Справедливостта е неизбежна, има ад дори за боговете
Те или пият кръвта на избитите по тяхна воля, или се къпят в нея, омесена с потта и сълзите на поробените нации, споделя езотерикът
Наказанията на боговете са най-много за жестокост, лакомия, измама, само че с необикновен акцент към прелюбодеянията и блудствата, твърди писателят Ангел Хаджипопгеоргиев. Дори Зевс е там, поради непрекъснатите му изневери и осеменяване на човешки, само че и божествени същества от женски пол, споделя той за новата си книга „ Божествена покруса “, в която с хумористичен език написа за Ада на боговете, където Данте Алигиери го води и даже вземат изявленията от осъдените безсмъртни същества.
Вдъхновен от „ Божествена комедия “ на Данте Алигиери, Хаджипопгеоргиев води читателите към развлечение, като в същото време дава разнообразна информация за религии и култове, както и нови тълкования на доста теологични хипотези.
Пред кореспондент на Флагман.БГ той разкри, че наказванията за боговете са свързани с ментално влияние, непрестанен душевен тормоз и издевателства над егото, самолюбието и бившето положение на властимащи. Може да се търси връзка със съвремието и тези властници, които се считат за безсмъртни, изяснява писателят. Много е елементарно и извънредно мъчително да се падне от върха до Кота 0, прибавя той.
Дружеството на пловдивските писатели е поело самодейността за показване на новата му книга „ Божествена комедия “ в читалище „ Възраждане “ в града под тепетата на 22 октомври от 10 часа.
-Представянето на новата ви книга " Божествена покруса ", която към този момент излезе на съветски и британски език, е един от мотивите да се върнете в България. Може ли да се каже, че следвате наклонността след „ Исусови летописи " и очаквате ли да предизвикате нов скандал в църковните среди?
-Едва ли някой поп ще си оскверни очите с четене на тази книга. С „ Хрониките “ беше същата история – съвсем никаква реакция от Българската православна черква. Тенденциите в този момент са тъкмо в безразличието. Оставят те без следствие и толкоз. В политиката е същото. Пресен образец е игнорирането на някои рискови за властта партии и безспорното медийно затъмнение по отношение на техни изяви. Една подла, само че ефикасна реакция. Още повече „ Божествена покруса “ не застава против църквата, въпреки в някои от разговорите на основните герои да се чуват различни тези и хипотези по отношение на бога, космологията и други отвлечени проблеми. Така че скандал въобще не се чака. Дори си мисля, че няма да има никаква реакция от никой и на никое място.
-Знаменитият Гюнтер Валраф, с цел да прави своите репортажи, е живял две години даже под непозната идентичност, т.е. като турски гастербайтер в Германия, с цел да опише в книгата си „ На дъното “ отрицателното отношение към черноработниците и нарушаването на човешките права. Вие пък „ издавате “ секрети от пъкъла на боговете и то с комичен език. Докъде може да ви води Данте Алигиери?
-Ако мога да се отъждествя с лиричния воин, който Данте води из кварталите на Ада, то бих споделил, че ме е отвел до Портала към Рая, само че единствено до такава степен. Тоест моята „ Трагедия “ е тъкмо противоположното на комедията на Алигиери – там първо имаме лирика в изрече, а в моята си е чиста прозаичност, второ, там нещата са изцяло съществени, а при мен имаме сериозна доза жлъч, плюс подигравка и откровена ирония и трето, че пъкълът на боговете няма безусловно нищо общо с описания от Данте, с изключение на, че въпреки всичко това е един тип наказателна колония, затвор или все от тоя жанр. И в случай че Данте Алигиери е подчертал върху своята обич към Беатриче, поради която влиза в Ада, както това прави нашият Орфей в митологията, то тук нещата опират до по-простичката концепция за интервюирането на някои някогашни богове и поднасянето по леко саркастичен метод на забавни и злободневни тематики. Тоест както във всичките си книги, аз предлагам доза развлечение, само че и опция за приемане на елитарна информация, плюс провокация за размърдване на биотоковете. Сега си спомних по какъв начин Лео Таксил е измамил даже папата с подправено разкайване, живял е във Ватикана 12-13 години и след това написал „ Свещеният вертеп “, само че при мен това го няма. Не е допустимо в действителността да попадна в сходен Ад. Това си е чисто фентъзи и в случай че не се сложат илюстрации във всяка глава, на читателя ще му е доста мъчно да се оправи с текста, където има богове от разнообразни култове и митологии, част от които българският четец даже не допуска, че съществуват.
