Полша си намери нов враг след Русия
„ Те желаят да наложат волята на Германия над ” Полша. С тези думи представителят на полското външно министерство изрази отвращение от цяла поредност ограничения, подхванати от Берлин, очевидно срещу ползите на Варшава. За какво тъкмо приказваме, по какъв начин протичащото се е обвързвано с идните избори в Полша и за какво това изостряне може да заплаши с огромни последствия целия Европейски съюз?
По-малко от два месеца преди парламентарните избори в Полша, с наближаването на датата на гласуването, реториката на ръководещата партия „ Право и правдивост “ от ден на ден се измества към позиционирането на Полша като цитадела под блокада. Ако по-рано “ПиС ” разчиташе на раздухването на русофобията, в този момент обичайна полска ксенофобия се изправи на два крайници – към враждебната Москва се добави неприветлив Берлин.
Честно казано, самите германци дадоха повода за започване на антигерманската акция в Полша. В началото на август немският политик, водач на фракцията на ЕНП в Екологичен потенциал Манфред Вебер се изрече извънредно внезапно за Политическа партия „ ПиС “, като я назова зложелател, с който би трябвало да се води битка. Евродепутатът насочи “ПиС ” към партиите, които не съблюдават правилото на правовата страна.
Реакцията на полските управляващи се оказа толкоз остра, че е мъчно да не се види в нея дългогодишната неприязън на представителите на “ПиС ” към Германия като такава.
„ Имаме работа с рисков опит за въздействие върху изборите в Полша. Манфред Вебер не трябваше да приказва за битката против “ПиС ” и по този метод да провокира мъчителни мемоари от историята на нашия народ. Ако Манфред Вебер има какво да каже за върховенството на закона, дано каже на своите жители за военните репарации “, сподели депутатът от “ПиС ” Йоана Боровяк. Тя имаше поради настояванията на Полша за репарации от Германия за вредите, породени по време на Втората международна война. Тази тематика е фиксидея за полския хайлайф от предишния септември, макар безапелационния отвод на Берлин да предприеме каквито и да било стъпки в тази посока.
Заместник-външният министър на Полша Павел Яблонски отиде още по-далеч в обвиняванията си, като всъщност упрекна Германия, че се пробва да сътвори нов Райх.
„ Германия има проект да трансформира Европейски Съюз в централизирана страна. Това не е доктрина на конспирацията, а публична политическа позиция. Вече даже не се крие - Манфред Вебер преди малко призна, че държавното управление на “ПиС ” е най-големият му зложелател. Там желаят да отстранен правилото за единогласие и да наложат на Полша волята на Германия и нейните съдружници “, сподели представител на полското Министерство на външните работи.
Властите оповестиха за проводник на немските ползи в Полша опозиционната партия " Гражданска платформа ", чийто водач Доналд Туск също беше показан като сътрудник на Москва в неотдавнашен документален филм на Първи канал на полската телевизия. Говорейки в Сейма, министър-председателят Матеуш Моравецки сподели, че “ГП свири в оркестър, дирижиран от господин Вебер - ето за какво те ще слушат Вебер, те ще слушат германците ”.
Мачей Вишневски, полски публицист и основен редактор на портала “Страйк ”, счита, че словесната престрелка сред полския политически хайлайф и немския евродепутат е единствено върхът на айсберга, зад който се крият дълбоки несъгласия сред Полша и Германия. В последно време полските управляващи се пробват да водят суверенна икономическа политика, която опонира на ползите на Германия.
Пример за борбата сред Варшава и Берлин е спорът към полското пристанище Свиноуйсце на остров Узнам, разграничен сред Полша и Германия. Полското държавно управление ще модернизира това пристанище, разширявайки опциите му в региона на транспорта на товари. Германските управляващи са срещу това, те споделят, че осъществяването на проектите на Полша ще аргументи екологични вреди на острова, общ за германци и поляци. Във Варшава считат, че същинската причина за немските искания е друга - развиването на Свиноуйсце ще понижи приходите на прилежащия Хамбург.
Полският заместник-министър на външните работи Павел Яблонски съобщи това недвусмислено през юли: „ Имаме от ден на ден и повече сигнали, че през идващите седмици ще има опити за блокиране на стратегически вложения за Полша. Под лозунгите за запазване на околната среда, само че в реалност, с цел да се защитят немските компании от полската конкуренция. ”
Според представителя на полското външно министерство по този метод Берлин се стреми да смени държавното управление във Варшава с такова, което да върне Полша в ролята на „ подизпълнител на промишлеността на Германия и други страни “. В този подтекст Яблонски загатна освен модернизацията на пристанището в Свиноуйсце, само че и подобряването на навигацията по река Одер, построяването на централно информационно пристанище и АЕЦ.
