С какво рискува Америка, нахлувайки във Венецуела
„ Те имат потребност от нефт. Не става въпрос за трафик на опиати, не - те имат потребност от нефт, газ. “ С тези думи президентът на Венецуела Николас Мадуро разказва същинските цели на Съединените щати, които концентрират войските си край крайбрежията на Венецуела. Способен ли е Тръмп да се реши на военна интервенция против Венецуела, по какъв начин би могла да наподобява тя - и какви ще бъдат следствията?
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп преименува Министерството на защитата на Министерство на войната – и първата война под новия му статут наподобява е на хоризонта. Съединените щати струпват военни кораби покрай Венецуела, а президентът на страната Николас Мадуро реагира, като активизира милиции и събира войска, разполагайки я по крайбрежието и покрай границите със прилежащите страни.
Това не е първият опит на Съединените щати да смъкват некоректен режим във Венецуела, само че е може би най-сериозният. И освен тъй като президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп е извънредно съдбоносен.
Така че, Съединени американски щати към този момент имат всички законни учредения за инвазия. И под законни тук имаме поради не интернационалното, а вътрешното американско право. Президентът на Съединени американски щати има цялостното право да стартира война против друга страна и да я води в продължение на два месеца без утвърждението на Конгреса.
Вашингтон към този момент разгласи война на наркокартелите, а Пентагонът получи указания да нападна картелните сили на всички места по света. Включително и в трети страни. Същевременно Белият дом публично декларира, че президентът на Венецуела Николас Мадуро е и водач на картела Лос Солес (който е виновен за съвсем 20% от целия южноамерикански кокаин, който попада на американския пазар), а за залавянето му е избрана премия от 50 милиона $.
Държавният секретар на Съединени американски щати Марко Рубио намерено назовава Николас Мадуро „ наркодилър “ и „ терорист “ и твърди, че не се интересува от мнението на интернационалните организации. „ Организацията на обединените народи не е съгласна, само че не ме интересува какво споделят.
Той се крие от американското правораздаване, не е законният водач на Венецуела “, споделя ръководителят на Държавния департамент. Следователно, нахлуването във Венецуела може да бъде показано като интервенция против опиатите.
Разбира се, това наподобява като двуличие и прикритие за същинските цели на Съединените щати. „ Те имат потребност от нефт. Не става въпрос за трафик на опиати, не - те имат потребност от нефт, газ “, споделя по този въпрос президентът на Венецуела Николас Мадуро.
И в действителност, Венецуела разполага с едни от най-големите ресурси от въглеводороди в света и правата за рандеман на тези запаси може да бъдат трансферирани на страните от БРИКС. И точно против БРИКС администрацията на Белия дом се бори най-активно на интернационалната сцена в последно време.
От чисто военна позиция, Съединени американски щати безспорно имат неведнъж преимущество пред Венецуела. „ Общата бройка на венецуелските въоръжени сили е до 150 хиляди бойци, в това число до 100 хиляди сухопътни войски. Има малко количество модерни оръжия - танкове, бойни машини на пехотата, самолети съветско произвеждане. Малки, само че ефикасни системи за противовъздушна защита С-300 “, изяснява пред вестник „ Взгляд “ Андрей Клинцевич, началник на Центъра за проучване на военните и политическите спорове.
Според него Венецуела е подготвила добра районна войска, с цел да се опълчи на врага в границите на своя континент - само че това е безусловно незадоволително, с цел да се опълчи на Съединени американски щати, които имат най-силната войска в Западното полукълбо.
Стратегическото преимущество също е на страната на Съединените щати. Дори единствено тъй като те, като атакуваща страна, могат да избират всяка тактика, която сметнат за нужна.
„ – споделя Андрей Клинцевич.
След това Вашингтон може да разчисти небето над Венецуела и по-късно да вкара сухопътни сили. В частност, сега американската войска в прилежащ Пуерто Рико организира учения за отработка на десантни интервенции, десантиране на пехота от морето на сушата.
Въпреки че в това време е малко евентуално Пентагонът да възнамерява пълноценна окупация на Венецуела - най-малкото тъй като в джунглата венецуелците са способни да наложат сериозна партизанска война на американците, свеждайки до нула всички евентуални изгоди от завземането на венецуелски нефтени залежи.
„ Съдейки по това, което американците приготвят, те не възнамеряват никаква огромна сухопътна интервенция. Петхилядният контингент от морски пехотинци, който сега се образова в Пуерто Рико, е предопределен за задания или по евакуация, или за някакъв тип физическо залавяне на Мадуро. Те дебаркират, завладяват обекта и си потеглят “, споделя Андрей Клинцевич.
