Те не са строги, не викат, не бързат. Те имат

Те не са строги, не викат, не бързат. Те имат време. Време за игри, приказки и палачинки. За два сладоледа следобяд. За още една прегръдка преди сън.

Докато ние сме изтощени, забързани и от време на време нервни, те са там – с самообладание, любов и схващане. В техния дом всичко е позволено… само че от сърце.

И по тази причина ги обичаме още повече. Не единствено тъй като се грижат за децата ни, а тъй като им дават онази топлота, която единствено баба и дядо могат да дадат.

Нека не забравяме и ние да се грижим за тях – с внимание, с позвъняване вечер, с обичан сладкиш или изненада без мотив.

Защото те са злато. А златото се пази.