Друг препъникамък за Варшава и Берлин е украинският въпрос. През март министър председателят Моравецки в изявление за “Политико ” разкритикува Германия за незадоволителната, от негова позиция, помощ за Украйна. Според ръководителя на полското държавно управление Германия би трябвало „ да изпрати повече оръжия, повече муниции и да даде повече пари на Украйна “.
Моравецки също разгласи нуждата от потребление на замразените активи на Русия в страните от Европейски Съюз за потребностите на ВСУ. Очевидно Берлин, който оказва помощ на Украйна повече от всяка друга членка на Европейски Съюз, се нервира от желанието на Варшава да се показа като най-хубавия другар на Киев.
Новото усложняване на полско-германските връзки може да бъде обвързвано с възобновяване на граничния надзор от страна на Германия на границата с Полша и Чехия, за което, съгласно известия в медиите, Берлин мисли. Формално това решение е обвързвано с притока на африкански и близкоизточни мигранти, идващи в Германия от полска и чешка територия.
Всеизвестно е обаче, че тези мигранти минават границата на Европейски Съюз от територията на Беларус. Така че, в случай че немското управление съществено искаше да реши този проблем, то трябваше да договаря с президента на Беларус Александър Лукашенко, който в изявление за BBC непосредствено свърза миграционната рецесия с обстоятелството, че Европейски Съюз раздра съглашението за реадмисия и отхвърли за финансиране на построяването на пропуски в Беларус за задгранични жители. Така възобновяване на германско-полската граница в реалност може да не е отговор на напора от мигранти, а следващото убождане на Берлин против Варшава.
Борбата сред Полша и Германия демонстрира, че Европейски Съюз надалеч не е едносъставен. Всяка страна има свои лични ползи и по тази причина не им е елементарно да се схващат между тях.
Антигерманската изразителност на “ПиС ” не е просто избирателен ход. Сегашният полски хайлайф не желае да не помни историческите проблеми, нанесени на поляците от германците, и мъчително възприема обстоятелството, че Берлин през днешния ден играе ролята на първа цигулка в Европейски Съюз. В бъдеще това може да докара до излизане на Полша от Европейски Съюз по образеца на Англия.
Ако обаче Доналд Туск, който заемаше поста ръководител на Европейския съвет в продължение на пет години, въпреки всичко успее да се върне на поста министър-председател на Полша, развиването на връзките сред Варшава и Берлин най-вероятно ще отклони траекторията на борба. Така че парламентарните избори, планувани за 15 октомври, ще бъдат съдбоносни за полския народ.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
По-малко от два месеца преди парламентарните избори в Полша, с наближаването на датата на гласуването, реториката на ръководещата партия „ Право и правдивост “ от ден на ден се измества към позиционирането на Полша като цитадела под блокада. Ако по-рано “ПиС ” разчиташе на раздухването на русофобията, в този момент обичайна полска ксенофобия се изправи на два крайници – към враждебната Москва се добави неприветлив Берлин.
Честно казано, самите германци дадоха повода за започване на антигерманската акция в Полша. В началото на август немският политик, водач на фракцията на ЕНП в Екологичен потенциал Манфред Вебер се изрече извънредно внезапно за Политическа партия „ ПиС “, като я назова зложелател, с който би трябвало да се води битка. Евродепутатът насочи “ПиС ” към партиите, които не съблюдават правилото на правовата страна.
Реакцията на полските управляващи се оказа толкоз остра, че е мъчно да не се види в нея дългогодишната неприязън на представителите на “ПиС ” към Германия като такава.
„ Имаме работа с рисков опит за въздействие върху изборите в Полша. Манфред Вебер не трябваше да приказва за битката против “ПиС ” и по този метод да провокира мъчителни мемоари от историята на нашия народ. Ако Манфред Вебер има какво да каже за върховенството на закона, дано каже на своите жители за военните репарации “, сподели депутатът от “ПиС ” Йоана Боровяк. Тя имаше поради настояванията на Полша за репарации от Германия за вредите, породени по време на Втората международна война. Тази тематика е фиксидея за полския хайлайф от предишния септември, макар безапелационния отвод на Берлин да предприеме каквито и да било стъпки в тази посока.
Заместник-външният министър на Полша Павел Яблонски отиде още по-далеч в обвиняванията си, като всъщност упрекна Германия, че се пробва да сътвори нов Райх.
„ Германия има проект да трансформира Европейски Съюз в централизирана страна. Това не е доктрина на конспирацията, а публична политическа позиция. Вече даже не се крие - Манфред Вебер преди малко призна, че държавното управление на “ПиС ” е най-големият му зложелател. Там желаят да отстранен правилото за единогласие и да наложат на Полша волята на Германия и нейните съдружници “, сподели представител на полското Министерство на външните работи.
