Те идват от всички краища на Украйна. Докато войната продължава,

Те идват от всички краища на Украйна. Докато войната продължава, техните истории и мемоари описват за протичащото се в спора, към този момент две години след нахлуването на Русия. В западния град Лвов близо 900 души са намерили нов дом и краткотрайни пространства предоставени от полското държавно управление и ръководени от локалната община с поддръжката на Салезианската конгрегация и благодарение на италианската неправителствена организация VIS. Сред тях е и Алла. Въпреки че е неработоспособен и е изгубила крайници си, тя съумява да избяга от Харковска област. Живее тук от съвсем година и е решена да остави предишното си зад тила си. 

" Няма по какъв начин да се върнем обратно. Човек би трябвало единствено да върви напред и да се стреми към нещо ново. Трябва да сме спокойни и да създадем всичко допустимо, с цел да подобрим обстановката в страната ни ", споделя Алла. 

Максим и Валерия претърпяват съществени пострадвания преди година до момента в който бягат от родния си град Бахмут. Това се случва тъкмо когато градът бе високомерен от Русия. Сега те назовават краткотрайното леговище собствен дом, само че някои от най-големите им кошмари към момента ги преследват.  

" Няма нищо, което да ни върне в Бахмут. Дори и градът да бъде освободен, той няма да е нашият дом. Това ще бъде ново място с нови хора. То не е наше ", споделя Валерия. 

Отец Андри е един от ръководителите, които се грижат за оборудването. Той споделя, че след превъзмогването на контузията е извънредно значимо да се съсредоточим върху възобновяване на живота. 

" Не се знае по какъв начин и по кое време ще настъпи този мечтан от всички мир и по тази причина би трябвало да се направи нещо. И защото нищо към момента не е ясно, доста хора започнаха да работят още от предходната година ", споделя отец Андри, шеф въз основата.

Отец Андри показва още вяра, че от ужасите на войната може да се роди нова по-силна Украйна.