиката е такава, каквото ти я направиш – като метод на осъществяване, като разпределяне и 100-процентово отдаване на сцената. Ни минимум не си разрешаваме да заблуждаваме публиката и да я лъжем с нещо. И тя ни се доверява изцяло.
Не знам при другите реализатори дали е същото. Но ние виждаме едни щастливи младежи.
Вълдобрев: Наскоро отново ни споделиха: „ Вие, в този дребен град, на този дребен площад, направихте концерт като за последно “.
Стунджи: И всякога е по този начин. Ние няма по какъв начин да не се раздаваме.
Вълдобрев: Никога не си разрешаваме да отидем някъде проформа, да отбием номера, да си изпеем песничките и да бягаме.
Аз обичам да приказвам с хората, обичам да ги опознавам, да ги схвана какви са. Преди да отида някъде, постоянно се интересувам с какво се занимават, какво вършат, срещам се с тях и тогава виждам тези хубави, страхотни хора, с които е изпълнена цялата ни страна.
Стунджи: Впечатленията на Стефан са по-истински, тъй като той е по-контактен, за разлика от мен. Той доста приказва с хората и се раздава.
- Казвате, че публиката е такава, каквото я извършите. Но може ли публиката да диктува настроението на един концерт от началото до края?
Вълдобрев: Случвало се и ние да диктуваме нейното въодушевление и тя да диктува нашето.
Стунджи: Публиката диктува нашето въодушевление най-често при започване на концерта. Тогава започваме да се чудим какво става – добре ли е всичко... Но, в последна сметка, ние вършим това, което можем и нещата постоянно се обръщат.
100 % Вълдобрев – без Вълдобрев Близо 20 негови шлагера свързват истории и герои в представлението „ По-полека “ на сцената на Младежкия спектакъл
- Вие сте двама от най-ангажираните актьори в страната. Какво бихте споделили на сътрудниците ви, които настояват, че за музикантите у нас работа няма и музикант къща не храни?
Вълдобрев: На този въпрос Миро (китаристът Мирослав Иванов, един от „ Обичайните обвинени “ – бел. а.) нормално дава отговор: „ Ами не храни, тъй като няма къща! “ (Смее се – бел. а.). Но в тази ситуация Стунджи е най-работещият музикант – и къща храни, и студио, даже, и гараж (Смее се – бел. а.). Това е студиото, в което репетираме и записваме.
Стунджи: Преди имаше интервал, в който всичко беше замряло, нямаше никакъв интерес. Но в последните 3-4-5 години има огромен напредък. Има доста музиканти. Много млади напъплят. Всеки се стреми да прави нещо. Има разшумяване. И този напредък се дължи на хората, които обичат да слушат музика, желаят да си създадат концерт, празненство или празненство, желаят да поканят музиканти, а не да пускат записи. По този метод музикантите са подтиквани да създадат нещо ново, да издадат албум. Това е едно надграждане...
Вълдобрев: И това има връзка с предходния въпрос – канят те, когато видят, че се раздаваш. И знаят, че ще видят едни хора, които няма да маркират, а ще одобряват всичко прочувствено. Радостното е, че има от ден на ден групи, които одобряват работата си по този метод. Всичко това се вижда от хората.
Снимка: Даниел Димитров - И двамата сте мултиартисти: Сетфан Вълдобрев е и в театъра, и в киното, и е създател на музика и текстове, Стунджи пък е част от планове във всички вероятни жанрове на музиката, настрана от това е занаятчия на десетки типове ударни принадлежности. Какво диктува построяването и надграждането на този мултиартистизъм?
Стунджи: Не мисля, че би трябвало да се слагат граници...
Вълдобрев:... и това не го правиш съзнателно, а тъй като можеш...
Стунджи:... и тъй като имаш потребност да го изкараш от себе си.
Вълдобрев: Аз, да вземем за пример, доста желая да танцувам. Като видя национални танци, от вътре ми идва да стана и да заиграя. Но всичко е единствено във фантазията ми, свивам се в ъгъла и се укривам, тъй като, в случай че изляза, ще стана за смях.
Петимата вълшебници от Оз Атанас Атанасов, Вежен Велчовски, Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев и Цветана Манева изиграха „ Хората от Оз “ за 102-и път
Стунджи: Същото е и при мен с танците, макар че цялостен живот съм свирил на танцови сформира и желая да играя като същински танцьор, само че не мога и това е.
Вълдобрев: Това, което по-скоро ни сплотява е, че не обичаме климатици (Смее се – бел. а.) и най-вече ни разединява от останалите в групата.