Властите оповестиха за проводник на немските ползи в Полша опозиционната партия " Гражданска платформа ", чийто водач Доналд Туск също беше показан като сътрудник на Москва в неотдавнашен документален филм на Първи канал на полската телевизия. Говорейки в Сейма, министър-председателят Матеуш Моравецки сподели, че “ГП свири в оркестър, дирижиран от господин Вебер - ето за какво те ще слушат Вебер, те ще слушат германците ”.
Мачей Вишневски, полски публицист и основен редактор на портала “Страйк ”, счита, че словесната престрелка сред полския политически хайлайф и немския евродепутат е единствено върхът на айсберга, зад който се крият дълбоки несъгласия сред Полша и Германия. В последно време полските управляващи се пробват да водят суверенна икономическа политика, която опонира на ползите на Германия.
Пример за борбата сред Варшава и Берлин е спорът към полското пристанище Свиноуйсце на остров Узнам, разграничен сред Полша и Германия. Полското държавно управление ще модернизира това пристанище, разширявайки опциите му в региона на транспорта на товари. Германските управляващи са срещу това, те споделят, че осъществяването на проектите на Полша ще аргументи екологични вреди на острова, общ за германци и поляци. Във Варшава считат, че същинската причина за немските искания е друга - развиването на Свиноуйсце ще понижи приходите на прилежащия Хамбург.
Полският заместник-министър на външните работи Павел Яблонски съобщи това недвусмислено през юли: „ Имаме от ден на ден и повече сигнали, че през идващите седмици ще има опити за блокиране на стратегически вложения за Полша. Под лозунгите за запазване на околната среда, само че в реалност, с цел да се защитят немските компании от полската конкуренция. ”
Според представителя на полското външно министерство по този метод Берлин се стреми да смени държавното управление във Варшава с такова, което да върне Полша в ролята на „ подизпълнител на промишлеността на Германия и други страни “. В този подтекст Яблонски загатна освен модернизацията на пристанището в Свиноуйсце, само че и подобряването на навигацията по река Одер, построяването на централно информационно пристанище и АЕЦ.
Друг препъникамък за Варшава и Берлин е украинският въпрос. През март министър председателят Моравецки в изявление за “Политико ” разкритикува Германия за незадоволителната, от негова позиция, помощ за Украйна. Според ръководителя на полското държавно управление Германия би трябвало „ да изпрати повече оръжия, повече муниции и да даде повече пари на Украйна “.
Моравецки също разгласи нуждата от потребление на замразените активи на Русия в страните от Европейски Съюз за потребностите на ВСУ. Очевидно Берлин, който оказва помощ на Украйна повече от всяка друга членка на Европейски Съюз, се нервира от желанието на Варшава да се показа като най-хубавия другар на Киев.
Новото усложняване на полско-германските връзки може да бъде обвързвано с възобновяване на граничния надзор от страна на Германия на границата с Полша и Чехия, за което, съгласно известия в медиите, Берлин мисли. Формално това решение е обвързвано с притока на африкански и близкоизточни мигранти, идващи в Германия от полска и чешка територия.
Всеизвестно е обаче, че тези мигранти минават границата на Европейски Съюз от територията на Беларус. Така че, в случай че немското управление съществено искаше да реши този проблем, то трябваше да договаря с президента на Беларус Александър Лукашенко, който в изявление за BBC непосредствено свърза миграционната рецесия с обстоятелството, че Европейски Съюз раздра съглашението за реадмисия и отхвърли за финансиране на построяването на пропуски в Беларус за задгранични жители. Така възобновяване на германско-полската граница в реалност може да не е отговор на напора от мигранти, а следващото убождане на Берлин против Варшава.
Борбата сред Полша и Германия демонстрира, че Европейски Съюз надалеч не е едносъставен. Всяка страна има свои лични ползи и по тази причина не им е елементарно да се схващат между тях.
Антигерманската изразителност на “ПиС ” не е просто избирателен ход. Сегашният полски хайлайф не желае да не помни историческите проблеми, нанесени на поляците от германците, и мъчително възприема обстоятелството, че Берлин през днешния ден играе ролята на първа цигулка в Европейски Съюз. В бъдеще това може да докара до излизане на Полша от Европейски Съюз по образеца на Англия.
Ако обаче Доналд Туск, който заемаше поста ръководител на Европейския съвет в продължение на пет години, въпреки всичко успее да се върне на поста министър-председател на Полша, развиването на връзките сред Варшава и Берлин най-вероятно ще отклони траекторията на борба. Така че парламентарните избори, планувани за 15 октомври, ще бъдат съдбоносни за полския народ.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