-А за какво са осъдени боговете?
-За разнообразни прегрешения, най-много за жестокост, лакомия, измама, само че с необикновен акцент към прелюбодеянията и блудствата. Дори Зевс е там, поради непрекъснатите му изневери и осеменяване на човешки, само че и божествени същества от женски пол. Само към женски, щото Аполон да вземем за пример не се е задоволявал само с женски същества. Всичките екс-божества, толерирали войните и убийствата са там без изключение, като се почне от Арес и се премине през Сех-Мет, Мориган, Ицтли и несъмнено Кали от индийската митология. Има и други, като всичките или пият кръвта на избитите по тяхна воля, или се къпят в нея, омесена с потта и сълзите на поробените нации. Интересното е, че наказванията за боговете не са толкоз физически, както е при Данте Алигиери, тъй като той се придържа към наложените от Ватикана понятия за пъкъл, а повече са свързани с ментално влияние, непрестанен душевен тормоз и издевателства над егото, самолюбието и бившето положение на властимащи. Тоест тук може да се търси връзка със съвремието и тези властници, които се имат за безсмъртни. Те би трябвало всички да прочетат моята книга, с цел да осъзнаят, че е доста елементарно и извънредно мъчително да се падне от върха до Кота 0.
-Освен публицист и стихотворец, към този момент се прочухте, и като експлоататор. Изкуственият разсъдък ви служи като обуздан плебей. Как успявате да го мотивирате да пее песните ви и да рисува даже обложките на книгите ви?
-Всичко е въпрос на време, нерви и отвод от консервативност. Човек се учи до момента в който е жив, даже може да бъде преподавател на Интелекта, тъй като той не е задоволително образован /смях/. Или най-малко не е задоволително осведомен. Това е една доста бърза търсачка, умееща да намира, проучва, подрежда и сглобява. Не е зле да се осъзнае, че това не е никакъв създател, а просто реализатор. Творец е този, който му указва какво, по какъв начин, по кое време и за какво, а другото към този момент е техника или хайде – технология. Нужен е сериозен опит и даже гений за вярното ръководство на това „ нещо “, тъй като в случай че командите са неточни и неправилни, се получават много дразнещи обстановки и на човек му се коства, че ИИ се майтапи, бъзика и даже се подиграва с него. Аз съм доста прочувствен и от време на време му пиша: „ Абе, ти глупак ли си? Я виж какво съм ти наредил, а ти какво ми рисуваш! “. И в полза на истината от време на време този метод оказва помощ, до момента в който в множеството случаи той ми дава отговор: “Хайде да сменим тематиката! “. Но когато го изчеткам, че доста ми оказва помощ, той става един подобен готин, благ и благосклонен. Дори като правихме с него една ария на френски, пиратски диалект най-после ми написа: „ Йо-хо-хо, триумф с видеото! “, което на мен ми подухва концепцията, че това „ нещо “ даже пробва да се майтапи, въпреки всякога да ме убеждава, че няма страсти.
-А какво е присъединяване на машинния разсъдък за клипа на песента ви „ Ти не ме обичаш “, която сте композирали по текст на Сергей Есенин, който Маяковски назовава „ демонски надарен “, а мнозина го дефинират за най-големия бунтовник в съветската литература и пред който вероятно даже фамозният коцкар Дон Жуан някак бледнее?
-Интелектът взе участие интензивно единствено във видеото и на никое място другаде. А концепцията за тази ария е доста остаряла, да не кажа антична. Още през 90-те години имах някакви наивни мисли за разпространение на жанра “Нови градски песни “ като опция на гнусната чалга. Дори фондация направихме, само че още тогава разбрах, че единствено с възторг нищо не става. Затова в този момент мога да кажа, че съвсем единствено с възторг, на остарели години записах първата си ария, което не значи последната. Доколко съм я композирал е въпрос, тъй като не съм я писал с ноти и нямам предпазени авторски права, само че през 70-те години на Соца нямаше такива неща. Вземаш китарата и текста, и си пееш както можеш. Сега обаче с вещата помощ на варненеца Петър Песев успяхме да създадем нещо обикновено звучащо, а не дрън-дрън с една китара, каквито записи съм поставил от дълго време в Ютуб. Надявам се да има още читави записи на сходни песни, където авторът е неизвестен, както и текстописецът, като считам, че опитът ще ме вкара в верния път откъм осъществяване. Колкото до Есенин, то откогато му прочетох в детайли биографията, творчеството му за мене като че ли поизбледня, по тази причина стопирах да се интересувам от животите на поетите, с цел да се веселя на стиховете им без предразсъдъци.