Стунджи: Не обичаме климатици, обичаме топлото, лятото и слънцето.
- Мултиартисти сте, не обичате танци, ненавиждате климатиците. Явно много си наподобявате.
Вълдобрев: Има една голяма разлика обаче. Стунджи, както се занимава с хиляда неща, е най-подреденият човек, който изобщо може да си визиите. При него всичко е ясно разграфено – до милиметър и до секунда. При мен нищо не е ясно, само че отново се случват нещата. Което е знамение и не знам по какъв начин става. (Смее се – бел. а.)
Снимка: Даниел Димитров - Има ли песни, които не стават за огромен концерт?
Стунджи: Това е моята ария, която още не съм измислил (Смее се – бел. а.).
Вълдобрев: От две години ги апелирам да запишем албум, в който да не съм единствено аз композиторът. Ние сме петима и всеки като измисли по 2-3 песни – ето го новият албум.
Стунджи: Това е втурване от горе, Божа работа, даденост. Не ми е обещано да измисля ария...
Стефан Вълдобрев – с възприятие за мярка и чувство за усет „ Не ме нервира звъненето на телефони в театъра ", споделя артистът, който с идентичен триумф се изявява в музиката и киното
Вълдобрев: Ти измисли бийт, а аз ще измисля песента. Съвременните песни са 90 на 100 бийт, няма мелодия.
Стунджи: Аз, като измисля бийт, се оказва, че с този бийт са записани някъде към 8,7 милиона песни в света.
- Кой е гръбнакът на „ Обичайните обвинени “?
Стунджи: Ако приказваме за осъществяването, барабаните водят ритъма. Но в случай че приказваме за креативен гръбнак – това е Стефан.
- Всичко ли е под негов диктат?
Стунджи: Той просто ражда забавни хрумвания, които всички ние възприемаме, от време на време спорим. Поне до момента е било по този начин и, популярност Богу, че е по този начин, тъй като е сполучливо.
Вълдобрев: Обсъждаме доста. Ако съм уверен в нещо, бързо ги увещавам и тях, и става доста елементарно. Но, в случай че имам подозрения, доста се вслушвам. Затова тези разисквания за доста значими.
- Стунджи, работил сте с огромни имена в поп музиката като Вили Казасян и Емил Димитров, от които може би сте научил доста. На какво Ви научи работата със Стефан Вълдобрев, става известно, че имате професионални връзки от 25 години?
Стунджи: Има на какво да ме научи. Той споделя за себе си, че избухва и не се въздържа, само че аз експлодирам повече от него, и то без да има смисъл (Тук Стефан Вълдобрев кима неблагоприятно – бел. а.). И тъкмо това се пробвам да възприема от него – да виждам от горната страна на нещата, по-наедро, не толкоз детайлно и дребнаво.
Вълдобрев: Разбирам те какво имаш поради. Понякога има дребни неща, за които може да се хванеш, че те нервират. Обаче, в случай че погледнеш огромната картина, разбираш, че е доста по-важно да действаш напред. Тогава дребните неща нямат смисъл.
Стунджи: Това е, на което Стефан ме учи и към момента се пробвам да бъда подобен, само че не го реализирам на 100 % към момента.
Снимка: Даниел Димитров - Знам, че и двамата имате какво да кажете за Милчо Левиев...
Стунджи: Той беше подстрекател, преподавател и огромна персона, и хуморът му беше доста занимателен. За мен е било огромна чест да изсвирвам с него, тъй като е школа.
Веднъж, след един концерт, на сутринта се разминаваме в хотела. Вече беше време да си вървим, той се обръща към мен и ми споделя: „ Стунджи, в случай че инцидентно ти излезе гиг, вземи го! “. Голям шегобиец беше.
Вълдобрев: През 1993 година бях студент в 4-ти курс, във ВИТИЗ. Вече бях написал 8-9 музики за театрални спектакли и те бяха събрани в една касетка. При едно от първите връщания на Милчо Левиев в България бях помолил моя преподавател Тодор Колев да му даде касетката за мнение. Защото знаех, че Милчо също е композирал за спектакъл, даже първата му работа е била в Пловдивския спектакъл като композитор. После се видяхме с Тодор Колев и той ми сподели: „ Чу я доста деликатно – няколко пъти, и сподели, че е театрална музика пар екселанс, и счита, че би трябвало да продължаваш да пишеш по този метод “.
За мен в този миг това беше доста значимо, тъй като бях първоначално и не знаех дали мога. След това, през годините, написах десетки композиции.
