Задава ли се най-лявопопулисткото управление на прехода?
„ Те ги подвигат, аз ги заплащам “ ли е предлагането за галактическа минимална пенсия, пита финансистът
Николай Василев,
Следя договарянията за сформиране на държавно управление, както и дейностите на служебния кабинет. Досега не е имало толкоз доста криви огледала. Всички политически координати се объркват.
Уважаваният от мен Трайчо Трайков, съвременен десен човек, предлага цената на тока да бъде замразена на днешното така и така мощно субсидирано равнище и всички одобряват. Възхитен съм от последното изявление на Мика Зайкова, която разсъждава по-пазарно и отговорно от целия длъжностен кабинет и от няколко финансови министъра.
Служебните кабинети необичайно вземат участие в популисткото наддаване . Не знам с какво ще останат в историята двете служебни държавни управления на 2021 година Да свършат някакви промени – забравете. Чужди вложения, значими за страната планове и покупко-продажби – също. Оптимизация на раздутия обществен бранш – не. Ваксиниране и добра осведомителна акция за пандемията – няма. Преди половин година съществена задача беше внасянето на Плана за възобновяване, само че закъсняхме и парите също ги няма.
Цяло лято се занимавахме главно с актуализацията на бюджета. Бях срещу по три кардинални съображения: 1) Няма потребност от непрекъснати актуализации всяка година без трагична причина, каквато тази година няма (война и др.). 2) Не е работа на служебни кабинети да трансформират фрапантно обществената политика, изключително в средата на годината. 3) Преди година президентът назова Бюджет 2021 „ разточителен “ и бях склонен. След това неговите хора подвигнаха разноските с още над 2 милиарда.
Призовавам за обществено-поръчкови пости през декември. Приятно заинтригуван съм от постигнатия бюджетен остатък до ноември. Ако приключим на остатък, няма да спестявам положителните думи, без значение, че остатъкът ще е главно поради спрените финансови разноски. Силно се надявам служебните министри да не решат да опукат милиарди през декември „ като за последно “, за което всички остро критикувахме предните държавни управления. Горещо приканвам да не се харчат никакви милиарди в края на годината . От тях обичайно изгодата е противоречива, а злоупотребите в изключително огромен размер – безспорни.
През декември 2019 и 2020 година се изхарчиха към 15 милиарда лева, множеството от които изключително, без публични поръчки, без състезания. Някой помни ли най-малко 1 милиард къде отиде? Единственото несъмнено е, че натрупахме задължения и дефицити. Сегашните като предходните ли са? Да забележим. Нов кабинет тази година ще е позитив за страната. След обърканата 2021 година всички ще се радваме да има работеща коалиция. Нови лица, някои нови хрумвания, чувство за смяна, прекъсване на отрицателни практики – това са огромни позитиви. Ще е добре за бизнеса да има изясненост и предвидимост, желателно за цялостен мандат. Моите похвали обаче стопират дотук.
Преговорите – равнение наляво
Удивен съм и отчаян от това, което се случва. Прилича ми на наддаване сред леви и по-леви. Който предложи популистко харчене, приема се незабавно. Ако някой загатне първи проблясъци на промени, самичък се отхвърля. Ето най-драстичните образци:
• Ще замразяваме цената на тока – препоръчано от най-десните и признато
• Таван на разноските като % от Брутният вътрешен продукт – незнаен, само че на никого не му дреме
• Бюджетен недостиг от 3.5 до 5% – приема се „ компромис “ от 4.5%. Най-големият след Виденов. Нов дълг към 6 милиарда – честито на младите, на тях го завещаваме. Те за това ли гласоподаваха?
• Отсега се планува актуализация за юни – не си припомням и подобен казус. Иронично предлагам да минем на постоянни тримесечни актуализации и изключителни посред. Да не мислите, че ще спестяваме нещо през юни? Залагам на 2.5 милиарда нови разноски...
• Приватизация – няма
• Концесии – няма
• Капиталов пазар – няма
• Оптимизация на раздутата администрация – няма
• Закриване на някоя от нароилите се държавни бизнесструктури – няма. Ще харчим за нови.