-„ Който е обичал - не обича, който е загаснал - не гори... “. Това е част от стихотворението, което превърнахте в ария. Наскоро в Айтос погребаха млад мъж, отишъл си от този свят след разлъка с приятелката си. Може ли изкуството да лекува любовната тъга?
-Може, несъмнено. Но освен нея, а и някои заболявания, както и да ги предизвиква, за жалост. Тези зависимости от дълго време са изследвани и потвърдени, единствено че множеството хора не имат вяра и избират да се тъпчат с химия, в сравнение с да си пуснат Вивалди или Албинони. Мисля, че си спомняш доста добре, по какъв начин аз в своята Технология „ АНТЕЙ 21 “ доста съществено се възползвам от тази потвърдена доктрина, включвайки влияние с цвят, тон и глас...
-След сантименталната разходка в Париж, където отпразнувахте 40-ата година от сватбата си със брачната половинка ви, евентуално турнето ви в София, Пловдив и Бургас ще ви въодушеви за нова книга. Всъщност коя в този момент е вашата муза?
-„ Турне “ ми прозвуча напряко радостно. Та аз не съм някаква звезда, че да гастролирам. Пловдив е моят град, Бургас мога да кажа, че също си е мой, а във Варна към този момент от няколко години имаме традиция да се събираме с моите другари от групата „ Мистър Хард “, да купонясваме, съчетавайки го с готини диалози и смях. Още повече там е Краси - Дивия Козел, който се надявам също да видя, а и новият ми другар и съидейник – Петър Песев, с който имам желание занапред да върша песни. Колкото до Музата, то изрично декларирам, че от октомври предходната година тя не си е тръгвала от мен. Голяма обич, огромно нещо. А като се поумори и отиде за малко да си почине, на нейно място идва Дуендето. Те горките и двамата нямат съответни имена. Или в случай че имат, ги менят непрекъснато. И както много от дълго време го разясних: „ Ако създателят е зарязан от Музата си, то той би трябвало да я измисли, сътвори, да я пресъздава със силата на подсъзнанието си! “. Иначе завършек на всякакво творчество. Трябва постоянно да е влюбен създателят, тъй като другояче му се чупят моливите, пресъхва му мастилото или му се бъгва компютърът /смях/.
Наказанията на боговете са най-много за жестокост, лакомия, измама, само че с необикновен акцент към прелюбодеянията и блудствата, твърди писателят Ангел Хаджипопгеоргиев. Дори Зевс е там, поради непрекъснатите му изневери и осеменяване на човешки, само че и божествени същества от женски пол, споделя той за новата си книга „ Божествена покруса “, в която с хумористичен език написа за Ада на боговете, където Данте Алигиери го води и даже вземат изявленията от осъдените безсмъртни същества.
Вдъхновен от „ Божествена комедия “ на Данте Алигиери, Хаджипопгеоргиев води читателите към развлечение, като в същото време дава разнообразна информация за религии и култове, както и нови тълкования на доста теологични хипотези.
Пред кореспондент на Флагман.БГ той разкри, че наказванията за боговете са свързани с ментално влияние, непрестанен душевен тормоз и издевателства над егото, самолюбието и бившето положение на властимащи. Може да се търси връзка със съвремието и тези властници, които се считат за безсмъртни, изяснява писателят. Много е елементарно и извънредно мъчително да се падне от върха до Кота 0, прибавя той.
Дружеството на пловдивските писатели е поело самодейността за показване на новата му книга „ Божествена комедия “ в читалище „ Възраждане “ в града под тепетата на 22 октомври от 10 часа.
-Представянето на новата ви книга " Божествена покруса ", която към този момент излезе на съветски и британски език, е един от мотивите да се върнете в България. Може ли да се каже, че следвате наклонността след „ Исусови летописи " и очаквате ли да предизвикате нов скандал в църковните среди?
-Едва ли някой поп ще си оскверни очите с четене на тази книга. С „ Хрониките “ беше същата история – съвсем никаква реакция от Българската православна черква. Тенденциите в този момент са тъкмо в безразличието. Оставят те без следствие и толкоз. В политиката е същото. Пресен образец е игнорирането на някои рискови за властта партии и безспорното медийно затъмнение по отношение на техни изяви. Една подла, само че ефикасна реакция. Още повече „ Божествена покруса “ не застава против църквата, въпреки в някои от разговорите на основните герои да се чуват различни тези и хипотези по отношение на бога, космологията и други отвлечени проблеми. Така че скандал въобще не се чака. Дори си мисля, че няма да има никаква реакция от никой и на никое място.
