Петима съветски разузнавачи, предали СССР
Те недоволстват против руската власт, желаят по-охолен живот и се опасяват от репресии на началството.
Ето заради тези аргументи сътрудници на руските спецслужби вземат решение да преминат в другия лагер.
Игор Гузенко
Архивна фотография
Когато през есента на 1944 година Игор Гузенко работи в руското посолство в Отава, той, който е помощник на ГРУ, научава, че го отзовават в Москва и това по никакъв начин не му харесва. Разузнавачът към този момент е привикнал с удобния метод на живот на Запад и по никакъв начин не му се желае да се завърне в опустошения от войната Съюз на съветските социалистически републики. Само че съумява само да издейства от управлението отсрочване на заминаването му.
На 6 септември 1945 година Гузенко се обръща към бюрото по натурализация с молба да получи канадско поданство. Случаят придобива мощен отзив в страната и министър-председателят Маккензи Кинг скоро научава за него, както и чиновниците на руското посолство. Те също така откриват неналичието на редица кодови книги и материали за декриптиране. Същата нощ четирима руски сътрудници нахлуват в жилището на Гузенко, само че Игор и фамилията му прекарват нощта при съседите си. На идващия ден канадската полиция ги слага под защита.
В резултат на показанията на Гузенко и предадените от него документи на канадските управляващи на няколко десети души са повдигнати обвинявания в шпионаж в интерес на Съветския съюз. Сред тях даже се оказва и член на Народното събрание на Канада.
Елизабет Бентли
Свободни източници
Тази млада комунистка, известна в Москва с псевдонима „Умница“, на процедура разрушава огромна руска разследваща мрежа в Съединени американски щати през 1945 година. През 1930-те години тя обезпечава на Съюз на съветските социалистически републики скъпа информация като чиновник в ръководената от държавното управление на Мусолини италианска библиотека в Ню Йорк. След това става основен асистент и държанка на авторитетния руски шпионин Яков Голос.
След неочакваната гибел на нейния любим през 1943 година желанието на Бентли да работи за Съюз на съветските социалистически републики очевидно отслабва. Нестабилната ѝ по природа душeвност, непрекъснатите подозрения в правилността на определения път и проблемите с алкохола свършват своята работа: след две години „Умница“-та отива във ФБР с величествен лист на руски сътрудници, които работят в Северна Америка.
Владимир Петров
Свободни източници
Съпрузите Петрови – Владимир и Евдокия – заемат незначителни длъжности в руското посолство в Канбера, а в реалност са кадрови офицери от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). През 1953 година ръководителят на руските спецслужби Лаврентий Берия губи политическата битка за власт, избухнала в Съюз на съветските социалистически републики след гибелта на Сталин. Берия е задържан и разстрелян. Владимир стартира да се опасява, че задвижилият се маховик на репресиите против подчинените на изпадналия в недружелюбност началник скоро ще стигне и до Австралия.
На 3 април 1954 година Петров моли австралийците да му дадат политическо леговище. В същото време брачната половинка му се намира в различен град и не знае нищо за решението му. Москва научава за случилото се и заповядва неотложно в родината да бъде доведена най-малко тя. Двама руски сътрудници принудително натикват Евдокия в самолета, който излетява за Съветския съюз. Австралийският министър-председател Робърт Мензис персонално се разпорежда полицията да задържи машината при дозареждането на летището в Дарвин. До края на дните си съпрузите живеят в предградие на Мелбърн под защита на австралийските спецслужби.
Дмитрий Поляков
Архивна фотография
Генерал-майорът от ГРУ Дмитрий Поляков в продължение на 20 години правилно служи на американското разузнаване. Вероятната причина за измяната му е трагичната история на сина му: за лекуването на тежко болното дете е нужна огромна сума пари и Поляков се обръща към своето управление с молба за помощ. По незнайни аргументи той получава отвод и момчето умира.
Генералът открива контакт с ФБР по време на командировката си в Съединени американски щати през 1961 година. През идващите години той предава на американците съвсем хиляда и петстотин сътрудници на руските спецслужби. На многократните предложение на своите нови господари да напусне Съветския съюз Поляков непроменяемо: „Не ме чакайте. Никога няма да дойда в Съединени американски щати. Правя това не за вас. Правя това за своята страна. Родил съм се руснак и ще умра руснак“.
Генералът е оголен през 1986-а, към този момент откакто е излязъл в оставка заради здравословното си положение. След две години той е разстрелян поради измяна към родината.
Владимир Резун (Виктор Суворов)
Kontrola (CC BY-SA 4.0)
През юни 1978 година сътрудникът на резидентурата на ГРУ в Швейцария Владимир Резун дружно със брачната половинка си и двете им деца е изпратен благодарение на английските спецслужби от Женева във Англия. В родината си дезертьорът задочно е наказан на гибел.
Резун взема решение да се посвети на историята на Втората международна война. В цяла поредност от книги, които той написва под псевдонима Виктор Суворов, някогашният шпионин излага и отстоява хипотезата за това, че Съветският съюз се е готвел да нанесе предпазен удар по нацистка Германия, а Червената войска въобще не се е подготвяла за защитата, а за „освободителен поход“ в Европа. В научните среди работите на Суворов неведнъж са подлагани на рецензия поради многочислени неточности и грешки, а теорията му е определяна като несъстоятелна.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Ето заради тези аргументи сътрудници на руските спецслужби вземат решение да преминат в другия лагер.
Игор Гузенко
Архивна фотография Когато през есента на 1944 година Игор Гузенко работи в руското посолство в Отава, той, който е помощник на ГРУ, научава, че го отзовават в Москва и това по никакъв начин не му харесва. Разузнавачът към този момент е привикнал с удобния метод на живот на Запад и по никакъв начин не му се желае да се завърне в опустошения от войната Съюз на съветските социалистически републики. Само че съумява само да издейства от управлението отсрочване на заминаването му.
На 6 септември 1945 година Гузенко се обръща към бюрото по натурализация с молба да получи канадско поданство. Случаят придобива мощен отзив в страната и министър-председателят Маккензи Кинг скоро научава за него, както и чиновниците на руското посолство. Те също така откриват неналичието на редица кодови книги и материали за декриптиране. Същата нощ четирима руски сътрудници нахлуват в жилището на Гузенко, само че Игор и фамилията му прекарват нощта при съседите си. На идващия ден канадската полиция ги слага под защита.
В резултат на показанията на Гузенко и предадените от него документи на канадските управляващи на няколко десети души са повдигнати обвинявания в шпионаж в интерес на Съветския съюз. Сред тях даже се оказва и член на Народното събрание на Канада.
Елизабет Бентли
Свободни източници Тази млада комунистка, известна в Москва с псевдонима „Умница“, на процедура разрушава огромна руска разследваща мрежа в Съединени американски щати през 1945 година. През 1930-те години тя обезпечава на Съюз на съветските социалистически републики скъпа информация като чиновник в ръководената от държавното управление на Мусолини италианска библиотека в Ню Йорк. След това става основен асистент и държанка на авторитетния руски шпионин Яков Голос.
След неочакваната гибел на нейния любим през 1943 година желанието на Бентли да работи за Съюз на съветските социалистически републики очевидно отслабва. Нестабилната ѝ по природа душeвност, непрекъснатите подозрения в правилността на определения път и проблемите с алкохола свършват своята работа: след две години „Умница“-та отива във ФБР с величествен лист на руски сътрудници, които работят в Северна Америка.
Владимир Петров
Свободни източници Съпрузите Петрови – Владимир и Евдокия – заемат незначителни длъжности в руското посолство в Канбера, а в реалност са кадрови офицери от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). През 1953 година ръководителят на руските спецслужби Лаврентий Берия губи политическата битка за власт, избухнала в Съюз на съветските социалистически републики след гибелта на Сталин. Берия е задържан и разстрелян. Владимир стартира да се опасява, че задвижилият се маховик на репресиите против подчинените на изпадналия в недружелюбност началник скоро ще стигне и до Австралия.
На 3 април 1954 година Петров моли австралийците да му дадат политическо леговище. В същото време брачната половинка му се намира в различен град и не знае нищо за решението му. Москва научава за случилото се и заповядва неотложно в родината да бъде доведена най-малко тя. Двама руски сътрудници принудително натикват Евдокия в самолета, който излетява за Съветския съюз. Австралийският министър-председател Робърт Мензис персонално се разпорежда полицията да задържи машината при дозареждането на летището в Дарвин. До края на дните си съпрузите живеят в предградие на Мелбърн под защита на австралийските спецслужби.
Дмитрий Поляков
Архивна фотография Генерал-майорът от ГРУ Дмитрий Поляков в продължение на 20 години правилно служи на американското разузнаване. Вероятната причина за измяната му е трагичната история на сина му: за лекуването на тежко болното дете е нужна огромна сума пари и Поляков се обръща към своето управление с молба за помощ. По незнайни аргументи той получава отвод и момчето умира.
Генералът открива контакт с ФБР по време на командировката си в Съединени американски щати през 1961 година. През идващите години той предава на американците съвсем хиляда и петстотин сътрудници на руските спецслужби. На многократните предложение на своите нови господари да напусне Съветския съюз Поляков непроменяемо: „Не ме чакайте. Никога няма да дойда в Съединени американски щати. Правя това не за вас. Правя това за своята страна. Родил съм се руснак и ще умра руснак“.
Генералът е оголен през 1986-а, към този момент откакто е излязъл в оставка заради здравословното си положение. След две години той е разстрелян поради измяна към родината.
Владимир Резун (Виктор Суворов)
Kontrola (CC BY-SA 4.0) През юни 1978 година сътрудникът на резидентурата на ГРУ в Швейцария Владимир Резун дружно със брачната половинка си и двете им деца е изпратен благодарение на английските спецслужби от Женева във Англия. В родината си дезертьорът задочно е наказан на гибел.
Резун взема решение да се посвети на историята на Втората международна война. В цяла поредност от книги, които той написва под псевдонима Виктор Суворов, някогашният шпионин излага и отстоява хипотезата за това, че Съветският съюз се е готвел да нанесе предпазен удар по нацистка Германия, а Червената войска въобще не се е подготвяла за защитата, а за „освободителен поход“ в Европа. В научните среди работите на Суворов неведнъж са подлагани на рецензия поради многочислени неточности и грешки, а теорията му е определяна като несъстоятелна.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