- Стана ясно, че се познавате от четвърт век. Накрая, дано всеки от вас да каже по какъв начин другият се трансформирал за това време.
Стунджи: Стефан беше по-слаб (И двамата избухват в смях – бел. а.). Той към този момент е по-здраво стъпил на земята, по-мъдър е. Няма го това младежко хвърчене в облаците. Като музикант има доста положителни попадения – като музика в театъра и на рок сцената. Определено мога да кажа, че има развиване (Смее се – бел. а.).
Вълдобрев: Стунджи беше по-нетърпелив. Имаше по-южняшки характер като по-млад, по-дълга коса, по-испански тип, някак по-потаен за мен. Сега се е побългарил, в хубавия смисъл на думата. По-благ е, деликатен, открит, бодър. Много одобрявам, когато се усмихва. Покрай моите актьорски държания, възприятието ни за комизъм – и на Стунджи, и моето, и на останалите Заподозрени, доста прелестно се разви в една посока. В началото беше по-трудно, тъй като всеки имаше малко по-различно чувство за нещата. Но, с течение на времето, започнахме да приказваме на един език, да вършим всичко с усмивка и незабавно да се разбираме, тъй като възприятието ни за комизъм е общо.
Когато двамата седнат един до различен, усещаш по какъв начин огромното сърце на Стефан е като батерия за близките, а Стунджи е обвивката – душата, способна на приюти всеки посетител и да го приземи със силата на разсъдъка.
Няма нищо инцидентно в това, че самият Милчо Левиев дава косвен подтик на начинаещия тогава музикант Стефан Вълдобрев. А медиаторът в тази „ връзка “ е учителят Тодор Колев. Началото за Стунджи е през далечната 1974 година, когато сяда за пианото, само че в това време се обръща и към ударните принадлежности. Успехът идва напълно скоро – от най-ранна възраст той е в основата на разнообразни сформира като барабанист. И по този начин е до ден сегашен – и Вълдобрев, и Стунджи са запазена марка за високо качество.
Стефан Вълдобрев и " Обичайните обвинени " с огромен зимен концерт Обичайно и този път ще чуем най-хубавите им песни в продължение на най-малко два часа
Броени дни преди втория огромен концерт на „ Обичайните обвинени “ в зала 1 на НДК и след стотици срещи с публиката, Стефан Вълдобрев и Стоян Янкулов - Стунджи вършат къс обзор на едно другарство, което продължава към този момент четвърт век.
Вълдобрев и Стунджи – за нещата, които ги свързват и за тези, които и разделяг, за благосъстоянието на България, за подема в българската музика, за фантазиите, за огромните имена в културата и особено – за Милчо Левиев.
- Обикаляте страната надлъж и нашир. Научихте ли нещо ново за хората в България?
Стефан Вълдобрев: Да. Много прекрасен въпрос е това. Защото всяка вечер виждам нещо, което ми се желае да споделя - България изобилства от прелестни хора. В същото време, седим и се чудим за какво се демонстрира другото й лице, и за какво тези прелестни хора са натикани в ъгъла, в периферията.
Стунджи: Слава Богу, има младежи, които идват да гледат и да слушат музиката, която вършим – това, което сме ние. От друга страна, публиката е такава, каквото ти я направиш – като метод на осъществяване, като разпределяне и 100-процентово отдаване на сцената. Ни минимум не си разрешаваме да заблуждаваме публиката и да я лъжем с нещо. И тя ни се доверява изцяло.
Не знам при другите реализатори дали е същото. Но ние виждаме едни щастливи младежи.
Вълдобрев: Наскоро отново ни споделиха: „ Вие, в този дребен град, на този дребен площад, направихте концерт като за последно “.
Стунджи: И всякога е по този начин. Ние няма по какъв начин да не се раздаваме.
Вълдобрев: Никога не си разрешаваме да отидем някъде проформа, да отбием номера, да си изпеем песничките и да бягаме.
Аз обичам да приказвам с хората, обичам да ги опознавам, да ги схвана какви са. Преди да отида някъде, постоянно се интересувам с какво се занимават, какво вършат, срещам се с тях и тогава виждам тези хубави, страхотни хора, с които е изпълнена цялата ни страна.
Стунджи: Впечатленията на Стефан са по-истински, тъй като той е по-контактен, за разлика от мен. Той доста приказва с хората и се раздава.
- Казвате, че публиката е такава, каквото я извършите. Но може ли публиката да диктува настроението на един концерт от началото до края?