-Знаменитият Гюнтер Валраф, с цел да прави своите репортажи, е живял две години даже под непозната идентичност, т.е. като турски гастербайтер в Германия, с цел да опише в книгата си „ На дъното “ отрицателното отношение към черноработниците и нарушаването на човешките права. Вие пък „ издавате “ секрети от пъкъла на боговете и то с комичен език. Докъде може да ви води Данте Алигиери?
-Ако мога да се отъждествя с лиричния воин, който Данте води из кварталите на Ада, то бих споделил, че ме е отвел до Портала към Рая, само че единствено до такава степен. Тоест моята „ Трагедия “ е тъкмо противоположното на комедията на Алигиери – там първо имаме лирика в изрече, а в моята си е чиста прозаичност, второ, там нещата са изцяло съществени, а при мен имаме сериозна доза жлъч, плюс подигравка и откровена ирония и трето, че пъкълът на боговете няма безусловно нищо общо с описания от Данте, с изключение на, че въпреки всичко това е един тип наказателна колония, затвор или все от тоя жанр. И в случай че Данте Алигиери е подчертал върху своята обич към Беатриче, поради която влиза в Ада, както това прави нашият Орфей в митологията, то тук нещата опират до по-простичката концепция за интервюирането на някои някогашни богове и поднасянето по леко саркастичен метод на забавни и злободневни тематики. Тоест както във всичките си книги, аз предлагам доза развлечение, само че и опция за приемане на елитарна информация, плюс провокация за размърдване на биотоковете. Сега си спомних по какъв начин Лео Таксил е измамил даже папата с подправено разкайване, живял е във Ватикана 12-13 години и след това написал „ Свещеният вертеп “, само че при мен това го няма. Не е допустимо в действителността да попадна в сходен Ад. Това си е чисто фентъзи и в случай че не се сложат илюстрации във всяка глава, на читателя ще му е доста мъчно да се оправи с текста, където има богове от разнообразни култове и митологии, част от които българският четец даже не допуска, че съществуват.
-А за какво са осъдени боговете?
-За разнообразни прегрешения, най-много за жестокост, лакомия, измама, само че с необикновен акцент към прелюбодеянията и блудствата. Дори Зевс е там, поради непрекъснатите му изневери и осеменяване на човешки, само че и божествени същества от женски пол. Само към женски, щото Аполон да вземем за пример не се е задоволявал само с женски същества. Всичките екс-божества, толерирали войните и убийствата са там без изключение, като се почне от Арес и се премине през Сех-Мет, Мориган, Ицтли и несъмнено Кали от индийската митология. Има и други, като всичките или пият кръвта на избитите по тяхна воля, или се къпят в нея, омесена с потта и сълзите на поробените нации. Интересното е, че наказванията за боговете не са толкоз физически, както е при Данте Алигиери, тъй като той се придържа към наложените от Ватикана понятия за пъкъл, а повече са свързани с ментално влияние, непрестанен душевен тормоз и издевателства над егото, самолюбието и бившето положение на властимащи. Тоест тук може да се търси връзка със съвремието и тези властници, които се имат за безсмъртни. Те би трябвало всички да прочетат моята книга, с цел да осъзнаят, че е доста елементарно и извънредно мъчително да се падне от върха до Кота 0.
-Освен публицист и стихотворец, към този момент се прочухте, и като експлоататор. Изкуственият разсъдък ви служи като обуздан плебей. Как успявате да го мотивирате да пее песните ви и да рисува даже обложките на книгите ви?
-Всичко е въпрос на време, нерви и отвод от консервативност. Човек се учи до момента в който е жив, даже може да бъде преподавател на Интелекта, тъй като той не е задоволително образован /смях/. Или най-малко не е задоволително осведомен. Това е една доста бърза търсачка, умееща да намира, проучва, подрежда и сглобява. Не е зле да се осъзнае, че това не е никакъв създател, а просто реализатор. Творец е този, който му указва какво, по какъв начин, по кое време и за какво, а другото към този момент е техника или хайде – технология. Нужен е сериозен опит и даже гений за вярното ръководство на това „ нещо “, тъй като в случай че командите са неточни и неправилни, се получават много дразнещи обстановки и на човек му се коства, че ИИ се майтапи, бъзика и даже се подиграва с него. Аз съм доста прочувствен и от време на време му пиша: „ Абе, ти глупак ли си? Я виж какво съм ти наредил, а ти какво ми рисуваш! “. И в полза на истината от време на време този метод оказва помощ, до момента в който в множеството случаи той ми дава отговор: “Хайде да сменим тематиката! “. Но когато го изчеткам, че доста ми оказва помощ, той става един подобен готин, благ и благосклонен. Дори като правихме с него една ария на френски, пиратски диалект най-после ми написа: „ Йо-хо-хо, триумф с видеото! “, което на мен ми подухва концепцията, че това „ нещо “ даже пробва да се майтапи, въпреки всякога да ме убеждава, че няма страсти.