Вътрешнополитическата обстановка във Венецуела също благоприятства сходни дейности. Да, Николас Мадуро твърди за „ проведена битка на целия народ при положение на експанзия “, само че в случай че приказваме за „ десантиране, залавяне и потегляне “, тогава целият народ няма да излезе на улицата.
В последна сметка позицията на Николас Мадуро в страната не може да се назова мощна. На изборите през 2024 година той получи единствено 52% от гласовете - и умерено може да се каже, че към 40% (предимно междинната класа) от популацията са срещу него.
Лидерката на опозицията Мария Корино Мачадо към този момент упрекна Мадуро, че въоръжава милициите заради неналичието на доверие от страна на армията. И загатна, че самият президент е отговорен за актуалната обстановка - тъй като взема решения, с цел да угоди на външни страни (Русия, Китай, Куба и Иран).
Следователно Съединени американски щати могат да намерят доста хора във Венецуела, които симпатизират на задачите им – в случай че, несъмнено, задачата им е да смъкват Мадуро, а не да окупират страната. В този случай представители на опозицията, някои от които заемат постовете на кметове и даже губернатори на обособени провинции, ще завземат властта. След това те ще могат да подпишат с американците предаването на всички петролни залежи, от които се нуждае Вашингтон.
Да, сполучливите удари по стопански цели и даже залавянето на Николас Мадуро биха могли да изпратят сериозен сигнал към страните от Западното полукълбо. Да подтиснат желанието им за съдействие с Китай и да ги принудят да почитат американските стремежи.
Но, въпреки това, те биха могли да провокират мощен прилив на антиамерикански настроения в район, който постоянно е мразел Америка. И по този метод да погребат всички очаквания за връщане на идеологическия и стопански надзор над неговия „ заден двор “.
„ Не би трябвало да има сервилно послушание на чужденци в Панама, Еквадор, Колумбия или Венецуела “, споделя Густаво Петро, президент на Колумбия, която до неотдавна се смяташе за основен съдружник на Съединени американски щати в Южна Америка.
Така че Тръмп би трябвало да реши дали е подготвен да поеме риска. Да хвърли политическите зарове с вярата, че те ще му донесат добър резултат. Защото, в случай че се провали, в случай че това докара до вълна от антиамерикански яд и консолидиране на Южна Америка на тази основа, тогава това проваляне ще бъде доста по-болезнено за него от идното крушение в Украйна.
Всички вътрешнополитически врагове на Тръмп ще се надигнат (не единствено в Демократическата партия, само че и в Републиканската партия) и в най-хубавия случай той ще се изправи пред проваляне на междинните избори през 2026 година, а в най-лошия - пред импийчмънт.
П
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп преименува Министерството на защитата на Министерство на войната – и първата война под новия му статут наподобява е на хоризонта. Съединените щати струпват военни кораби покрай Венецуела, а президентът на страната Николас Мадуро реагира, като активизира милиции и събира войска, разполагайки я по крайбрежието и покрай границите със прилежащите страни.
Това не е първият опит на Съединените щати да смъкват некоректен режим във Венецуела, само че е може би най-сериозният. И освен тъй като президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп е извънредно съдбоносен.
Така че, Съединени американски щати към този момент имат всички законни учредения за инвазия. И под законни тук имаме поради не интернационалното, а вътрешното американско право. Президентът на Съединени американски щати има цялостното право да стартира война против друга страна и да я води в продължение на два месеца без утвърждението на Конгреса.
Вашингтон към този момент разгласи война на наркокартелите, а Пентагонът получи указания да нападна картелните сили на всички места по света. Включително и в трети страни. Същевременно Белият дом публично декларира, че президентът на Венецуела Николас Мадуро е и водач на картела Лос Солес (който е виновен за съвсем 20% от целия южноамерикански кокаин, който попада на американския пазар), а за залавянето му е избрана премия от 50 милиона $.
Държавният секретар на Съединени американски щати Марко Рубио намерено назовава Николас Мадуро „ наркодилър “ и „ терорист “ и твърди, че не се интересува от мнението на интернационалните организации. „ Организацията на обединените народи не е съгласна, само че не ме интересува какво споделят.
Той се крие от американското правораздаване, не е законният водач на Венецуела “, споделя ръководителят на Държавния департамент. Следователно, нахлуването във Венецуела може да бъде показано като интервенция против опиатите.
Разбира се, това наподобява като двуличие и прикритие за същинските цели на Съединените щати. „ Те имат потребност от нефт. Не става въпрос за трафик на опиати, не - те имат потребност от нефт, газ “, споделя по този въпрос президентът на Венецуела Николас Мадуро.
И в действителност, Венецуела разполага с едни от най-големите ресурси от въглеводороди в света и правата за рандеман на тези запаси може да бъдат трансферирани на страните от БРИКС. И точно против БРИКС администрацията на Белия дом се бори най-активно на интернационалната сцена в последно време.
