Коран, сарми, мелничка за кафе. Как оцеляха кримските татари
Те на два пъти са прогонени от своята земя. Първият път е през 1944 година, когато Съюз на съветските социалистически републики ги депортира от родния им Крим. Половин век по-късно те се връщат вкъщи, само че историята се повтаря - през 2014 Русия анексира Крим и те още веднъж заживяват в заточение. Това са кримските татари. Ето по какъв начин живеят през днешния ден.
Техният Крим живее в памет, която се предава дружно с разнообразни предмети. Днешните генерации не познават депортацията на 40-те, само че където и да се намират физически, те придвижват загатна за нея - дружно с Корана, ястията в кухнята, миризмата на специфичното утринно кафе.
Депортацията на кримските татари през 40-те
През май 1944 година руските управляващи принудително депортират кримските татари от Крим. Решението за прогонването им е взето с декрет, квалифициран от Лаврентий Берия и подписан от Йосиф Сталин . Целта му е да се „ санкционират “ народите, за които се счита, че са застанали на страната на окупационните немски управляващи по време на Втората международна война.
Към момента на указа множеството мъже към момента са се сражавали във войната. Затова решението за депортиране се стоварва върху дамите и децата. Дали са им по петнайсетина минути, с цел да си опаковат багажа.
Около 190 000 татари са били принудително депортирани от Крим, основно в Узбекистан. Преселването им е ставало във вагони за добитък. 8000 депортирани са починали още във влаковете, а други 60 000 са починали през първата година от изгнанието.
Съвременните учени класифицират насилственото пренасяне на татарите като закононарушение против човечеството - въз основа на това, че е ставало дума за всеобхватна и систематична офанзива, ориентирана против цивилно население.
На оживелите е било неразрешено да се завърнат вкъщи.
Имената на селата им са били изменени, гробищата - унищожени, историята им - пренаписана. Затова се счита, че задачата на депортацията в действителност е била асимилация – физическа и културна. Тя се е провалила.
Кримските татари оцеляват, тъй като резервират това, което не е могло да се конфискува по време на обиски: памет, религия, език, обичаи, фамилни предписания, музика. Неща, излъчени от потомство на потомство, и въплъщаващи концепцията за дом.
Тогава, през 40-те, някои взимат със себе си мелничка за кафе - задоволително дребна, с цел да се побере в дланта на ръката, само че пък да им припомня за Крим. Други си взимат Корана, завит в плат. Страниците му са били предопределени да бъдат излъчени на деца. Някои си носят лозови листа за сарми, с цел да могат даже в заточение да подготвят ядене с усет на дом.
Едва след разпадането на Съветския съюз през 1991 година кримските татари стартират всеобщо да се връщат в Крим. Те възвръщат домове и джамии, възраждат език и просвета.
Но през 2014 година историята се повтаря. Тогава Русия анексира Крим и стартира директни арести, политически стимулирани преследвания и възбрана на Меджлиса. Хиляди са принудени да изоставен още веднъж, вземайки единствено най-важното.
В края на 80-те години на предишния век българските мюсюлмани също са били изправени пред сходен избор: да изоставен домовете си или да изгубят себе си. Тогава, както и в този момент, не е ставало дума единствено за пренасяне от една територия в друга, всичко е опирало до еднаквост.
Срещнахме се с няколко фамилии на кримските татари. Искахме да разберем какво им оказва помощ да устоят, да запазят себе си и да поддържат последователност през поколенията.
Котел и мелничка за кафе
Иляс Шейхислямов е кримски татарин, студент и доброволец. Баща му, Али Мамутов , е задържан от съветските сили за сигурност по обвинявания в тероризъм. Основното „ доказателство “ е аудиозапис, за който се твърди, че съдържа гласа на Мамутов – изказване, което не е доказано от експертен разбор.
Делото е обсъждано неведнъж в съветски съдилища. С всяко съвещание са добавяни нови обвинявания. Мамутов в този момент е упрекнат и в „ принудително завладяване на властта “.
