bTV Репортерите: Щастие в клетка?
Те не могат да приказват. Но очите им споделят всичко. Те живеят в дом от бетон и зад решетка. И не са щастливи - съгласно тези, които ги обичат. А съгласно тези, от които зависи тяхното бъдеще, щастието е просто въпрос на позиция.
2017 година беше годината, в която обърнахме взор към българските зоопаркове. Родиха се Терез и Масуд. В покъртителни условия, за които даже не бяхме предполагали.
„ Тогава осъзнахме, че няма кой да ни помогне, тъй като никой не знае по какъв начин се гледа лъвче. Започна в действителност страшното. Масуд беше в ужасяващо тежко положение, чакахме го всеки ден да умре… “, спомня си Любомила Кривошиева, създател на фондация „ Дивите животни “.
Историята на лъвчетата насочи взор към зоокъта в Разград – все още на раждането им, той е без лиценз да отглежда и развъжда животни. Това изведе хората на улицата с искане лъвчетата да бъдат избавени.
И въпреки да бяха положени най-хубавите грижи за тях в избавителния център Felida в Холандия, те станаха жертви на безхаберието и на прехвърлянето на отговорност. Защото Терез и Масуд към този момент ги няма.
„ Терез и Масуд имаха проблеми с гръбначния дирек. При Масуд обстановката беше по-тежка, в сравнение с при Терез, по тази причина той си отиде по-бързо. И двамата имаха и проблеми с бъбреците на тази нежна възраст “, изяснява Джуно ван Зон, Спасителен център „ Фелида “, Холандия.
Здравословните им проблеми са разумното продължение на това, че са плод на неконтролирано близкородствено размножаване в несъответствуващи условия. Родителите им са брат и сестра, а техните родители – също.
„ Това е тъжна история, а още по-тъжното е, че се случва освен в България. Но въпреки това, това беше и една сполучлива избавителна задача, която сподели, че българите ги е грижа за животните и желаят за тях един по-добър живот. Въпреки че не живяха дълго, ние им предоставихме положителни условия. Те знаеха какво е обич, знаеха какво е да живееш щастливо... “, споделя още Джуно ван Зон.
Терез и Масуд се трансфораха в урок – в какви условия не би трябвало да живеят животните и какво не би трябвало да се случва в зоопарковете.
Но урокът не беше теоретичен. Защото историята се повтори. Две новородени лъвчета, чиито родители са брат и сестра, се родиха в благоевградския зоопарк през юли предходната година. Отново в несъответствуващи условия.
Тези истории предизвикаха Организацията за отбрана на животните „ Четири лапи “ да започва огромно изследване за положението на зоопарковете в България. Резултатите разумно са тъжни.
„ Почти във всички зоопаркове, в които се отглеждат лъвове, тигри и мечки, изискванията не са задоволително положителни. Има проблем с хигиената, има проблем със сигурността на местообитанията. Изпочупени, остарели огради! “, отбелязва Магдалена Пенева, отдел „ Програми “ към Фондация „ Четири лапи “.
В България има 21 зоопарка, множеството, от които се ръководят от локалните общини. Докладът на „ Четири лапи “ е фокусиран върху 16 зоопарка.
Включително и такива без лиценз. Зоокътът в Кюстендил е с отнето позволение за работа от 2011 година поради условия, които не дават отговор на българските и европейски условия. А когато сходно позволение е отнето, животните по закон следва да бъдат преместени. 10 години след отнетия лиценз, животните към момента са там.
Тук се отглеждат 11 типа животни, измежду които и уединен лъв в остаряла клетка.„ Тези кафези са наследени от доста години, те подлежат на главно унищожаване и създаване на нови, с електропастири, с осветяване, с места за отдих за животните. Всичко това е обвързвано със средства “, изяснява Петър Велков, шеф на зоопарка в Кюстендил.
Общината е изготвила план на стойност 3 милиона лв. за реновиране на зоопарка. Предстои да бъде открита дарителска сметка за набиране на средства.
„ Когато се съберат тия пари, може да се направи един европейски зоопарк, който дава отговор на всички условия “, счита Петър Велков.
А до тогава животните ще продължат да живеят в тези условия. Макар по наставление, да би трябвало да бъдат изведени от там. Според шефа на зоопарка обаче, никой не желае да гледа такива животни – изключително лъвове, тигри.
„ Има опция да бъде издадена насилствена мярка, която да постанови извеждането на избран образец от зоологическа градина, в която изискванията са несъответствуващи. Но имайте поради, че това е мъчно реализуемо! Тоест не е по този начин елементарно да кажем – местим едно животно от зоопарка Х на уместно място. Нашият фокус не би трябвало да бъде по какъв начин да вадим животни, а по какъв начин да подобрим зоологическите градини “, показва Емилия Тончева, зам.-министър на околната среда и водите.