• Пенсии – колкото повече, толкоз повече. Далеч над половината от хората ще получават идентична пенсия. Дефицитът в Национален осигурителен институт несъмнено върви към 10 милиарда, само че никой не знае и не му дреме.
• Всички проблеми в страната ще се вземат решение с милиарди бюджетни пари, само че ще назоваваме това промяна.
• Откъде пари за всичко това? Ако се увеличи събираемостта, добре. Но не би трябвало да подготвяме тигана авансово. Сега ще подвигаме оптималния застрахователен приход и ставките на обществените осигуровки – честито на работещите. Преките налози няма да се подвигат – към този момент. А в бъдеще? Ако поради своя популизъм ръководещите посегнат и на налозите, бизнесът ще им изиска оставката. И аз ще се включа сигурно.
Изненадващо, служебният кабинет също готви Бюджет 2022 . Предложи се галактическа минимална пенсия от 490 лева Вече 2/3 от пенсионерите ли ще получават еднообразно или какъв брой? Няколко часа по-късно цифрата се поправя на 430 лева – разлика от милиард-два, нищо работа. За тази неразбория от другояче сериозното Министерство на финансите пък нямам думи. Предлага се и нов дълг до 12 милиарда. Това е към 10% от Брутният вътрешен продукт.
Надали ще разберем дали това се прави независимо или в комплот с бъдещите ръководещи. Ако е независимо, въпреки че се познават добре, това е удар под кръста. Изглеждат великодушни „ като за последно “, само че залагат бомби за идващите. „ Те ги подвигат, аз ги заплащам “ във висша форма. Новото ръководство може да бъде по-лявопопулистко от Виденов.
Тежка подготовка, нали? Но дано забележим обстоятелствата, а не страстите.
1. Кой харчи повече? Бюджет 2022 може би ще преразпределя с 5-10% от Брутният вътрешен продукт повече от междинното за годините на Виденов. Но никой не се интересува от числа.
2. Днес с намаляващо население държавният уред е огромен. Но никой няма желание да го усъвършенства.
3. Бюджетен недостиг. При Виденов най-после катастрофирахме с над 13% недостиг за 1996 година Сега безгрижно ще заложим една трета от това – 4.5%. А след това след юнската актуализация – Бог знае. Но в този момент имаме валутен ръб и сякаш ще влизаме в Еврозоната. С подобен недостиг се застрелваме в крайници . Какъв Маастрихт, какви пет лв. (милиарда желаех да кажа).
4. Виденов въпреки всичко приватизира много. Сега думите приватизация и концесии са табу.
5. Виденов не е национализирал и не помня да е създавал всеобщо големи държавни предприятия с бюджетни пари. Сега това е посоката. Следващият държавен мастодонт ще е в Мариците.
6. С всеобщата приватизация, въпреки спорна, Виденов имаше принос за развиването на финансовия пазар. Българската борса внезапно стана забавна и след това имаше златен интервал през 2001-2007. Сега няма политик, който да знае, че има борса. Все едно американският финансов министър да не знае, че има Уолстрийт. Но там това би било парадокс.
7. Виденов евентуално е вдигнал заплатите и пенсиите с по-висок %, само че в условия на хиперинфлация. Накрая станаха няколко $ на месец. Но тогава пенсионният модел не е бил толкоз уравниловъчен и разбичкан, колкото в този момент. В момента нямаме модел, а система за обилно разпределяне на калпак за сметка на задължения и дефицити.
8. Преките налози през днешния ден са по-ниски и сякаш няма да се качват – добре. Но това е заварено състояние. Данъците падаха през 2001-2008 и не се подвигнаха по-късно. А от следващата година?
Резултатът: Според мен по някои индикатори новото ръководство печели надпреварата по ляв полулизъм. Опасявам се, че за тези думи дори никой няма да ми се обиди. За новите ръководещи левичарството наподобява комплимент.
Извод – готви се лявопопулистка контрареволюция
С такива политики няма да имаме финансов министър на годината в света. Но може някой финансов министър да бъде препоръчан за обществен министър на годината. Какво счита бизнесът, работещите хора, младите, българите в чужбина, които мислят дали да се върнат в България? Или сякаш десните? Това ли е техният блян?