Вълдобрев: Случвало се и ние да диктуваме нейното въодушевление и тя да диктува нашето.
Стунджи: Публиката диктува нашето въодушевление най-често при започване на концерта. Тогава започваме да се чудим какво става – добре ли е всичко... Но, в последна сметка, ние вършим това, което можем и нещата постоянно се обръщат.
100 % Вълдобрев – без Вълдобрев Близо 20 негови шлагера свързват истории и герои в представлението „ По-полека “ на сцената на Младежкия спектакъл
- Вие сте двама от най-ангажираните актьори в страната. Какво бихте споделили на сътрудниците ви, които настояват, че за музикантите у нас работа няма и музикант къща не храни?
Вълдобрев: На този въпрос Миро (китаристът Мирослав Иванов, един от „ Обичайните обвинени “ – бел. а.) нормално дава отговор: „ Ами не храни, тъй като няма къща! “ (Смее се – бел. а.). Но в тази ситуация Стунджи е най-работещият музикант – и къща храни, и студио, даже, и гараж (Смее се – бел. а.). Това е студиото, в което репетираме и записваме.
Стунджи: Преди имаше интервал, в който всичко беше замряло, нямаше никакъв интерес. Но в последните 3-4-5 години има огромен напредък. Има доста музиканти. Много млади напъплят. Всеки се стреми да прави нещо. Има разшумяване. И този напредък се дължи на хората, които обичат да слушат музика, желаят да си създадат концерт, празненство или празненство, желаят да поканят музиканти, а не да пускат записи. По този метод музикантите са подтиквани да създадат нещо ново, да издадат албум. Това е едно надграждане...
Вълдобрев: И това има връзка с предходния въпрос – канят те, когато видят, че се раздаваш. И знаят, че ще видят едни хора, които няма да маркират, а ще одобряват всичко прочувствено. Радостното е, че има от ден на ден групи, които одобряват работата си по този метод. Всичко това се вижда от хората.
Снимка: Даниел Димитров - И двамата сте мултиартисти: Сетфан Вълдобрев е и в театъра, и в киното, и е създател на музика и текстове, Стунджи пък е част от планове във всички вероятни жанрове на музиката, настрана от това е занаятчия на десетки типове ударни принадлежности. Какво диктува построяването и надграждането на този мултиартистизъм?
Стунджи: Не мисля, че би трябвало да се слагат граници...
Вълдобрев:... и това не го правиш съзнателно, а тъй като можеш...
Стунджи:... и тъй като имаш потребност да го изкараш от себе си.
Вълдобрев: Аз, да вземем за пример, доста желая да танцувам. Като видя национални танци, от вътре ми идва да стана и да заиграя. Но всичко е единствено във фантазията ми, свивам се в ъгъла и се укривам, тъй като, в случай че изляза, ще стана за смях.
Петимата вълшебници от Оз Атанас Атанасов, Вежен Велчовски, Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев и Цветана Манева изиграха „ Хората от Оз “ за 102-и път
Стунджи: Същото е и при мен с танците, макар че цялостен живот съм свирил на танцови сформира и желая да играя като същински танцьор, само че не мога и това е.
Вълдобрев: Това, което по-скоро ни сплотява е, че не обичаме климатици (Смее се – бел. а.) и най-вече ни разединява от останалите в групата.
Стунджи: Не обичаме климатици, обичаме топлото, лятото и слънцето.
- Мултиартисти сте, не обичате танци, ненавиждате климатиците. Явно много си наподобявате.
Вълдобрев: Има една голяма разлика обаче. Стунджи, както се занимава с хиляда неща, е най-подреденият човек, който изобщо може да си визиите. При него всичко е ясно разграфено – до милиметър и до секунда. При мен нищо не е ясно, само че отново се случват нещата. Което е знамение и не знам по какъв начин става. (Смее се – бел. а.)
Снимка: Даниел Димитров - Има ли песни, които не стават за огромен концерт?
Стунджи: Това е моята ария, която още не съм измислил (Смее се – бел. а.).
Вълдобрев: От две години ги апелирам да запишем албум, в който да не съм единствено аз композиторът. Ние сме петима и всеки като измисли по 2-3 песни – ето го новият албум.
Стунджи: Това е втурване от горе, Божа работа, даденост. Не ми е обещано да измисля ария...
Стефан Вълдобрев – с възприятие за мярка и чувство за усет „ Не ме нервира звъненето на телефони в театъра ", споделя артистът, който с идентичен триумф се изявява в музиката и киното
Вълдобрев: Ти измисли бийт, а аз ще измисля песента. Съвременните песни са 90 на 100 бийт, няма мелодия.