-А какво е присъединяване на машинния разсъдък за клипа на песента ви „ Ти не ме обичаш “, която сте композирали по текст на Сергей Есенин, който Маяковски назовава „ демонски надарен “, а мнозина го дефинират за най-големия бунтовник в съветската литература и пред който вероятно даже фамозният коцкар Дон Жуан някак бледнее?
-Интелектът взе участие интензивно единствено във видеото и на никое място другаде. А концепцията за тази ария е доста остаряла, да не кажа антична. Още през 90-те години имах някакви наивни мисли за разпространение на жанра “Нови градски песни “ като опция на гнусната чалга. Дори фондация направихме, само че още тогава разбрах, че единствено с възторг нищо не става. Затова в този момент мога да кажа, че съвсем единствено с възторг, на остарели години записах първата си ария, което не значи последната. Доколко съм я композирал е въпрос, тъй като не съм я писал с ноти и нямам предпазени авторски права, само че през 70-те години на Соца нямаше такива неща. Вземаш китарата и текста, и си пееш както можеш. Сега обаче с вещата помощ на варненеца Петър Песев успяхме да създадем нещо обикновено звучащо, а не дрън-дрън с една китара, каквито записи съм поставил от дълго време в Ютуб. Надявам се да има още читави записи на сходни песни, където авторът е неизвестен, както и текстописецът, като считам, че опитът ще ме вкара в верния път откъм осъществяване. Колкото до Есенин, то откогато му прочетох в детайли биографията, творчеството му за мене като че ли поизбледня, по тази причина стопирах да се интересувам от животите на поетите, с цел да се веселя на стиховете им без предразсъдъци.
-„ Който е обичал - не обича, който е загаснал - не гори... “. Това е част от стихотворението, което превърнахте в ария. Наскоро в Айтос погребаха млад мъж, отишъл си от този свят след разлъка с приятелката си. Може ли изкуството да лекува любовната тъга?
-Може, несъмнено. Но освен нея, а и някои заболявания, както и да ги предизвиква, за жалост. Тези зависимости от дълго време са изследвани и потвърдени, единствено че множеството хора не имат вяра и избират да се тъпчат с химия, в сравнение с да си пуснат Вивалди или Албинони. Мисля, че си спомняш доста добре, по какъв начин аз в своята Технология „ АНТЕЙ 21 “ доста съществено се възползвам от тази потвърдена доктрина, включвайки влияние с цвят, тон и глас...
-След сантименталната разходка в Париж, където отпразнувахте 40-ата година от сватбата си със брачната половинка ви, евентуално турнето ви в София, Пловдив и Бургас ще ви въодушеви за нова книга. Всъщност коя в този момент е вашата муза?
-„ Турне “ ми прозвуча напряко радостно. Та аз не съм някаква звезда, че да гастролирам. Пловдив е моят град, Бургас мога да кажа, че също си е мой, а във Варна към този момент от няколко години имаме традиция да се събираме с моите другари от групата „ Мистър Хард “, да купонясваме, съчетавайки го с готини диалози и смях. Още повече там е Краси - Дивия Козел, който се надявам също да видя, а и новият ми другар и съидейник – Петър Песев, с който имам желание занапред да върша песни. Колкото до Музата, то изрично декларирам, че от октомври предходната година тя не си е тръгвала от мен. Голяма обич, огромно нещо. А като се поумори и отиде за малко да си почине, на нейно място идва Дуендето. Те горките и двамата нямат съответни имена. Или в случай че имат, ги менят непрекъснато. И както много от дълго време го разясних: „ Ако създателят е зарязан от Музата си, то той би трябвало да я измисли, сътвори, да я пресъздава със силата на подсъзнанието си! “. Иначе завършек на всякакво творчество. Трябва постоянно да е влюбен създателят, тъй като другояче му се чупят моливите, пресъхва му мастилото или му се бъгва компютърът /смях/.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