* Авторът е някогашен вицепремиер и министър в две български държавни управления.
Николай Василев,
Следя договарянията за сформиране на държавно управление, както и дейностите на служебния кабинет. Досега не е имало толкоз доста криви огледала. Всички политически координати се объркват.
Уважаваният от мен Трайчо Трайков, съвременен десен човек, предлага цената на тока да бъде замразена на днешното така и така мощно субсидирано равнище и всички одобряват. Възхитен съм от последното изявление на Мика Зайкова, която разсъждава по-пазарно и отговорно от целия длъжностен кабинет и от няколко финансови министъра.
Служебните кабинети необичайно вземат участие в популисткото наддаване . Не знам с какво ще останат в историята двете служебни държавни управления на 2021 година Да свършат някакви промени – забравете. Чужди вложения, значими за страната планове и покупко-продажби – също. Оптимизация на раздутия обществен бранш – не. Ваксиниране и добра осведомителна акция за пандемията – няма. Преди половин година съществена задача беше внасянето на Плана за възобновяване, само че закъсняхме и парите също ги няма.
Цяло лято се занимавахме главно с актуализацията на бюджета. Бях срещу по три кардинални съображения: 1) Няма потребност от непрекъснати актуализации всяка година без трагична причина, каквато тази година няма (война и др.). 2) Не е работа на служебни кабинети да трансформират фрапантно обществената политика, изключително в средата на годината. 3) Преди година президентът назова Бюджет 2021 „ разточителен “ и бях склонен. След това неговите хора подвигнаха разноските с още над 2 милиарда.
Призовавам за обществено-поръчкови пости през декември. Приятно заинтригуван съм от постигнатия бюджетен остатък до ноември. Ако приключим на остатък, няма да спестявам положителните думи, без значение, че остатъкът ще е главно поради спрените финансови разноски. Силно се надявам служебните министри да не решат да опукат милиарди през декември „ като за последно “, за което всички остро критикувахме предните държавни управления. Горещо приканвам да не се харчат никакви милиарди в края на годината . От тях обичайно изгодата е противоречива, а злоупотребите в изключително огромен размер – безспорни.
През декември 2019 и 2020 година се изхарчиха към 15 милиарда лева, множеството от които изключително, без публични поръчки, без състезания. Някой помни ли най-малко 1 милиард къде отиде? Единственото несъмнено е, че натрупахме задължения и дефицити. Сегашните като предходните ли са? Да забележим. Нов кабинет тази година ще е позитив за страната. След обърканата 2021 година всички ще се радваме да има работеща коалиция. Нови лица, някои нови хрумвания, чувство за смяна, прекъсване на отрицателни практики – това са огромни позитиви. Ще е добре за бизнеса да има изясненост и предвидимост, желателно за цялостен мандат. Моите похвали обаче стопират дотук.
Преговорите – равнение наляво
Удивен съм и отчаян от това, което се случва. Прилича ми на наддаване сред леви и по-леви. Който предложи популистко харчене, приема се незабавно. Ако някой загатне първи проблясъци на промени, самичък се отхвърля. Ето най-драстичните образци:
• Ще замразяваме цената на тока – препоръчано от най-десните и признато
• Таван на разноските като % от Брутният вътрешен продукт – незнаен, само че на никого не му дреме
• Бюджетен недостиг от 3.5 до 5% – приема се „ компромис “ от 4.5%. Най-големият след Виденов. Нов дълг към 6 милиарда – честито на младите, на тях го завещаваме. Те за това ли гласоподаваха?
• Отсега се планува актуализация за юни – не си припомням и подобен казус. Иронично предлагам да минем на постоянни тримесечни актуализации и изключителни посред. Да не мислите, че ще спестяваме нещо през юни? Залагам на 2.5 милиарда нови разноски...
• Приватизация – няма
• Концесии – няма
• Капиталов пазар – няма
• Оптимизация на раздутата администрация – няма
• Закриване на някоя от нароилите се държавни бизнесструктури – няма. Ще харчим за нови.
• Пенсии – колкото повече, толкоз повече. Далеч над половината от хората ще получават идентична пенсия. Дефицитът в Национален осигурителен институт несъмнено върви към 10 милиарда, само че никой не знае и не му дреме.