„ Той живее единствено с мисълта за идващото правосъдно съвещание. Адвокатът може да се види с татко ми единствено в правосъдната зала “, споделя Иляс. „ Притискат го да направи признания. Но татко ми споделя: „ Аз съм мохамеданин. Не мога да неистина за нещо, което не съм направил. “
Али Мамутов има проблеми със сърцето. Семейството му купува медикаменти, които доставя на негово име в центъра за задържане, само че не всички стигат до него. Понякога той получава единствено половината от предписаното, от време на време и по-малко.
В семейство Мамутови-Шейхислямови има два предмета, оживели след първата депортация през 1944 година: казан и мелничка за кафе. Вторият предмет е по-голям от първия, тъй като бабата на Иляс е пренесла мелничката още от родния Крим, до момента в който котелът се появява към този момент в мястото на депортацията.
Съветските бойци са разрешавали на хората да вземат единствено най-необходимото. Жената е избрала нещо малко, само че свястно.
Мелничката не е тъкмо предмет от семейството. Станала е знак на последователност.
„ Ако не пиеш кафе заран, значи или нямаш кафе, или нямаш мозък. “ Така казвала бабата на Иляс - Асие .
В фамилията това е било обред: зърната са се смилали на ръка, кафето се е приготвяло постепенно, чакало се е да образува пяна. Понякога в зърната преди печене се е втривал чесън. Сякаш около грижата за кафето са се усещали дружно.
„ За нас кафемелачката е като бродираната риза за украинците “, изяснява Иляс. „ Тя е част от нашия генетичен код. “
Що се отнася до котела, той се появява по-късно, към този момент в Узбекистан. Той бележи новия живот на фамилията, построен от нулата. В него се е готвил пилаф за сватби – в това число за сватбата на родителите на Иляс.
През 90-те години фамилията придвижва и двата предмета назад в Крим. Съветският съюз към този момент не съществува, Крим се намира в свободна Украйна.
„ Мислехме, че това е краят на историята с депортацията “, споделя Иляс.
Но се оказва, че не е по този начин.
Днес котелът стои необработен. Кафем
Техният Крим живее в памет, която се предава дружно с разнообразни предмети. Днешните генерации не познават депортацията на 40-те, само че където и да се намират физически, те придвижват загатна за нея - дружно с Корана, ястията в кухнята, миризмата на специфичното утринно кафе.
Депортацията на кримските татари през 40-те
През май 1944 година руските управляващи принудително депортират кримските татари от Крим. Решението за прогонването им е взето с декрет, квалифициран от Лаврентий Берия и подписан от Йосиф Сталин . Целта му е да се „ санкционират “ народите, за които се счита, че са застанали на страната на окупационните немски управляващи по време на Втората международна война.
Към момента на указа множеството мъже към момента са се сражавали във войната. Затова решението за депортиране се стоварва върху дамите и децата. Дали са им по петнайсетина минути, с цел да си опаковат багажа.
Около 190 000 татари са били принудително депортирани от Крим, основно в Узбекистан. Преселването им е ставало във вагони за добитък. 8000 депортирани са починали още във влаковете, а други 60 000 са починали през първата година от изгнанието.
Съвременните учени класифицират насилственото пренасяне на татарите като закононарушение против човечеството - въз основа на това, че е ставало дума за всеобхватна и систематична офанзива, ориентирана против цивилно население.
На оживелите е било неразрешено да се завърнат вкъщи.
Имената на селата им са били изменени, гробищата - унищожени, историята им - пренаписана. Затова се счита, че задачата на депортацията в действителност е била асимилация – физическа и културна. Тя се е провалила.
Кримските татари оцеляват, тъй като резервират това, което не е могло да се конфискува по време на обиски: памет, религия, език, обичаи, фамилни предписания, музика. Неща, излъчени от потомство на потомство, и въплъщаващи концепцията за дом.
