Изгряващата група KASHMIR… или какво означава „рок за душата”
Те са четирима души, на първо място другари, които единствено за две години съумяват да стъпят съществено на музикалната сцена в морската ни столица. Всеки със своята специалност и обучение – при множеството математическо или икономическо. Според тях обаче не е належащо да си „ учил за музикант ”, с цел да можеш да се изразяваш посредством изкуството. И в дребното си свободно време вършат точно това – творят. Репетират в студио, което разделят с още две групи. А мотивацията – музиката им е нужна дневна доза опиат. Описват стила си като „ рок за душата ”, а себе си музикантите дефинират като „ интелигентни реалисти ”, които мечтаят за все по-големи подиуми. Но основа за тях е страстта, която предават.
Избрахме да ви срещнем с Явор ( вокал ), Кристиян ( китара ), Живко ( бас ) и Миро ( барабани ) от група KASHMIR освен тъй като сме техни почитатели, само че и тъй като имаме вяра, че за упоритите и надарени българи би трябвало да се приказва. И да се слушат.
Разкажете за началото на групата – по кое време и по какъв начин се събрахте и какво свързва всеки от членовете с другите. Къде репетирате?
Явор: Групата бе образувана през 2016 година във Варна, изпълнявайки кавър версии на типичен рок шлагери. В първичния си състав се състоеше от шестима членове, само че след това претърпя много промени. Различията сред музикалните усети, желания и, не на последно място, характерите на всеки от музикантите бяха причина за неизбежно изменение във групировката. С времето, последователно, бандата откри „ своя ” жанр, тон, страст и душа.
Понастоящем, зад името KASHMIR стоят четирима музиканти – Явор (вокал), Кристиян (китара), Живко (бас) и Миро (барабани). Именно в този си състав, групата стартира с все по-ускорени темпове да основава своя лична музика в жанр „ Rock from the bottom of the heart...and somewhere between Seattle, California and the classic rock vibes ”. Или както ние обичаме да споделяме “rock for your soul ” (бел. ред.: рок за душата). Това е и нещо като мото на групата. Отдаваме огромно значение на страстта в музиката. Тя не е просто изсвирени/изпети ноти, теоретично правилно съчетани по сред си и превърнати в ария. Тя би трябвало да споделя, да предава нашите усеща и в случай че някой, някъде чуе нашите страсти и по някакъв метод разпознае част от себе си в тях, то нашите старания не са били напразни. Мисля, че точно този взор върху това изкуство ни сплотява и се усеща, че тази връзка сред нас става все по-силна.-->
Ние не сме просто четирима души, които свирят дружно, ние сме другари и отвън сцената или репетиционната, което прави целия развой още по-приятен. Самото „ изкуство ” се случва в малко репетиционно студио, което разделяме с още две групи, само че пък е изцяло оборудвано и функционално, съгласно нашите потребности. На този стадий, това е изцяло задоволително, с цел да продължаваме да свирим и творим.
Живко: През лятото на 2016 година с мен се свърза Светлозар – момче, с което бяхме работили дружно и с което свирехме понякога. Това, което ме попита той, беше дали желая да изсвирвам в групата. След като ми показа за жанра, в който ще свирим, аз незабавно се съгласих. С течение на времето групата мина през трансформация, смени своя състав и жанр, само че в последна сметка, намерихме своето звучене.
Как измислихте името?
Явор: Името е повлияно от ария на именитите Led Zeppelin. Въпреки това, стилът на нашата музика е, бих споделил, надалеч от този на великата британска група. Често, хората, които не са ни чували, чакат да сме кавър тайфа или най-малко да чуят Whole lotta love или Black dog на наш концерт, само че истината е, че всеки от нас избира да се движи към новото и особеното. Музиката като цяло еволюира непрекъснато и ние също би трябвало да способстваме за това развиване. Това е и повода да се стремим към съвременно звучене, само че в същото време да помним и почитаме най-великите в жанра.
Снимка: Wild Child Fest 2018
Кой ви въодушевява? Каква музика слушахте като деца и младежи?