• Всички проблеми в страната ще се вземат решение с милиарди бюджетни пари, само че ще назоваваме това промяна.
• Откъде пари за всичко това? Ако се увеличи събираемостта, добре. Но не би трябвало да подготвяме тигана авансово. Сега ще подвигаме оптималния застрахователен приход и ставките на обществените осигуровки – честито на работещите. Преките налози няма да се подвигат – към този момент. А в бъдеще? Ако поради своя популизъм ръководещите посегнат и на налозите, бизнесът ще им изиска оставката. И аз ще се включа сигурно.
Изненадващо, служебният кабинет също готви Бюджет 2022 . Предложи се галактическа минимална пенсия от 490 лева Вече 2/3 от пенсионерите ли ще получават еднообразно или какъв брой? Няколко часа по-късно цифрата се поправя на 430 лева – разлика от милиард-два, нищо работа. За тази неразбория от другояче сериозното Министерство на финансите пък нямам думи. Предлага се и нов дълг до 12 милиарда. Това е към 10% от Брутният вътрешен продукт.
Надали ще разберем дали това се прави независимо или в комплот с бъдещите ръководещи. Ако е независимо, въпреки че се познават добре, това е удар под кръста. Изглеждат великодушни „ като за последно “, само че залагат бомби за идващите. „ Те ги подвигат, аз ги заплащам “ във висша форма. Новото ръководство може да бъде по-лявопопулистко от Виденов.
Тежка подготовка, нали? Но дано забележим обстоятелствата, а не страстите.
1. Кой харчи повече? Бюджет 2022 може би ще преразпределя с 5-10% от Брутният вътрешен продукт повече от междинното за годините на Виденов. Но никой не се интересува от числа.
2. Днес с намаляващо население държавният уред е огромен. Но никой няма желание да го усъвършенства.
3. Бюджетен недостиг. При Виденов най-после катастрофирахме с над 13% недостиг за 1996 година Сега безгрижно ще заложим една трета от това – 4.5%. А след това след юнската актуализация – Бог знае. Но в този момент имаме валутен ръб и сякаш ще влизаме в Еврозоната. С подобен недостиг се застрелваме в крайници . Какъв Маастрихт, какви пет лв. (милиарда желаех да кажа).
4. Виденов въпреки всичко приватизира много. Сега думите приватизация и концесии са табу.
5. Виденов не е национализирал и не помня да е създавал всеобщо големи държавни предприятия с бюджетни пари. Сега това е посоката. Следващият държавен мастодонт ще е в Мариците.
6. С всеобщата приватизация, въпреки спорна, Виденов имаше принос за развиването на финансовия пазар. Българската борса внезапно стана забавна и след това имаше златен интервал през 2001-2007. Сега няма политик, който да знае, че има борса. Все едно американският финансов министър да не знае, че има Уолстрийт. Но там това би било парадокс.
7. Виденов евентуално е вдигнал заплатите и пенсиите с по-висок %, само че в условия на хиперинфлация. Накрая станаха няколко $ на месец. Но тогава пенсионният модел не е бил толкоз уравниловъчен и разбичкан, колкото в този момент. В момента нямаме модел, а система за обилно разпределяне на калпак за сметка на задължения и дефицити.
8. Преките налози през днешния ден са по-ниски и сякаш няма да се качват – добре. Но това е заварено състояние. Данъците падаха през 2001-2008 и не се подвигнаха по-късно. А от следващата година?
Резултатът: Според мен по някои индикатори новото ръководство печели надпреварата по ляв полулизъм. Опасявам се, че за тези думи дори никой няма да ми се обиди. За новите ръководещи левичарството наподобява комплимент.
Извод – готви се лявопопулистка контрареволюция
С такива политики няма да имаме финансов министър на годината в света. Но може някой финансов министър да бъде препоръчан за обществен министър на годината. Какво счита бизнесът, работещите хора, младите, българите в чужбина, които мислят дали да се върнат в България? Или сякаш десните? Това ли е техният блян?
* Авторът е някогашен вицепремиер и министър в две български държавни управления.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