От чисто военна позиция, Съединени американски щати безспорно имат неведнъж преимущество пред Венецуела. „ Общата бройка на венецуелските въоръжени сили е до 150 хиляди бойци, в това число до 100 хиляди сухопътни войски. Има малко количество модерни оръжия - танкове, бойни машини на пехотата, самолети съветско произвеждане. Малки, само че ефикасни системи за противовъздушна защита С-300 “, изяснява пред вестник „ Взгляд “ Андрей Клинцевич, началник на Центъра за проучване на военните и политическите спорове.
Според него Венецуела е подготвила добра районна войска, с цел да се опълчи на врага в границите на своя континент - само че това е безусловно незадоволително, с цел да се опълчи на Съединени американски щати, които имат най-силната войска в Западното полукълбо.
Стратегическото преимущество също е на страната на Съединените щати. Дори единствено тъй като те, като атакуваща страна, могат да избират всяка тактика, която сметнат за нужна.
„ – споделя Андрей Клинцевич.
След това Вашингтон може да разчисти небето над Венецуела и по-късно да вкара сухопътни сили. В частност, сега американската войска в прилежащ Пуерто Рико организира учения за отработка на десантни интервенции, десантиране на пехота от морето на сушата.
Въпреки че в това време е малко евентуално Пентагонът да възнамерява пълноценна окупация на Венецуела - най-малкото тъй като в джунглата венецуелците са способни да наложат сериозна партизанска война на американците, свеждайки до нула всички евентуални изгоди от завземането на венецуелски нефтени залежи.
„ Съдейки по това, което американците приготвят, те не възнамеряват никаква огромна сухопътна интервенция. Петхилядният контингент от морски пехотинци, който сега се образова в Пуерто Рико, е предопределен за задания или по евакуация, или за някакъв тип физическо залавяне на Мадуро. Те дебаркират, завладяват обекта и си потеглят “, споделя Андрей Клинцевич.
Вътрешнополитическата обстановка във Венецуела също благоприятства сходни дейности. Да, Николас Мадуро твърди за „ проведена битка на целия народ при положение на експанзия “, само че в случай че приказваме за „ десантиране, залавяне и потегляне “, тогава целият народ няма да излезе на улицата.
В последна сметка позицията на Николас Мадуро в страната не може да се назова мощна. На изборите през 2024 година той получи единствено 52% от гласовете - и умерено може да се каже, че към 40% (предимно междинната класа) от популацията са срещу него.
Лидерката на опозицията Мария Корино Мачадо към този момент упрекна Мадуро, че въоръжава милициите заради неналичието на доверие от страна на армията. И загатна, че самият президент е отговорен за актуалната обстановка - тъй като взема решения, с цел да угоди на външни страни (Русия, Китай, Куба и Иран).
Следователно Съединени американски щати могат да намерят доста хора във Венецуела, които симпатизират на задачите им – в случай че, несъмнено, задачата им е да смъкват Мадуро, а не да окупират страната. В този случай представители на опозицията, някои от които заемат постовете на кметове и даже губернатори на обособени провинции, ще завземат властта. След това те ще могат да подпишат с американците предаването на всички петролни залежи, от които се нуждае Вашингтон.
Да, сполучливите удари по стопански цели и даже залавянето на Николас Мадуро биха могли да изпратят сериозен сигнал към страните от Западното полукълбо. Да подтиснат желанието им за съдействие с Китай и да ги принудят да почитат американските стремежи.
Но, въпреки това, те биха могли да провокират мощен прилив на антиамерикански настроения в район, който постоянно е мразел Америка. И по този метод да погребат всички очаквания за връщане на идеологическия и стопански надзор над неговия „ заден двор “.
„ Не би трябвало да има сервилно послушание на чужденци в Панама, Еквадор, Колумбия или Венецуела “, споделя Густаво Петро, президент на Колумбия, която до неотдавна се смяташе за основен съдружник на Съединени американски щати в Южна Америка.
Така че Тръмп би трябвало да реши дали е подготвен да поеме риска. Да хвърли политическите зарове с вярата, че те ще му донесат добър резултат. Защото, в случай че се провали, в случай че това докара до вълна от антиамерикански яд и консолидиране на Южна Америка на тази основа, тогава това проваляне ще бъде доста по-болезнено за него от идното крушение в Украйна.
Всички вътрешнополитически врагове на Тръмп ще се надигнат (не единствено в Демократическата партия, само че и в Републиканската партия) и в най-хубавия случай той ще се изправи пред проваляне на междинните избори през 2026 година, а в най-лошия - пред импийчмънт.
П
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