Явор: Музикалните усети на всеки от нас са колкото разнообразни, толкоз и идентични. Истината е, че когато музиката е хубава, всеки от нас го прави оценка и усеща, макар че в свободното си време слушаме разнообразни неща. Именно това е повода да черпим ентусиазъм от най-различни групи – от Pearl Jam до The Doors, от Red Hot Chili Peppers до Led Zeppelin, от Muse до Alice in Chains и така нататък Има толкоз доста невероятни музиканти, от които можем единствено да се учим. Като младежи сме слушали най-различна музика, само че от рок жанра ни сплотяват 90-арски групи, както и типичен такива като Metallica, да вземем за пример.
Какво сте приключили и по какъв начин това се съчетава с музиката?
Явор: Аз приключих Математическа гимназия във Варна, след което Икономически университет. Допирните точки сред това и музиката се свеждат до нула, само че мисля, че в това няма нищо неприятно. Не е належащо човек да е „ учил за музикант ”, с цел да може да се показва посредством изкуството. Аз съм удовлетворен, че в свободното си време съумявам да намеря метод да се отдам на музиката и от тази позиция мисля, че съумявам да съчетая работата с изкуството.
Крис: Аз приключих приблизително обучение в Трета Природо-математическа гимназия във Варна и след това висше юридическо, само че през цялото това време постоянно съм знаел и усещал, че желая да се занимавам с музика.
Живко: Завършил съм гимназия по стопанска система, сега изучавам в Техническия университет във Варна. Това, което съм учил и изучавам, по никакъв метод не се съчетава с това, което обичам да върша в свободното си време, а точно да изсвирвам!
Снимка: Wild Child Fest 2018
Вие имате разнообразни специалности и репетирате в свободното си време. Музиката ви е занимание. Каква е мотивацията ви?
Явор: За мен музиката е повече от занимание. Има доста пристрастеност в това изкуство и колкото повече човек го практикува и то сполучливо, толкоз повече връзката с него става по-силна. Въпреки че започнах късно своя музикален път, към този момент не си представям в миналото, по някаква причина да се откажа от него.
Крис: При мен с времето музиката също се трансформира в нещо като фикс идея. Музиката е опиат. Ставаш разтревожен, в случай че не си вземеш дневната доза музициране. Това чувство се ускори у мен още повече, когато почувствах свободата да показвам себе си, пишейки и изпълнявайки моя лична музика. Усещането да свириш музиката, която си написал самичък, е несравнимо.
Живко: За мен музиката е метод, по който съзнанието ми се освобождава от ежедневното напрежение. Без нея животът ми би бил сив и отегчителен.
Снимка: Varna Live Club
Мислите ли да се занимавате професионално?
Явор: Това е нещо като тематика „ табу ”. Мисля, че всеки от нас скрито си мечтае да се трансформира в рок звездата, която ще покори международната или най-малко българската сцена. Но също по този начин, всеки от нас е задоволително образован реалист, с цел да знае, че това е доста мъчно и шансът за сходно развиване е най-малък. Поради това, избираме да се осигурим професионално, а някой ден… знае ли човек – продължаваме да мечтаем.
Крис: Към момента това е единствено в областта на фантазиите. В бъдеще... никой не знае.
Къде свирите?
Явор: До момента, главните ни театрални изяви са сведени до локалните варненски заведения, през летния сезон постоянно свирим на рок фестивали, а от скоро имаме участия и в клубове в други градове.
Снимка: Varna Live Club
Имате авторски парчета…
Явор: Все още работим по първия си албум и той не е записан. Затова и все още разполагаме единствено с live записи от наши концерти.
Крис: Аз бих добавил единствено, че всеки, който желае да чуе нашата музика, може да потърси, където има качени задоволително live видеа от наши участия.
Как финансирате работата си?
Явор: Основно процеса финансираме със лични средства. Това са разноски за музикалните принадлежности, аксесоари и съставни елементи към тях, съпътстващите ги поправки, както и тези за репетиционната. Знаейки, че го вършим в името на музиката, нямаме срещу да влагаме средства, доколкото е допустимо. От скоро, имаме продуцент в лицето на Мотоклуб „ Диви деца ” във Варна, които също ни оказват помощ със записите на идния албум, участия и така нататък
В какви състезания сте взели участие?
