Основната причина за смъртността в България - сърдечно-съдовите заболявания
Те обуславят 61,1% от всички случаи, следват онкоболестите с 16,5%
Основната причина за смъртността в България не престават да бъдат болесттите на сърдечно-съдовата система, които обуславят 61.1% от всички случаи, следвани от онкологични болести, които възлизат на 16.5%. Болестите на дихателната система също са значим фактор за смъртността, заемащи 4.9%.
През 2023 година коронавирусът към този момент е на девето място измежду аргументите за гибел, като съставлява 1.0% от всички случаи. Това е открито в Годишния отчет за положението на здравето на жителите за миналата година, който бе утвърден от Министерския съвет, предава " Фокус ".
Докладът демонстрира, че през 2023 година се следи малко нарастване на раждаемостта, като броят на новородените деца доближава 57 478, което е с 1% (561) повече спрямо миналата година. Коефициентът на раждаемост също е повишен до 8.9 на 1 000 души, което надвишава междинното равнище за Европейски Съюз от 8.2 на 1 000 души. Средната дълготрайност на живота в България стартира да се усилва и към този момент доближава 73.5 години, само че към момента остава доста по-ниска от междинната за Европейския съюз (81.5 години).
Въпреки следеното понижение на коефициента на смъртност през 2023 година (15.7 на 1 000 души спрямо 18.4 на 1 000 през 2022 г.), България към момента има най-високата смъртност в Европейския съюз. Причината за намаляването на смъртността се свързва с намаляването на резултатите от COVID-19. Детската смъртност остава на съвсем същото равнище като през 2022 година (4.9 на 1 000 живородени), само че продължава да бъде по-висока от междинната стойност за Европейски Съюз, която е 3.2 на 1 000 деца. Расте наклонността за понижаване на детската и майчината смъртност.
Що се отнася до заболеваемостта, през 2023 година тя остава на относително постоянни равнища спрямо предходните години, като най-често диагностицираните злокачествени новообразувания са рак на млечната жлеза при дамите, рак на мъжките полови органи и рак на храносмилателните органи. През последните години има и удивително понижение на заболеваемостта от туберкулоза, като през 2023 година този индикатор е 13.5 на 100 000 души, спрямо 39.1 на 100 000 през 2006 година
Основните аргументи за хоспитализация през 2023 година са заболявания на сърдечно-съдовата система (10.0%), болести на храносмилателната система (7.7%) и контузии, отравяния и последици от външни аргументи (6.8%), които сплотяват към 57.9% от всички хоспитализации.
Докладът също по този начин проучва напъните за отбрана на публичното здраве, като осъществяването на имунизационния календар, ограниченията за здравен надзор и разнообразни стратегии в тази област. Рисковите фактори, свързани със здравословния метод на живот, като тютюнопушене, приложимост на алкохол, нездравословно хранене и липса на физическа интензивност, остават съществени фактори за високата заболеваемост и смъртност от хронични незаразни заболявания.
Въпреки позитивните резултати и напъните за възстановяване на публичното здраве, общото положение на здравето на българските жители към момента не доближава равнищата, следени в други европейски страни. Хроничните незаразни болести остават главен проблем, който води до висока смъртност и понижена продуктивност.
Основната причина за смъртността в България не престават да бъдат болесттите на сърдечно-съдовата система, които обуславят 61.1% от всички случаи, следвани от онкологични болести, които възлизат на 16.5%. Болестите на дихателната система също са значим фактор за смъртността, заемащи 4.9%.
През 2023 година коронавирусът към този момент е на девето място измежду аргументите за гибел, като съставлява 1.0% от всички случаи. Това е открито в Годишния отчет за положението на здравето на жителите за миналата година, който бе утвърден от Министерския съвет, предава " Фокус ".
Докладът демонстрира, че през 2023 година се следи малко нарастване на раждаемостта, като броят на новородените деца доближава 57 478, което е с 1% (561) повече спрямо миналата година. Коефициентът на раждаемост също е повишен до 8.9 на 1 000 души, което надвишава междинното равнище за Европейски Съюз от 8.2 на 1 000 души. Средната дълготрайност на живота в България стартира да се усилва и към този момент доближава 73.5 години, само че към момента остава доста по-ниска от междинната за Европейския съюз (81.5 години).
Въпреки следеното понижение на коефициента на смъртност през 2023 година (15.7 на 1 000 души спрямо 18.4 на 1 000 през 2022 г.), България към момента има най-високата смъртност в Европейския съюз. Причината за намаляването на смъртността се свързва с намаляването на резултатите от COVID-19. Детската смъртност остава на съвсем същото равнище като през 2022 година (4.9 на 1 000 живородени), само че продължава да бъде по-висока от междинната стойност за Европейски Съюз, която е 3.2 на 1 000 деца. Расте наклонността за понижаване на детската и майчината смъртност.
Що се отнася до заболеваемостта, през 2023 година тя остава на относително постоянни равнища спрямо предходните години, като най-често диагностицираните злокачествени новообразувания са рак на млечната жлеза при дамите, рак на мъжките полови органи и рак на храносмилателните органи. През последните години има и удивително понижение на заболеваемостта от туберкулоза, като през 2023 година този индикатор е 13.5 на 100 000 души, спрямо 39.1 на 100 000 през 2006 година
Основните аргументи за хоспитализация през 2023 година са заболявания на сърдечно-съдовата система (10.0%), болести на храносмилателната система (7.7%) и контузии, отравяния и последици от външни аргументи (6.8%), които сплотяват към 57.9% от всички хоспитализации.
Докладът също по този начин проучва напъните за отбрана на публичното здраве, като осъществяването на имунизационния календар, ограниченията за здравен надзор и разнообразни стратегии в тази област. Рисковите фактори, свързани със здравословния метод на живот, като тютюнопушене, приложимост на алкохол, нездравословно хранене и липса на физическа интензивност, остават съществени фактори за високата заболеваемост и смъртност от хронични незаразни заболявания.
Въпреки позитивните резултати и напъните за възстановяване на публичното здраве, общото положение на здравето на българските жители към момента не доближава равнищата, следени в други европейски страни. Хроничните незаразни болести остават главен проблем, който води до висока смъртност и понижена продуктивност.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