Стунджи: Аз, като измисля бийт, се оказва, че с този бийт са записани някъде към 8,7 милиона песни в света.
- Кой е гръбнакът на „ Обичайните обвинени “?
Стунджи: Ако приказваме за осъществяването, барабаните водят ритъма. Но в случай че приказваме за креативен гръбнак – това е Стефан.
- Всичко ли е под негов диктат?
Стунджи: Той просто ражда забавни хрумвания, които всички ние възприемаме, от време на време спорим. Поне до момента е било по този начин и, популярност Богу, че е по този начин, тъй като е сполучливо.
Вълдобрев: Обсъждаме доста. Ако съм уверен в нещо, бързо ги увещавам и тях, и става доста елементарно. Но, в случай че имам подозрения, доста се вслушвам. Затова тези разисквания за доста значими.
- Стунджи, работил сте с огромни имена в поп музиката като Вили Казасян и Емил Димитров, от които може би сте научил доста. На какво Ви научи работата със Стефан Вълдобрев, става известно, че имате професионални връзки от 25 години?
Стунджи: Има на какво да ме научи. Той споделя за себе си, че избухва и не се въздържа, само че аз експлодирам повече от него, и то без да има смисъл (Тук Стефан Вълдобрев кима неблагоприятно – бел. а.). И тъкмо това се пробвам да възприема от него – да виждам от горната страна на нещата, по-наедро, не толкоз детайлно и дребнаво.
Вълдобрев: Разбирам те какво имаш поради. Понякога има дребни неща, за които може да се хванеш, че те нервират. Обаче, в случай че погледнеш огромната картина, разбираш, че е доста по-важно да действаш напред. Тогава дребните неща нямат смисъл.
Стунджи: Това е, на което Стефан ме учи и към момента се пробвам да бъда подобен, само че не го реализирам на 100 % към момента.
Снимка: Даниел Димитров - Знам, че и двамата имате какво да кажете за Милчо Левиев...
Стунджи: Той беше подстрекател, преподавател и огромна персона, и хуморът му беше доста занимателен. За мен е било огромна чест да изсвирвам с него, тъй като е школа.
Веднъж, след един концерт, на сутринта се разминаваме в хотела. Вече беше време да си вървим, той се обръща към мен и ми споделя: „ Стунджи, в случай че инцидентно ти излезе гиг, вземи го! “. Голям шегобиец беше.
Вълдобрев: През 1993 година бях студент в 4-ти курс, във ВИТИЗ. Вече бях написал 8-9 музики за театрални спектакли и те бяха събрани в една касетка. При едно от първите връщания на Милчо Левиев в България бях помолил моя преподавател Тодор Колев да му даде касетката за мнение. Защото знаех, че Милчо също е композирал за спектакъл, даже първата му работа е била в Пловдивския спектакъл като композитор. После се видяхме с Тодор Колев и той ми сподели: „ Чу я доста деликатно – няколко пъти, и сподели, че е театрална музика пар екселанс, и счита, че би трябвало да продължаваш да пишеш по този метод “.
За мен в този миг това беше доста значимо, тъй като бях първоначално и не знаех дали мога. След това, през годините, написах десетки композиции.
- Стана ясно, че се познавате от четвърт век. Накрая, дано всеки от вас да каже по какъв начин другият се трансформирал за това време.
Стунджи: Стефан беше по-слаб (И двамата избухват в смях – бел. а.). Той към този момент е по-здраво стъпил на земята, по-мъдър е. Няма го това младежко хвърчене в облаците. Като музикант има доста положителни попадения – като музика в театъра и на рок сцената. Определено мога да кажа, че има развиване (Смее се – бел. а.).
Вълдобрев: Стунджи беше по-нетърпелив. Имаше по-южняшки характер като по-млад, по-дълга коса, по-испански тип, някак по-потаен за мен. Сега се е побългарил, в хубавия смисъл на думата. По-благ е, деликатен, открит, бодър. Много одобрявам, когато се усмихва. Покрай моите актьорски държания, възприятието ни за комизъм – и на Стунджи, и моето, и на останалите Заподозрени, доста прелестно се разви в една посока. В началото беше по-трудно, тъй като всеки имаше малко по-различно чувство за нещата. Но, с течение на времето, започнахме да приказваме на един език, да вършим всичко с усмивка и незабавно да се разбираме, тъй като възприятието ни за комизъм е общо.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