Явор: През лятото на 2018 година участвахме в конкурс Wild Child Fest 2018. Това е фестивал за млади рок групи от цялата страна, който се провежда от Мотоклуб „ Диви деца ” в последните няколко години. В интерес на истината, записахме се на смешка. Тогава просто търсихме още една сцена за изява, на която да свирим. С течение на събитията, спечелихме първо място на състезанието. Наградата за него е запис на албум, което е невероятна опция за група от нашия сан. След това уредниците ни предложиха, като допълнение, да ни станат и продуценти, което бе още един позитив за нас и още един късмет.
И тривиалния въпрос – бъдещите ви креативен проекти?
Явор: Продължаваме да се фокусираме върху основаването на наша музика, с която да се показваме и по опция да достигнем до повече хора, тъй като несъмнено имаме какво да им разкажем с нашите песни. Надяваме се през 2019 година да издадем първия си албум и той да се одобри топло от българската и задгранична рок публика.
Малък пазар ли е България? Имате ли проекти за чужбина?
Явор: Определено има какво да се желае от пазара в България. Все по-малко са слушателите, които са „ отворени ” към нова музика в този жанр, само че аз съм на мнение, че когато нещо се прави добре и качествено, то постоянно ще откри своите съидейници. Със сигурност ще се опитаме да пласираме музиката си и в чужбина посредством познатите музикални платформи. В днешно време имаме невероятната опция да достигнем до слушатели по целия свят и би трябвало да сме луди, с цел да не я използваме.
Снимка: Wild Child Fest 2018
Какви хора ви слушат?
Явор: Стремим се да притеглим младежи, които да харесат нашата музика. Ясно виждаме и осъзнаваме каква музика слуша младото потомство през днешния ден, само че все пак мисля, че можем да достигнем до тях и това би била най-голямата премия за нас. В интерес на истината, и хора на междинна и над междинната възраст ни одобряват сносно, за което сме признателни.
Крис: Някои биха споделили, че музиката ни е комерсиална, само че аз не обичам това определение и бих я дефинирал като „ елементарно достигаща до необятен кръг от хора “.
Има ли нещо, което бихте трансформирали в страната, в случай че можехте, което да е в интерес на прохождащи музиканти?
Явор: Има толкоз доста неща, които биха могли да са в помощ на младите музиканти, а и на артистите като цяло. Истината е, че има доста надарени хора, които са принудени да угнетен този собствен гений и да се отдадат на друго кариерно развиване, с цел да си подсигуряват някакво умерено финансово положение. Това е тъжно.
Избрахме да ви срещнем с Явор ( вокал ), Кристиян ( китара ), Живко ( бас ) и Миро ( барабани ) от група KASHMIR освен тъй като сме техни почитатели, само че и тъй като имаме вяра, че за упоритите и надарени българи би трябвало да се приказва. И да се слушат.
Разкажете за началото на групата – по кое време и по какъв начин се събрахте и какво свързва всеки от членовете с другите. Къде репетирате?
Явор: Групата бе образувана през 2016 година във Варна, изпълнявайки кавър версии на типичен рок шлагери. В първичния си състав се състоеше от шестима членове, само че след това претърпя много промени. Различията сред музикалните усети, желания и, не на последно място, характерите на всеки от музикантите бяха причина за неизбежно изменение във групировката. С времето, последователно, бандата откри „ своя ” жанр, тон, страст и душа.
Понастоящем, зад името KASHMIR стоят четирима музиканти – Явор (вокал), Кристиян (китара), Живко (бас) и Миро (барабани). Именно в този си състав, групата стартира с все по-ускорени темпове да основава своя лична музика в жанр „ Rock from the bottom of the heart...and somewhere between Seattle, California and the classic rock vibes ”. Или както ние обичаме да споделяме “rock for your soul ” (бел. ред.: рок за душата). Това е и нещо като мото на групата. Отдаваме огромно значение на страстта в музиката. Тя не е просто изсвирени/изпети ноти, теоретично правилно съчетани по сред си и превърнати в ария. Тя би трябвало да споделя, да предава нашите усеща и в случай че някой, някъде чуе нашите страсти и по някакъв метод разпознае част от себе си в тях, то нашите старания не са били напразни. Мисля, че точно този взор върху това изкуство ни сплотява и се усеща, че тази връзка сред нас става все по-силна.-->
Ние не сме просто четирима души, които свирят дружно, ние сме другари и отвън сцената или репетиционната, което прави целия развой още по-приятен. Самото „ изкуство ” се случва в малко репетиционно студио, което разделяме с още две групи, само че пък е изцяло оборудвано и функционално, съгласно нашите потребности. На този стадий, това е изцяло задоволително, с цел да продължаваме да свирим и творим.
Живко: През лятото на 2016 година с мен се свърза Светлозар – момче, с което бяхме работили дружно и с което свирехме понякога. Това, което ме попита той, беше дали желая да изсвирвам в групата. След като ми показа за жанра, в който ще свирим, аз незабавно се съгласих. С течение на времето групата мина през трансформация, смени своя състав и жанр, само че в последна сметка, намерихме своето звучене.
Как измислихте името?
Явор: Името е повлияно от ария на именитите Led Zeppelin. Въпреки това, стилът на нашата музика е, бих споделил, надалеч от този на великата британска група. Често, хората, които не са ни чували, чакат да сме кавър тайфа или най-малко да чуят Whole lotta love или Black dog на наш концерт, само че истината е, че всеки от нас избира да се движи към новото и особеното. Музиката като цяло еволюира непрекъснато и ние също би трябвало да способстваме за това развиване. Това е и повода да се стремим към съвременно звучене, само че в същото време да помним и почитаме най-великите в жанра.
Снимка: Wild Child Fest 2018 Кой ви въодушевява? Каква музика слушахте като деца и младежи?
Явор: Музикалните усети на всеки от нас са колкото разнообразни, толкоз и идентични. Истината е, че когато музиката е хубава, всеки от нас го прави оценка и усеща, макар че в свободното си време слушаме разнообразни неща. Именно това е повода да черпим ентусиазъм от най-различни групи – от Pearl Jam до The Doors, от Red Hot Chili Peppers до Led Zeppelin, от Muse до Alice in Chains и така нататък Има толкоз доста невероятни музиканти, от които можем единствено да се учим. Като младежи сме слушали най-различна музика, само че от рок жанра ни сплотяват 90-арски групи, както и типичен такива като Metallica, да вземем за пример.
Какво сте приключили и по какъв начин това се съчетава с музиката?
Явор: Аз приключих Математическа гимназия във Варна, след което Икономически университет. Допирните точки сред това и музиката се свеждат до нула, само че мисля, че в това няма нищо неприятно. Не е належащо човек да е „ учил за музикант ”, с цел да може да се показва посредством изкуството. Аз съм удовлетворен, че в свободното си време съумявам да намеря метод да се отдам на музиката и от тази позиция мисля, че съумявам да съчетая работата с изкуството.
Крис: Аз приключих приблизително обучение в Трета Природо-математическа гимназия във Варна и след това висше юридическо, само че през цялото това време постоянно съм знаел и усещал, че желая да се занимавам с музика.
Живко: Завършил съм гимназия по стопанска система, сега изучавам в Техническия университет във Варна. Това, което съм учил и изучавам, по никакъв метод не се съчетава с това, което обичам да върша в свободното си време, а точно да изсвирвам!
Снимка: Wild Child Fest 2018 Вие имате разнообразни специалности и репетирате в свободното си време. Музиката ви е занимание. Каква е мотивацията ви?
Явор: За мен музиката е повече от занимание. Има доста пристрастеност в това изкуство и колкото повече човек го практикува и то сполучливо, толкоз повече връзката с него става по-силна. Въпреки че започнах късно своя музикален път, към този момент не си представям в миналото, по някаква причина да се откажа от него.
Крис: При мен с времето музиката също се трансформира в нещо като фикс идея. Музиката е опиат. Ставаш разтревожен, в случай че не си вземеш дневната доза музициране. Това чувство се ускори у мен още повече, когато почувствах свободата да показвам себе си, пишейки и изпълнявайки моя лична музика. Усещането да свириш музиката, която си написал самичък, е несравнимо.
Живко: За мен музиката е метод, по който съзнанието ми се освобождава от ежедневното напрежение. Без нея животът ми би бил сив и отегчителен.
Снимка: Varna Live Club Мислите ли да се занимавате професионално?
Явор: Това е нещо като тематика „ табу ”. Мисля, че всеки от нас скрито си мечтае да се трансформира в рок звездата, която ще покори международната или най-малко българската сцена. Но също по този начин, всеки от нас е задоволително образован реалист, с цел да знае, че това е доста мъчно и шансът за сходно развиване е най-малък. Поради това, избираме да се осигурим професионално, а някой ден… знае ли човек – продължаваме да мечтаем.
Крис: Към момента това е единствено в областта на фантазиите. В бъдеще... никой не знае.
Къде свирите?
Явор: До момента, главните ни театрални изяви са сведени до локалните варненски заведения, през летния сезон постоянно свирим на рок фестивали, а от скоро имаме участия и в клубове в други градове.
Снимка: Varna Live Club Имате авторски парчета…
Явор: Все още работим по първия си албум и той не е записан. Затова и все още разполагаме единствено с live записи от наши концерти.
Крис: Аз бих добавил единствено, че всеки, който желае да чуе нашата музика, може да потърси, където има качени задоволително live видеа от наши участия.
Как финансирате работата си?
Явор: Основно процеса финансираме със лични средства. Това са разноски за музикалните принадлежности, аксесоари и съставни елементи към тях, съпътстващите ги поправки, както и тези за репетиционната. Знаейки, че го вършим в името на музиката, нямаме срещу да влагаме средства, доколкото е допустимо. От скоро, имаме продуцент в лицето на Мотоклуб „ Диви деца ” във Варна, които също ни оказват помощ със записите на идния албум, участия и така нататък
В какви състезания сте взели участие?
Явор: През лятото на 2018 година участвахме в конкурс Wild Child Fest 2018. Това е фестивал за млади рок групи от цялата страна, който се провежда от Мотоклуб „ Диви деца ” в последните няколко години. В интерес на истината, записахме се на смешка. Тогава просто търсихме още една сцена за изява, на която да свирим. С течение на събитията, спечелихме първо място на състезанието. Наградата за него е запис на албум, което е невероятна опция за група от нашия сан. След това уредниците ни предложиха, като допълнение, да ни станат и продуценти, което бе още един позитив за нас и още един късмет.
И тривиалния въпрос – бъдещите ви креативен проекти?
Явор: Продължаваме да се фокусираме върху основаването на наша музика, с която да се показваме и по опция да достигнем до повече хора, тъй като несъмнено имаме какво да им разкажем с нашите песни. Надяваме се през 2019 година да издадем първия си албум и той да се одобри топло от българската и задгранична рок публика.
Малък пазар ли е България? Имате ли проекти за чужбина?
Явор: Определено има какво да се желае от пазара в България. Все по-малко са слушателите, които са „ отворени ” към нова музика в този жанр, само че аз съм на мнение, че когато нещо се прави добре и качествено, то постоянно ще откри своите съидейници. Със сигурност ще се опитаме да пласираме музиката си и в чужбина посредством познатите музикални платформи. В днешно време имаме невероятната опция да достигнем до слушатели по целия свят и би трябвало да сме луди, с цел да не я използваме.
Снимка: Wild Child Fest 2018 Какви хора ви слушат?
Явор: Стремим се да притеглим младежи, които да харесат нашата музика. Ясно виждаме и осъзнаваме каква музика слуша младото потомство през днешния ден, само че все пак мисля, че можем да достигнем до тях и това би била най-голямата премия за нас. В интерес на истината, и хора на междинна и над междинната възраст ни одобряват сносно, за което сме признателни.
Крис: Някои биха споделили, че музиката ни е комерсиална, само че аз не обичам това определение и бих я дефинирал като „ елементарно достигаща до необятен кръг от хора “.
Има ли нещо, което бихте трансформирали в страната, в случай че можехте, което да е в интерес на прохождащи музиканти?
Явор: Има толкоз доста неща, които биха могли да са в помощ на младите музиканти, а и на артистите като цяло. Истината е, че има доста надарени хора, които са принудени да угнетен този собствен гений и да се отдадат на друго кариерно развиване, с цел да си подсигуряват някакво умерено финансово положение. Това е тъжно.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