Тогава, през 40-те, някои взимат със себе си мелничка за кафе - задоволително дребна, с цел да се побере в дланта на ръката, само че пък да им припомня за Крим. Други си взимат Корана, завит в плат. Страниците му са били предопределени да бъдат излъчени на деца. Някои си носят лозови листа за сарми, с цел да могат даже в заточение да подготвят ядене с усет на дом.
Едва след разпадането на Съветския съюз през 1991 година кримските татари стартират всеобщо да се връщат в Крим. Те възвръщат домове и джамии, възраждат език и просвета.
Но през 2014 година историята се повтаря. Тогава Русия анексира Крим и стартира директни арести, политически стимулирани преследвания и възбрана на Меджлиса. Хиляди са принудени да изоставен още веднъж, вземайки единствено най-важното.
В края на 80-те години на предишния век българските мюсюлмани също са били изправени пред сходен избор: да изоставен домовете си или да изгубят себе си. Тогава, както и в този момент, не е ставало дума единствено за пренасяне от една територия в друга, всичко е опирало до еднаквост.
Срещнахме се с няколко фамилии на кримските татари. Искахме да разберем какво им оказва помощ да устоят, да запазят себе си и да поддържат последователност през поколенията.
Котел и мелничка за кафе
Иляс Шейхислямов е кримски татарин, студент и доброволец. Баща му, Али Мамутов , е задържан от съветските сили за сигурност по обвинявания в тероризъм. Основното „ доказателство “ е аудиозапис, за който се твърди, че съдържа гласа на Мамутов – изказване, което не е доказано от експертен разбор.
Делото е обсъждано неведнъж в съветски съдилища. С всяко съвещание са добавяни нови обвинявания. Мамутов в този момент е упрекнат и в „ принудително завладяване на властта “.
„ Той живее единствено с мисълта за идващото правосъдно съвещание. Адвокатът може да се види с татко ми единствено в правосъдната зала “, споделя Иляс. „ Притискат го да направи признания. Но татко ми споделя: „ Аз съм мохамеданин. Не мога да неистина за нещо, което не съм направил. “
Али Мамутов има проблеми със сърцето. Семейството му купува медикаменти, които доставя на негово име в центъра за задържане, само че не всички стигат до него. Понякога той получава единствено половината от предписаното, от време на време и по-малко.
В семейство Мамутови-Шейхислямови има два предмета, оживели след първата депортация през 1944 година: казан и мелничка за кафе. Вторият предмет е по-голям от първия, тъй като бабата на Иляс е пренесла мелничката още от родния Крим, до момента в който котелът се появява към този момент в мястото на депортацията.
Съветските бойци са разрешавали на хората да вземат единствено най-необходимото. Жената е избрала нещо малко, само че свястно.
Мелничката не е тъкмо предмет от семейството. Станала е знак на последователност.
„ Ако не пиеш кафе заран, значи или нямаш кафе, или нямаш мозък. “ Така казвала бабата на Иляс - Асие .
В фамилията това е било обред: зърната са се смилали на ръка, кафето се е приготвяло постепенно, чакало се е да образува пяна. Понякога в зърната преди печене се е втривал чесън. Сякаш около грижата за кафето са се усещали дружно.
„ За нас кафемелачката е като бродираната риза за украинците “, изяснява Иляс. „ Тя е част от нашия генетичен код. “
Що се отнася до котела, той се появява по-късно, към този момент в Узбекистан. Той бележи новия живот на фамилията, построен от нулата. В него се е готвил пилаф за сватби – в това число за сватбата на родителите на Иляс.
През 90-те години фамилията придвижва и двата предмета назад в Крим. Съветският съюз към този момент не съществува, Крим се намира в свободна Украйна.
„ Мислехме, че това е краят на историята с депортацията “, споделя Иляс.
Но се оказва, че не е по този начин.
Днес котелът стои необработен. Кафем
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