2017 година беше годината, в която обърнахме взор към българските зоопаркове. Родиха се Терез и Масуд. В покъртителни условия, за които даже не бяхме предполагали.
„ Тогава осъзнахме, че няма кой да ни помогне, тъй като никой не знае по какъв начин се гледа лъвче. Започна в действителност страшното. Масуд беше в ужасяващо тежко положение, чакахме го всеки ден да умре… “, спомня си Любомила Кривошиева, създател на фондация „ Дивите животни “.
Историята на лъвчетата насочи взор към зоокъта в Разград – все още на раждането им, той е без лиценз да отглежда и развъжда животни. Това изведе хората на улицата с искане лъвчетата да бъдат избавени.
И въпреки да бяха положени най-хубавите грижи за тях в избавителния център Felida в Холандия, те станаха жертви на безхаберието и на прехвърлянето на отговорност. Защото Терез и Масуд към този момент ги няма.
„ Терез и Масуд имаха проблеми с гръбначния дирек. При Масуд обстановката беше по-тежка, в сравнение с при Терез, по тази причина той си отиде по-бързо. И двамата имаха и проблеми с бъбреците на тази нежна възраст “, изяснява Джуно ван Зон, Спасителен център „ Фелида “, Холандия.
Здравословните им проблеми са разумното продължение на това, че са плод на неконтролирано близкородствено размножаване в несъответствуващи условия. Родителите им са брат и сестра, а техните родители – също.
„ Това е тъжна история, а още по-тъжното е, че се случва освен в България. Но въпреки това, това беше и една сполучлива избавителна задача, която сподели, че българите ги е грижа за животните и желаят за тях един по-добър живот. Въпреки че не живяха дълго, ние им предоставихме положителни условия. Те знаеха какво е обич, знаеха какво е да живееш щастливо... “, споделя още Джуно ван Зон.
Терез и Масуд се трансфораха в урок – в какви условия не би трябвало да живеят животните и какво не би трябвало да се случва в зоопарковете.
Но урокът не беше теоретичен. Защото историята се повтори. Две новородени лъвчета, чиито родители са брат и сестра, се родиха в благоевградския зоопарк през юли предходната година. Отново в несъответствуващи условия.
Тези истории предизвикаха Организацията за отбрана на животните „ Четири лапи “ да започва огромно изследване за положението на зоопарковете в България. Резултатите разумно са тъжни.
„ Почти във всички зоопаркове, в които се отглеждат лъвове, тигри и мечки, изискванията не са задоволително положителни. Има проблем с хигиената, има проблем със сигурността на местообитанията. Изпочупени, остарели огради! “, отбелязва Магдалена Пенева, отдел „ Програми “ към Фондация „ Четири лапи “.
В България има 21 зоопарка, множеството, от които се ръководят от локалните общини. Докладът на „ Четири лапи “ е фокусиран върху 16 зоопарка.
Включително и такива без лиценз. Зоокътът в Кюстендил е с отнето позволение за работа от 2011 година поради условия, които не дават отговор на българските и европейски условия. А когато сходно позволение е отнето, животните по закон следва да бъдат преместени. 10 години след отнетия лиценз, животните към момента са там.
Тук се отглеждат 11 типа животни, измежду които и уединен лъв в остаряла клетка.„ Тези кафези са наследени от доста години, те подлежат на главно унищожаване и създаване на нови, с електропастири, с осветяване, с места за отдих за животните. Всичко това е обвързвано със средства “, изяснява Петър Велков, шеф на зоопарка в Кюстендил.
Общината е изготвила план на стойност 3 милиона лв. за реновиране на зоопарка. Предстои да бъде открита дарителска сметка за набиране на средства.
„ Когато се съберат тия пари, може да се направи един европейски зоопарк, който дава отговор на всички условия “, счита Петър Велков.
А до тогава животните ще продължат да живеят в тези условия. Макар по наставление, да би трябвало да бъдат изведени от там. Според шефа на зоопарка обаче, никой не желае да гледа такива животни – изключително лъвове, тигри.
„ Има опция да бъде издадена насилствена мярка, която да постанови извеждането на избран образец от зоологическа градина, в която изискванията са несъответствуващи. Но имайте поради, че това е мъчно реализуемо! Тоест не е по този начин елементарно да кажем – местим едно животно от зоопарка Х на уместно място. Нашият фокус не би трябвало да бъде по какъв начин да вадим животни, а по какъв начин да подобрим зоологическите градини “, показва Емилия Тончева, зам.-министър на околната среда и водите.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